№ 82
гр. Ихтиман, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Юлиана Ив. Толева
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно
наказателно дело № 20241840200178 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на „*“ ЕООД, ЕИК: *, представлявано от *,
седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № 4 чрез пълномощник адв. Щ.
срещу електронен фиш Серия Г № 0032701, издаден от ОДМВР София, с
който на жалбоподателя е наложено на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638,
ал.1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000,00 лева за извършено нарушение на чл. 483, ал.1, т.
1 от КЗ.
В жалбата са изложени възражения за незаконосъобразност на електронния
фиш поради допуснати съществени процесуални нарушения в производството
по издаването му. Според въззивника не са спазени сроковете за образуване
на административно наказателното производство, издаденият електронен
фиш не съдържа изискуемите законови реквизити – не е посочена дата на
издаване, издател, липсва описание на твърдяното нарушение. По изложените
съображения иска от съда да отмени електронния фиш. Претендира
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован на
посочения по делото съдебен адрес, не изпраща представител по закон или по
пълномощие. Постъпило е писмено становище от пълномощника, който
поддържа жалбата, излага допълнителни възражения за неспазване на
процедурата по заснемане на автомобила с АТСС и липса на доказателства за
техническата изправност на автоматизираното техническо средство или
система, заснела автомобила. Иска от съда да отмени електронния фиш като
незаконосъобразен.
1
В открито съдебно заседание административно наказващият орган, редовно
призован, не изпраща представител по закон или по пълномощие. Постъпило
е становище от страната, с което не възразява делото да се гледа в отсъствие
на неин представител, оспорва се жалбата. Иска се от съда да потвърди
електронния фиш като правилен и законосъобразен. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на претенция на насрещната
страна за разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е
процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в
преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл.59, ал. 2 ЗАНН /видно от
входящия номер на жалбата/ и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна:
На 29.04.2021г. в 08:19ч. товарен автомобил марка „*“ с рег. № РВ*XC се
движил по АМ „Тракия“ км 46+200 с посока на движение към град *.
Движението на МПС било установено с автоматизирано техническо средство
тип TFR1-M № 507, което било поставено в служебен автомобил с рег. № * и
било насочено към град София.
Видно от приложената справка от Гаранционния фонд, към дата
29.04.2021г. за автомобила не е имало валидна и действаща застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Към посочената дата – 29.04.2021г. превозното средство е било
регистрирано като собственост на дружество „*“ ЕООД, ЕИК: * със законен
представител *.
Съгласно приетата по делото справка от Търговски регистър към Агенция
по вписванията към процесната дата законен представител на дружеството е
*. Съгласно справка от НБД „Население“ * и * са едно и също лице.
От представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 4835, със срок на валидност
на мобилната система до 24.02.2020г.
От Протокол № 4-41-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M № 4835 от 31.07.2020г. е видно, че процесното техническо средство с
идентификационен № 507/07 е преминало последваща метрологична
проверка на 31.07.2020г. със заключение, че съответства на одобрения тип,
т.е. отговаря на метрологичните изисквания.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система от 29.04.2021г. се установява, че на дата 29.04.2021г. мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M с фабричен № 507 е заснела 41 броя
статични изображения с номера от 9113 до 9154, с начален час на работа
08:00ч. и краен час на работа 09:00ч., с място на контрол АМ „Тракия“, км
46+200, посока на движение на моторните превозни средства към град *,
където е действало ограничение на скоростта за движение от 70 км/ч.
Радарната система TFR1-M с № 507 е била разположена в спрян служебен
2
автомобил с рег. № *.
Видно от изготвеното статично изображение във вид на снимков материал
от радар TFR1-M № 507, което по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП,
представлява веществено доказателствено средство, лек автомобил марка „*“
с рег. № * е бил заснет на 29.04.2021г. в 08:19:55 ч.. , като стойността на
измерената му скорост е 103 км/ч.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – електронен фиш серия Г №
0032701, справка, извършена чрез сайта на Гаранционен фонд /л.4/, справка
от АИС - АНД за датата на връчване на ЕФ, заповед за утвърждаване на
образец на ЕФ, удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
протокол от проверка на Български институт по метрология, справки от
Търговски регистър към АВп и от НБД „Население“, както и веществени
доказателствени средства статично изображение на моторното превозно
средство във вид на снимков материал - извлечение от паметта на
техническото средство.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са
логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от писмените доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното
следствие. Същите са официални документи, чиято автентичност и
достоверност съдът не поставя под съмнение. В този ред на мисли не следва
да бъде уважено искането на въззивника от доказателствения материал по
делото да бъдат изключени представените към административно
наказателната преписка писмени доказателства – справка от интернет
страницата на Гаранционен фонд, справка за регистрация на МПС и справка
АИС АНД, тъй като липсвал подпис на издателя, съставителя.
От правна страна:
В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно
за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими
доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява
контрол за законосъобразност на издадените от административен орган
електронни фишове.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 638, ал. 4 КЗ при установяване с
АТСС на управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, на
собственика- юридическо лице се налага имуществена санкция – чл. 638, ал.1,
т. 2 КЗ, като съгласно чл. 647, ал. 3 КЗ санкционирането се извършва чрез
издаване на електронен фиш по реда на ЗДвП.
След задълбочен доказателствен анализ, този съдебен състав достига до
извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в
производството по издаване на атакувания електронен фиш. На първо място
спазени са давностните срокове за образуване на наказателно преследване,
доколкото в случая приложение намира разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК, като видно от справка АИС АНД електронният фиш е съставен на
20.05.2021г.
3
Електронният фиш е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на
законоустановените си правомощия. В него се съдържат изискуемите
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни, като фишът е изготвен
съгласно установения от Министерство на вътрешните работи образец.
Атакуваният санкционен акт съдържа всички задължителни реквизити,
изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
а именно: данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на санкцията, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Съдът не споделя изложените в жалбата оплаквания за допуснати
процесуални нарушения, касателно липсата на описание на твърдяното
нарушение. Макар и схематично, описанието на нарушението съдържа
всички обстоятелства от значение за отговорността - място, време,
изпълнително деяние и неговите обективни характеристики - управление на
МПС, регистрирано на територията на Република България, което не е спряно
от движение, като за същото не е изпълнено задължението за сключване на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Обемът на
информацията в пълна степен позволява на нарушителя да разбере
фактическите рамки на административното обвинение и не нарушава или
ограничава правото му на защита, като така изложените твърдения напълно
съответстват на дадената правна квалификация, която от своя страна е
пределно пълна и ясна и съдържа всички релевантни към отговорността
разпоредби - както нормата на чл. 461, т. 1 КЗ, регламентираща нарушеното
задължение, така и правилото, уреждащо основанието за налагане на
санкцията.
На следващо място съдържането на електронния фиш не оставя съмнение
относно субекта на отговорността, а именно юридическото лице „*“ ЕООД .
Видно от описанието на нарушението, същото е свързано именно със
задължението на собственика на МПС, какъвто се явява юридическото лице
съгласно приетата по делото справка за регистрация на МПС, а с електронния
фиш е наложена имуществена санкция, т. е. ангажирана е именно
отговорността на дружеството, а не на което и да е физическо лице, като
вписването на данните на лицето * в ЕФ, е направено единствено в
качеството му на законен представител на търговеца, което е изрично
отбелязано. Предвид на това съдът намира, че не е налице каквато и да е
празнота или неяснота в съдържанието на обжалвания електронен фиш
относно наказателно отговорният субект, в който смисъл бяха изложени
възражения в жалбата.
В допълнение следва да отбележи, че в съдържанието на електронния фиш
е индивидуализирано и техническото средство, чрез което е установено
нарушението, а именно TFR1-M 507, макар такова изискване да се не
съдържа в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, предвид на което възраженията на
жалбоподателя в тази връзка са неоснователни. Ясно е описана и посоката, в
която е било насочено АТСС.
Не следва да бъдат споделени и доводите на въззивника, изложени в
4
депозираното в о.с.з. писмено становище, че нарушението не е установено по
надлежния ред поради неспазване на процедурата за използване на
автоматизираното техническо средство.
Техническото средство тип TFR1-М, с което е заснето и установено
нарушението е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от ДР на ЗДвП. В случая не
са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-931 от
30.08. 2016г., приет като писмено доказателство по делото. Протоколът има
нормативно установеното съдържание, съгласно приложението към чл. 10, ал.
1 от посочената наредба. Процесната хипотеза не попада в приложното поле
на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредбата. Нарушението е установено с
мобилно АТСС, но не във време на движение на служебния автомобил – в
протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради
което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш, в
какъвто смисъл са изложени възражения от въззивника.
В случая, доколкото АТСС се е намирало в служебен автомобил, което
обстоятелство е надлежно описано в протокола, не е била налице и хипотезата
на чл. 10, ал.3 от Наредбата, тоест няма изискване към протокола да бъде
приложена снимка на разположението на уреда. Това изискване, видно и от
текста на нормата, важи само са случаите, когато АТСС е било временно
разположено на участък от пътя.
Съдът намира, че мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с фабричен №
507, с която е бил заснет процесния автомобил, е била технически изправна.
Действително от удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 се установява, че срокът на валидност на мобилна система за
видеоконтрол тип TFR1-M е до 24.02.2020 г., но съгласно чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Според чл. 43, ал. 4 от ЗИ
периодичността на последващите проверки се определя със заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН), която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в
официалния бюлетин на агенцията. В случая АТСС е преминало проверка за
изправност, видно от представения Протокол от проверка, издаден от
Българския институт по метрология.
Съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния
фиш е „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи“, т. е. същият се генерира автоматично, въз
основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно
физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което
за законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с
информационната система или неговата длъжност. Следва да се изтъкне, че
уточнението на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, относно отсъствието на контролен орган и
нарушител, касае именно процеса по генериране на самия електронен фиш, а
5
не на установяване на нарушението, доколкото абсурдно е да се твърди, че
което и да е нарушение е извършено в отсъствието на нарушителя, като видно
от текста на нормата именно процесът по издаване на ЕФ не включва участие
на нарушителя или контролен орган (изрично в този смисъл Решение № 3845
от 10.06.2022 г. по адм. д. № 2762/2022 г., Решение № 3840 от 10.06.2022 г. по
адм. д. № 27568/2022 г. по описа на АССГ). Макар самият електронен фиш да
не съдържа дата на издаване, то от една страна същата е отразена в АИС-АНД
– в случая е 20.05.2021г.
като това по никакъв начин не рефлектира върху правото на защита на
санкционираното лице.
С оглед всичко изложеното не могат да бъдат споделени оплакванията на
въззивника за процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ.
На следващо място правилно е определен субекта на отговорността, като
видно от приложената справка за регистрация и собственост МПС с рег. №
PВ*ХС, е собственост именно на търговско дружество „*" ЕООД.
В хода на административнонаказателното производство на дружеството
жалбоподател е повдигнато обвинение за осъществено административно
нарушение по чл. 483, ал.1, т. 1 КЗ, тъй като в качеството си на собственик на
моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Мазда“, модел „ЦХ
5“ срег. № РВ*ХС , което е регистрирано в Република България и не е спряно
от движение, последното не е изпълнило задължението си за сключване на
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Фактическите положения, приети за установени от АНО и станали
основание за издаване на атакувания електронен фиш са установени в
рамките и на настоящото производство, като нарушението на посочената по -
горе императивна разпоредба се явява установено по безспорен начин. Видно
от приложената справка за регистрация и собственост на МПС, то негов
собственик е именно дружеството жалбоподател, като съгласно извлечението
от информационната система на Гаранционен фонд, за процесното МПС към
дата 29.04.2021г. не е била налична валидна застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“. Въпреки това, видно от разпечатката от
АТСС, съдържаща статично изображение и данни за контрола, то на
посочената в ЕФ дата, автомобилът се е движил по републиканската пътна
мрежа на АМ „Тракия“. Доколкото нарушението е извършено от юридическо
лице, изследване на субективната страна на деянието не се налага.
В тази връзка и съобразно разпоредбата на чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, съгласно
която на лице, което не изпълни задължението по чл. 483, ал.1, т. 1 КЗ се
налага имуществена санкция в размер на 2000 лева правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „*“ ЕООД. Санкцията е
определена в абсолютен размер, с оглед, на което и предвид правомощията на
съда в настоящото производство не се налага допълнителното й обсъждане.
Следва единствено да се отбележи, че настоящият случай не може да се
определи като маловажен такъв по смисъла на чл. 28 вр. § 1, т. 4 от ДР на
ЗАНН, като същият по нищо не се отличава от обичайните случаи на
нарушения от посочения вид. Въпреки липсата на валидна и действаща
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е предприето
управление на превозното средство, което допълнително завишава тежестта
на допуснатото от собственика на МПС нарушение.
6
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество,
жалбата се явява неоснователна и процесният електронен фиш следва да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен.
По разноските:
При този изход на спора с право на разноски разполага въззиваемата
страна. Същата претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева. Делото не разкрива фактическа и
правна сложност, процесуален представител на въззиваемата страна не се е
явил в нито едно открито съдебно заседание, поради което следва да му се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
от 80,00 лева, съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия Г № 0032701, издаден от
ОДМВР София, с който на „*“ ЕООД с ЕИК: *, седалище и адрес на
управление: гр. *, район Южен, ул. „*“ № 4, представлявано от * на основание
чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр чл. 461, т.1 от КЗ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000,00 лева /две хиляди лева/ за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като ПРАВИЛЕН и
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД с ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр. *,
район Южен, ул. „*“ № 4, представлявано от * на основание чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР София сумата от 80,00
лева /осемдесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София
област в 14 - дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7