№ 791
гр. Благоевград, 30.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
при участието на секретаря Илиана Ангелова
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20241200601150 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Частен тъжител В. Т., редовно призован, се явява лично и с адв. В. Г..
Подсъдимият Д. В., редовно призован, не се явява. За него адв. Е. Я..
Вещото лице Л.П., редовно призован, се явява лично.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ: Я.: Да се даде ход на делото.
ДОКЛАД НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА: Депозирана е молба от адв.
Я.. Моли за отлагане на делото за друга дата, поради представено направление
за хоспитализация и постъпване в болница на неговия подзащитен.
АДВ. Г.: Да, г-жо Председател, запознах се с него. В предходното съдебно
заседание Вашата опитност, бих казал, безпогрешно усети какво ще се случи
и още тогава предупредихте подсъдимият и неговия защитник, цитирам по
памет “да не се разболява за днешното съдебно заседание“ и това очевидно не
е възпроизвело търсеният ефект и за датата на днешното съдебно заседание
подсъдимият В., видно от молбата на адв. Я., се е разболял и е хоспитализиран
1
с диагноза, до колкото успях да разчета „Друга индивидуализирана локална
кожна инфекция“. Считам, че това е класически и в настоящата фактическа
обстановка почти задължителен опит за шиканиране на процеса с една
единствена цел – да се избегне наказателната отговорност, начин чрез
изтичане на абсолютната давност за така повдигнатото му обвинение. В. е
осъден на първа инстанция с присъда, която не е влязла в сила, но все пак е
осъден. Осъден е два пъти, почти същото деяние, с влязла в сила присъда и
това му се явява, според мен, като една сламка, за която той се опитва да се
хване като единствен начин да избегне наказателната отговорност за
извършеното от него престъпление. От правна страна явяването му в съдебно
заседание не е задължително, тъй като повдигнатото му обвинение не е тежко
по смисъла на закона. Обективираното в молбата искане за даване на
обяснение е логично такова, но считам, че В. е дал много подробни обяснения
пред първата инстанция и в тази връзка надали ще има какво да добави. По-
скоро се опитва, както заявих досега многократно, да си помогне да се случи
така, че да изтече абсолютната давност по повдигнатото му обвинение. Това
от правна страна, уважаеми окръжни съдии.
От житейска страна, ще си позволя да споделя на кратко. През изминалата
вечер и двете ми деца се разболяха – едното вдигна температура, другото
получи пристъп на кашлица. Цяла вечер не съм спал, оставих днес и двете
болни деца на съпругата ми, която има изпит онлайн, да се оправя сама, да си
решава изпита и да ги гледа, за да се явя в днешното съдебно заседание, за да
разбера, че подсъдимият В. страда от локална кожна инфекция и не желае
делото да се гледа. Считам, че ако бъде уважена тази молба, ще бъде
допуснато хитростта да надделее над правосъдието и човек с дребни
хитринки, ще бъде не оневинен, но ще успее да избегне наказателната
отговорност за извършеното от него. Във връзка с всичко това Ви моля да
дадете ход на делото, да се пристъпи към разпит на явилото се в днешното
съдебно заседание вещо лице и след това да се пристъпи към ход на делото по
същество.
АДВ. Я.: Уважаеми въззивни съдии, считам така депозираната молба за
основателна по изложените в нея съображения. Налице са обективни пречки
за явяване на подсъдимият, който е заявил искане за лично участие и за
2
извършване на процесуални действия, като способ за събиране на
доказателства и право на лична защита. Не споделяме доводите, изложени от
повереника на частният тъжител за това, че са налице опити за шиканиране на
производството по делото от доверителят ми, тъй като никой не може да
планува здравословното си състояние, никой не може да планува спешността
във възникване на здравословния проблем и необходимостта от лечение, като
правото на живот и защита на здравето, се ползва с върховенство пред
правото на едно лице да бъде съдено или да получи правосъдие. В този ред на
мисли, от представените ми от подсъдимият доказателства е видно, че същият
е приет на лечение при условията на спешност. Не споделяме и доводите на
повереника на частният тъжител по отношение на това, че производството от
доверителят ми е било шиканирано, защото видно от протоколите, същият е
бил твърде редовен, до този момент се е явявал във всяко съдебно заседание и
поради този причина той не е бил основание за отлагания на съдебни
заседания. Само искам да напомня, че експертизата по настоящото
производство е допусната на 07.02.2025г., а е представена в съда след
няколкократни указания до вещото лице и това не може да бъде вменено във
вина на подсъдимият. Поради тази причина считам, че не е налице
шиканиране на производството по делото. Що се отнася до правата на
подсъдимият за участие в производството – те са гарантирани по НПК и макар
същият да се представлява от защитник, подсъдимият е самостоятелна страна
в производството, което може да вземе участие при събиране на
доказателствата в хода на съдебното следствие. Що се отнася до това дали той
е осъден или не за такова деяние, един от доводите във въззвната жалба е, че за
едно и също деяние ще имаме две присъди, което по принцип считаме, че е
недопустимо и не отговоря на обективната истина обстоятелството, че той е
бил осъден за друго престъпление. Той е осъден с влязла в сила присъда за
същото престъпление, поради което наказателната отговорност от него е
понесена, според защитата разбира се и по никакъв начин обществения
интерес, изискващ санкциониране на неправомерно поведение, въздигнато от
закона в престъпление, няма да бъде избегнат. Затова Ви моля молбата да бъде
уважена
АДВ. Г.: Подсъдимият редовно се явява от датата на назначаване на
3
експертизата, но ако погледнете първоинстанционното производство, то
многократно беше отлагано поради отсъствие на подсъдимият.
Като взе предвид становището на страните, обстоятелството, че
представените от защитата доказателства за неявяването на подсъдимият не
удостоверяват по недвусмислен начин наличието на уважителна причина, тъй
като не отговарят на изискванията на наредбата за медицинска експертиза,
съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, още повече, че
на подсъдимият многократно му е указвано, че ако не се яви без уважителна
причина, делото ще се гледа в негово отсъствие, заради което и приема, че са
налице процесуалните основания на чл.269, ал.3, т.3 от НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Снема самоличността на вещото лице:
***** без дела и родство със страните по делото.
Вещото лице беше предупредено за отговорността по чл. 291 от НК, обеща
да даде заключение по съвет и разбиране.
На основание чл. 282, ал.2 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЧЕТЕ заключението на вещото лице П..
ВЕЩО ЛИЦЕ П.: Потвърждавам заключението. Нямам какво да добавя или
4
поправя по заключението.
АДВ. Г.: На този етап нямам въпроси към вещото лице. Моля да се приеме.
Вещото лице П. отговоря на въпроси на адв. Я.:
ВЕЩО ЛИЦЕ П.: Идентифицирах гласовете на лицата по хронология на
самото възпроизвеждане. Аз нямам нито в копирани данни по данни на
записващото устройство, нито имам по какво друго да ги разпределя и да ги
посоча. Приемам, че лицето зад камерата е Д. В. поради това, че другите
гласове са заснети. Другите лица, които говорят са заснети в кадър и са
заснети как говорят, и се чуват техните гласове. Да, това са другите две лица.
Лицето зад камерата и по данни на делото, и по данни на самото производство
е Д. В.. Нали затова правя лицева идентификация на него, за да се докаже, че
не се изключва възможността неговите документи да са. Не мога да кажа дали
може да бъде друго лице. Аз и при документите не съм категоричен. Написал
съм, че не се изключва възможността това лице да бъде. Според вас, ако е
възможно да бъде друго лице, значи е възможно. Според мен не е възможно.
Ползвал съм израза „не е изключено“, защото самите документи, които са
заснети са заснети през така наречените „протектори“, калъфи за документи,
което не може да даде категорично – да посочи снимката, трите имена, ЕГН-
то на лицето. Никъде не може да се заснеме – да е чисто, ясно, конкретно
какъв документ е заснет, на кое лице и как е. има много снимки. 105 снимки
съм извадил в тази връзка. В самото заснемане самото лице зад кадър, казва
„това са моите документи“. Не се изключва възможността това да са неговите
документи, това да е лицето Д. В.. Аз го посочвам като име, защото другите
две имена са посочени и са категорично и ясно се вижда как говорят в
камерата. Да, възможно е да бъде извършена гласова идентификация на
лицата, които участват във видеоразговора, но това е предмет на фоноскопска
експертиза. При фоноскопската експертиза ще им се снемат гласови образци,
за да се направи така експертиза. И може да се каже конкретно кой какво е
казал, кое лице е казало. Затова на много места пише, че хронологията на
говора следва хронологията на заснемането. Затова са изведени толкова много
5
кадри, за да може да се види хронологията на говора и хронологията на
кадрите, защото няма в копирани дата и час, за да мога да ги опиша в еди
колко си часа, лицето еди какво си. Аз не мога да кажа кога е направен този
материал. Това е предмет на друго техническа експертиза, която е изследване
на самия файл. Това е съдебно-техническа експертиза на създаването на
файла. Тя се казва съдебно-техническа експертиза на телекомуникационни
устройства и компютърни конфигурации.
АДВ. Г.: Да се приеме експертизата.
АДВ: Я.: Да се приеме експертизата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението по изготвената съдебна видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице П., съгласно представената
справка-декларация.
Вещото лице П. напусна съдебната зала.
АДВ. Г.: Нямам други искания.
АДВ: Я.: Моля да бъде допусната и назначена съдебно-техническа
фоноскопска експертиза за установяване идентификацията на лицата,
участвали във видеоразговорите и най-вече лицето, което е извършило
заснемането, т.нар. мъж зад камера. От заключението на вещото лице П. не
може да бъде изведен категоричен извод за това, че подсъдимият е този, който
е извършил заснемането, както и не може да бъде установено кога е
извършена заснемането. Въпросът за точното извършване на деянието е
6
свързан с точността на обвинението.
АДВ. Г.: Уважаеми окръжни съдии, моля Ви да оставите без уважение така
направеното доказателствено искане. Считам, че кой е снимал и кога е снимал,
се доказва от достатъчно други доказателства по делото, а именно жалба от Д.
К. В., в която той казва: „реших да го заснема на лайф сигнал“, казва също
„като видях, че се гаврят с мен, включих на лайф във фейсбук“, „представям
ви запис на случая“ – той лично го представя този запис. Показва документите
на Д. В. и казва: „ето това са моите документи“. В мотивираната жалба е
описано, че има още 80 профила с име Д. В. във фейсбук. Малко като анекдот
ми звучи, че някой от другите 79 профила на Д. В. са на същото място, носят
документите на този Д. В. и им се случва точно тази, и някой от тези други 79
профила във фейсбук излъчват на живо във фейсбук това, което се случва с
този Д. В.. Той самият е заявил в сигнал си, в жалбата си, в обясненията си, на
един куп места, че той го е извършил. Затова аз считам, че този факт е доказан.
Няма нужда от допълнително доказване.
Като взе предвид, че така направените доказателствени искания, че за
обстоятелствата, за които се настоява допускането и назначаването на
допълнителни експертизи, са налични достатъчно доказателства, съдът
намира, че следва да бъде оставено без уважение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на защитата за допускане и назначаване на
допълнителни технически експертизи.
АДВ. Я.: Подзащитният ми е направил искане за даване на лични обяснения.
Считам, че от наличните медицински документи е видно, че същият е
постъпил на лечение, болнично лечение в Югозападна болница – Сандански,
като при това положение се изпълнени изискванията на Наредбата за
медицинската експертиза и при това положение не е необходимо да бъдат
7
представени други допълнителни доказателства за заболяването му. В този
смисъл след заявено такова желание и предоставена такава възможност
считам, че това следва да бъде осигурено като право на подсъдимият.
АДВ. Г.: Уважаеми окръжни съдии, считам, че не е изпълнени изискванията на
Наредбата за медицинската експертиза. Освен това, тази хоспитализация,
видно от документите, се е случила на 25-ти юни сутринта. Към датата на
днешното съдебно заседание 27-ми юни ние нямаме никакви доказателства
дали той още е хоспитализиран или не е хоспитализиран. В тези приложени
медицински документи не е записан срок на хоспитализация и е напълно
възможно, дори на същия ден, лицето да е било изписано. Но това оставят
едни догадки, за които подсъдимият, който си носи доказателствената тежест в
случая, не е приложил никакви доказателства. Освен това, същият е дал
изключително подробни обяснения пред първоинстанционния съд.
Съдът се оттегли на съвещание.
Предвид изявлението на защитника, че желае делото да се отложи, с оглед
правото на подсъдимият да даде обяснения по случая и като взе предвид, че
съдебния състав възприе липсата на уважителна причина за неявяването му
днес от страна на подсъдимият за часа и датата на днешното съдебно
заседание, съдът намира, че не са налице процесуални основания за отлагане
на делото, като възприема, че подсъдимият сам се е поставил в
невъзможността да даде обяснения по случая днес, а и вече такива е
предоставил, макар и в предходна инстанция, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Г.: Уважаеми окръжни съдии, моля да потвърдите първоинстанционната
присъда като правилна, законосъобразна и мотивирана. В мотивите си
8
Районен съд – Сандански подробно е изложил основанията, поради които е
осъдил подсъдимият В., както и съображенията за налагането на съответният
вид и размер на наказанието, както и уважаването на гражданския иск в
размера, в който той е уважен. Считам, че първоинстанционното производство
по несъмнен начин се доказа вината на подсъдимият В..бяха разпитани
многобройни свидетели, бяха извършени експертизи. В настоящата съдебна
инстанция се извърши още една видео-техническа експертиза, която отново,
по думите на вещото лице и в днешната съдебно заседание, категорично става
ясно, че лицето зад кадър е Д. В.. Да, предвид факта че той снима, неговото
лице не е на видеозаписите, но от контекста на разговора може да се направи
логичното заключение, че именно това лице е подсъдимият Д. В.. Съвсем
накратко ще се спра по отношение на част от възраженията, описани във
въззивната жалба. Първото такова за многобройните профили засегнах, затова
вече няма да се спирам на него. За правото на гражданите за жалби,
предложения и петиции, никой не оспорва това. Частната тъжба не е
депозирана във връзка с подадения от В. сигнал, жалба. Това в действителност
са негови права. Но както и както и самият жалбоподател е описал, съгласно
чл.39, ал.2 от Конституцията на Р България, това право не може да се използва
за накърняване правата и доброто име на другиго. В настоящият случай е
направено именно и то по един особено дързък и позорящ начин – нечрез
подаването на сигналите, жалбите, а чрез публикуването на видеоклипа на
живо в социалната мрежа „Фейсбук“, където той е станал достояние вероятно
на стотици хиляди хора, има хиляди коментари, хиляди споделяния. Общо
взето към онзи момент към януари 2020г. цялата държава говореше за двамата
полицаи от гр. П., които са си превишили служебните правомощия и са се
гаврили с милия човек В., който си имал документи, но те му пишели акт за
това, че няма документи. По отношение на това, че е изтекла давността –
давността не е изтекла, това е ясно и няма да се спирам по-подробно на нея,
тъй като тя е прекъсната, а абсолютната такава също не успя да изтече.
По отношение на ne bis in idem – не два пъти заедно и също нещо, да това е
основен принцип още от римското право, което е залегнало в българското
законодателство така, както е описано от колегата Я., но както и съдът в
първоинстанционната си присъда и в мотивите към него е обяснил, касае се за
престъпление против личността. С действията си подсъдимитя В. е засегнал
правота и личността както на Л., така и на Т., на моят доверител. Той ги е
9
засегнал, както е обяснил съда, с различен интензитет, по различен начин.
Видно е от самия видеозапис, че единия полицай през това време върши едно,
другият друго. Именно моят подзащитен пише акта за установяване на
административно нарушение. Така, че има разлика за това кой, по какъв начин
е бил засегнат и именно в това, в тази разлика се крие причината да не е
приложимо според мен правилото „не два пъти за едно и също нещо“. „Не два
пъти за едно и също нещо“ би било приложимо за съвсем други хипотези. Ако
някой открадне една вещ, да не бъде осъден два пъти за кражбата на тази вещ
примерно. Но ако с една деяние, което всъщност не е точно едно, има и
разлики за това кой какво върши в клипа и В. към кого как се обръща в клипа,
той е накърнил правата осъществил състава на деянието от НК спрямо две
лица по различен начин. Затова аз считам, че не следва да се прилага този
принцип в настоящия случай.
Във връзка с всичко гореизложено, предвид целия доказателствен материал,
събран в първоинстанционното производство, както и заключението от
експертизата в настоящото производство, аз ще Ви моля да потвърдите изцяло
първоинстанционната присъда и да отсъдите подсъдимият да заплати и
всички сторени по делото разноски, като прилагам и договор за правна защита
и съдействие пред настоящата инстанция – включва възнаграждение за
процесуално представителство във всичките съдебни заседания, в които съм
се явил.
АДВ. Я.: Уважаеми въззивни съдии, поддържам изцяло доводите, изложени
във въззивната жалба и в допълнителното писмено изложение, които са
твърде подробни. Споделям ги изцяло, няма да ви губя времето, като ги
преповтарям пред Вас. Искам да акцентирам на два момента. Първият момент
е свързан с абсолютно необоснованата съдебна репресия, осъществена от
първоинстационният съд, осъществено по отношение на подсъдимият. Това е
свързано с налагане на максимални по размер наказания, предвидени в НК и
уважаване на гражданската претенция в максималният й размер. Основания за
тези мои твърдения ми дават следните обстоятелства. Със защитата на
повереника спорим и този въпрос е поставен пред Вас, колко престъпление са
извършени от подсъдимият В.. Тезата на защитата е, че престъплението е едно
с две пострадали лица при доказаност на обвинението. Безспорно по делото е
10
установено, че за това деяние, за което няма разлика разбира се с деянието по
предходното дело, по което В. е осъден, образувано от другият участник във
видеозаписите, е че се касае за едно и също деяние. В. вече е осъден. Въпреки
тези доводи, въпреки посочената на първоинстанциониня съд практика на
Европейския съд за правата на човека, на Върховния касационен съд,
първоинстанционния съд в отклонение на основни принципи на правото и на
нормите и основни начала на наказателния процес, постанови осъдителна
присъда в максимален размер. Дори да не се приеме тази теза, то тогава е
необяснимо за защитата и подсъдимият как при едно и също деяние, единият
съдебен състав е приел, че то трябва да бъде санкционирано по реда на чл.78а
от НК, а другият състав е счел, при еднородност на вината, при еднородност
на фактическата обстановка, при еднородност на доказателствата, че следва да
бъде носена наказателна отговорност по основния текст, по който е
повдигнато обвинението в максимален размер. Тези доводи, тези
обстоятелства ми дават основания да твърдя необоснована и
незаконосъобразна съдебна репресия, осъществена спрямо подсъдимият. На
следващо място първоинстанционния съд, за да обоснове действието си и да
преодолее забраната на правилото ne bis in idem, „не два пъти за едно и също
нещо“, е обосновавал причини, свързани с личността на частният тъжител. Да,
безспорно този род престъпления са престъпления спрямо личността. Но не
всяка личност може да образува самостоятелно наказателно производство, тъй
като съществуват правилата на чл.23 до чл.26 от НК за наличието на
съвкупности, реални или идеални и необходимостта от съвместно предявяване
на претенцията спрямо всички пострадали, както се твърди. Хипотетично, ако
на видеозаписа имаше още двама полицейски служители и те бяха образували
поотделно, както са постъпили двамата колеги от полицейското управление в
П., самостоятелни производства, щяхме, възприемайки логиката на
първоинстанционния съд, да имаме 4 осъдителни присъди за едно и също
деяние. Защото видите ли това е било действие спрямо личността на
участвалите във видеозаписа лица. Искам да посоча за това, че дали едно
деяние е престъпление или не, не се обуславя от това дали е спрямо всяка една
личност, която е пострадала. Критериите да се прецени дали едно деяние е
престъпление са съвсем други и след като вече подсъдимият е осъден за това
престъпление, друг пострадал образувал в по-късен момент по различни
причини развило се производството по неговата тъжба по-бавно, след като
11
вече има постановена осъдителна присъда, не би могъл да преодолее
забраната на чл.24, ал.1, т.6 от НПК. В този смисъл защитата счита, че
наказателното производство, освен на изложените във въззивната жалба
доводи за несъставомерност и недоказаност на повдигнатото обвинение,
следва да бъде прекратено.
На следващо място по отношение на днес събраното доказателство – въпреки
положените усилия, както пред първоинстанционния съд, така и пред
въззивната инстанция да бъде разкрита обективната истина, защото ние би
трябвало да игнорираме установените факти по предходното наказателно
дело, възползвайки се от логиката на частният тъжител, нямаме установяване
на времето и датата на извършване на престъплението. Вещото лице не излага
категорични данни кога е извършено видеозаснемането и кой е извършил
видеозаснемането. По негови думи тези обстоятелства се установяват то други
експертизи, които бяха поискани от защитата на подсъдимият, но не
допуснати от съда, възприемайки тезата, че са налице други такива
доказателства. Една от основните линии на защита, а това беше и довода за
допускане за допускане на допълнителната експертиза, поддържан и пред
първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция, е недоказаност на
датата и времето на извършване на престъплението, които са съществени
елементи от фактическия състав на престъплението по чл.148. В този смисъл,
поддържам тезата и доводите, че дори и след положените във въззивната
инстанция усилия, не беше установено и доказано по безспорен и категоричен
начин, че подсъдимият на посочената в частната тъжба дата и време, е
извършил преписваното му престъпление. В тази насока ще Ви моля да
игнорирате най-вече показанията на тримата полицейски служители,
разпитани като свидетели пред първоинстанционния съд, които били
провеждали беседи с подзащитният ми и в хода на тези беседи, те установили
датата и времето на извършване на видеозаснемането. В допълнителните
изложения към въззивната жалба, сме посочили множество съдебни решения,
които определят обстоятелството, че показания на полицейски служители,
провеждали беседи, извършвали проверки и друг ред действия по Закона за
МВР, не могат да свидетелстват и да предоставят достоверни данни в съдебно
производство за фактите, станали им известни в хода на тези полицейски
проверки. Въпреки изтъкнатите тези доводи пред първоинстанционния съд, те
не бяха зачетени, поради което отново пред Вас поддържаме и Ви моля
12
изрично да се произнесете по тези възражения.
Що се отнася до размера на гражданския иск – считаме, че размерът на
гражданския иск, т.е. основанието за осъждането е свързано с доказуемостта
на престъплението. След като твърдим, че то не е доказано по безспорен
начин, Ви моля да отхвърлите претенцията за гражданския иск. Ако
възприемете нещо различно, разбира се, дори и прекратяване на
наказателното производство поради наличието на предходна осъдителна
присъда, то считаме, че така предявеният граждански иск, уважен от
първоинстанционния съд в пълен размер, е изключително завишен,
неотговарящ на критериите на чл.52 от Закона за задълженията и договорите,
като в тази насока първоинстанционния съд отново не е съобразил липсата на
доказаност на претърпени вреди в такъв обем и мащаб, не е съобразил
обстоятелството, че по предходно наказателно дело е определено друго
обезщетение при еднородност на обстоятелствата, защитавани от двамата
полицейски служители, обстоятелството, че са налице обективни данни за
това, че те не са претърпели такива тежки неимуществени вреди.
По тези съображения, аз Ви моля да постановите Вашия краен съдебен акт.
Считам,че установяването на обективната истина не може да бъде жертва на
времето. Считам, че подсъдимият с поведението си не е дал право да се счита,
че шиканира процеса. Пред Вас е цялото първоинстанционно производство
от което е видно, че основният виновник за забавяне разглеждането на делото,
не е подсъдимият. В тази насока бих посочил необосновани отводи на съдии
от П.кия районен съд, след като сме били стигнали до средата на съдебното
следствие, не обоснованото забавяне разглеждането на делото в Районен съд –
Сандански не по вина на подсъдимият, забавянето при изготвянето на
мотивите на първоинстанционната присъда, които не могат да бъдат вменени
във вина на подсъдимият, за да се твърди, че той прави опити за измъкване,
както се изразява повереника на частният тъжител, от наказателна
отговорност. В този смисъл принципа за разкриване на обективната истина
считам, че се намира в определящото цялото развитие на производството
положение, а не времето. Моля да постановите Вашето решение.
АДВ. Г./реплика/: По отношение на датата и времето на деянието считам, че
те се доказват от свидетелските показания на свидетелите Л. и С., като и
13
двамата в техните показания обясняват, че са видели как В. снима и след това
на същият ден са видял клипа, качен в неговия профил във „Фейсбук“ и се
показват сведенията, дадени от Д. В.. Дори в едно от тях той заявява, че от
„16:37 часа до 16:46 часа е излъчването на живо“. Обяснява точният час – от
минута до минута. Явно си го е видял от телефона.
По отношение на забавянето, съвсем на кратко – първоинстанционния съд с
даде отвод в първото съдебно заседание, поне по това дело, може да бъркате
делата. По това дело си даде отвода в първото съдебно заседание, не е
тръгвало въобще делото.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Т.: Придържам се към казаното от адвоката ми.
Съдът се оттегли на съвещание.
След съвещание, съдът счете делото за изяснено и обяви на страните, че ще се
произнесе с решение в срок.
Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 11:20 часа.
Този протокол е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/чл. 311 ал.2 НПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията и
съдебния секретар.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14