РЕШЕНИЕ
№ 722
гр. Кюстендил, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20231520102381 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано по искова молба с вх. №11079/01.11.2023 г.
от В. Р. М., ЕГН: **********, адрес: гр. ******, ул. „**************“ №***,
бл. *, вх. „*“, ап. **, чрез адв. Д., против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет. 7,
представлявано от Н. П. П..
На 26.06.2023 г. между ищцата (кредитополучател) и „СИТИ КЕШ“ ООД
(кредитодател), бил сключен Договор за кредит № 884297 (наричан за
краткост „Договора“), придружен с погасителен план към договора. Размерът
на кредита бил 1 200 лева, брой вноски: 16; Общ размер на дължимата лихва:
222, 28 лв. Уговорено било обезпечение - поръчител или банкова гаранция - по
избор на кредитополучателя, дата на последно плащане: 05.02.2024 г. Обща
сума за плащане, без включена неустойка за непредоставяне на обезпечение 1
422, 28 лева. Отделно в чл. 11 ал. 1 от Договора е посочена и неустойка за
непредоставяне на обезпечение (съгласно чл. 5 от Договора) във вид на
банкова гаранция или поръчителство на две лица, като при липса на
изпълнение на условието се дължало неустойка в размер на 945, 72 лв. До
завеждането на исковата молба ищцата била внесла сума в размер на 780 лв.
по договора. Ищцата имала качеството „потребител“ по смисъла на ЗПК.
Клаузата, предвиждаща неустойка по обезпечението била нищожна, тъй като
не била включена в ГПР. Нарушавало се чл. 22 и чл. 11 от ЗПК. Освен това
същата противоречала с морала и добрите нрави.
Наред с това, при условията на евентуалност, се иска прогласяване на
клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договора за кредит. Изискването за предоставяне
на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция на цялата дължима
1
сума по договора - главница, лихви, неустойки, съдържало множество
изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които -
предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се
предоставят, на практика правели задължението неизпълнимо. Срокът бил
твърде кратък и за потребителя се създавало значително затруднение да се
снабди с банкова гаранция или поръчителство, тъй като за учредяването им се
изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т. е. действия, за които са
нужни технологично време и съдействие от трети лица (поръчители/банкова
институция). При това положение и изначалното предвиждане на неустойката
при непредоставяне на обезпечение /гаранция/ да се кумулира към
погасителните вноски, следва извод, че тя водела единствено до скрито
оскъпяване на кредита, като излизала изцяло извън присъщите й функции.
Непредоставянето на обезпечение не водвло до претърпяване на вреди за
кредитора, който бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника,
съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като
съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този
начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явявала добавък
към възнаградителната лихва и представлявала сигурна печалба за
заемодателя. Клаузата за дължимостта й в чл. 11, ал. 1 от Договора била
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Критериите дали е налице
нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се
съдържали в TP № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, т. е.
когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършвала в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства и при
съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на
обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение
с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената
неустойка и на неизпълнението, за което била предвидена; съотношението
между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
Прави се искане, в случай, че ответникът предяви насрещен иск за
осъждане на ищеца за главницата, то съдът да постанови разсроченото й
плащане, съобразно погасителния план.
Сочи се, че при евентуално отхвърляне на исковете изцяло или частично
да не се възлагат разноски на ищцата по съображения от т. 5 от Диспозитива
на Съединени дела С-224-19 и С-259-19 от Директива 93/13.
Въз основа на изложеното се иска прогласяване за недействителен на
Договор за кредит №884297 от 26.06.2023 г., сключен между страните по
спора, а при условията на евентуалност – ако бъде отхвърлен посочения иск,
то да се прогласи за недействителна клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора за
кредит, на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и второ от ЗЗД.
Претендират се разноските в производството.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен
отговор, в който се сочи че е неоснователно искането за освобождаване на
ищцата от такси и разноски по делото. Наред с това се заявява, че исковете са
неоснователни. Договорът за кредит бил действителен и отговарял на всички
изисквания на ЗПК. Неустойката по клаузата за обезпечения не следвало да се
включва в ГПР. Акцентира се, че ГПР представлявало сбор от разходите, които
ще направи кредитополучателят за ползване на предоставената услуга. Това
били едностранно определени суми от кредитодателя, които представлявали
цената за предоставената от него услуга. Именно поради това законодателят
установил императивното задължение за институциите, предоставящи заеми и
2
кредити по занаят да посочват сбора и компонентите на ГПР. Към датата на
сключване на договора кредиторът не знаел дали ще възникне основание за
плащане на неустоечната сума. Въпреки това търговецът е внесъл достатъчно
яснота по този въпрос, като в договора за кредит е посочена възможната
вноска за неустойка за целия период на погасяване. Както и обстоятелството,
че тя се дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение. Kъм датата на сключване на договора кредиторът не знаел дали
ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Tърговецът бил
внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в договора за кредит била
посочена възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване.
Както и обстоятелството, че тя се дължала само при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение. Сочи се, че на ищцата й бил
предоставен стандартен европейски формуляр, който съдържал необходимата
информация. Процесната клауза за неустойка напълно отговаряла на
изискванията на Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в
потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС.
Възразява се срещу допускането на съдебно-счетоводна експертиза и
задължаването на ответното дружество за представяне на документи въз
основа на чл. 190 от ГПК.
Иска се отхвърляне на ищцовите претенции.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват, не
изпращат процесуални представители, поддържат исканията си с нарочни
молби.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните съществува облигационно правоотношение по Договор
за кредит № 884297, придружен с погасителен план към договора. Размерът
на кредита бил 1 200 лева, брой вноски: 16; Общ размер на дължимата лихва:
222, 28 лв. Уговорено било обезпечение - поръчител или банкова гаранция - по
избор на кредитополучателя, дата на последно плащане: 05.02.2024 г. Обща
сума за плащане, без включена неустойка за непредоставяне на обезпечение 1
422, 28 лева. Отделно в чл. 11 ал. 1 от Договора е посочена и неустойка за
непредоставяне на обезпечение (съгласно чл. 5 от Договора) във вид на
банкова гаранция или поръчителство на две лица, като при липса на
изпълнение на условието се дължало неустойка в размер на 945, 72 лв. Съдът,
макар да липсва по делото цитирания договор, възприема данните по договора
въз основа на изложението по съдебно-счетоводната експертиза с вх.
№3902/29.03.2024 г., изготвена от вещото лице С. Т. /л. 83-85/, което съдът е
приел към доказателствата като обективно и компетентно изготвено.
Съдържанието по същата не е оспорено от ответното дружество и напълно
покрива твърденията в исковата молба за параметри на облигационната връзка
между спорещите страни, а и спрямо приложените с исковата молба писмени
доказателства - погасителен план към договора за кредит / л. 12 на гърба/,
извлечение за извършени плащания /л. 13/. В заключението на вещото лице е
посочено, че с включване размера на уговорената неустойка за
3
непредоставяне на обезпечение, заедно с всички други разходи по кредита в
ГПР, то размерът на последното възлиза на 194, 11 %.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Искът е допустим, доколкото е предявен от страна по облигационно
правоотношение и е налице правен интерес от преследвания резултат.
С оглед твърденията на страните, съдът приема, че е сезиран с иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК – за обявяване за
недействителен сключения между страните договор за потребителски кредит,
а при условията на евентуалност – да се прогласи недействителността на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от същия договор на основание чл. 26, ал. 1 ,
предложение първо и второ от ЗЗД.
Съдът намира главният иск за основателен при следните съображения:
Между ищеца и “Сити Кеш“ ООД са възникнали правоотношения,
произтичащи от сключен договор за кредит, за който приложими са
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, доколкото ищецът – физическо лице се явява
потребител на финансова услуга.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е
указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
ГПР съгласно член 19, ал. 1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 от
ЗПК. Видно от договора в ГПР не е включен разхода – неустойка за
непредоставяне на обезпечение, обстоятелство установяващо се и от
изслушаната заключение на съдебно – счетоводната експертиза, от което е
видно, че ако тази разход беше включен, то размерът на ГПР ще е 194, 11
%. и двукратно би надхвърлил определения в член 19, ал. 4 ЗПК допустим
4
размер от 50 %. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. Като не е включил неустойката, кредиторът е
заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест
на кредита за длъжника. Неспазването изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
Уговорената клауза за дължимост на неустойката се намира в пряко
противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в
ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е. опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от
ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно
тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договора за кредит.
На основание гореизложените доводи съдът счита, че искът е основателен
и следва да се уважи. Това води на извод за ненужно разглеждането на
евентуалния иск.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените разноски. Процесуалният представител на
ищеца е представител пълномощно при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, а със списъка за разноски по чл. 80 от ГПК се претендира
възнаграждение в размер на 644, 16 лв. /с ДДС/ за главния иск. Именно за тази
сума ответното дружество ще бъде осъдено да плати на процесуалния
представител на ищцата, а възнаграждение за неразгледан иск – евентуално
предявения, няма да бъде присъждано.
Наред с това ответникът ще бъде осъден да плати сума в размер на 94, 72
лв. дължима държавна такса и 300 лв. – възнаграждение за вещо лице, по
сметка на Районен съд – Кюстендил, доколкото ищцата е била освободена от
държавни такси и разноски.
По обжалваемостта:
На основание чл. 258 от ГПК и във вр. с чл. 259 от ГПК, настоящият
съдебен акт може да бъде обжалван в двуседмичен срок от връчването му чрез
Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
5
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД,
нищожността на Договор за кредит № 884297, сключен на 26.06.2023 г.
между кредитополучателя В. Р. М., ЕГН: **********, адрес: гр. ******, ул.
„**************“ №***, бл. *, вх. „*“, ап. **, и кредитора „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Славянска“ №29, ет. 7, представлявано от Н. П. П..
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет. 7, представлявано от Н. П. П.
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Кюстендил 94, 72 лв./деветдесет и
четири лева и 72 ст./ - държавна такса и 300 лв. / триста лева/ –
възнаграждение за вещо лице, както и 5 / пет/ лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет. 7, представлявано от Н. П. П.
ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. Д. от САК, личен номер **********, адрес: гр.
София, р-н „Средец“, ж. к. „Яворов“, ул. „Хан Омуртаг“ №74, ет. 1, ап. 1,
сумата от 644, 16 лв. /шестстотин четиридесет и четири лева и 16 ст./ -
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по делото, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Кюстендилския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6