МОТИВИ към присъда
по НОХД № 55/2015г. на Пазарджишки окръжен съд.
Делото е образувано по
обвинителен акт, с който са повдигнати обвинения, както следва:
Против подсъдимите Г.Й.А., И.Л.Т., Н.Д.Б.,***, и Р.М.Р.,***, за това, че
1. На 15.10.2012г., на
територията на недвижима културна ценност – Средновековна крепост в местността
„Градището“ (Калето), землището на с. Баня, общ. Панагюрище, обл. Пазарджик, в
съучастие като съизвършители, обв. Г.А., И.Т., Н.Б., Р.Р. с осъдения по настоящето
наказателно производство К.А.А., без съответно разрешение по чл. 148, ал. 1-3 и
чл. 150, ал. 1 от Закона за културното наследство, чрез оглеждане, ровене,
наблюдаване и копаене са търсели археологически обекти – златни монети от
минали епохи, като при извършване на деянието са използвали технически средства
кирки, лопата и кофи – престъпление по чл. 277а, ал. 3 във вр. с ал. 1, във вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК.
2. На 15.10.2012г., на
територията на недвижима културна ценност - Средновековна крепост в местността
„Градището“ (Калето), землището на с. Баня, общ. Панагюрище, обл. Пазарджик, в
съучастие като съизвършители подсъдимите Г.А., И.Т., Н.Б., Р.Р. с осъдения по
сегашното наказателно производство К.А.А., не по законоустановения ред – глава
VІІ, чл. 146-чл. 153 от Закона за културното наследство и Глава 3-та чл. 17-17б
от Наредба №Н-00-0001/14.02.2011 г. на Министерството на културата за
извършване на теренни археологически проучвания, са извършили изкопни работи,
като са използвали технически средства – кирки, лопата и кофи – престъпление по
чл. 277а, ал. 3 във вр. с ал. 2, предл. 3 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Против подсъдимия Р.М.Р.,*** за това, че на 16.10.2012 г., в дома си в гр.
Пещера, ул. „Р.“ № 27, е държал археологически обект, който не е идентифициран
и регистриран по съответния ред, съгласно чл. 97, ал. 3 и ал. 6 от Закона за
културното наследство, а именно една сребърна римска монета, императорска
„Траян“ (98-117 г.),
2,97 грама,
на стойност 500 лева – престъпление по чл. 278, ал. 6, предл. 1-во от НК.
Делото
е разгледано в отсъствие на обявения за общодържавно издирване подсъдим Р.Р. с
участието на неговия защитник адв. К.К. – пълномощно, приложено на лист 171 от
том втори на досъдебното производство.
Подсъдимите
Г.Й.А., И.Л.Т. и
Н.Д.Б. не се признават за виновни по така
предявеното им обвинение и дават обяснения по същото. Твърдят, че били на
мястото, на което били задържани заедно с Р.Р. и К.А., но само последните двама
копаели и търсели монети, а те тримата седели и наблюдавали какво правят, били
там на разходка.
ФАКТИТЕ
ПО ДЕЛОТО
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа
страна следното :
Р.Р. се интересувал от археологически обекти, за които събирал карти и
сведения. Събирал и старинни монети.
През август 2012 година
подсъдимият Р.Р. и свидетелят К.А. били в заведение в гр. Пещера. Чули разговор
на съседна маса, че в землището на с. Баня, намиращо се недалеч от гр.
Панагюрище, имало заровено съкровище и решили да проверят.
На 14.10.2012г. К.А. се обадил
на подс. Н.Б. и му казал, че на другия ден щял да ходи с Р.Р. в землището на с.
Баня да търсят заровени жълтици. Поканил подсъдимия, ако иска да отиде да гледа.
На следващия ден, 15.10.12г.,
около обяд подс. Г.А. се обадил на своя племенник, подс. И.Т. и му предложил да
се разходят в провинцията, без да казва конкретен повод или дестинация. Т. се
съгласил.
Същия ден тримата подсъдими Г.Й.А., И.Л.Т. и
Н.Д.Б., тръгнали с лек автомобил
от гр. София за с. Баня. В края на селото, близо до стара баня, която им бил
дал като ориентир, ги чакал К.А.. Последният завел тримата подсъдими на хълм,
където се намирал подсъдимият Р.Р.. На мястото имало дупка, част от която била
прясно изкопана, а в близост останки от каменен зид. Там А. и Р. продължили да
копаят с кирка и лопата и изхвърляли пръста с кофи. Тримата подсъдими А., Т. и Б.
ги гледали определено време /между един и два часа/ и седнали да се хранят на
няколко метра от мястото, където копаели Р. и А..
Същият ден Кметът на с. Баня,
свидетелят С.Н., получил сигнал, че в околността на останките от сревна крепост
се копае. Видял на място двата автомобила на подсъдимите в м. ”Аязмото” и
съобщил на полицията в гр. Панагюрище. От РУП Панагюрище служителите на
полицията свидетелите Г. Г., Ас. Б., П. Т. и
В. М., тръгнали с патрулен автомобил към обекта. Около 16.00 часа
стигнали до местността ”Аязмото” и се срещнали със свид. Н., който ги чакал
там. Видели автомобилите и тръгнали към върха в м. ”Градището” /”Калето”/,
където се намирали останките от крепостта. Като стигнали на върха, заварили Р.Р.
и К.А. да копаят в изкоп с дълбочина около 1.5 метра - същият се вижда на снимки 7 и 8 от фотоалбума
към протокола за оглед, намиращ се на лист 7 от том първи на досъдебното
производство. При пристигането си на място, полицаите и свид. Н. видели
подсъдимите Г.Й.А., И.Л.Т. и
Н.Д.Б. да седят в близост до изкопа, но
без да участват в копаенето и търсенето на предмети в изкопа или около него.
На въпроса защо копаят и какво
търсят там, К.А. отговорил, че търсели златни монети. На мястото на изкопите в
крепостта бил извършен оглед и изземване на фрагменти от отломките и
техническите средства, с които си служели обвиняемите – две кирки, една лопата
и четири пластмасови кофи.
Впоследствие петимата задържани
били отведени в РУП Панагюрище, където били задържани за 24 часа.
Мястото, на което били
задържани подсъдимите да търсят монети се намира в местността „Градището“ /още
„Калето“/ е средновековна крепост, която е обявена в ДВ бр. 58/1966 г. за
архитектурно - строителен паметник от античността и средновековието и
представлява археологически обект, недвижима културна ценност по смисъла на чл.
146 ал. 1 и ал. 2 и § 10 ал. 1 от ПЗР
на Закона за културното наследство.
Четиримата подсъдими по
настоящето дело и К.А. за календарната 2012г. не са подавали заявления с
придружаващи документи за получаване на разрешение и не са имали издадено
разрешение за редовни теренни проучвания на археологически ценности по чл. 148,
ал. 1 и ал. 3 от Министъра на културата, нито са имали разрешение за спасителни теренни
археологически проучвания или за издирване на археологически обекти с
недеструктивни методи от Председателя на съвета за теренни проучвания, за което
да е уведомен Министъра на културата, съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗКН.
На 16.10.2012г. било извършено
претърсване в дома на подсъдими Р.Р. ***. При претърсването са намерени и
иззети общо 244 бр. монети от различни времена и държави, фотокопие с надпис
„План на древна пещера, фотокопие от карта и листове с текст и цифри по тях.
Според заключението на съдебно
нумизматичната и археологическата експертиза, една от иззетите монети от дома
на Р. е сребърна, римска, императорска монета, Траян 98-117 г., тежи 2.97 грама и е на
стойност 500лв. Тя представлява културна ценност, има научна и културна
стойност по смисъла на чл. 7 ал. 1 от Закона за културното наследство и е част
от движимото културно наследство по смисъл на чл. 10 от същия закон.
В писмо с изх. № 45 от 26.02.2013
г. на Регионален исторически музей -
Пазарджик е посочено, че в музея не е постъпвало заявление от обв. Р.М.Р. за
идентификация и регистрация на движими културни ценности, а в регистъра на движимите
културни ценности на музея не е вписвана информация за посоченото лице.
Горната
фактическа обстановка е възприета възоснова обясненията на подсъдимите, свидетелските показания, заключението на вещото лице и
писмените доказателства.
Мнозинството
от съдебния състав прие, че доказателствата по делото не установяват по
категоричен и безспорен начин подсъдимите Г.А., И.Т. и Н.Б. да са участвали в търсенето на археологически обекти. Свидетелите,
присъствали при задържането им установяват, че са видели тези подсъдими само да
се намират в близост до изкопа, на който били заварени да работят Р.Р. и К.А..
Липсват доказателства, които да опровергават обясненията на тримата подсъдими,
че отишли на мястото, водени единствено от любопитство и гледали, без да вземат
участие в търсенето на монети.
Същевременно съдебният състав е единодушен за това, че
подсъдимият Р.Р. и К.А., по предварителна уговорка и след предварителна
подготовка, включваща придобиване на информация за конкретното място, на което
да търсят и набавяне на технически средства, са търсели старинни монети на
мястото, на което били задържани. За целта същите копаели, изхвърляли пръста и
оглеждали.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЗАКОНА
При така
установената фактическа обстановка подсъдимият Р.Р. е осъществил състава на
престъплението по чл. 227а ал.3 във връзка с ал.1 и чл. 20 ал.2 от НК, като на
15.10.2012г., на територията на недвижима културна ценност – Средновековна
крепост в местността „Градището“ (Калето), землището на с. Баня, общ.
Панагюрище, обл. Пазарджик, в съучастие като съизвършител с К.А.А., без
съответно разрешение по чл. 148, ал. 1-3 и чл. 150, ал.1 от Закона за
културното наследство, е търсил археологически обекти, златни монети, като при
извършване на деянието са използвали технически средства.
Изпълнителното деяние за
вмененото във вина на подс. Р.
престъпление „търси" предполага извършване на действия, насочени към намиране на
археологически обекти. Конкретните
действия трябва да
са насочени към откриване на обекти, които притежават характеристиките на
„археологически обект". Легалната дефиниция на това понятие се съдържа в
разпоредбата на чл. 146 ал.1 ЗКН и обхваща „всички движими и недвижими
материални следи на човешката дейност от минали епохи, намиращи се в земните
пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които източници на
информация са теренните проучвания". Точно
това правел подсъдимият Р. и съучастникът му А..
Налице е квалифициращият признак „използване на
технически средства“, съдържащ се в нормата на алинея 3 от чл. 277а от НК.
Съдът не споделя доводите на защитата, че за технически средства следва да се
считат само специализираните такива от рода на металотърсачите, но не и сечива
като кирките и лопатите и вещи като кофи в случая. Върховната съдебна инстанция
е имала повод да вземе становище по въпроса в решение
№ 156 от 17.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 387/2013 г., II н. о., НК, – „Използваните
кирка и лопата, които макар да нямат сложни технически характеристики,
представляват технически средства по смисъла
на чл. 277а, ал. 3 НК
за извършване на изкопните работи“. Макар съдебната практика на ВКС, извън тълкувателната
дейност, да не е задължителна за съда, същата има своето място при търсенето на
точния смисъл на правните норми. Настоящият съдебен състав е на същото
становище по въпроса за съдържанието на понятието „технически средства“ по
смисъла на чл. 277а ал.3 от НК. Доколкото липсва легална дефиниция на това
понятие за нуждите на наказателния закон, следва да се приеме, че всеки
предмет, който е продукт на човешка интелектуална и физическа дейност, който е
създаден за да направи възможна или да улесни извършването на определени
човешки действия, следва да се приеме за техническо средство.
Обстоятелството, че търсенето е извършено на територията
на недвижима културна ценност в случая не е елемент от обективната страна на
престъплението по чл. 277а ал.3 във връзка с ал.1 от НК. За съставомерността на
деянието по чл. 277 а ал.1 от НК е без значение дали търсенето на
археологически обекти се извършва на територията на недвижима културна ценност
или извън такава територия – това обстоятелство в случая има отношение само към
обществената опасност на деянието и отегчава отговорността на извършителите.
Криминализирано е самото търсене на такива обекти, без надлежно разрешение.
Подсъдимият Р.Р. е имал
представи за всички обективни елементи на състава, включително квалифициращото
– използването на технически средства, и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си - действал с пряк умисъл. Така
подсъдимият Р. съвсем преднамерено и целенасочено, в пряко съдействие с А.,
след предваителна подготовка, е отишъл да търси монети, при което е използвал
описаните технически средства. Прекият умисъл на подсъдимия и неговия
съучастник е вън от всякакво съмнение.
Доколкото
мнозинството от съдебния състав прие, че не е доказано участието на подсъдимите
Г.А., И.Т. и Н.Б. в търсенето на
археологически обекти, съдът призна същите за невиновни в това на
15.10.2012г., на територията на недвижима културна ценност, Средновековна
крепост в местността „Градището“ (Калето), землището на с. Баня, общ.
Панагюрище, обл. Пазарджик, в съучастие като съизвършители помежду си и с
подсъдимия Р.Р., както и с К.А.А., без съответно разрешение по чл. 148, ал. 1-3
и чл. 150, ал.1 от Закона за културното наследство, да са търсели
археологически обекти, като при извършване на деянието са използвали технически
средства, като ги оправда по обвинението за престъпление по чл. 277а, ал. 3 във
вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
В обвинителния акт прокурорът е квалифицирал извършените,
според него, действия от четиримата подсъдими и вече осъдения К.А., като две
отделни престъпления по чл. 277а ал.3 във връзка с ал.1 и с чл. 20 ал.2 от НК.
По едното изпълнителното деяние е „търсене“ на археологически обекти, а по
второто „извършване на изкопни работи на територията на недвижима културна
ценност“.
По първата форма на изпълнително деяние „търсене“, съдът
вече взе становище, като по волята на мнозинството от състава оправда
подсъдимите А., Т. и Б. и единодушно призна за виновен Р..
Съдебният състав е единен в становището си, обаче, че
четиримата подсъдими и К.А. не са извършили престъпление по чл. 277а ал.3 във
връзка с ал.1 и с чл. 20 ал.2 от НК под формата на изпълнително деяние
„извършване на изкопни работи на територията на недвижима културна ценност“.
Цитираните две форми на изпълнителното деяние на този престъпен състав се
различават съществено една от друга по субективната си страна, а на практика и
в начина на извършване на фактическите действия.
При „търсенето“ пряката цел на извършителя е да търси, да
открие археологически обекти. Тази цел може да се преследва и с действия, които
от обективна страна, външно, са много сходни с извършването на изкопни работи.
На практика разлика се състои в това, че при търсенето е нормално деецът,
търсейки, да внимава да не увреди евентуално намиращите се там архитектурни
обекти – в крайна сметка целта му е да ги открие и вземе в техния оригинален,
непокътнат вид. Както беше казано, дейността по търсене на археологически
обекти е престъпление винаги, когато се извършва без разрешение, независимо
дали е на територията на недвижима културна ценност или не. Тук акцентът е
основно върху законосъобразността на самата дейност по търсене.
При извършването на „изкопни работи“ пряката цел на
извършителя е да осъществи изкопната дейност, да реализира изкоп, а не да търси
археологически обекти. Тази дейност е престъпление, само когато се извършва на
територията на недвижима културна ценност или в нейната охранителна зона и се
извършва не по законоустановения ред. Тоест акцентите тук са два – мястото на
което се извършва дейността и нейната незаконосъобразност. Съответно начинът на
практическо осъществяване на действията по изкопа би следвало да се различават
от тези при търсенето по това, че при изкопните дейности не се държи сметка за
това, какво се намира в земята – целта е за минимално време, при разхода на
минимален ресурс, да се отнеме максимално количество от съответния терен
/пръст, камъни или друго/, в което се и заключава опасността на точно тази
дейност за археологическите обекти, което от своя страна е логичното обяснение
същата да се подчини на специализиран правен режим, включително чрез
криминализирането й при определени условия.
Подсъдимите не са имали за цел да правят изкопи на върха
на могилата в гората, а да търсят монети от минали епохи. Не може да се приеме,
че са извършвали „изкопна дейност“ по смисъла на третата алинея на чл. 277а от НК. Затова съдът и не обсъжда пространно изложената от прокурора в обвинителния
акт и в съдебно заседание аргументация за законовия ред, по който се извършват
изкопни работи на територията на недвижима културна ценност. Тази правна уредба
е неотносима към релевантните факти по делото.
Воден от това си разбиране,
съдът призна всички подсъдими за невиновни в това, че на 15.10.2012 г., на
територията на недвижима културна ценност, Средновековна крепост в местността
„Градището“ /Калето/, землището на с. Баня, общ. Панагюрище, обл. Пазарджик, в
съучастие като съизвършители помежду си и с К.А.А., не по законоустановения ред
– глава VІІ, чл. 146-чл. 153 от Закона за културното наследство и Глава 3-та
чл. 17-17б от Наредба №Н-00-0001/14.02.2011 г. на Министерството на културата
за извършване на теренни археологически проучвания са извършили изкопни работи,
като са използвали технически средства , като ги оправда по обвинението за
престъпление по чл. 277а, ал. 3 във вр. с ал. 2, предл. 3 във вр. с чл. 20, ал.
2 от НК.
Подсъдимият Р.Р. не е извършил престъпление по чл. 278,
ал. 6, предл. 1-во от НК, като на
16.10.2012 г. държал в дома си в гр. Пещера, ул. „Р.“ № 27 археологически обект
- една сребърна римска монета, императорска „Траян“ (98-117 г.), 2,97 грама, не
идентифициран и регистриран по реда на чл. 97, ал. 3 и ал. 6 от Закона за
културното наследство.
Цитираната разпоредба от Закона за културното наследство
гласи: „Физически и юридически лица, притежаващи вещи
или колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности, могат
да поискат тяхната идентификация от съответния по тематичен обхват държавен или
регионален музей“.
Първата алинея на
чл. 97 от ЗКН задължава държавните, регионалните и
общинските музеи да
извършват идентификация при придобиване на вещ, която може да се определи като
културна ценност. Втората алинея
задължава държавните и общински органи и институции,
притежаващи вещи, които могат да се определят като културни ценности, да
поискат идентификацията им от съответния по тематичен обхват държавен или
регионален музей.
Граматическото и систематичното тълкуване на текста от
ЗКН, на който се позовава обвинението – чл. 97 ал.3 от ЗКН, както и тълкуването
му във връзка с предходните две алинеи, води до извода, че физическите лица
нямат задължението да идентифицират и регистрират притежаваните от тях
вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности, а ивмат правото на това, имат право да поискат това. На
това право съответства задължението на съответната компетентна институция да
извърши такава идентификация и регистрация при поискване.
Подкрепа на този извод е и
обявяването за противоконституционни на на § 5, ал. 2 и 3 от преходните и заключителните
разпоредби на ЗКН с Решение
№ 7 от 29.09.2009 г. на КС по к. д. № 11/2009 г.
По тези съображения съдът призна подсъдимия Р.Р. за
невиновен в това, че на 16.10.2012г. е държал в дома си в гр. Пещера, ул. „Р.“
№ 27 археологически обект, една сребърна римска монета, императорска „Траян“
(98-117 г.),
2,97 грама,
не идентифициран и регистриран по реда на чл. 97, ал. 3 и ал. 6 от Закона за
културното наследство и го оправда по
обвинението за престъпление по чл. 278, ал. 6, предл. 1-во от НК.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия Р.Р., съдът взе предвид разпоредбите на чл.36
от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата
индивидуализация.
Обществената
опасност на деянието е завишена, предвид обстоятелството, че търсенето на
археологически обекти е извършено на територията на недвижима културна ценност.
Подсъдимият Р.Р. е
личност с ниска степен на обществена опасност – не е осъждан и има добри
характеристични данни. Видно от писмената му характеристика, издадена от
полицейски орган по местоживеене /л.226 от том 2 от ДП/, същият се грижи сам за
четирите си деца, съпругата му е починала, не е криминално проявен, по
местоживеене е познат като работлив и скромен човек, не е склонен към скандали,
ползва се с добро име сред съседите си.
Подбудите за извършване
на престъплението се коренят в очевидния интерес на подсъдимия Р. към
археологическите обекти и в желанието му да задоволи този свой интерес,
пренебрегвайки закона.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни на подсъдимия и тежкото му
семейно положение – обстоятелството че е принуден сам да полага грижи за
четирите си деца.
Отегчаващо обстоятелство
- фактът, че търсенето на археологически обекти е извършено на територията на
недвижима културна ценност. Подсъдимият Р. е имал представи за това. Същият е
разполагал с предварителна информация за мястото, имал е трайни интереси в
областта на издирването на археологически обекти, издирвал и събирал карти с
местоположението на такива, а и на място на извършването на деянието е имало
достатъчно очевидни признаци – подсъдимите са копали във вече съществуващ изкоп
и в непосредствена близост се намирали останките от зид, до който също било
копано /снимки 2 до 6 от фотоалбума към протокола за оглед/.
При
тези данни и като даде значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът прецени, че подсъдимият Р.Р. следва да бъде осъден на една
година лишаване от свобода и глоба пет хиляди лева. На практика съдът определи
и двете кумулативно предвидени наказания в размер на предвидения от закона
минимум.
С
оглед данните за личността на подсъдимия Р., съдът прецени, че за неговото поправяне
не се налага ефективното изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от
свобода, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи същото за
изпитателен срок от три години.
На основание
чл. 53 ал. 1 б. „а“ НК съдът отне
в полза на Държавата един брой кирка с дължина на дървената част 88 см.,и
дължина на металнача част 24 см., един брой кирка с дължина на дървената част
91 см., и дължина на металната част 40 см., един брой лопата с дължина на
дървената част 32см., и размери на загребващата част 25/22 см., четири броя
бели на цвят пластмасови кофи с дръжки и с размери 21/23 см., един брой син на
цвят пластмасов капак с размери 24/24см., четири броя пластмасови капаци с
размери 24/24см., един брой пластмасова кофа – бяла на цвят с надпис на нея
„Акрилна“ боя – 15 кг., с овална форма.
На основание чл. 112 ал. 1 НПК, съдът постанови, след влизане на присъдата в сила, да се върнат на собственика им Р.М.Р.,
иззетите като веществени
доказателства
предмети: Монета,
копейка, СССР – 1 бр., Монета, 1867г., Италия 2 бр., Монета,1876,1897,1900,1916,1918,
1921, 1923, Франция-13бр., Монета,1870г.,Белгия – 1бр., Монета, 1891, 1931 г. Тунис - 3бр., Монета, 1952,2 стотинки,
България - 1бр., Медальон,
крал Александър I, 1889, Сърбия – 1бр.,Монета,
XVIII в., 2бр., Монета, 1901 г., Германия – 1бр. , Монета, арабска, 1320г.,според
ислямския календар 1 бр., Монета
1917 - 1 б р., Монета
неопределяема -
17 бр., Монета с името на Людовик
ХVІ Франция - 4 бр., Монета
Рим, императорска, Траян (98-117
г.), Л.
Бюст над. с лавров венец, облечен в броня, O.
РRОVIDENTIA AVGVSTI S.P.Q.R.S.
Провиденция наляво, държи скиптър, сочи с пръчка към глобус в краката й,
Р.R.О - VID през долното поле,сребърна
2.97 грама - 1
бр. - Общо: 49 бр.; Плик с 188 бр. Монети: 1.Монета
с името на Людовик VІ,Франция, 1 бр., 2. Монета, Белгия, 1908, 1922,1923 г., 4 бр., 3. Монета, Чехословакия, 1924 г. 1 бр., 4. Монета, Франция- 1951, 1952,
1953,1954г.-5 бр., 5. Монета, Франция, 1960,1961,1969,1975,1976- 6 бр., 6. Монета, Унгария, 1994 г. 2
бр., 7. Монета, Италия, 1911г. 1 бр., 8.Монета, Франция, 1911, 1939 г. - 3 бр., 9.Монета, Франция, 1992 г. - 3 бр., 10. Монета, Франция, 1924, 1939 г. - 3 бр., 11.Монета, Югославия, 1988 г. - 1 бр., 12. Монета или жетон на търговската
камара на Франция, на стойност-50 сантима, 1924, 1926, 1933г., Франция- 3 бр., 13.Монета, Германия, 1900г. - 1 бр., 14. Монета, Аржентина, 1914г. 1 бр., 15. Монета, неопределени 3 бр., 16.Монета, Великобритания,1978,19.81,1992,2004г.- 5 бр., 17. Монета,
Франция, 1961, 1962, 1963, 1964
г. - 13 бр., 18. Монета, Испания, 1906, 1925, 1959, 1994, 1997
г; - 6 бр., 19. Монета, Хърватска,1997, 2000г. 2 бр., 20.Монета, България, 1962, 1989, 1992, 2000 9 бр., 21.Монета,
Белгия: 1948; 1949; 1950; 1951; 1952; 1958;1959; 1960; 1962; 1963; 1964 г. - 22 бр., 22.Монета,
Тунис: на арабски; с дупка 1918; с дупка 1919; с дупка, 1920; 1921; 1926; 1933; 1938; 1939г.-
21 бр., 23. Монета,
Франция: 1942; 1943; 1944 г.
- 18 бр., 24.Монета, Франция: 1944; 1947; 1948; 1949; 1950 г. - 11 бр., 25. Монета, Франция: 1933; 1947; 1948; 1949; 1950г.
7 бр., 26.Монета,Франция:1903;1904г.- б бр., 27.Монета, Франция: не се чете; 1903; 1963;
1978;1983; 1987; 1997; 1998; 2000
г. - 16 бр., 28. Монета, Франция: 1914; 1974; 1980; 1986; 1988; 1993г.
6 бр., 29. Монета, Франция: 1988; 1990; 1991; 1992г. 4 бр., 30.Възпоменателна
монета, Франция: 1995; 1992; 1989; 1994;
1988; 1998; 1997 г.-
бр; общо – 195 броя,.
На основание чл. 112 ал. 1 НПК
съдът отне се в полза на Държавата останалите веществени доказателства: 1. керамичен фрагмент
/керемида/ с размери дължина 25см. и максимална ширина 22,2см., дебелина З см.
Фрагмента е с керемидено-червен цвят. Повърхност- надраскана с твърд предмет, 2. керамичен фрагмент /керемида/ с размери дължина
12см, максимална ширина 11 см.
и дебелина З см. Фрагтмента е с керемидено-червен цвят.Дъгообразна форма.
Гладка вътрешна повърхност.Грапава външна повърхност, покрита с хаотично
разположени една спрямо друга вдлъбнатини, 3.керамичен
фрагмент /керемида/ с размери дължина 24см. и максимална ширина 16,5см.,
дебелина 2,8см.Фрагтмента е с керемидено-червен цвят. Плоска с дъгообразно
извита периферия.Гладка вътрешна повърхност.Грапава външна повърхност, с
нанесени на отделни места плитки вдлъбнатини, керамичен
фрагмент /керемида/ с размери максимална дължина 20,5см.,дебелина
2,8см.Фрагмента е с керемидено-червен цвят.Плоска с дъгообразно извита периферия.Гладка
вътрешна повърхност, грапава външна повърхност 4. част от тухла с размери
максимална дължина 25,00 см.,
максимална ширина 11см, дебелина З см. керемидено-червен цвят. Грапава външна
повърхност 5.част
от тухла с размери максимална дължина 28,00 см., максимална ширина 17.5см, дебелина З
см. Фрагмента е с керемидено-червен цвят. Грапава външна повърхност . със следи
от украса 6.част
от керемида с размери максимална дължина 19,00 см., максимална
ширина 19см, дебелина 2см. Фрагмента е с керемидено-червен цвят. Грапава външна
повърхност и гладка вътрешна с украса от две успоредни една на друга линии 7. Част от
керемида с размери максимална дължина 14,00 см., максимална ширина 12см, дебелина
2см. Дъгообразна форма 8. част от съд с размери
максимална дължина 16,5 см.,
максимална ширина 13см, дебелина 3,З см.Грапава външна повърхност 9. част от керемида с размери
максимална дължина 15,5 см.,
максимална ширина 15см, дебелина 2,8см. Фрагмента е с керемидено-червен цвят.
Периферията от вътрешната страна, успоредно на ръба -нанесени успоредно една на
друга линии 10.част
от керемида с размери максимална дължина 9 см., максимална ширина 8см, дебелина 2,8см.
Фрагмента е с керемидено-червен цвят.Добре запазена вътрешна повърхност 11.част от тухла с размери
максимална дължина 13,5 см.,
максимална ширина 8см, дебелина 4
см. 13. Найлонов плик с тегло от
0,650гр., съдържащ
песъчливо вещество с керемидено - червен цвят, бял плик,съдържащ: 1.Ксерокопие
с надпис „План на древна пещера”, 2.Част
от хартиен лист с четири цифрени числа, 3. Ксерокопие от
карта, 4. Лист хартия с текст на ръка, 5.лист хартия с текст на чужд език, 6.лист хартия с четирицифрени числа
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Р.Р.
бяха присъдени 217.20 лв. /двеста и седемнадесет
лева и двадесет стотинки/ - разноски по делото.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
/с особено мнение/
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.
2.
МОТИВИ КЪМ ОСОБЕНОТО МНЕНИЕ на председателя на съдебния
състав:
Не
съм съгласен с извода на мнозинството, че доказателствата по делото не
установяват категорично участието на подсъдимите Г.А., И.Т. и Н.Б. в търсенето на археологически обекти заедно с Р.Р. и К.А..
Преценката на доказателствените средства е дейност, която
трябва да се извършва разумно, доказателствата да се преценяват не всяко само
за себе си, а във връзка с останалите и в крайна сметка съдът да се придържа
към житейската логика и здравия разум.
На първо място самите обяснения на тримата оправдани
подсъдими са житейски неприемливи, неправдоподобни и крайно неубедителни.
Твърдят, че отишли от София до землището на село Баня, община Панагюрище, само
за да гледат как другите двама копаят. Отишли на разходка, клекнали покрай
изкопа и се подигравали на двамата копаещи ентусиасти, как се правели
напразното усилие да търсят заровени съкровища и в този момент дошли кметът и
полицаите и ги арестували.
На второ място обясненията на подсъдимите съдържат
вътрешни противоречия. И.Т. пред настоящия състав на съда твърди, че вуйчо му,
подсъдимият Г.А., му се обадил на инкриминираната дата и го поканил на
разходка, без да казва къде ще ходят и какво ще правят. Т. приел и така се
озовал на местопрестъплението. Това, освен че е житейски малко вероятно,
противоречи на обясненията му пред друг състав на съда, където подробно е
обяснил за конкретната цел на ходенето до с.Баня – там щели да се търсят
монети, заровено съкровище.
Подсъдимият Г.А. пред този съдебен състав казва, че както
отишли на място, се чули по телефона с А., а преди е заявил, че А. ги чакал до
предварително посочен от него ориентир и ги завел на мястото, където копаели с Р..
Изключително неправдоподобни са показанията на свидетеля А.,
как били намерили кирките, лопатата и кофите на място, а не ги били занесли там
и как двамата с Р. с ръце разчиствали шумата и търсели, без да използват инструментите.
Тези твърдения се опровергават от показанията на свидетелите, а дори и от
обясненията на останалите подсъдими.
Самият брой на инструментите говори, че са предназначени
да се ползват от повече хора – две кирки, лопата и четири кофи. На практика не
е невъзможно с тях да си служат и само двама души, но с оглед естеството на
дейността е много по-вероятно да са предназначени за повече хора. Подсъдимите
са били напълно наясно, че извършват незаконна дейност и е нормално да бързат,
тоест да са повече хора, за да могат да претърсят повече площ за по-кратко
време.
Показанията на полицаите също категорично дискредитират
обясненията на подсъдимите, че били там на екскурзия. Подсъдимите са заловени
непосредствено да изкопа, по дрехите им имало следи от контакт с прясно
изкопаната пръст, такава имало и по сечивата и в кофите.
Според логиката на мнозинството, при положение че на
място били заловени двама подсъдими, единият държал кирка, другият кофа, имало
пресен изкоп и прясна пръст, при положение, че никой не е видял този с кирката
да замахва, а онзи с кофата да носи пръст, то ще следва да се приеме, че не е
доказано, че са копали. Това, меко казано, е житейски абсурд.
Освен казаното, изключително показателно е поедението на
подсъдимите в момента на залавянето им. Никой от тях не е отрекъл, че копаят и
търсят монети. Полицаите са им казали, че дошли на място поради съмнение, че
там има иманяри и копаят, но никой от оправданите подсъдими, дори за секунда не
е отрекъл съпричастността си с тази дейност. Тези твърдения идват едва по време
на разпитите им от дознателя, когато подсъдимите са имали възможност да
обмислят позицията си, да се консултират помежду си и евентуално да потърсят
правен съвет.
Намирам за доказано участието на подсъдимите Г.А., И.Т. и Н.Б. в търсенето на археологически обекти, чрез използването на
технически средства, без съответно разрешение, поради което следва да се
приеме, че същите са извършили престъпление по чл. 277а ал.3 във връзка с ал.1
и във връзка с чл. 20 ал.2 от НК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: