№ 4250
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря П.Ц.Р.
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110161622 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от ЗК
*************, искова молба, насочена против „*********“, с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с
искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 3928.81лв. –
регресно вземане по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №
0000-1261-18-250980 по имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в
полица № ************ с период на застрахователно покритие 18.10.2017г. –
17.10.2018г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателно изплащане на сумата и 1360.91лв. – мораторна лихва за периода
21.03.2019г. – 18.08.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48392/2022г., по описа на СРС, III ГО, 180-ти
състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 14.03.2018г., около 17.00часа в гр. София, застрахованият при него по застраховка
„Каско“ лек автомобил „***********“ с ДК № ************, движейки се по бул.
„***************“ от ул. „***********“ към ул. „******“, срещу „**********“
попада в необозначена и необезопасена неравност на пътното платно /дупка/, при което
са увредени задна лява джанта, задна лява гума, калник преден ляв, джанта предна
лява, гума предна лява, амортесьор преден ляв, блок ABS, като се твърди, че са
извършени разходи и за репатриране на автомобила, диагностика, проверка на
геометрия на преден и заден мост, боя и допълнителни материали. Сочи се, че за
произшествието е съставен протокол за ПТП, като се твърди, че ищецът, в качеството
му на застраховател по застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 3928.81лв., от които 3227.21лв. – изплатени на сервиза извършил ремонта и
701.60лв. – изплатено застрахователно обезщетение на собственика на МПС. Навеждат
се доводи, че ПТП-то се е осъществило на територията на *********, като ответникът
в качеството му на стопанин на пътя не е изпълнил задължението си да осигури
безопасно преминаване по пътното платно, поради което дължи възстановяване на
претендираната сума. Твърди се, че с изплащане на процесното обезщетение ищецът,
1
на основание чл. 410 КЗ встъпва в правата на застрахования. Релевират се
съображения, че до ответната община, в качеството й на стопанин на пътя, е изпратена
регресна покана за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, но
към датата на депозиране на исковата молба същата не е възстановена, като в тази
връзка се претендира и лихва за забава.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който
заявените претенции се оспорват, като са изложени съображения в тази насока.
Оспорва се механизма на произшествието, сочи се че размерът на изплатеното
застрахователно обезщетение е недоказан, като се твърди, че при определянето му не е
взето предвид овехтяването на автомобила. Навеждат се доводи за съпричиняване от
страна на водача, на застрахования при ищеца автомобил, като се сочи, че в нарушение
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП същият се е движел със скорост, която не е била съобразена с
пътната обстановка.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
За съвместно разглеждане съдът е приел релвираното от ответника възражение
за съпричиняване на ПТП-то, в резултат на поведението на водача на застрахования
при ищеца лек автомобил, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно
движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, която не му е позволила да
спре или да избегне препятствието на пътя.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между него и
собственика на увредения автомобил е било налично валидно застрахователно
правоотношение, породено от сключен договор за имуществено застраховане, в срока
на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, което е довело до
увреждането на застрахованото при ищеца МПС, вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа /бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
пътя/, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата
молба събитие и причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при
ищеца лице, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че към датата на настъпване на
произшествието между собственика на лек автомобил „***********“ с ДК №
************ и ищцовото дружество са били налични облигационни правоотношения,
породени от сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в
застрахователно полица № № ************ с период на застрахователно покритие
18.10.2017г. – 17.10.2018г., че във връзка с процесното произшествие при ищеца е
заведена преписка по щета № 0000-1261-18-250980, по която е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 3928.81лв., от които 3227.21лв. – изплатени
на сервиза извършил ремонта и 701.60лв. – изплатено застрахователно обезщетение на
собственика на МПС.
Съдът, съобразявайки приобщените по делото писмени доказателства,
2
показанията на разпитания свидетел П. П. и заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-автотехническа експертиза, изведе следния механизъм на
настъпване на произшествието, а именно: на 14.03.2018г., около 17.00часа, водачът на
лек автомобил „М. ***“ с ДК № ************, управлявайки МПС-то в гр. София, по
бул. „***************“ в посока от ул. „***********“ към ул. „******“, в района на
„**********“, попада в необезопасена и необозначена неравност на пътното платно
/дупка/ пълна с вода, при което са настъпили увреждания по същия – предна лява гума,
предна лява джанта, задна лява гума, задна лява джанта, задна ходова част и преден ляв
калник.
Така изведеният механизъм на произшествието намира опора както в
приобщените по делото писмени доказателства – копие на протокол за ПТП /л. 6/,
копие на доклад по щета /л.9 /, копие на експертна оценка /л.10/ и копие на
уведомление за щета /л. 11/, така и в показанията на разпитания свидетел П. П.. По
време на разпита си свидетелят посочи, че докато се е движел с процесния автомобил в
района на Гара Искър е попаднал в дупка пълна с вода, при което са настъпили щети по
МПС-то. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като последователни,
хронологично издържани и кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал. В подкрепа на изведения механизъм е и заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-автотехническа експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 48, т. 2, б.
"в" от Правилника за прилагане на закона за пътищата, поддържането на
републиканските пътища в границите на градовете е задължение на съответната
община. Установи се по делото, че ПТП-то е настъпило в рамките на урбанизираната
територия на гр. София, поради което отговорност за поддържането на пътната мрежа в
градска среда в изправно състояние носи *********. Лицата, които стопанисват пътя,
следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в
рамките на населените места служби за контрол, определени от кметовете на
общините, контролират изправността и състоянието на пътната настилка, пътните
съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. С оглед
изложеното следва извода, че ответникът е пасивно легитимиран по предявения иск,
респективно доводите му, че не носи отговорност са неоснователни.
От заключението на вещото лице става ясно, че е налице причинна връзка между
ПТП-то и уврежданията по процесния автомобил.
Видно от заключението на вещото лице, стойността, необходима за възстановяване
на процесния автомобил, изчислена на база средни пазарни цени е 3 878.38лв., поради
което, доколкото претенцията е заявена за сума в по-голям размер 3928.81лв., следва
извода за частичната и основателност, като искът следва да бъде уважен за сумата от
3 878.38лв., като над тази сума до максимално предявения размер или за разликата от
50.43лв., претенцията се явява неоснователна.
За пълнота следва да се отбележи, че в таблицата на страница 3 от
заключението на вещото лице е посочено, че стойността, необходима за
възстановяване на автомобила е 3 878.38лв., а в заключителната част е посочена
сумата от 3854.62лв. При изслушване на вещото лице, същият заяви, че става
въпрос за допусната техническа грешка, като релевантна е сумата в размер на
3878.38лв. / протокол страница 73 по делото /.
При този извод съдът следва да разгледа релевираното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в противоправно поведение
на водача на лек автомобил „***********“ с ДК № ************, в частност
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно движение със скорост, несъобразена с
пътната обстановка, която не му е позволила да спре или да избегне препятствието на
пътя. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът
3
на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1
от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС /. От страна на ответника не бяха
ангажирани по делото доказателства, от които да се изведе наличие на противоправно
поведение, в частност движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, което
обуславя извода за недоказаност на възражението.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи обезщетение
на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото задължение от деня на
забавата, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случаите, когато задължението не е обвързано с
уговорка за срок на изпълнение, длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от момента на поканата за плащане, съгласно разпоредбата на чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. Видно от приложеното на гърба на л. 31 по делото копие на регресна покана,
ищцовото дружество е формулирано искане за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение, което е получено от ********* на 18.03.2019г. Не е
спорно по делото, че към датата на депозиране на исковата молба и датата на
приключване на устните състезания сумата не е изплатена от ответника на
дружеството застраховател. Акцесорната претенция е заявена за периода 21.03.2019г. –
18.08.2022г., като размерът на дължимата се мораторна лихва за процесния период
върху уважената част на иска по чл. 410 ГПК, изчислен с помощта на компютърна
програма е 1343.54лв., за която сума исковата претенция следва да бъде уважена, като
над тази сума до максимално претендирания размер от 1360.91лв. или за разликата от
17.37лв. искът се явява неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед уважената и отхвърлена част на заявените
претенции следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Предявени са искови претенции в размер на 5289.72лв., уважената част е в
размер на 5221.92лв., респективно отхвърлената част е в размер на 67.80лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 751.60лв., от които
105.80лв. – държавна такса в заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 105.80лв. – държавна такса в исковото
производство, 350.00лв. – депозит вещо лице исковото производство, 40.00лв. –
депозит свидетел в исковото производство и 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 741.97лв.
На ответника следва да се признаят разноски в размер на 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
разноски с оглед отхвърлената част на претенциите в размер на 1.28лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че
„*********“, с адрес: гр. София, ул. „*************** дължи на ЗК *************,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*************,
4
на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумите както следва: 3 878.38лв. – регресно вземане по изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-18-250980, по имуществена
застраховка „Каско на МПС“, обективирана в полица № ************ с период на
застрахователно покритие 18.10.2017г. – 17.10.2018г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.09.2022г. до окончателно
изплащане на сумата и 1343.54лв. – мораторна лихва за периода 21.03.2019г. –
18.08.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48392/2022г., по описа на СРС, III ГО, 180-ти състав,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание . 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл.
45 ЗЗД, в частта, за сумата от 50.43лв. и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в
частта, за сумата от 17.37лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА „*********“, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на
ЗК *************, ЕИК *********, сумата от 741.97лв. – разноски с оглед уважената
част на исковете.
ОСЪЖДА ЗК *************, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.
8 ГПК, да заплати на „*********“, сумата от 1.28лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5