РЕШЕНИЕ
гр. София, 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА мл. с. ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Киримов в.гр. дело № 12524 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
С решение № 182996 от 24.08.2020 г. постановено по гр.д. № 28912/2019 г. по описа на CPC, I ГО, 162 състав ответницата С.С.У. е осъдена да заплати на Р.Л.П. и на С.Л.Ч. по искове с правно основание чл. 48, ал. 7 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 4530,59 лева, дължима на ищците разделно / на всеки от тях по 1/2 част от посочената сума/, представляваща припадащата се на ответницата част от направени от ищците необходими разноски по ремонт на покрива, представляваща обща част в сграда, находяща се в гр. София, кв. „Княжево“, бул. „*****, притежавана от страните в режим на етажна собственост, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 22.05.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 924,99 лева, дължима на ищците разделно / на всеки от тях по 1/2 част от посочената сума/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 17.05.2017 г. до 21.05.2019 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1220,52 лева, разноски в производството.
С решението акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за сумата над 924,99 лева до пълния предявен размер от 927,82 лева. Р.Л.П. и С.Л.Ч. са осъдени да заплатят на С.С.У., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 5,65 лева разноски в производството.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от С.С.У., в частта, с която са уважени спрямо нея предявените иск. Излага съображения, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 48, ал. 7 вр. с ал. 6 ЗУЕС и чл. 50 ЗУЕС. Също така е необосновано, тъй като решаващият съд не е обсъдил всички доводи на страните и представените в хода на делото писмени доказателства. Претендира, че претенцията е недоказа по отношение на С.Ч., тъй като същият не е страна по представения договор за СМР и не е извършвал плащания по него. Отделно сочи, че ответницата в нито един момент не е била едноличен собственик на апартамента в сградата етажна собственост. Твърди, че не била изпълнена процедурата по чл. 49 от ЗУЕС. Претендира, че не е била налице нужда от извършване на неотложен ремонт на покрива по смисъла ма § 1, т. 16 от ДР на ЗУЕС. При така изложеното моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищците Р.Л.П. и С.Л.Ч., с който я оспорват. Излагат съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Молят съда да потвърди решението в обжалваната част, като им присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 150, том Х,к per. № 25679, дело 1734/2007 г. от 07.11.2007 г., съгласно който И.В.К.и М.Р.К.продават на Р.Л. Ч.и С.Л.Ч., при равни квоти, следния свой собствен, придобит по време на брака и представляващ съпружеска имуществена общност, недвижим имот, а именно: Трети етаж /тавански етаж/, от сградата на два етажа и половина, находяща се в гр. София, Столична община - Район „Витоша“, булевард „Цар Борис III“ /трети/ № 288, състоящ се от три стаи, кухня и други сервизни помещения застроен на около 92 кв.м., при граници: от горе покрив, от долу С.С./а по нотариален акт В.Д. ***, заедно с 29,70 % идеални части от общите части на сградата, както и 29,70 % от 246/527 идеални части от дворното място цялото с пространство от 527 /петстотин двадесет и седем/ кв.м., съставляващо съгласно скица и по сега действащия регулационен план част от урегулиран поземлен имот V-30 /пети за имот с планоснимачен номер тридесети/, част от урегулиран поземлен имот VI-31 /шести за имот с планоснимачен номер тридесет и едно/ и част от урегулиран поземлен имот IX-32 /девети за имот с планоснимачен номер тридесет и две/ от квартал 42 /четиридесет и две/ по плана на град София, местността булевард „Цар Борис III“, както и от поземлен имот с планоснимачен номер 30 /тридесет/, част от поземлен имот с планоснимачен номер 31 /тридесет и едно/ и част от поземлен имот с планоснимачен номер 32 /тридесет и две/ от актуален кадастрален план на град София, попадащ в кадастрален лист 0538, което място е идентично с имот на планоснимачен № 10 /десети/ в кв. 45 /четирдесет и пети/ по стар кадастрален план на гр. София, местността „Княжево“, на бул. „*****.
Представен е нотариален акт за замяна на недвижим имот № 43, том XI, дело № 1861/1990 г. от 02.04.1990 г., съгласно който С.С., И.С.и С.С. прехвърлят на Г.С.и Р.Д., следния свой собствен недвижим имот, а именно: Апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, вх. № , етаж 8, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 79,36 кв.м.. В замяна на прехвърленият им имот Г.С.и Р.Д. прехвърлят на С.С., И.С. и С.С. следния свой собствен единствен недвижим имот: втория етаж от масивна жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. „Княжево“, бул. „Девети септември“ 288, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и сервизи, заедно в прилежащото към етажа избено помещение с лице към север и двора, заедно с 29,70 идеални части от общите части на сградата, без дворното място, в което е построена същата.
Представен е договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, акт № 88, том III, per. № 3436/2016 г. от 23.11.2016 г„ между С.С.У., Л.А.С.и И.А.С., като съсобственици при 4/6 идеални части за С.У. и по 1/6 идеални части за Л.С.и И.С., съгласно който в дял и изключителна собственост на С.С.У. се поставя самостоятелен обект в сграда в идентификатор 68134.1896.31.1.2 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр. София, Столична община, район „Витоша“, ул. „Цар Борис III“ /бивша ул. „Девети септември“ 288, етаж 1 /първи/, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, с брой нива на обекта 1 /едно/, заедно с прилежащите части: избено помещение с лице към север и двор и заедно с 29,70 идеални части от общите части на сградата, който обект представлява по документ за собственост втори етаж от масивна жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. „Княжево“, бул. „*****.
Представен е договор от 02.08.2016 г. между Р.П. и „П.- ММ“ ООД с предмет „ремонт на покрива на жилищна сграда, построена в имот пл. № 31, кв. 42, м. бул. „Цар Борис III“ /стар имот пл. № 10, кв. 45, м. „Девети септември“/ с административен адрес гр. София, кв. „Княжево“, бул. „*****. Съгласно договора срокът на същия е 60 /шестдесет/ календарни дни и започва да тече от датата на подписване на Протокол за започване на строително монтажна дейност и приключва с подписване на приемно - предавателен протокол, удостоверяващ, приемането на извършените СМР. Цената по договора е 12 712,09 лева без ДДС. Съгласно чл. 2, ал. 6 от договора окончателното плащане се извършва от възложителя след приемане на обекта с приемно - предавателен протокол, удостоверяващ и представяне на документи удостоверяващи действително извършените СМР. Към договора е представена и количествено стойностна сметка.
Представена е фактура № ********** от 04.10.2016 г. с посочен доставчик „П.- ММ“ ООД и получател Р.Л.П. за сумата от 9000 лева и наименование на стоката/услугата - частично плащане за обект гр. София, кв. „Княжево“. Представено е и платежно нареждане за кредитен превод от 05.10.2016 г. с наредител Ц.Ч., получател „П.- ММ“ ООД, основание за превод - плащане по фактура № ********** от 04.10.2016
г. и сума 9000 лева.
Представена е и фактура № ********** от 02.12.2016 г. с посочен доставчик „П.- ММ“ ООД и получател Р.П. за сумата от 6 254,51 лева и наименование на стоката/услугата СМР съгласно Протокол № 1 от 02.12.2016 г. - частично плащане. Представено е и платежно нареждане за кредитен превод от 08.12.2016 г., с наредител Ц.Ч., получател „П.- ММ“ ООД, основание за превод - плащане по фактура № ********** от. 02.12.2016 г. и сума от 6254,51 лева.
Представен е протокол обр. 19 № 1 от 02.12.2016 г., за обект - гр. София, кв. „Княжево", бул. „*****, съгласно който са извършени и подлежат на разплащане въз основа на този протокол и приложенията към него описаните СМР.
Представена е нотариална покана, с per. № 3027, том 1, акт 110 от 06.07.2016 г. от Р.П., С.Ч., М.Т., Ц.Б., И.К.и М.К.до С.У., съгласно която покривът и фасадата на съсобствената им жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. „Княжево“, бул. „***** са амортизирани и не изпълняват функциите си, поради което през октомври 2015 г. е взето решение за извършване на необходим ремонт. Отправена е покана до ответницата да се яви на 08.08.2016 г. в 14,30 часа в нотариалната кантора на нотариус М.К.за да се реши въпросът как същата ще заплати дължимата сума за извършване на необходимия ремонт.
Представена е отговор на нотариална покана, с per. № 3027, том I, акт 110 от 06.07.2016 г. на М.К.- нотариус с per. № 425 от НК, депозиран от ответницата до Р.П., С.Ч., М.Т., Ц.Б., И.К., М.К..
Представена е нотариална покана от Р.П., С.Ч., М.Т., Ц.Б., И.К.и М.К.до С.У., съгласно която в съсобствената им жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. „Княжево“, бул. „***** в периода август - октомври 2016 г. е извършен ремонт на покрива. Посочено е, че всички останали съсобственици са заплатили дължимата сума, съгласно припадащите им се части. В тази връзка е отправена покана до ответницата да заплати и нейната припадаща се част в размер на 4530, 59 лева.
Представени са и разписки от 04.10.2016 г. и 07.12.2016 г., съгласно които Ц.Ч.е получила в брой от Р.П. и С.Ч. сумата от по 7 627,25 лева, общо 15 254,50 лева представляваща плащане за ремонт на покрива на сграда на два етажа и половина, находяща се в гр. София, бул. „***** със задължени от името на Р.П. и С.Ч. да ги преведе по банкова сметка *** „П.- ММ“ ООД.
Представено е писмо от кмет на Район „Витоша“ - инж. Т.П., с per. № 9400-5036 /5/ от 12.12.2015 г., съгласно което от служители на отдел Контрол по строителството на 27.11.2015 г. е извършена проверка на място с административен адрес бул. „Цар Борис III . Посочено е, че ответницата периодично пуска жалби в район „Витоша“ с твърдения, че подпокривния жилищен етаж в съществуващата сграда е „незаконно обособен като жилищен етаж от настоящите му собственици“. От приложените към преписката документи е видно, че подпокривен жилищен етаж в сградата съществува още от 1975 г. /нот. акт № 175, т. XXVIII, д. № 5311/1957 г. на името на Я.Д.С.- владее трети етаж - тавански и нот. акт № 43, т. XI, д. 1861/1990 г. на името на ответница/. Предвид изложеното и описаните нотариални актове съществуващия подпокривен /тавански/ жилищен етаж, терасите и др. попадат в хипотезите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ - търпим строеж и не подлежат на премахване и забрана за ползване.
Представен е констативен протокол от 23.11.2015 г. от ЗАД „ОЗК - З.“ АД, съгласно който в апартамент на етаж три от процесната сграда е настъпило събитие на 22.11.2015 г. - наводнение - теч от таван.
По делото е разпитан свидетелят А.Г.. Съгласно показанията му в края на 2016 г. е поставил изолация на ищците, като се наложило и частичен ремонт на покрива, тъй като същият не е бил в добро състояние. Основните греди в голяма си част били изгнили, керемидите пропадали, когато валяло вътре се получавал теч. Сочи, че след като бил завършил изолацията констатирал, че били паднали парчета от каратавана / представлява летви, върху които е положена мазилка дебела около няколко пръста/. След като паднал каратава се виждала светлина дори от помещението, а от подпокривното пространство се виждала светлина дори без да е паднала мазилка. Керемидите били пропаднали, разместени, а някои и счупени, тъй като покривът бил изгнил на много места. Покривът бил тотална щета - не просто е имало течове, а е падала самата конструкция. Това, което правил по покрива било края на 2016 г. и било свързано с това, че е неотложно вземането на някакви мерки.
По делото е разпитан свидетелят Б.Ч.. Сочи, че е участвал в ремонт на процесната сграда, който се осъществи октомври, ноември 2016 г. Ремонтът включвал само хидроизолационната част на покрива, тоест че е подменена частта, която е над конструкцията. Премахнати са стари керемиди и летви, ако е имало стара мембрана и са започнали от там нагоре да слагат нови летви, ОСБ и битумни керемиди. Не са работили по конструкцията на покрива, която включва ребра и дебелите гради, които са положени. Сочената конструкция не била подменена, тъй като е сложна и трябвало да се събори половината етаж, за да се направи наново. Не са правили промяна на визията на покрива, освен външния вид като керемиди, нови обшивки, ламаринени улуци и подобни, които служат за отвеждане на водата. За да се повдигне покривът, трябвало да има нова дървена конструкция и да се промени цялата визия на покрива. Не са правили и задигане на капандури, имало е съществуващи прозорци и така са си останали.
Разпитан е свидетелят Л.С.. Сочи, че други собственици си повдигнали етажа и го направили по-висок, целият таван го вдигнали по-нависоко. Ремонтът с повдигането е направен 2016 г. - лятото. Сочи, че вследствие на ремонта покривът станал по-различен - по-висок, с по-големи тераси, по-голяма капандура, конструкцията била различна.
Разпитана по делото е свидетелката П.. Сочи, че покривът на процесната сграда е ремонтиран лятото на 2016 г.. Просто бил сменен външният му вид. Само бил повдигнат. Преди бил по-стръмен покривът, подпокривното пространство било по-малко, а след ремонта бил повдигнат от двете страни и по-изправен. Преди ремонта на покрива прозорците били по-малки.
Настоящата инстанция кредитира показанията на свидетелите Г.и Ч.по отношение на релевантните за делото факти - а именно кога е бил извършен процесния ремонт, какви СМР са били извършени, както и необходимостта за извършването им, с оглед състоянието на покрива, доколкото същите са преки очевидци на ремонтите дейности, като участници в същите. Същите са непротиворечиви и взаимодопълващи се от една страна, а от друга се подкрепят от останалия доказателствен материал. Съдът не кредитира показанията на свидетелите С.и П. по отношение на изнесеното от тях, че ремонтът бил извършен през лятото на 2016 г., както и че бил променен конструктивно таванският етаж, тъй като същите не се подкрепят от останалия доказателствен материал, а напротив опровергават. Сами по себе си същите са и вътрешно противоречиви, тъй като от една страна свидетелката П. дава показания, че с ремонтът само бил сменен външният вид на покрива, а друга страна, че същият бил повдигнат. Показанията на тези свидетели се оборват както от показанията на свидетеля Ч., който е участвал в ремонтите дейност и категорично заявява, че ремонт е извършван само на покривната част, а конструкцията не е подменяна, както и от представените и приети по делото фотоснимки, от които е видно, че не се наблюдава промяна в мащабите на таванския етаж преди и след ремонта.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледани по същество е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Предявени са искове с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.
По делото се установи, че страните са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда, която е в режим на етажна собственост, като притежават идеални части от общите части за ищците са 29,70 %, също толкова и за ответницата.
В нормата на чл. 41 ЗС е регламентирано, че всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение от общото събрание.
В случая ищците поддържат, че претендираните от тях суми са във връзка с необходими разноски за ремонт на покрива на жилищната сграда. Последният е обща част по силата на закона, съгласно нормата на чл. 38 ЗС. От ангажираните пред СРС гласни и писмени доказателства се установи, че покривът на процесната жилищна сграда е бил повреден, имало е течове и е пропадала самата конструкция.
По делото се установи, че ремонтът на покрива на сградата е извършен без взето решение на общото събрание на етажните собственици. Това обаче не освобождава останалите етажни собственици от задължението им да участват в необходимите разноски за общите части на сградата. В исковата молба ищците се позовават на това, че сторените от тях разноски са необходими, предвид състоянието на покрива. Необходимостта на ремонта произтича от това, че трябва да се извърши за запазване на целостта и структурата му, както и за да може покривът да изпълнява предназначението си. В тази насока са показанията на разпитаните пред СРС свидетели Г.и Ч.. Ето защо възраженията на жалбоподателката У., че по делото не е установена необходимостта от извършване на ремонта са неоснователни.
По въпроса са разпределяне на необходимите разноски, направени в сграда етажна собственост, е формирана непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение № 238/19.08.2013 г. по гр. д. № 1012/2012 г. на ВКС, ГК, IV ГО; решение № 85/24.06.2014 г. по гр.д. № 1157/2014 г. на ВКС, ГК, II ГО; решение № 445/11.05.2016 г. по гр. д. № 2535/2015 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др. С тях е разяснено, че необходимите разноски са за сметка на собствениците на сградата, като принципът на участието на всеки собственик на обект в етажната собственост относно разноски да е съобразено с дела му в общите части. Ролята на решението на общото събрание за необходимостта да се извършат полезни разноски, не засяга задължението на всеки собственик на обект в етажна собственост да поеме съответната на дела му част от задължението. Претенцията за разпределяне на разходите между отделните собственици на обекти в етажна собственост, касае хипотеза на управление на чужда работа, когато гесторът е действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. Ако подобренията са извършени без да е взето решение на общото събрание - предварително или последващо, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД гесторът може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната собственост само съответната част от направените разноски до размера на обогатяването и то само ако работата е извършена уместно.
В разглеждания случай страните не спорят, че не е налице взето решение по реда на чл. 48, ал. 1 ЗУЕС за извършване на ремонт, както и такова по реда на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС, с което разходите за извършване на ремонта на общи части на сградата без решение на общото събрание, да се възстановят или се прихванат от дължимите от него вноски след представяне на документи, удостоверяващи плащанията. Ето защо отношенията между страните следва да се регулират от нормата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, поради което ответницата дължи на ищците съответната част от сторените от ищците разходи, но до размера на обогатяването. Квалифицирането на иска от решаващия съд с правно основание чл. 48, ал. 7 вр. ал. 6 ЗУЕС няма отношение към допустимостта на обжалваното съдебно решение, тъй като съдът е разгледал заявените от ищците фактически твърдения и е формирал изводите по отношение на тях.
Ищците са възложили ремонта на трети за процеса лица - „П.- ММ“ ООД, като същият е извършен надлежно и приет с протокол обр. 19 № 1 от 02.12.2016 г. като в тази връзка е извършено окончателно плащане с платежно нареждане от 08.12.2016 г.
Недоказано остана твърдението на въззивницата, че не е била изключителен собственик на апартамента на втори етажа на процесната сграда. Не бяха представени доказателства, че същата е в брак с английския гражданин П.У.. От друга страна договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, акт № 88, том III, per. № 3436/2016 г. от 23.11.2016 г., между С.С.У., Л.А.С.и И.А.С. предхожда по време извършения ремонт, доколкото се установи, че същият е приключил месец декември 2016 г..
Неоснователно е и възражението, че не се е установило по делото кога е извършен ремонтът. По делото са налице както свидетелски показания - на свидетелите Г.и Ч., така и писмени такива - протокол обр. 19 № 1 от 02.12.2016 г. и платежно нареждане от 08.12.2016 г., видно от които процесният ремонт е извършен в периода месец октомври 2016г. - месец декември 2016 г..
От представените по делото писмени доказателства - разписки от 04.10.2016 г. и 07.12.2016 г., съгласно които Ц.Ч.е получила в брой от Р.П. и С.Ч. сумата от по 7 627,25 лева, общо 15 254,50 лева представляваща плащане за ремонт на покрива на сграда на два етажа и половина, находяща се в гр. София, бул. „***** със задължени от името на Р.П. и С.Ч. да ги преведе по банкова сметка *** „П.- ММ“ ООД следва извод, че сумата за ремонт е заплатена от ищците. Посочените разписки са частни свидетелства документи като същите не обвързват съда с материална доказателствена сила по отношение на удостовереното в тях. В случая изводът за плащане на сумата от страна на ищците следва и от останалия доказателствен материал, а именно при съпоставка на тези доказателства с платежно нареждане за кредитен превод от 05.10.2016 г. с наредител Ц.Ч., получател „П.- ММ“ ООД, основание за превод - плащане по фактура № ********** от 04.10.2016 г. и сума 9000 лева и платежно нареждане за кредитен превод от 08.12.2016 г., с наредител Ц.Ч., получател „П.- ММ“ ООД, основание за превод - плащане по фактура № ********** от. 02.12.2016 г. и сума от 6254,51 лева.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест жалбоподателката следва да бъдат възложени разноските на ищците. Техният размер възлиза на 800 лв., включително заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 182996 от 24.08.2020 г., постановено по гр. д. № 28912/2019 г. по описа на CPC, I ГО, 162 състав, в обжалваната част, с която С.С.У., ЕГН **********, е осъдена да заплати на Р.Л.П., ЕГН ********** и С.Л.Ч., ЕГН **********, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД - вярна правна квалификация, сумата от 4530, 59 лв. дължима на ищците разделно /на всеки от тях по 1/2 част от посочената сума/, представляваща припадащата се на ответницата част от направени от ищците необходими разноски по ремонт на покрива, представляваща обща част в сграда, находяща се в гр. София, кв. „Княжево“, бул. „*****, притежавана от страните в режим на етажна собственост, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 22.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 924,99 лева, дължима на ищците разделно / на всеки от тях по ½ част от посочената сума/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 17.05.2017 г. до 21.05.2019 г.
ОСЪЖДА С.С.У., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Р.Л.П., ЕГН **********, с адрес: *** и С.Л.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, an. 1 сумата от 800 (осемстотин) лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство.
Решението в останалата част е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
|
2. |
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.