Присъда по дело №164/2021 на Районен съд - Исперих

МОТИВИ към Присъда № 9/09.06.2022г.
по НОХД № 164/2021г. по описа на РС-***
-----------------------------------------------------------------------------------------
Повдигнато е обвинение срещу подсъдимия С. М. С., ЕГН-**********, от
с.В., обл.****, за това, че на 24.02.2021г. в с.***о, обл.****, е нарушил мерки,
издадени против разпространението или проявяването на заразна болест по
хората – т.8 от Заповед № РД-01-105 от 16.02.2021г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.63 от
Закона за здравето, чл.29 от Наредба № 21/2005г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на
територията на страната – като лице по т.1 от Заповедта, поставено под
карантина с Предписание за поставяне под карантина № 210221/368925 от
21.02.2021г. на РЗИ-София, не изпълнил задължението си да не напуска дома
си или населеното място за настаняване, в което е посочил, че ще пребивава,
за посочения в Предписанието срок на адрес: с.***о, обл.****, ул.„****“ №
12, като деянието е извършено по време на въведени противоепидемични
мерки, свързани със смъртни случаи – престъпление по чл.355, ал.2 във вр. с
ал.1 от НК.
Представителят на РП-Разград, ТО-***, поддържа обвинението от
фактическа и правна страна, което счита за доказано. Пледира за осъдителна
присъда с налагане на наказание „Лишаване от свобода” около минималния
размер – за срок от 5-6 месеца, отчитайки направеното от подсъдимия
самопризнание на Досъдебното производство и изразеното от него съжаление
от постъпката му, като изтърпяването на това наказание бъде отложено, на
основание чл.66 от НК. Кумулативното наказание „Глоба“ пледира да бъде
наложено в минимума, който счита, че е достатъчно голям, а именно в размер
на 10 000.00 лева.
Подсъдимият С. М. С., ЕГН-**********, от с.В., обл.****, не е намерен
на известните в страната постоянен адрес в с.В., обл.**** и настоящ адрес в
с.***о, обл.****, нито на посочения от него на Досъдебното производство
адрес за призоваване в с.Т., общ.И.о, обл.Р.. В хода на съдебното
производство са установени данни, че е напуснал пределите на Република
България на 10.07.2021г. (преди внасянето на обвинителния акт в съда), с
неустановено местоживеене в чужбина, като до приключване на съдебното
производства, не са регистрирани завръщания в РБългария. При горните
обстоятелства делото е разгледано в негово отсъствие, при условията на
чл.269, ал.3, т.1 и т.4, б.”а””от НПК при преценка на съда, че явяването му не
е задължително с оглед тежестта на повдигнатото обвинение и отсъствието на
подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина, и с
участието на назначен от съда служебен защитник с оглед охраняване на
интересите на подсъдимия. Разпитан на Досъдбеното производство,
подсъдимият, тогава обвиняем, е изразил съжаление от постъпката си, която
оправдал с безпаричие, като безработен и предложена изгодна работа, която
приел, нарушавайки наложената му карантина.
Защитата оспорва обвинението, като приема, че липсва надлежно
уведомяване на подсъдимия относно условията на наложената му карантина,
като в издаденото му Предписание не се съдържала изрична забрана за
напускане на жилището от посочения адрес. Счита, че обвинението не е
доказано от субективна страна, предвид липсата на надлежно уведомяване на
конкретните адресати относно въведените в страната мерки по издадената
1

Заповед на Министъра на здравеопазването, като общ административен акт,
оповестен единствено на сайта на Министерството. При условията на
евентуалност, пледира за малозначителност на случая при явно незначителна
обществена опасност на деянието и като допълнителни съображения -
чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни и
липсата на симптоми от заразната болест COVID-19, както и евентуално, ако
съдът не приеме горните съображения, пледира за налагане на
административно наказание “Глоба” при условията на чл.301, ал.4 от НПК
във вр. с чл.212, ал.1 от Закона за здравето.
Съдът като обсъди всички събрани доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. М. С. е роден на 21.10.1982г. в гр.***, обл.****.
Произхожда от многодетно семейство, като родителите му са починали.
Самият той не е семеен. Има завършено основно образование. Не е осъждан.
Няма постоянни доходи от трудово правоотношение в РБългария. Не
притежава движимо и недвижимо имущество, като източник на допълнителни
доходи, от които да се издържа. Същият е с постоянен адрес в с.В., обл.****,
но с регистриран настоящ адрес в с.***о, обл.****, ул.”****” № 12.
В началото на 2021г. подсъдимият пребивавал във ФРГермания. На
21.02.2021г. се прибрал в РБългария с автобус, рег.№ Х **** КН, през ГКПП
Калотина шосе.
По същото време, във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19,
както и установяване на доказани заболели лица на територията на Република
България, с Решение № 72 от 26.01.2021г. на Министерския съвет е удължен
срока на обявената извънредна епидемична обстановка на територията на
Република България (по първоначално Решение № 325 от 14.05.2020г. на МС
и следващи), свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и
съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите, за периода, считано от 01.02.2021г. до 30.04.2021г.
С цел опазване живота и здравето на българските граждани и съобразно
вътрешното законодателство била създадена организация за предприемане на
редица мерки, в това число и за карантиниране на заболели и контактни лица
при потвърден случай на COVID – 19. Тези мерки били предприети в синхрон
с нормите на чл.63 във вр. с чл.61, ал.1 от Закона за здравето, вкл.
предвиждащи задължителна карантина на лица, които са влезли на
територията на страната от други държави с потвърдени случаи на COVID-19.
В тази връзка министърът на здравеопазването на Република България издал
Заповед № РД-01-105 от 16.02.2021г., в изпълнение на която и на основание
чл.61, ал.6 от Закона за здравето, на подсъдимия С. М. С., в качеството му на
пристигнал от рискова зона, било издадено Предписание за поставяне под
карантина № 210221/368925 от 21.02.2021г. на РЗИ-София, за срок от 10 дни,
считано от 21.02.2021г., която да бъде изпълнявана на адрес в с.***о,
обл.****, ул.“****“ № 12. Предписанието съдържало и предупреждение за
последиците от неизпълнението му, а именно за наказателната отговорност,
която карантинираното лице носи по чл.355 от Наказателния кодекс (т.4).
Предоставено му е време за придвижване до адреса от 24 часа. Още на същата
дата 21.02.2021г. подсъдимият бил вписан като карантинирано лице в
Националната информационна система за борба с COVID-19, с посочените
горе начален срок на карантината и адреса за поставяне под карантина. Още
при влизането му на територията на РБългария подсъдимият бил уведомен от
2

служителите на РЗИ-Софийска област за условията на карантината. За тези
обстоятелства подсъдимият положил подпис на таблет, генериращ бланката
на Предписанието (л.158 от делото), което служителите на Инспекцията
попълват, съгласно изискванията на Националната информационна система за
борба с COVID-19 и попълват декларация от датата на поставяне под
карантина за извършено устно уведомяване от служителя, осъществяващ
граничния здравен контрол, съгласно изискванията на чл.61, ал.10, т.1 от
Закона за здравето. Подсъдимият С. М. С. собственоръчно подписал
Декларация от 21.02.2021г. (л.159 от делото), че е информиран да спазва
задължителната 10-дневна карантина, съгласно връченото му и подписано от
него Предписание в електронна форма.
На 24.02.2021г., около 12.00 часа, полицейски служители от РУ на МВР-
гр.*** – сведетелите – полицейски инспектор Д. ДР. Д. и мл.полицейски
инспектор Д. Н. Д., извдършили проверка на адреса в с.***о, по отношение на
карантинирания С. М. С. дали изпълнява условията на карантината по
предписанието от органите на граничния здравен контрол. Външната врата на
имота в с.***о, на ул.”Черноморе” № 12, била заключена с катинар.
Полицаите подали звуков сигнал със служебния автомобил, но никой не
излязъл от къщата. Направили обход около имота, но никого не установили.
Направили справка в Полицейското управление, откъдето им било съобщено,
че срокът на карантината все още не е изтекъл. Посочен им бил телефонен
номер на карантинирания, като свидетелят Д.Д. лично позвънил и се свързал
с ползвателя на мобилния номер, но щом полицаят се представил кой е,
отсрещната страна затворила, прекъсвайки разговора, а на следващите
позвънявания от страна на свидетеля, опитите за осъществяване на връзка
били отхъврляни.
По описания начин било констатирано, че подсъдимият е нарушил
наложената му карантина и започнало разследване на случая.
Гореизложеното от фактическа страна се подкрепя от събраните по
делото доказателства. В съвкупната им преценка те допринасят за изясняване
на фактическата обстановка по делото досежно самото извършване на
деянието, установяват отделни елементи от състава на престъплението -
времето на неговото осъществяване, мястото, начина, по който е извършено и
неговото авторство, предхождащите го събития и обстоятелства.
Показанията на разпитаните по делото свидетели са последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се. Те установяват относимите факти
по разследвания случай от позицията на лица, имащи отношение към него –
от предхождащите го факти и обстоятелства – сведенията, които съобщава
здравният инспектор ИВ. Г. Г., наблюдавала случая, до установяване на
престъпното поведение и неговите общественоопасни последици чрез
сведенията, които съобщават полицейските служители Д. ДР. Д. и Д. Н. Д..
В подкрепа на обвинението е събрания писмен доказателствен материал
– издадените Заповед № РД-01-105 от 16.02.2021г. на министъра на
здравеопазването и Предписание за поставяне под карантина №
210221/368925 от 21.02.2021г. на РЗИ-София, както и изготвените Писмо-
отговор изх.№ 05-24-1 от 04.04.2022г. на РЗИ-Софийска област, с
плрлижоните към него документи, вкл. Декларацията от 21.02.2021г.,
подписана от подсъдимия за запознаване със съдържанието на издаденото му
Предписание за поставяне под задължителна 10-дневна карантина.
Данните за личността на подсъдимия се установяват от изготвените
Биографична справка, Декларация за семейно и материално положение и
3

имотно състояние, Справка за съдимост, изд. от РС-***.
Въз основа на тези доказателства съдът прие за ДОКАЗАНО и призна
подсъдимия С. М. С., ЕГН-**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
24.02.2021г. в с.***о, обл.****, е нарушил мерки, издадени против
разпространението или проявяването на заразна болест по хората – т.8 от
Заповед № РД-01-105 от 16.02.2021г. на Министъра на здравеопазването на
Република България, издадена на основание чл.63 от Закона за здравето, чл.29
от Наредба № 21/2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка,
свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната – като
лице по т.1 от Заповедта, поставено под карантина с Предписание за
поставяне под карантина № 210221/368925 от 21.02.2021г. на РЗИ-София, не
изпълнил задължението си да не напуска дома си или населеното място за
настаняване, в което е посочил, че ще пребивава, за посочения в
Предписанието срок на адрес: с.***о, обл.****, ул.„****“ № 12, като деянието
е извършено по време на въведени противоепидемични мерки, свързани със
смъртни случаи – престъпление по чл.355, ал.2, предл.1 във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна, изпълнителното деяние по чл.355, ал.2 във вр. с
ал.1 от НК се изразява в нарушаване на регламентирани мерки, издадени
против разпространението на заразна болест по хората - вируса COVID-19,
включен в Списъка на заразните и паразитните болести, които подлежат на
задължителна регистрация, съобщаване и отчет - Приложение № 1 от Наредба
№ 21 от 18.07.2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните
болести. Цитираната разпоредба на НК е бланкетна и препраща към въведени
нормативни изисквания и изисквания на общия административен акт, каквато
се явява Заповед № РД-01-105 от 16.02.2021г. на Министъра на
здравеопазването на Република България. Същата определя изчерпателно кои
правни субекти подлежат на задължителна карантина, като подсъдимият
попада в категорията лица, посочени от цитираната Заповед, като лице,
пристигащо от рискова държава, с потвърдени случаи на COVID-19 и
потенциален заразоносител, който не е изпълнил задължението си да не
напуска посочения от него адрес за периода на предписаната му карантина.
Безспорно установен е квалифициращия състава на престъплението
признак по чл.355, ал.2 от НК, а именно, че деянието е извършено през време
на извънредна епидемична обстановка, свързана със смъртни случаи –
обявена и удължавана неколкократно, обхващаща и датата на процесното
деяние – 24.02.2021г., съгласно Решение № 72 от 26.01.2021г. на
Министерския съвет. Дифинитивно събитието се определя като бедствие,
предизвикано от заразна болест, което води до епидемично разпространение с
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите,
предотвратяването и преодоляването на което изисква извършване на повече
от обичайните дейности по защита и опазване живота и здравето на
гражданите (арг. от § 1, т.45 от ДР на Закона за здравето). Една от тези
извънредни защитни дейности е изискването за карантина - действие по
отделяне на контактни лица на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1
или 3, и на лица, които са влезли на територията на страната от други
държави, с цел предотвратяване разпространението на съответната заразна
болест (арг. от § 1 ,т.47 от ДР на Закона за здравето).
Подсъдимият е бил надлежно запознат с това свое задължение –
поставянето му под карантина за точно определен срок. Бил е уведомен за
съдържанието на издаденото Предписание, определящо ясно и
4

недвусмислено 10-дневен период на изолация в домашни условия, считано от
21.02.2021г., на посочения от него адрес в с.***о, който период не е бил
изтекъл към датата – 24.02.2021г., когато е напуснал трайно адреса - само три
дни след поставянето му под карантина. Предписанието не е оспорено от
подсъдимия по предвидения административен ред и е валиден
административен акт, с който подсъдимият е следвало да съобрази
поведението си и да изпълнява вменените му задължения.
От субективна страна, престъплението по чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 от
НК може да бъде извършено единствено при форма на вината – пряк умисъл.
Деецът е осъзнавал, че нарушава въведените правила и мерки, издадени
против разпространяването на заразната болест COVID-19 и че деянието е
извършено по време на епидемия - извънредно положение, свързано със
смъртни случаи, като е искал нарушаването на тези правила и мерки.
Действал е със знание за общественоопасния характер на извършеното от
него деяние и желание за настъпване на неблагоприятните последици от него,
с оглед на което съдът възприема виновно негово поведение, при форма на
вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Субективният елемент
на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпната
проява, в предшестващите и последващите същата събития и действия на
подсъдимия. Нарушавайки карантината, подсъдимият е подложил на риск
здравето и живота на множество други хора.
Действайки по описания по-горе начин, от обективна и субективна
страна подсъдимият ангажира наказателната си отговорност по посочения
законов текст на чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и следва да понесе
съответно на общественоопасния характер на деянието и степента на
обществена опасност на личността си, наказание. При определяне на същото
съдът отчете висока обществена опасност на деянието, както с оглед на
обществените отношения, които засяга, свързани с опазването на живота и
здравето на хората, така и с оглед особеностите на конкретната проява -
начина и обстоятелствата, при които е извършена. Наложената на подсъдимия
С. М. С. карантина по Предписанието от РЗИ-Софийска област, е в
изпълнение на правно регламентирана дейност по налагане на мерки,
въведени за цялата страна от министъра на здравеопазването против
разпространението на заразната болест по хората - COVID-19, като
подсъдимият няма никакъв извинителен мотив за нарушаването на тези
сериозни противоепидемични мерки, целящи да предотвратят масово
заболяване поради вирус. Подсъдимият не е съобразил поведението си с
тежката пандемична обстановка и е застрашил не само собствения си живот,
но и живота на другите граждани и то твърде скоро, обсъдено по-горе - само
три дни, след като е бил запознат с рисковете от заразата и отговорностите,
които наси при неспазване условията на карантината. Поведението му е
изцяло в противоречие с целите и предназначението на въведените
противоепидемични мерки, а именно ограничаване на контактите между
хората, предпоставящи разпространението на вирусната зараза. Ето защо
съдът не възприема и доводите на защитата за малозначителност на деянието
по чл.9, ал.2 от НК, като основание за оправдаване на подсъдимия.
Неоснователни са доводите на защитата и за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на подсъдимия по случая.
Задължението на поставеният под карантина да не напуска дома си или
мястото за настаняване за посочения в него срок, е въз основа на
индивидуален административен акт – Предписанието на РЗИ, който обаче не
5

е самостоятелно издаден, а е свързан с противоепидемичните мерки, въведени
за цялата страна, по силата на общ административен акт на министъра на
здравеопазването, поради което нарушаването му не може да се определи
като административно по чл.212, ал.1 от Закона за здравето. Нормата на
чл.355, ал.1 от НК, като банкетна, препращаща към нормативни актове,
регламентиращи правила и мерки, чрез които са били въведени от по-рано
нормативни изисквания на общ административен акт (наредба, заповед или
закон), какъвто се явява посочената Заповед на министъра, поради което и не
е нарушен само индивидуален административен.
Смекчаващо вината и отговорността на подсъдимия обстоятелство е
чистото му съдебно минало.
Съобразено с горното и при условията на чл.54 от НК, съдът прие като
съответни наказания и наложи такива на подсъдимия - “Лишаване от
свобода” за срок от 6 (шест) месеца, както и кумулативно наказание „Глоба“ в
размер на 10 000 (десет хиляди) лева.
Съдът отчете, че по отношение на подсъдимия са налице материалните и
формални предпоставки за прилагане института на условното осъждане,
поради което отложи изпълнението на наказанието “Лишаване от свобода” за
изпитателен срок от 3 (три) години, на основание чл.66, ал.1 от НК.
Съдът възложи на РУ на МВР - гр.*** възпитателната работа по
отношение на условно осъдения през време на изпитателния срок.
Съдът приема, че така наложените наказания ще окажат необходимото
възпитателно и поправително въздействие върху личността на подсъдимия и
ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на
чл.36 от НК. Макар и в минимални размери, съдът счита, че са достатъчно
високи, за да бъдат постигнати целите за превенция, както на специалната,
така и на генералната превенция – да се въздейства предупредително и
дисциплиниращо върху дееца и останалите членове на обществото.
По изложените съображния, възприемайки по този начин обективната
истина по случая, ръководен от закона и своето вътрешно убеждение, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	9
Дата:	9 юни 2022 г. (в сила от 25 юни 2022 г.)
Съдия:	Силвина Дачкова Йовчева

Дело:	20213310200164
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 август 2021 г.

Присъда по дело №164/2021 на Районен съд - Исперих

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите