№ 1513
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕПИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20231110200376 по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на седми март две хиляди и двадесет и трет година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е.И като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 376 по описа за
2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "фирма срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-
2200385 от 11.11.2022 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“
(ДИТ) - София, към Главна дирекция „Инспекция на труда“, с което на жалбоподателя
на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса за труда КТ/ е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят счита, че НП е постановено при неправилно приложение на
процесуалния закон и се иска отмяната му.
1
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален
представител признава изложените в НП фактически твърдения и прави искане делото
да бъде разгледано по реда на чл. 63б от ЗАНН.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 17.08.2022 г. Н.В. – главен инспектор в ДИТ - София, след извършена
последваща проверка по спазване на трудовото законодателство, съставила срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на 24.06.2022 г. нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ в присъствие на двама
свидетели. Представител на дружеството подписал АУАН без възражения. Такива не
били подадени и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 11.11.2022 г. В.Василева -директор на ДИТ - София,
издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно
чл. 416, ал. 5, вр. чл. 399 от КТ и представените заповеди и длъжностни
характеристики на актосъставителя и административнонаказващия орган. Спазени са
предвидените от закона срокове за съставянето и издаването на АУАН и НП – чл. 34 от
ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на
НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, следва да се посочи, че делото е проведено по реда на
съкратеното съдебно производство на основание чл. 63б, ал. 1, т. 1 ЗАНН, като
доколкото жалбоподателят е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на
атакуваното НП, съдът на основание чл. 63б, ал.2 от ЗАНН в мотивите на решението
приема за установени тези факти, като се позовава на направеното признание и на
доказателствата, които го подкрепят.
Служители на ДИТ – София извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство от "фирма. В хода на проверката било установено, че дружеството в
качеството на работодател не е изпълнило задължението си да заплати начисленото
трудово възнаграждение за м. март 2022 и обезщетение по чл. 224 от КТ Й.Н. За
предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения с протокол от
09.06.2022 г. на осн. чл. 404, ал. 1, т. 1 и т.12 от КТ на работодателя били дадени
задължителни предписания, като било предписано да заплати начисленото
възнаграждение на Й.Н за м.март 2022 г. Определеният от контролните органи срок за
изпълнение на предписанието бил до 23.06.2022 г.
При последваща проверка на работодателя, извършена 17.08.2022 г. било
2
констатирано, че не е изпълнено в предоставения срок посоченото предписание, в
резултат на което участвалият в проверката св. Н.В. в качеството си на главен
инспектор в ДИТ – София, съставил процесния АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на самопризнанието на жалбоподателя и и приобщените по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства, които го подкрепят в своята цялост.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Съставът на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се осъществява от обективна
страна с неизпълнение на задължително предписание на контролния орган за спазване
на трудовото законодателство. Неизпълнението на предписание е скрепено с
налагането на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
Субект на нарушението е всяко лице - носител на задължението, възложено с
предписанието. Задължителното предписание по чл. 404, ал. 1 от КТ е принудителна
административна мярка, подлежаща на обжалване по реда на АПК – чл. 405, изр. 1 от
КТ. По делото няма данни предписанието да е отменено по административен и/или
съдебен ред. С влизане в сила на предписанието се преклудира и възможността да се
релевира инцидентно негова незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на
НП по реда на ЗАНН правно значим и подлежащ на изследване е фактът на
неизпълнение на влязло в законна сила предписание, което е правнорелевантният факт,
пораждащ отговорността по чл. 415, ал. 1 от КТ на адресата на предписанието, без да е
необходимо да се разглежда по същество доколко даденото предписание е
законосъобразно, с оглед предвидения за това друг ред на оспорване. Съгласно
трайната съдебна практика пределите на инцидентния контрол върху предписанието се
разпростират само до преценка за евентуалната му нищожност, като в случая то не
страда от пороци, които да обусловят подобен извод. Отрицателна предпоставка за
ангажиране на административнонаказателната отговорност би била отмяната на
предписанието от съда или горестоящ административен орган, тъй като само тогава
изпълнението му би било недължимо. В случая такава отмяна не е налице.
Безспорно дружеството-жалбоподател се явява работодател по смисъла на пар.
1, т. 1 от ДР на КТ, поради което е адресат на предписанието и затова при негово
неизпълнение е субект на нарушението. В случая е налице административното
нарушение, извършено чрез бездействие, изразяващо се в неизпълнение на
предписанието да докаже изплащане на дължимото трудово възнаграждение.
По така изложените съображения, съдът намира, че доколкото работодателят не
е изпълнил предписанието в предоставения му срок и не е атакувал предписанието по
реда на АПК, то той е извършил вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно
описано и е правилно квалифицирано.
Имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като
обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност, поради което не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.
За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид, като е засегнато основно трудово
право на служителите на работодателя.
Не са налице основания извършеното нарушение да бъде квалифицирано като
маловажен случай и по смисъла на специалната спрямо ЗАНН разпоредба на чл. 415в,
3
ал. 1 от КТ, съгласно която за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., доколкото по делото не се установи
нарушението да е отстранено незабавно.
Наложената на жалбоподателя санкция е определена при спазване на
установените в чл. 27 от ЗАНН принципи, в минималния нормативно предвиден
размер. Така определената санкция ще постигне в пълен размер установените в чл. 12
от ЗАНН цели, като за съда в производството по чл. 63б от ЗАНН не е предвидена
възможност да намали размера на наказанието под законоустановения минимум,
поради което НП не може да бъде изменено в тази част.
По гореизложените съображения, настоящият състав приема, че НП е правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 22-2200385 от 11.11.2022
г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) - София, към
Главна дирекция „Инспекция на труда“, с което на "фирма на основание чл. 416, ал. 5
от Кодекса за труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4