Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.06.2018 г.
СГС, VI-4 състав, в открито заседание на първи юни две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 120/2018 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 625, вр. с чл.626 ТЗ. Образувано е по молба на длъжника „М.“ ООД, с която
се иска да се открие производство по несъстоятелност на молителя. Твърди се от
молителя, че е длъжник и има непогасени задължения по търговски сделки, както и
публични задължения към НАП. Сочи се, че на 11.12.2006 г. и на 11.10.2007 г.
молителят е сключил с „Б.-А.К.Б.“ договори за банков кредит, по които е получил
сумите от 139 128 ЕВРО и 1 105 442 ЕВРО, които са използвани за
построяване на вилно селище в с.Г., но не е успял да продаде нито един обект,
както и да въведе в експлоатация хотелския комплекс. Освен това след извършена
ревизия е бил издаден ревизионен акт N **********/04.10.2013 г., с който е установено задължение по ЗДДС в
размер на 422 351,77 лв. Иска се от молителя да се обяви
неплатежеспособността му и да се обяви в несъстоятелност.
Представен е договор за банков кредит от
11.10.2007 г., от който се установява, че между молителя и „Б.-А.К.Б.“ АД е
възникнало търговско правоотношение, по което банката е поела задължението да
предостави на молителя кредит в размер на 1 105 442 ЕВРО, а молителят
е поел насрещното задължение да върне получената в кредит парична сума и да
плати възнаградителна лихва чрез плащане на месечни погасителни вноски.
Представен е ревизионен акт N **********/04.10.2013
г., с който е установено
задължение на молителя по ЗДДС в
размер на 422 351,77 лв.
Представена е покана за
доброволно изпълнение по изп.дело N 20147920400211/2014 г. на ЧСИ Г.К., от която се установява, че
срещу молителя е било образувано производство по индивидуално принудително
изпълнение за събиране на публични задължение в размер на 447 984,73 лв.
С влязло в сила решение от
08.09.2016 г. на административен съд -София-град по адм.дело N 5123/14 г. е отхвърлена жалбата на молителя
срещу ревизионен акт N **********/04.10.2013 г., потвърден с решение N 661/14.04.2014 г. на директора на дирекция
„ОДОП“ – гр.София.
Установява се от заключението на СИЕ, че
коефицентите за ликвидност /обща, бърза, незабавна и абсолютна/ за 2013 г., 2014
г., 2015 г., 2016 г. и за 2017 г. са с показатели под референтните стойности.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството
пред първоинстанционния съд е молба/искане на длъжника с правно основание
чл.625, вр. с чл.626 ТЗ.
Установи се от представения по делото влязъл в
сила ревизионен акт N **********/04.10.2013 г., че съществуват данъчни задължения на
молителя по ЗДДС в размер на 422 351,77 лв. Вземането на държавата за
дължим данък по ЗДДС е публично вземане, защото попада сред посочените в
нормата на чл.162 ал.2 ДОПК вземания. Тези публичноправни задължения на молителя
за дължим данък по ЗДДС произтичат от извършваната от него търговска дейност,
защото обект на облагане с този данък са предоставяните възмездно стоки и
услуги – чл.2 ЗДДС, насочени към печалба, които са в обхвата на извършваната от
молителя търговска дейност.
Доколкото няма данни за
погасяване на данъчните задължения по ЗДДС, установени с влезлия в сила ревизионния
акт, съдът намира за доказано, че молителят е в неизпълнение на изискуеми
парични публичноправни задължения.
При тези факти съдът намира за доказано по
несъмнен и категоричен начин наличието непогасени от молителя публичноправни
задължения, свързани с извършваната от него търговска дейност.
На следващо място от
представения договор за банков кредит от 11.12.2006 г. и договор за банков
кредит от 11.10.2007 г. се установява, че между молителя и „Б.-А.К.Б.“ АД са
възникнали търговско правоотношения, по които банката е поела задължението да
предостави на молителя кредит в размер на 139 128 ЕВРО и на
1 105 442 ЕВРО, а молителят е поел насрещното задължение да върне
получените в кредит парични суми и да плати възнаградителна лихва чрез плащане
на месечни погасителни вноски. По делото няма данни за изпълнение на
задълженията по договорите за банков кредит, който представлява абсолютна
търговска сделка по чл.1 ал.1, т.7 ТЗ, поради което съдът намира за установено
наличието на непогасено задължение, произтичащо от абсолютна търговска сделка.
При тези факти съдът намира за
установено по несъмнен и категоричен начин наличието и на непогасени от
молителя задължения, произтичащи от търговска сделка – договори за банков
кредит.
От събраните по делото доказателства се
установяват факти, които сочат, че длъжникът е в обективно и трайно състояние
на неспособност да изпълнява текущите си задължения с наличните краткотрайни
активи. От неоспореното заключение на ССЕ се установява, че още към 31.12.2013
г. краткосрочните задължения на молителя надвишават по стойност неговите
краткотрайните активи. Коефицентите за обща и бърза ликвидност са под единица,
а коефицентът за обща ликвидност е основен индикатор и има водещо значение за
способността на предприятието да посреща задълженията. Неговите ниски нива /под
единица/ за целия проверяван от вещото лице период /2013 г., 2014 г., 2015 г.,
2016 г. и 2017 г./ е основание за
фактическия извод за недостиг на краткотрайни активи, който не позволява на
длъжника да покрива краткосрочните си задълженията.
Коефициентът на обща
ликвидност има водещо значение и се изразява в съотношението на всички
краткосрочни активи към краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко от групите
краткотрайни активи, но не всичките групи.
Нивата на този коефицент /под единица/ през всичките години от периода
2013 г. – 2017 г. /включително/ показват по категоричен и несъмнен начин, че е
налице трайно и обективно състояние на невъзможност длъжникът да изпълнява с
наличното бързо ликвидно имущество своите краткосрочни парични задължения.
При тези факти съдът приема за
установено по несъмнен и категоричен начин, че длъжникът се намира в трайно
състояние на обективна невъзможност да покрива краткосрочните си парични
задължения със своите налични краткотрайни активи. Тази обективна невъзможност
е в резултат на трайно и продължително състояние на недостиг на бързоликвидни
имуществени блага, който е причината за неизпълнението на изискуемите парични задължения.
В подкрепа този извод са
показателите на коефицента за бърза ликвидност, които също са под референтните
стойности, като единствено за 2016 г. е достигнато ниво от 0,5249, но при
съпоставката за показателите на другите коефиценти за ликвидност, които са с
ниски стойности за 2016 г., се установява невъзможност да се покриват краткосрочните
задължения. Следва да се спомене, че сравнително добрият показател на коефицента
за бърза ликвидност за 2016 г. се базира
на включването във финансовия отчет на вземане в размер на 422 000 лв., но
по делото няма абсолютно никакви данни за реалното съществуване на такова
вземане, за длъжника по него, както и за неговата събираемост. Компонентите от актива, чиято характеристика не
предпоставя извод за сигурност /спорни, неликвидни вземания/ и при липса на данни за тяхната събираемост, подлежат на приспадане от стойностите на актива, когато
се изчисляват коефициентите на ликвидност. От значение за обективното финансово състояние на длъжника е дали включените в
баланса краткосрочни активи са реално реализируеми
и събираеми /решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
Коефициентите на
финансова автономност и задлъжнялост са
помощни, а техните стойности през
периода потвърждават извода за лошото финансово състояние на търговското
предприятие на молителя. Лошите показатели на коефицента за финансова
автономост /с норматив 0,33/ при ниски показатели на коефицентите
за обща и бърза ликвидност сочат на състояние на неплатежеспособност на търговеца.
Коефицентите за абсолютна и незабавна ликвидност са също спомагателни, поради
което техните нива в конкретния случай /при ниски показатели на общата и
бързата ликвидност/ също са в подкрепа на извода за състояние на неспособност
длъжникът да покрива с наличните краткотрайни активи текущите си задължения.
От събраните по делото
доказателства не се установяват факти,
които да сочат, че към настоящия момент молителят длъжник е преодолял
влошеното финансово състояние, в което се намира през последните няколко години.
За начална дата на неплатежеспособността
следва да се определи 31.12.2013 г., защото от заключението на ССЕ се
установява, че към 31.12.2013 г. е налице обективно състояние на невъзможност
да се покриват задълженията към всички кредитори. Най-ранната дата, към която
със сигурност длъжникът се е намирал в обективна невъзможност да покрива
краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи е 31.12.2013 г.,
доколкото към тази дата в.лице е констатирало в таблицата към заключението, че
краткосрочните задължения значително превишават по стойност краткотрайните
активи и показателите на коефицентите за ликвидност са под приетите нормативи.
По
делото няма данни, че към настоящия момент молителят длъжник притежава
имущество, от което да се покрият разноските за производството, а и което да послужи
за маса на несъстоятелността, от която да се удовлетворят кредиторите.
С определение от 01.06.2018
г., постановено преди приключване на устните състезания, съдът е определил на основание
чл.629б ТЗ сумата от 5000 лв., която е необходима за покриване на началните
разноски и е предупредил, че при непредставяне в 14-дневен срок на документ за
внасяне на сумата ще настъпят последиците по чл.632 ал.1 ТЗ. Това определение е
вписано в книгата по чл.634в ТЗ на 04.06.2018 г., но по делото няма данни да е
внесена определената от съда сума.
При тези факти съдът намира за установено, че
длъжникът не притежава имущество, от което да се покрият разноските за
производството, и след като не е внесена определената по чл.629б ТЗ сума,
следва да бъде постановено решение по чл.632 ТЗ.
С оглед на изложеното съдът
намира, че следва едновременно да се обяви длъжникът в неплатежеспособност и в несъстоятелност и да се спре
производството.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖЕСПОСОБНОСТТА на „М.“ ООД, ***, на основание чл. 630 ал.
1 т. 1 ТЗ във вр. с чл. 632 ал. 1 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2013 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „М.“ ООД, ***.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ дейността на
предприятието на „М.“ ООД, ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на основание чл.632 ал.1 ТЗ „М.“ ООД, ***.
СПИРА производството по несъстоятелност на „М.“ ООД, ЕИК*********, по т.д. № 120/2018 г. на СГС, VI -4 с-в, на основание
чл. 632 ал. 1 ТЗ.
УКАЗВА на основание чл. 632 ал. 2 ТЗ на кредиторите и на длъжника, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от
вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на
СГС необходимата сума за предплащане на началните разноски в размер на 5000 лв.
УКАЗВА на основание чл.
632 ал. 4 ТЗ, че ако в
1-годишния срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще
прекрати производството по несъстоятелност и ще заличи длъжника от ТР.
Да се изпрати препис от решението до Агенция по вписвания за вписване в ТР по
партидата на „М.“ ООД, ЕИК*********.
Да се обяви в книгата по чл.634в ТЗ.
Решението може да се обжалва пред САС в
7-дневен срок от вписване в ТР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: