РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Русе, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20244500500375 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. С. С., чрез процесуалния му
представител адв. М. А. – АК Русе и жалба – допълнение, подадена лично от
Н. С. С. от гр. Русе против Решение № 260010/20.11.2023 г., постановено по
гр.д. № 2825/2020 г. по описа на РРС, с което са отхвърлени предявените от
него искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу ОД на МВР
Русе искове за имуществени вреди най-малко на стойност установената 38,98
лв месечно, считано от 24.06.2020 г., както и за неимуществени вреди на
стойност 200,00 лв, изразяващи се в психично напрежение, безсъния, липса на
справедливи действия по случая и от незаконосъобразни действия на
служителите на ОД на МВР Русе на 24.06.2020 г. при претърсване и
изземване на предмети по Досъдебно производство № 336Д-219/2020 г. по
описа на ОДМВР Русе като неоснователни.
1
В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на
обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост на формираните изводи относно правно
релевантните факти по спора. Моли решението на РРС като неправилно и
незаконосъобразно да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново
такова, с което да бъдат уважени предявените претенции. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР Русе чрез процесуалния й
представител юрисконсулт Й. счита жалбата за неоснователна, а решението
на първоинстанционния съд правилно и законосъобразно и като такова моли
да бъде потвърдено.
По делото е постъпила и Въззивна частна жалба от адв. М. А. - АК
Русе по пълномощие на Н. С. С. против Определение № 26002/23.01.2024 г.,
постановено по гр.д. № 2825/2020 по описа на РРС, с което е оставено без
уважение молбата му за изменение на Решение № 260010/20.11.2023 г.,
постановено по гр.д. № 2825/2020 г. по описа на РРС в частта за разноските. В
същата се излагат съображения за неправилност на определението и
жалбоподателят моли въззивният съд да отмени определението и вместо него
да постанови друго, с което да уважи молбата му по чл. 248 от ГПК. Счита
определеното от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лв
за прекомерно високо и моли да бъде намалено до размер от 100,00 лв, тъй
като делото не е с фактическа и правна сложност. В отговора си ответната
страна ОД на МВР Русе изразява становище, че същата е неоснователна, а
определението на първоинстанционния съд правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да отхвърли като неоснователни предявените от Н. С. С. с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу ОД на МВР Русе искове за
имуществени вреди най-малко на стойност установената 38,98 лв месечно,
считано от 24.06.2020 г., както и за неимуществени вреди на стойност 200,00
лв, изразяващи се в психично напрежение, безсъния, липса на справедливи
2
действия по случая и от незаконосъобразни действия на служителите на ОД
на МВР Русе на 24.06.2020 г. при претърсване и изземване на предмети по
Досъдебно производство № 336Д-219/2020 г. по описа на ОДМВР Русе,
първоинстанционният съд е приел, че не са налице предвидените в чл. 2 от
ЗОДОВ предпоставки за това както по отношение на претенцията за
обезщетение за претърпени имуществени, така и претърпени неимуществени
вреди. Приел е, че не са събрани доказателства за това, че по време на
извършването на описаното в исковата молба процесуално – следствено
действие „претърсване и изземване“ са били ограничавани правата на някое
от присъствалите лица, нито са били създадени неудобства от органите на
реда, тъй като действието по разследване /претърсване и изземване/ е било
извършено през деня, продължило е по-малко от един час и то след като е
било предложено на лицето да посочи търсените предмети, което е видно от
приложения по делото Протокол за претърсване и изземване от 20.11.2020 г.
Освен това предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение
на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети
преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да
затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на
административно нарушение.
Настоящият въззивен състав намира за недопустимо решението в
частта относно отхвърлената претенция за заплащане на нанесени
имуществени вреди формулирани в диспозитива на съдебния акт като такива
най-малко на стойност установената 38,98 лв месечно, считано от 24.06.2020
г., тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Макар и претенцията
заявена така неясно с исковата молба, същата впоследствие е уточнена.
Видно от протокола от проведеното на 03.02.2021 г. съдебно заседание /л.36
горе/ процесуалният представител на ищеца е конкретизирал претенцията си
и е заявил същата в размер на 110,00 лв за периода от 24.06.2020 г. до
30.09.2020 г. произтичаща от заплатени месечни такси към мобилен оператор
за времето, през което мобилният телефон е бил иззет и притежателят му не е
могъл да ползва плащаните договорени услуги.По така уточнената претенция
не е налице произнасяне.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение на
претърпените неимуществени вреди, решението на първоинстанционният съд
3
като краен резултат е правилно и законосъобразно и като такова в тази част
следва да бъде потвърдено.
Преди всичко следва да се отбележи, че правната квалификация на
иска е по чл. 49 ЗЗД съобразно която „Този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа, а не както е приел първоинстанционният съд по
чл. 2 ЗОДОВ. В случая не е налице нито една от визираните в нормата на чл.
2 ЗОДОВ хипотези.
Освен това съобразно нормата на чл. 51, ал.1 ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, каквито в случая няма доказани. Нещо повече - от събраните
по делото доказателства не може да се изведе извод за каквито и да било
неправомерни действия на полицейските органи. Досъдебното производство
№ 336Д-219/2020 г. по описа на ОДМВР Русе, по което е извършено
изземването на мобилния телефон и лаптопа е образувано по надлежен ред с
постановление на прокурор от Окръжна прокуратура Русе за престъпление по
чл. 319а, ал.1 и чл. 319б, ал.1 НК. Извършеното на 24.06.2020 г. процесуално
– следствено действие „претърсване и изземване“ в жилище е един от
способите за събиране на доказателства по реда на НПК, като същото е
осъществено при спазване на процесуалните правила и при зачитане правата
на лицето, което претендира, че е претърпяло вреди от това действие.
Извършено е при наличие на разрешение на съдия от окръжен съд Русе,
дадено с определение № 247/22.06.2020 г. постановено по ЧНД № 422/2020 г.
на РОС и след като лицето е поканено да предаде предметите в присъствие на
поемни лица. Няма данни за превишаване на правата на участващите в това
процесуално – следствено действие или същото да е било отменено като
незаконосъобразно.
Като е стигнал до извода за липса на причинени вреди от
обжалваното процесуално – следствено действие, първоинстанционият съд е
постановил като краен резултат законосъобразен съдебен акт, който следва да
бъде потвърден, с изложените по-горе мотиви.
С оглед изхода на спора в тежест на въззивният жалбоподател са
направените от ответната страна разноски, които следва да бъдат съобразени
с фактическата и правна сложност на делото.
4
Съдът като съобрази доказателствата по делото и характера на
спора, намира за основателна подадената Въззивна частна жалба от адв. М. А.
– АК Русе по пълномощие на Н. С. С. против Определение № 686/16.02.2024
г., постановено по гр.д. № 5276/2022 г. по описа на РРС, с което е оставено без
уважение молбата му за изменение на Решение № 894/12.06.2023 г. в частта
за разноските.
Присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение следва
да бъдат намалени до размер на 100,00 лв за всяка инстанция.
При определяне размера на възнаграждението следва да бъде
съобразена и съдебната практика - Решение от 23.11.2017 г. на Съда на ЕС,
постановено по съединени дела С-427/16 и С-428/16 , както и Решение №
9273 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 3002/2015 г., III отделение,
съобразно която по всяко дело националният съд при присъждане на
разноски за адвокатски хонорар ще следва да извършва и преценка на
правната и фактическа сложност на делото без да бъде ограничаван от
определения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален размер.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 894/12.06.2023 г., постановено по гр.д. №
5276/2022 г. по описа на РРС В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от
Н. С. С., ЕГН:********** от гр. Р. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ срещу ОД на МВР Русе за заплащане на имуществени вреди най-
малко на стойност установената 38,98 лв месечно, считано от 24.06.2020 г.
като недопустимо и ВРЪЩА делото на друг състав на РРС за произнасяне
по спора.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 894/12.06.2023 г., постановено по
гр.д. № 5276/2022 г. по описа на РРС В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от Н. С. С., ЕГН:********** от гр. Р. иск срещу ОД на МВР
Русе за заплащане на неимуществени вреди на стойност 200,00 лв,
изразяващи се в психично напрежение, безсъния, липса на справедливи
5
действия по случая и от незаконосъобразни действия на служителите на ОД
на МВР Русе на 24.06.2020 г. при претърсване и изземване на предмети по
Досъдебно производство № 336Д-219/2020 г. по описа на ОДМВР Русе като
неоснователен.
ОТМЕНЯ Определение № 686/16.02.2024 г., постановено по гр.д. №
5276/2022 г. по описа на РРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН:********** от гр. Р. да заплати на ОД
на МВР Русе ОД на МВР РУСЕ направените в производството пред РРС и
РОС разноски общо в размер на 200,00 лв – по 100,00 лв за всяка инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6