О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/………09.2019 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАН
СТОЙНОВ – Мл. съдия
разгледа въззивно гр.
дело № 1546 по описа на съда за 2019 год.,
докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на К.Т. ***, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2523/07.06.2019
год., постановено по гр. дело № 2459/2018 год. по описа на РС-Варна, с което е
отхвърлен предявения от ищеца (настоящ въззивник) К.Т.
Йоргакев против Ц.И.С. и С.В.С.,*** по чл. 109 ЗС за осъждане
на ответниците да преустановят действията, с които нарушават правото на собственост на ищеца върху УПИ XIV- 236, кв. 36, по ПУП на с. Слънчево, община Аксаково, област Варна, с площ от 483 кв. м., при граници: улица, имот № XV- 346, имот № III-456 и имот № IХ-237, като премахнат незаконно изградената сграда, с която навлизат в имота му.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства, в резултат на което е и необосновано.
Неправилно е кредитирано заключението на СТЕ на в. л. В. Узунов, според
което процесната двуетажна жилищна сграда е изградена в УПИ XV-346 на самата граница с имота на ищеца
- УПИ XIV-236, кв. 36 по ПУП на с. Слънчево, община Аксаково, съгласно влезлия в сила ПУП – ПРЗ за двата урегулирани поземлени имота, одобрен със Заповед № 774/01.12.2005 г. на
Кмета на Община Аксаково, тъй като този извод на вещото лице
(възприет безкритично и от първоинстанционния съд) е
дълбоко погрешен, защото според приложените скици към експертизата на същите няма
нанесена граница по ПУП-ПРЗ и е видно, че сградата е изградена
на границата на дворищната регулация. Тройната СТЕ
(на л. 142-147 от делото
на РС-Варна също
е установила, че сградата на ответниците е изградена
на дворищната регулация (т. е., на
вътрешната регулационна линия) между
УПИ XIV - 236
и УПИ XV - 346,
кв. 36 по ПУП на с. Слънчево, общ. Аксаково, съобразно
отразената в основния РП граница. При наличието
на тези две
очевидни констатации на вещите лица
по единичната и тройна съдебнотехнически
експертизи, че
сградата е изградена на границата на
дворищната регулация и на регулационната граница, както и при безспорно установеуния факт, че е налице навлизане
на сградата на ответниците в
имота на ищеца (УПИ XIV-236), по границата
на одобрения ПУП-ПР, съгласно комбинираната
скица на тройната експертиза (на л. 142-147 от делото на РС-Варна),
то и изводът на съда за неоснователност на иска, е в
нарушение на материалния
закон, подобен
извод толерира
неспазването на императивно определения в чл. 25, вр. чл. 37 от
ЗУТ начин за извършване на застрояването
в урегулирани поземлени имоти, което се
определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според
предвиждането на подробния устройствен план могат да се разполагат или
по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво,
т. е., застрояването в уреголиран поземлен имот, такъв какъвто се
явява този на Ц.И.С. и С.В.С., трябва да е съобразено единствено с ПУП. В случая не е съобразено от съда, че според събраните по
делото доказателства строежът и разположението на процесната
сграда не
е съобразен с вътрешната граница на действащия
за двата имота ПУП-ПРЗ от 2005
год., при което сградата на ответниците навлиза в
имота на ищеца с около 90 см. в северната си част и с около 60 см. в южната си
част и с така създаденото състояние те пречат на ищеца да упражнява в пълен
обем правото си на собственост върху своя имот – УПИ ХІV-236, кв. 36 по ПУП на
с. Слънчево, общ. Аксаково, Варненска област. Не е съобразено също, че
разрешението за строеж, въз основа на което
е построена сградата, е с изтекъл срок, същото не е било подновено, при
което и жилищната сграда на ответниците е незаконен
строеж.
Отправено е искане за
отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявения иск да бъде
уважен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В жалбата е направено
искане за допускане до разпит на един свидетел във въвзивната
инстанция за установяване на твърденията на ищеца, че строежът на сградата е
започнал през лятото на 2015 год., когато ответниците
са придобили имота и съответно след изтичането на срока на разрешението за
строеж, а не по–рано. Искането се обосновава с нормата на чл. 266, ал. 3 ГПК.
В писмени отговори насрещните страни
по иска – ответниците Ц. и С. Станеви, чрез
процесуален представител, оспорват жалбата, считат решението за правилно и
настояват да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски. Излагат
съображения. Оспорват и направеното от въззивника доказателствено искане, като излагат, че предпоставките на
чл. 266, ал. 3 ГПК не са налице. В отговорите доказателствени
искания не са направени.
Съдът като се запозна с делото, намира, че искането на жалбоподателя за
допускане до разпит на един свидетел във въззивната
инстанция за установяване на обстоятелството, кога точно е започнало
изграждането на процесната жилищна сграда и по
конкретно, че изграждането и́ е започнало през 2015 год. когато ответниците са придобили имота, е неоснователно, тъй като
това обстоятелство е ирелевантно за спора. Това е
така, защото материално легитимиран да отговаря по иска по чл. 109 ЗС е и лице,
което поддържа създадено от друг противоправно
състояние, с което смущава упражняването на правото на собственост на ищеца
върху неговата вещ или му пречи да го упражнява в пълен обем.
По тези съображения доказателственото искане
на ищеца, съдържащо се във въззивната му жалба, е
неоснователно и следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от К.Т. ***, въззивна жалба срещу Решение № 2523/07.06.2019 год.,
постановено по гр. дело № 2459/2018 год. по описа на РС-Варна;
ОТХВЪРЛЯ, съдържащото се в жалбата доказателствено
искане – за допускане до разпит на един свидетел във въззивната
инстанция за установяване на обстоятелството, кога точно е започнало
изграждането на процесната жилищна сграда и
по–конкретно, че изграждането и́ е започнало през 2015 год. – когато ответниците са придобили имота;
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 28.10.2019 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват
страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.