№ 4327
гр. Варна, 03.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502881 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.122 ГПК и е образувано след като с Определение №
7754/22.11.2021 г. , по гр.д. № 16618/2021 г., Варненски Районен Съд, XVII с. е повдигнал
препирня за подсъдност за определяне на местно компетентен съд измежду измежду
Варненски районен съд и Софийски Районен Съд, за разглеждане на предявеният иск от
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Т. Александров“, № 18, с правно основание чл. 500, ал. 1, т.
1 КЗ за осъждането на Л. ИВ. М., ЕГН **********, с местожителство в **********, да
заплати сумата 1639.06 лв., представляваща заплатено от застрахователя обезщетение за
причинени имуществени вреди на увредено лице при ПТП, причинени виновно от ответника
при управление на застраховано при ищеца МПС по застраховка “Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 122, изр. Второ ГПК, спорове за подсъдност между
съдилища, принадлежащи към районите на различни по-горни съдилища, се разрешават от
онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е отказал да разгледа
делото. В конкретния случай, спорът за подсъдност е между Софийски Районен съд и
Варненски Районен Съд, които безспорно принадлежат към районите на различни по-горни
съдилища и доколкото последен е отказал да разгледа спора ВРС, то компетентен да
разгледа и разреши спора е ВОС.
Видно от сезиращата искова молба, производството пред СРС е образувано по
регресна претенция на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
1
отговорност“ срещу водача на МПС, който е причинил щети на трето лице, в случая
застраховано при същия застраховател, при управление на застрахован лек автомобил като
при настъпване на произшествието е извършил нарушение на ЗДвП и е отказал да се
подложи на проверка за алкохол. По твърдения се касае иск с правно основание чл. 500, ал.
1, т. 1 КЗ.
След извършване на проверка в НБД за постоянен и настоящ адрес, СРС предприел
размяна на книжа като изпратил исковата молба за отговор на ответника.
След като в срока за отговор, изтекъл на 02.05.2021 г., такъв не постъпил, СРС
постановил Определение № 20198709/14.10.2021 г., с което прекратил производството по
делото и го изпратил по подсъдност на ВРС като счел последния за родово и местно
компетентен, в хипотезата на чл. 113 ГПК, вр. пар. 13, т. 1 ДРЗЗП.
Настоящият въззивен състав не споделя изложените от СРС съображения. С
предявения осъдителен иск ищецът ангажира регресната отговорност на ответника, която е
предвидена в специалната разпоредба на чл.500, ал. 1, т. 1 КЗ. Ищецът упражнява
предоставеното му по закон право на регрес срещу ответника в качеството на водач, който
виновно и противоправно е причинил вреди при управление на МПС след като е нарушил
правилата за движение по пътищата и е отказал да му бъде извършена проверка за алкохол.
В случая, регресното вземане не произтича от сключения застрахователен договор, а по
силата на специално уредената в закона регресна отговорност. Наличието на договор между
застрахователя и водача, макар да е елемент от фактическия състав на отговорността, не е
предмет на иска, а преюдициално правоотношение. Съдът намира, че не е налице основание
да се признае на ответника качество „потребител”, по см. на пар. 13, т. 1 ДРЗЗП и чл.113
ГПК, съответно не е налице предявен иск срещу потребител. Отговорността на ответника не
е породена от клаузите на застрахователния договор, а пряко произтича от специалния
фактически състав на закона – чл. 500 КЗ. В резултат от това се налага извода, че в
конкретния случай, съставът на СРС не разполага с правомощия служебно (по свой почин)
да извършва преценка за местната си компетентност, по арг. чл. 119, ал. 3, вр. чл. 113 ГПК.
В заключение, регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ на водача не
ангажира качеството му на „потребител“ по см. на § 13, т. 1 ДРЗЗП, поради което местната
подсъдност се урежда по общото правило на чл. 105 ГПК, а не по специалната норма на чл.
113 ГПК. Доколкото не ответникът е направил възражение за неподсъдност на делото пред
СРС, последният неправилно е прекратил делото служебно и го е изпратил на ВРС.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 122, изр. 2 ГПК, съставът на Варненски
Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ ЗА МЕСТНО КОМПЕТЕНТЕН да разгледа иска предявен от
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Т. Александров“, № 18, с правно основание чл. 500, ал. 1, т.
2
1 КЗ срещу Л. ИВ. М., ЕГН **********, с местожителство в **********, СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД.
ИЗПРАЩА делото на Софийски Районен Съд, за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на ВРС, XVII с., за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3