Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2020г., гр.Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в закрито съдебно заседание
на пети март 2020г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря Мая Вълева
и прокурора
Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното
от с-я Желязкова КНАХД № 2979/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 ал.2 изр.трето и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 изр.второ от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на А.А.А., ЕГН **********,***, срещу Решение № 1665 от 16.09.2019г. постановено по
АНД № 2827/2019г. на Варненски районен съд, ХХХVІІ състав, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 18-0819-007081/04.01.2019г. на Началник група
Сектор „ПП“ към ОД МВР – Варна, с което:
1.За нарушаване разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП на А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.; 2.За
нарушаване разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1
т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от един
месец; и 3.За нарушаване разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лв.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е недопустимо, неправилно и необосновано и
незаконосъобразно. Оспорва изводите на съда, че при постановяване на НП не са
допуснати нарушения на административно-производствените правила. Счита, че АУАН
и НП са издадени при неизяснена фактическа обстановка – произшествието не е
настъпило по описания в НП начин, като съдът също не е изяснил фактите по делото - не е изяснил статута на мястото на инцидента
и не е изискана справка от АПИ или Община Варна. Счита, че не е ясно по какъв
начин проверяващите служители на МВР са установили обстоятелствата, описани
като факти в НП. Твърди, че въззивната инстанция не е установила доказателства
за преценка дали описаното като нарушение и местопроизшествие е част от пътната
инфраструктура на Р.България и съответно дали описаното в АУАН и НП е ПТП. На
изложените основания моли да се отмени въззивното решение и да се реши спора по
същество, или в условията на алтернативност - делото да се
върне за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание, жалбоподателят
редовно призован - не се явява, не се представлява и не изразява становище по
съществото на спора.
Ответникът по касационната жалба –ОД МВР – Варна, редовно призован – не се явява
представител и не изразява становище по съществото на спора.
Представителят на
ВОП заявява, че споделя възражението на касатора за допуснато от въззивния съд
съществено процесуално нарушение, поради нарушаване правото му на защита,
доколкото липсва произнасяне по направено с въззивната жалба искане по
доказателства. Дава заключение, че оспорваното решение следва да се отмени, а
делото да се върне за ново разглеждане от друг състав.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. По нейната основателност съдът съобрази следното:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на А.А.А., против гореописаното НП, с
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушения по
чл.5 ал.1 т. 1, чл.123 ал.1 т.1 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като са му наложени
наказания глоба съответно в размер на 20, на 50 и на 10 лв., както и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 месец. За да се произнесе по спора
въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 02.11.2018г. около
09.00 часа в гр. Варна, по бул.“Вл.Варненчик“ №281, А. управлявал товарен автомобил „ДАФ ФТ ХФ
105.460Т“ с рег. № Е 8750 КХ, с прикачено полуремарке „ШМИТЦ“, с рег. №
Е 7888 ЕА, собственост на „Равначки транс“ ЕООД, като на изхода на складова
база на фирма „ДИ ЕС ХОУМ“ ООД /строителна борса/ не се е съобразил с
габаритите на полуремаркето и блъска метална врата на релси, като нанася
имуществени щети по нея. Водачът напуска мястото на ПТП без да уведоми
съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило
произшествието. Водачът не носи контролния талон от свидетелството за
управление на МПС.
За
случая били информирани органите на реда. Местопроизшествието било посетено от С.С
и Т.Т– служители при ОД МВР – Варна,
които след
оглед на местопроизшествието, установили механизъм на настъпване на ПТП с
виновен водач - въззивника А.А.А.. Били снети писмени обяснения от свидетеля Н.М
– очевидец на произшествието, както и бил съставен протокол за ПТП. Съставеният
АУАН бил предявен и подписан без възражения от А.. Такива не последвали и в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Административнонаказващият
орган /АНО/ като възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и
дадената правна квалификация издал процесното НП.
Въззивният
съд е приел, че
описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – писмени такива приобщени с административнонаказателната
преписка и
допълнително събрани в хода на съдебното производство свидетелски показания на свид.С и Т, които e счел за логични, последователни и
взаимнодопълващи се.
В
решението си съдът е изложил мотиви, че административнонаказателното
производство /АНП/ е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани
в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН издаден от
компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от компетентен орган, в
законоустановения срок; отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
ВРС е
приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установяват
деянията, за които са наложени административните наказания и че нарушенията са
извършени от жалбоподателя, като са осъществени съставите на чл.5 ал.1 т. 1, чл.123 ал.1 т.1
и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Обсъдил е възраженията на въззивника, като е приел
същите за неоснователни. Изложил е мотиви, че правилно са приложени и
санкционните разпоредби, както и мотиви за неприложимост на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата
инстанция напълно споделя и възприема като свои, на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК, поради което и не е
необходимо да преповтаря, мотивите на въззивния съд относно постановяване на НП от компетентен
орган; в предвидените от закона срокове; при спазване на процесуалните норми и
при правилно приложение на материалния закон досежно съставомерността на
деянията. Неоснователно касатора твърди неправилно установена фактическа
обстановка. Обосновано съдът е ценил показанията на свид.С и Т, които са
извършили разследване по постъпилия сигнал, като са снели обяснение от Н.М,
който е бил очевидец на нарушението. Не се установява някаква пряка
заинтересованост на този свидетел от изхода на спора. Доказателствата са ценени
в съвкупност и изведените изводи са логични и съответни на доказателствата.
Установява се по делото, че описаната в АУАН фактическа обстановка съответства на
действителната, като същият е редовно съставен и се ползва с доказателствена сила, съгласно презумпцията на чл.189 ал.2 от ЗДвП, респ. в
НП. Касаторът не е оборил
отразените в АУАН и описаните от свидетелите и в писмените доказателства факти
и обстоятелства за нарушенията на ЗДвП, които са установени като извършени от
него, поради което правилно и законосъобразно ВРС е преценил жалбата му срещу НП като неоснователна и я
отхвърлил, като потвърдил НП.
На практика,
вменените с акта и НП деяния не се оспорват от А.. Неоснователно е възражението на касатора за погрешно
установена от АНО фактическа обстановка, предвид мястото, където се е състоял инцидента и
квалифицирането му като ПТП. Съгласно разпоредбата на §6 т.1 от ДР на ЗДвП “път“ е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни
превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.“ Съгласно разпоредбата на
чл.2 от ЗДвП „Отворен за
обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за
всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са
отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.“ В тази връзка, доколкото
дворът на складовата
база на строителната борса е земна площ, предназначена или обикновено използвана
за движение на пътни превозни средства или на пешеходци и доколкото движението
се регулира от правилата на ЗДвП,
не е обозначен като път, неотворен за обществено ползване и условията за
ползването му са еднакви за всички, то няма съмнение, че това е „път за обществено ползване“ и органите на ОД МВР – Варна разполагат с правомощие да
осъществяват контролните си функции, произтичащи от съответните текстове на
ЗДвП. Поради това неоснователно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд като не е изискал
справка за статута на мястото на произшествието е допуснал съществено
процесуално нарушение.
На следващо място,
съгласно
§ 6 т. 30 от ДР на ЗДвП „пътнотранспортно
произшествие“ е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети“. В случая, блъскайки се в металната врата на релси, касаторът е предизвикал нейното увреждане, т. е. причинил е
ПТП - обстоятелство, което се установява безспорно от приетите доказателства. При това положение като участник в ПТП касаторът е
следвало да спре и
да окаже
съдействие за установяване на вредите от него. Неизпълнението на това
задължение се установява безспорно от снетите обяснения на очевидеца Н.М, от които е видно, че касаторът, въпреки че е възприел причиненото от него ПТП,
съзнателно е напуснал произшествието с обяснението „какво толкова, че е блъснал една врата“.
Касаторът не обори
отразените в АУАН и описаните от свидетелите и в писмените доказателства факти
и обстоятелства за нарушенията на ЗДвП, които са установени като извършени от
него, поради което правилно и законосъобразно ВРС е преценил жалбата му срещу НП като неоснователна и я
отхвърлил, като е потвърдил НП. При постановяването на въззивното решение не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Същото съответства и на приложимия
материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на осн. чл.221 ал.2 от АПК вр. чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, съдебният
състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1665/16.09.2019г. постановено по АНД №
2827/2019г. на Варненски районен съд, ХХХVІІ състав,
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.