№ 1481
гр. Бургас, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120106815 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от адвокат К.К., като
процесуален представител на ищеца М. АНГ. АНГ. * с адрес: град Б* против „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, п.к. 1335, р-н „Люлин“, ж.к. „Люлин - 10“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис –
сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от Юлия Юргакиева за приемане за
установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата 1250 лева,
представляваща част от законна лихва за забава от общо сума в размер от 2 847, 01 лева,
претендирана като дължима от него към 25.11.2019 година, след приспадане на сумата от
1250 лева, за която вече има влязло в сила съдебно решение, както и за присъждане на
разноските, направени по водене на делото. Исковата молба е основана на следните
фактически твърдения: От изготвена през 2019 година справка от ЦКР за кредитна
задлъжнялост ищецът установил, че ответното дружество е заявило към него задължения.
След запитване му било пояснено, че към 25.11.2019 година задължението е в размер от 21
503, 91 лева, от което сумата 14 658, 05 лева, представляваща главница, сумата 3 998, 85
лева договорна лихва и сумата 2 847, 01 лева лихва за забава. Поради отказ на ответника да
заличи тези задължения ищецът предявил иск за установяване, че не дължи част от
законната лихва в размер на тази част от 1 250 лева. Ответникът признал иска и с решение,
постановено по гражданско дело № 10 020 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година,
съдът приел, че ищецът не дължи на ответника посочената сума. На 30.09.2020 година
ответното дружество намалило задължението, посочено в ЦКР, със сумата от 1 250 лева.
Ищецът счита, че от това следва, че горницата, претендирана до сумата 2 847, 01 лева,
представляваща законна лихва към 25.11.2019 година, ответникът счита за дължима.
Заявява, че няма такова задължение, а и дори да е имал задължението е погасено по давност.
1
В молба за уточнение конкретизира, че е сключвал договори за банков кредит, но няма
задължения по тях, а дори и да е имало такива те са погасени по давност. Твърди още, че не
е уведомяван за договори за цесия. В уточнението на исковата молба ищецът поканва
ответника на основание чл.24, ал.1 от Наредба 22 за ЦКР да заличи задълженията му,
заявени в ЦКР на БНБ.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба е
постъпил писмен отговор от ответника, чрез процесуалния му представител, в който излага,
че исковата молба е нередовна. Конкретизира, че не става ясно дали ищецът претендира
неизпълнение на постановеното по делото решение, намаляване на законната лихва с още 1
250 лева или недължимост на цялото твърдяно задължение за лихва за забава. Конкретизира,
че задължението е с източник договор за потребителски кредит – ваканция № 551-51 от
21.05.2008 година, сключен с кредитора „Алфа Банк – клон България“ АД, което дружество
се е преобразувало чрез реорганизация в „Юробанк България“ АД. По договора е
предоставена сума в размер от 15 000 лева, която съгласно Анекс № 1 следвало да бъде
върната до 04.02.2020 година. С договор за цесия от 21.12.2017 година вземането е
прехвърлено с договор за цесия на „С.Г. Груп“ ООД, а на 23.04.2018 година от това
дружество на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, съгласно Приложение № 1
от 23.04.2018 година. В отговора е изложено, че ответното дружество е надлежно
упълномощено да уведоми длъжника за цесиите. Изпратено е писмо от 19.08.2018 година,
което не е потърсено. В писмения отговор са изложени подробни доводи за недопустимост
на иска, тъй като между страните вече има постановено решение за това, че ищецът не
дължи сума в размер от 1250 лева, представляваща лихва за забава. Поради изложеното
ответникът счита, че производството по делото следва да бъде прекратено. Евентуално, в
случай, че съдът приеме, че претенцията е допустима ответникът излага доводи за
неоснователност на предявения иск. Счита, че вземането не е погасено по давност, тъй като
падежът на договора, съгласно посочения анекс, е 04.02.2020 година, а вземанията по
договора за заем се погасяват с петгодишна погасителна давност. Позовава се на съдебна
практика за това, че тези задължения не са за периодични плащания. На следващо място
ответникът посочва, че лихвата, начислена след прехвърляне на вземанията с договор за
цесия не е погасена по давност, а и уточнява, че давностният срок е бил спрян до
приключване на производството по предявения предходен иск. Поради изложеното
ответникът е поискал предявеният иск да бъде отхвърлен, ако съдът приема, че е допустим.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения
иск и предвид становището на ответника заявява, че предприема изменение на иск, като при
условията на евентуалност и в случай, че съдът приема, че искът за лихви и погасен по
давност да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи
главница в посочения размер. В молба от 23.03.2022 година ищецът, чрез процесуалния си
представител – адвокат К., заявява, че по делото няма доказателства задължението за лихва
да е погасено по давност.
В съдебно заседание ответникът не се представлява. От името на дружеството, чрез
2
процесуалния му представител, е постъпило становище.
По отношение на материално правната квалификация на предявените искове
настоящият състав приема следното:
Предявеният иск е отрицателен установителен и е с материално правно основание
чл.124 от ГПК и е за недължимост на сумите, посочени в исковата молба на две основания,
заявени при условията на евентуалност.
С решение № 1668 от 16.07.2020 година, постановено по гражданско дело № 10 020 по
описа на Бургаски районен съд за 2019 година съдът е приел за установено, че М. АНГ. АНГ.
не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
1250.00лева/ хиляда двеста и петдесет лева/ законна лихва за забава, частично от сумата
2847.01лева/ две хиляди осемстотин четиридесет и седем лева и една стотинка/ законна
лихва за забава, претендирана от страна на ответника към ищеца към 25.11.2019г. и заявена
в ЦКР при БНБ въз основа на сключен на 21.05.2008г. Договор за потребителски кредит –
ваканция № 551- 51 с „Алфа Банк – Клон България“ АД, ЕИК *********, гр. София/
понастоящем част от „Юробанк България“ АД/, вземането по който е продадено с Договор
за прехвърляне на вземания от 21.12.2017г. от страна на „Юробанк България“ АД на „С.Г.
Груп“ ООД, ЕИК *********, гр. Монтана, ул. „Васил Левски“ и прехвърлено на ответника с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от 23.04.2018г.
Цитираното решение е постановено при признание на иска на основание чл.237 от ГПК.
По повод направените от ответника възражения по допустимостта настоящият състав
приема, че с оглед наличието на правен интерес искът е допустим. За ищеца е налице
правен интерес от предявяване на установителен иск, предвид безспорността на факта на
отразяване на задължения в Централния кредитен регистър с титуляр на задължението
ответното дружество.
Ответникът носи доказателствената тежест от установяване на основанието на иска и
размерите на задълженията.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 година по тълкувателно дело №
3/2016 година, ОСГТК, ВКС, „Решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право“.
В случая не се установява твърдението за наличие на отрицателно процесуална
предпоставка по допустимостта на иска поради това, че спорът е разрешен с влязло в сила
решение. Силата на пресъдено нещо не обхваща като цена на иска пълния размер на
претенцията, а обхваща само цената на предявения иск.
В случая настоящият състав приема за установено, че задълженията са с източник
договора за банков кредит, сключен с „Юробанк България“ АД, индивидуализиран и в
цитираното решение, както и приет като писмено доказателство по делото, заедно със
сключения към него анекс, договор за цесия, потвърждение за сключване на договора за
3
цесия и пълномощно. Договорът е идентичен с договора, посочен в съдебното решение.
Договорът за цесия е сключен с приложение № 1 от 23.04.2018 година, в което сборът
от задълженията по договора е посочен в размер на 18 656, 90 лева, какъвто е и сбора от
сумите, посочени в писмения отговор. Следва да се приеме, че задължението за лихва за
забава е било начислено към датата на сключване на договора за цесия и е прехвърлено с
него, предвид твърденията от писмения отговор и приложените към него доказателства.
Видно от приложената справка от ЦКР задължението е в размер от общо 18 657, 00
лева, от която сумата 14 658, 00 лева е главница.
Поради изложеното настоящият състав приема, че задължението, посочено в справката
и договора за цесия е идентично по размер. По отношение на идентичността на основанията
бяха изложени мотиви по – горе.
Поради това, че периода, за който е начислена лихвата за забава в общ размер от 2 748,
85 лева не е конкретизиран следва да бъде взета предвид приетата като писмено
доказателство справка за дължими суми, издадена от ответното дружество, в която за
конкретното задължение, което е по договор потребителски кредит – ваканция № 551- 51 с
„Алфа Банк – Клон България“ АД, ЕИК *********, гр. София/ понастоящем част от
„Юробанк България“ АД/, е посочено, че в периода след цесията на 23.04.2018 година не са
извършвани плащания, както и че лихвата за забава е в размер от 2 748, 85 лева.
Поради изложеното настоящият състав приема, че към посочената дата 23.04.2018
година задълженията за лихва, предмет на спора, са били възникнали и съответно са били
изискуеми.
Съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземания
за наем, лихви и други периодични плащания.
Съгласно чл.114 от ЗЗД давността не тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо.
Исковата молба е подадена на 29.09.2021 година, а погасителния давностен срок е
изтекъл най - късно на 23.04.2021 година, предвид посочената по – горе дата от 23.04.2018
година, когато е сключен договор за прехвърляне на вземанията. По тези съображения
настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и доказан.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за
установено, че ответникът не дължи на ищеца сумата 1250 лева, представляваща част от
сумата 2 847, 01 лева, след приспадане на сумата 1 250 лева, за която е постановено съдебно
решение.
При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които са в общ
размер от 350 лева и представляват сбор от сумата 300 лева платено адвокатско
възнаграждение и сумата 50 лева платена държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1335, р-н
„Люлин“, ж.к. „Люлин - 10“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“,
ет.2, офис 4, представлявано от Юлия Юргакиева, че ищецът М. АНГ. АНГ. * с адрес: град
Б* не му дължи сумата 1 250 лева /хиляда двеста и петдесет лева/, законна лихва за забава,
частично от сумата 2847.01лева/ две хиляди осемстотин четиридесет и седем лева и една
стотинка/ законна лихва за забава, заявена в ЦКР при БНБ въз основа на сключен на
21.05.2008г. Договор за потребителски кредит – ваканция № 551- 51 с „Алфа Банк – Клон
България“ АД, ЕИК *********, гр. София / понастоящем част от „Юробанк България“ АД/,
вземането по който е продадено с Договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017 г. от
страна на „Юробанк България“ АД на „С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, гр. Монтана, ул.
„Васил Левски“ и прехвърлено на ответника с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания/ цесия/ от 23.04.2018г., като искът е предявен при приспадане от посочената сума
от 2 847, 01 лева на сумата 1250 лева /хиляда двеста и петдесет лева/ на основание решение
№ 1668 от 16.07.2020 година, постановена по гражданско дело № 10 020 по описа на
Бургаски районен съд за 2019 година.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, п.к. 1335, р-н „Люлин“, ж.к. „Люлин - 10“, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от Юлия
Юргакиева, да плати на М. АНГ. АНГ. * с адрес: град Б* сумата 350 лева /триста и петдесет
лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5