Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……

 

Димитровград, 10.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                            Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: С.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№225 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК- отрицателен установителен иск.

В искова молба ищецът А.Й.А. твърди, че получил от ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД фактура №**********/06.02.2018г. за плащане на ел.енергия на стойност 1172,33 лева, която била дължима за периода от 01.01.2016г. до 30.06.2016г., в следствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия за електромер  № ***от ИТН ***, в с.***, община Димитровград, на клиент с клиентски №***. Ищецът заявява, че не е ползвал допълнително начислената ел.енергия, предвид което иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1172,33 лева по горепосочената фактура. Претендира присъждане и на направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД депозира отговор на исковата молба, в който твърди, че предявения иск е допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло по основание и размер. Посочва, че на 30.03.2016г. служители на „Електроразпределение Юг“ЕАД извършили проверка на електромера, отчитащ доставената ел.енергия в обекта на ищеца, находящ се в с.***, община Димитровград. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор на база анализ на данните от паметта на СТИ, постъпващи в електромерното стопанство на ЕР Юг. Електромерът бил демонтиран, като в тази връзка бил съставен Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №255828/30.03.2016г. Проверката била извършена в присъствието на клиента, който подписал Констативния протокол. Демонтираният електромер бил изпратен на Българския институт по метрология за извършване на експертиза, като в заключение на лабораторията от 03.11.2017г. било посочено, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера. Червените пластини за калибриране на втора фаза „S“ и трета фаза „Т“ са изместени в положение, при което се прекъсва напрежението към измервателните вериги на същите фази“. В резултат на така описаната манипулация електромерът отчитал по-малко от реално използваната ел.енергия, а именно минус 66,73%. Предвид това, че налице били предпоставките на чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ, се извършило преизчисление на количеството ел.енергия, като на клиента допълнително били начислени 9055 кWh, като дължимата сума за тях била в размер на 1172,33 лева. Периодът от време, за който била извършена корекцията, е 89 дни, а именно от 01.01.2016г. до 30.03.2016г. Поддържа, че в настоящия случай въпросната едностранна корекция не е извършена по реда на ОУ на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, а по реда на глава ІХ от ПИКЕЕ. Едностранната корекция на сметката на ищеца била извършена от ответника по реда на чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ, вр.чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ. Подчертава, че законът дава възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействия върху СТИ, като при подобен род корекции не следва да се доказва виновно поведение на клиента. Налице били всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в процесния случай. Поради това искът бил неоснователен и като такъв трябвало да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №255828, на 30.03.2016г. служители на „ЕВН България Електроразпределение“ЕАД, в присъствието на ищеца А.Й.А., са извършили проверка на средството за техническо измерване /електромер/, предназначен да отчита потребената ел.енергия за обект- къща в с.***, община Димитровград, собственост на ищеца. Установено било, че електромерът е пломбиран, след което той бил демонтиран, поставен в безшевна торба, пломбирана със съответна пломба и изпратен за експертиза в БИМ.

Съгласно представения от ответника Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №994/06.11.2017г., изготвен от БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел-Пловдив, при извършеното изследване било установено, че няма механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера. Налице са необходимите обозначения на табелката на електромера. Унищожени били пломбата от последваща метрологична проверка и фирмения знак-пломба. Констатирано е, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера. Червените пластини за калибриране на втора фаза „S“ и трета фаза „Т“ били изместени в положение, при което се прекъсва напрежението към измервателните вериги на същите фази. В резултат на тази манипулация електромерът отчитал по-малко от консумираната ел.енергия. Същият не съответствал на метрологичните и техническите изисквания.

От приетата по делото Справка за коригиране на сметката за електроенергия, изготвена от служител на „Електроразпределение Юг“АД, във връзка с направените констатации в горепосочения Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №994/06.11.2017г., на ищеца служебно е била начислена допълнително консумирана ел.енергия за периода от 01.01.2016г. до 30.03.2016г. в размер на общо 9055 кWh на стойност 1172,33 лева.

С писмо от 06.02.2018г. ответникът уведомил ищеца, че на 30.03.2016г.  служители на „Електроразпределение Юг“ЕАД са демонтирали и предали за експертиза в БИМ електромер с фабр.№***от ИТН *** в с.***, община Димитровград, на клиент с клиентски № ***. Констатирано било от служители на БИМ, че електромерът е манипулиран и отчита с грешка -66,73%. В следствие на това, същия процент от ползваната от ищеца ел.енергия била неизмерена и съответно неплатена. Клиентът е уведомен, че сметката му за ел.енергия за периода от 01.01.2016г. до 30.03.2016г. /за 89 дни/ ще бъде коригирана, като допълнително ще му бъдат начислена консумирана ел.енергия на стойност 1172,33 лева, представляваща 66,73% от потреблението му за посочения период.

На 06.02.2018г. ответното дружество издало фактура №********** на абоната А.Й.А.,*** ***9, с клиентски №*** и ИТН ***, като за периода от 01.01.2016г. до 30.06.2016г. допълнително била начислена доставена му ел.енергия от 9055 kWh на стойност 1172,33 лева.

По искане на ответното дружество, за изясняване на обстоятелствата по делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.М.А.Х.. Според това заключение, Констативен протокол от техническа проверка на СТИ отразява техническото състояние на електромер №*********, което е резултат от външно неправомерно въздействие върху уреда. Описаните манипулации в раздел „Техническо състояние на частите и механизмите защитени от нерегламентиран достъп от констативния протокол“, въздействат върху точността на електромера, като последния не отчита цялото количество консумирана ел.енергия от обекта. Извършените манипулации водят до частично измерване на ел.енергия, като електромера отчита 33,27% от консумираната от абоната ел.енергия. Неизмерената от електромера ел.енергия, консумирана от абоната е 66,73%. Методиката за изчисляване на неотчетеното количество ел.енергия е правилно приложена, така както е заложена в чл.48 ал.1 т.1 б.“а“ от ПИКЕЕ. Правилно е остойностено това неизмерено количество, съгласно чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ. От товаровия профил на електромера може да се установи началния момент на неотчитане на СТИ- 11.09.2015г. Процесният електромер подлежи на метрологичен контрол, приет със Заповед №А-333 на Председателя на ДАМТН от 29.05.2014г. и попада в групата електромери-трифазен с периодичност на проверките четири години. Върху електромера има изискуемите знаци за премината метрологична проверка. Електромерът е трябвало да премине вторична проверка през 2016г. Сроковете по Заповед №А-333 от 29.05.2014г. са спазени.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че той не дължи плащането на сумата от 1172,33 лева по фактура №**********/06.02.2018г., представляваща корекция на неотчетена и неплатена стойност на ел.енергия за минал период от 01.01.2016г. до 30.06.2016г.

Не се спори между страните по делото, че ищецът ползва имот- къща в в с.***, община Димитровград, с  ИТН ***, както и че между него и ответното дружество са налице договорни отношения във връзка с доставянето от страна на ответника на ел.енергия до същия имот, представляващ обект с клиентски №***. Безспорно установено е, че на 30.03.2016г. служители на „ЕВН България Електроразпределение“ЕАД са извършили проверка на електромера, отчитащ консумираната ел.енергия в обекта на ищеца. Няма спор и относно това, че СТИ е било демонтирано за извършване на експертиза в лаборатория, предвид направен преди това анализ на данни. Безспорно е, че при извършената в БИМ експертиза на уреда е установено, че е налице външно, неправомерно въздействие върху СТИ, в следствие на което то не отчита цялото потребено количество ел.енергия в обекта. Не се спори и по отношение на обстоятелството, че ответното дружество е издало Фактура №**********/06.02.2018г. за сумата от 1172,33 лева за периода от 01.01.2016г. до 30.06.2016г., представляваща коригирана стойност на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел.енергия за обект собственост на ищеца, намиращ се в с.***, община Димитровград, на основание чл.48 ал.1 и чл.51 ал.1 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия. Съдът намира също така за безспорно, че в процесната фактура е била допусната техническа грешка, като е посочено, че крайния срок за начисляване на допълнителната ел.енергия е 30.06.2016г. В тази връзка следва да се има предвид, че проверката на електромера на ищеца е извършена на 30.03.2016г., като именно това е срока посочен в ПИКЕЕ за краен за начисляване на допълнителната ел.енергия. От друга страна, по делото е приложена като доказателство и справка за коригиране на сметка, както и писмо от ответното дружество до ищеца, от които е видно, че срока за начисляване на допълнителна ел.енергия е именно от 01.01.2016г. до 30.03.2016г., а не както погрешно във фактурата е посочен-30.06.2016г.

Доколкото настоящото производството е резултат на отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. І от ГПК, тежестта за установяване дължимостта на процесната сума и нейния размер е на ответното дружество. Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества.          

            За да възникне правото на ответника по чл. 48 ал.1 от ПИКЕЕ да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищеца, е необходимо при извършена метрологична проверка на измервателната система да се установи, че средството за търговско измерване измерва с грешка извън допустимата. В този случай, операторът на съответната мрежа изчислява количеството ел.енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване до датата на монтажа на СТИ или до предходната извършена проверка на електромера, но не по-дълъг от 90 дни. В настоящия случай, ищецът-клиент е присъствал на самата проверка на уреда, като видно от съставения при извършването й констативен протокол, тя е била осъществена от служители на „ЕВН България Електроразпределение“ЕАД в негово присъствие.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест доставчикът на ел. енергия следва да докаже дължимостта на процесната сума, като установи, че законосъобразно е коригирал сметката на абоната, начислявайки посочената в данъчната фактура сума.

Спорът по делото е относно предпоставките, при които следва да се извърши корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, и по точно дали същите изискват неправомерно поведение на потребителите или е достатъчно само тяхното констатиране, без да се изисква да се доказва личният принос на потребителя при установена манипулация на средствата за техническо измерване. По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС, която застъпва становището, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електрическа енергия противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима.

          В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин осъществяването на нерегламентиран достъп до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание. В случая, съгласно констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №255828 от 30.03.2016г. и Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №994/06.11.2017г. на БИМ, следва да се приеме за доказано осъществяването на неправомерен достъп до вътрешността на СТИ. Прекъснато е било напрежението към измервателните вериги на фази „S“ и „Т“, в резултат на което електромера отчита по-малко от консумираната ел.енергия. В този смисъл той не съответства на техническите и метрологичните изисквания. Именно вследствие на неправомерната манипулация на електромера и на основание чл.48 ал.1 и чл.51 от ПИКЕЕ, ответникът, въз основа на представена от електроразпределителното дружество информация за дължимата сума от клиента, е коригирал сметката на ищеца за изминал период от 01.01.2016г. до 30.03.2016г. чрез начисляване на допълнителна сума от 1172,33 лева.

Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели до непълно отчитане на действителното потребление на ел.енергия от ответника, не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението на потребителя. Начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. В хода на производството не се установи, че именно потребителя е осъществил описаното въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена ел.енергия, консумирана от потребителя. От събраните по делото доказателства не се установи, че нерегламентирания достъп до електромера на ищеца е реализиран именно от него или от лице, действало с негово знание и съгласие. В този смисъл съдът счита, че не се събраха безспорни доказателства за наличието на причинна връзка между констатираното неправилно отчитане на ползваната електроенергия и поведението на ищеца, а именно, че той или негов представител е извършил действия, нарушаващи въведената в чл.48 от ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване.

Предвид изложеното, следва да се приеме за недоказано виновно поведение от страна на ищеца или негов представител за осъществения неправомерен достъп до процесното СТИ. Изложените в отговора съображения за безвиновна, обективна отговорност на клиента са несъстоятелни, като според съда е недопустимо, без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция на сметката му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл.82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за насрещната страна вреди. Затова, след като не се установи и доказа, че именно ищецът или негов представител е осъществил неправомерния достъп до електромера, довел до погрешно отчитане на консумираната ел.енергия, то липсва и законово основание за извършване на въпросната едностранна корекция от страна на ответното дружество.

            Няма спор, че влезлите в сила от 17.07.2012г. изменения на Закона за енергетиката предвиждат възможност да бъдат извършени корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013 г. ПИКЕЕ. Те са приложими в случая, доколкото се касае за извършена корекция на сметка след изменението на закона и след приемането на правилата. Тази законова възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период обаче,  не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента-потребител, вкл. и след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължат в резултат на виновното поведение на клиента съгласно чл.82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения, каквото е и настоящото.

Съдът не споделя изводът на ответното дружество, че в ЗЕ и ПИКЕЕ законодателят е предвидил обективна безвиновна отговорност за потребителя.         Обективната отговорност, на която се позовава ответникът, по принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел.енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което съдът счита, че остава приложима общата разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в същата норма. Нормата на чл.82 от ЗЗД остава приложима, тъй като не може нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Посочените разпоредби на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключват вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения по договора, а само регламентират принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за изчисляване на консумирана ел.енергия съгл. чл.83, т.6 от ЗЕ и раздел девети от ПИКЕЕ. В този смисъл, коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.    

             Поради това и предвидената с измененията в ЗЕ възможност за доставчика на ел.енергия да коригира едностранно сметките на потребителите не изключва доказването, че установеното неизмерване, неправилно и/или неточно измерване електрическа енергия се дължи единствено на поведението на потребителя, каквото доказване в случая не бе осъществено. Приетият като доказателство констативен протокол за техническа проверка не установява по несъмнен начин, че именно ищецът или друго лице, действащо с негово знание и съгласие, е осъществил неправомерния достъп до електромера и схемата на свързване, довело до погрешно отчитане на ел.енергията, поради което и неговата отговорност за вреди не може да се реализира.

Ето защо коригирането на сметката на потребител за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане, следствие на неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ без да се държи сметка за авторството, както и без да се установи точния период на неотчитане на консумираната ел. енергия противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност.

Предвид изложеното съдът счита ,че ответното дружество неправомерно служебно е начислило на ищеца сумата от 1172,33 лева, представляваща задължение за доставена ел.енергия за периода от 01.01.2016г. до 30.06.2016г., по партида с клиентски №***, отнасяща се за обект на потребление в с.***, община Димитровград, с ИТН ***, поради което и предявения отрицателен установителен иск, с който се иска да се признае за установено, че ищеца не дължи на ответното дружество горепосочената сума, следва да бъде уважен, като основателен и доказан.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените деловодни разноски. Видно от представения по делото списък на разноските е, че ищецът е платил такива за държавна такса- 50 лева и за адвокатско възнаграждение- 370 лева. На основание чл.78 ал.5 от ГПК, ответното дружество прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като иска то да бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира това искане за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата, за процесуално представителство по дела с материален интерес от 1000 до 5000 лева минималния размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева + 7% за горницата над хиляда лева. В настоящия случай претендираната сума е 1172,33 лева, поради което минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 312,06 лева. Спорът по делото не е от висока правна и фактическа сложност, производството приключи в едно съдебно заседание и без разпит на свидетели, както и в отсъствието на представител на ответното дружество. Предвид това съдът счита, че размера на адвокатското възнаграждение което претендира за плащане ищеца следва да бъде намалено от 370 лева до минималния размер по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 312,06 лева. Наред с това ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски за платена държавна такса от 50 лева. 

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Й.А., с ЕГН **********,*** ***9, не дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” №37, представлявано от ***, сумата в размер на 1172,33 лева (хиляда сто седемдесет и два лева и тридесет и три стотинки), представляваща стойността на допълнително начислени по фактура №********** от 06.02.2018г. 9055 kWh ел.енергия за периода от 01.01.2016г. до 30.06.2016г., по партида с клиентски №***, за ИТН ***, за обект в с.***, община Димитровград.

            ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37,  представлявано от ***, да заплати на А.Й.А., с ЕГН **********,*** ***9, направените по делото разноски в размер общо на 362,06 /триста шестдесет и два лева и шест стотинки/.

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

                                                                                                                      СЪДИЯ: