РЕШЕНИЕ
№ 1101
гр. Варна, 26.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20243100501292 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба входящ № 29018/09.04.2024 г. по описа на РС-Варна,
подадена от И. А. П., чрез процесуалните му представители адв. К. М. и адв. Я. С., срещу
Решение № 789/08.03.2024 г., постановено по гр. д. № 16503/2022 г. по описа на РС-Варна,
40-ти състав, в отхвърлителните му части, с които РС-Варна е отхвърлил предявения от И.
А. П. срещу А. А. Д. иск с правно основание чл. 127, вр. чл. 121, вр. чл. 79 ЗЗД, за осъждане
на А. А. Д. да му заплати сумите в размер на :
155,98 лв. – представляваща стойност на припадащ се на А. Д. дял от изпълнено
задължение по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка по отношение на А.А. и Т. А., обективиран в нотариален акт № 196/25.05.1981г.,
том 4 дело № 1851/1981 на нотариус при ВРС, представляващо 1/2 от задължението за цена
на услуга за доставка на сателитна телевизия в период от януари 2018г. до август 2021г.,
платено с лични средства на И. П.;
92,50 лв.- представляваща стойност на припадащ се на А. Д. дял от изпълнено
задължение по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка по отношение на Т. А., обективиран в нотариален акт № 196/25.05.1981г., том 4
дело № 1851/1981 на нотариус при ВРС, представляващо 1/2 от цената за стоматологични
прегледи и терапия платена на „Дентален център Д-р Матеев М-3“ ЕООД на 23.03., 07.04 и
26.05.2021г., с лични средства на И. П.; както и в частта му, с която РС-Варна е отхвърлил
предявения от И. А. П. срещу А. А. Д. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за осъждане на
А. А. Д. да му заплати сумите в размер на :
1
530 лв. – представляваща стойност на 1/2 от разноските за погребението на А.А.,
погасени с лични средства на И. П.;
20 лв. – представляваща стойност на 1/2 от разноските за издаване на съобщение за
смърт на А.А., погасени с лични средства на И. П.;
802лв. – представляваща стойност на 1/2 от разноските за изработка на надгробен
паметник на А.А., погасени с лични средства на И. П.;
65лв. – представляваща стойност на 1/2 от разноските за поставяне на снимка и надпис
на надгробен паметник на Т. А., погасени с лични средства на И. П.;
571,73лв. – представляваща стойност на разходи за закупени през 2019г. лекарствени
продукти и медицински консумативи за А. Д., погасени с лични средства на И. П.,
Жалбоподателят – И. А. П., счита първоинстанционното решение в обжалваните му
части за неправилно и необосновано.
Счита, че съдът е достигнал до погрешни правни изводи, поради допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недопускане до разпит на
втория свидетел, посочен от И. П., с чийто показания биха се установили извършените от И.
П. плащания.
По отношение на отхвърлената претенция за сумата от 155,98 лева, твърди, че
договорът с „Булсатком“ ЕАД за сателитна телевизия за нуждите на А.А. и Т. А. е бил
сключен от техния внук – А. И.ов П. /син на страните/ и поради тази причина неговото име
фигурира като потребител в касовите бонове за платените такси за сателитна телевизия.
Плащанията на сателитната телевизия обаче са били извършвани от И. П. с негови лични
средства, в изпълнение на договора за гледане и издръжка и това обстоятелство би се
доказало при разпита на свидетеля А. И.ов П..
По отношение на отхвърлената претенция за сумата в размер на 92,50 лева счита, че
същата е доказана от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелката А. И.ова П.а – дъщеря на страните по делото, която изрично е посочила, че
баба й Т. А. е имала нужда от нови зъбни протези, които са били изработени и поставени при
лекар, когото свидетелката е препоръчала, като разходите за това са били заплатени изцяло
от баща й – И. П..
По отношение на отхвърлените претенции за сумите в размер на 530 лв. –
представляваща 1/2 от разноските за погребението на А.А., погасени с лични средства на И.
П.; 20 лв. – представляваща 1/2 от разноските за издаване на съобщение за смърт на А.А.,
погасени с лични средства на И. П.; 802лв. – представляваща 1/2 от разноските за изработка
на надгробен паметник на А.А., погасени с лични средства на И. П.; 65лв. - 1/2 от
разноските за поставяне на снимка и надпис на надгробен паметник на Т. А., погасени с
лични средства на И. П., счита, че първоинстанционният съд е направил погрешен извод.
Счита, че съдът погрешно е възприел, че посочените разходи представляват изпълнение на
нравствен дълг. Твърди, че посочените суми представляват изпълнение на задължение по
сключения договор за гледане и издръжка, въпреки, че в договора не се включва
погребението на А.А. и Т. А.. Счита, че дори и да не е било изрично включено в текста на
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, то
това задължение се подразбира и договорът следва да се тълкува съобразно чл. 20 от ЗЗД,
като се търси действителната обща воля на страните и добросъвестността. На следващо
място счита, че дори и да бъде прието, че И. П. не е имал задължение по договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, да погребе А.А. и
да постави паметник на гроба му, това не изключва обстоятелството, че с извършване на
погребението на А.А. са били спестени разходи на съпругата му – Т. А. и на дъщеря му А.
Д., за погребението.
По отношение на претенцията за сумата в размер на 571,73 лева – представляваща
разходи за закупени през 2019 г. лекарствени продукти и медицински консумативи за А. Д.,
погасени с лични средства на И. П., счита че съдът погрешно е преценил, че не се
2
установява относимостта им именно към заболяванията на А. Д. и че са направени именно в
нейна полза. Счита, че по делото не е спорно, че посочените лекарствени продукти и
медицински консумативи са купувани в полза на А. Д., като обстоятелството, че са
закупувани от И. П.а е доказано от показанията на разпитания по делото свидетел А. П.а.
По същество моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му
части, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да уважи
исковите претенции на И. П. изцяло.
В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна А. А. Д., чрез процесуалния си
представител адв. И. И. от АК-Варна, е подала отговор на въззивната жалба, с който
моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да
потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част.
В открито съдебно заседание пред OС-Варна, И. А. П., чрез процесуалния си
представители адв. Я. С., поддържа въззивната жалба. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание пред OС-Варна, А. А. Д., чрез процесуалния си
представител адв. И. И. от АК-Варна, оспорва въззивната жалба, поддържа отговора на
въззивната жалба.
Претендират се разноски по чл. 38 от ЗАдв.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред РС-Варна е образувано въз основа на искова молба
подадена от И. А. П. срещу А. А. Д., с която се претендира А. А. Д. да бъде осъдена да му
заплати следните суми:
1254,53 лв. – представляваща стойност на припадащ се на А. Д. дял от изпълнено
задължение по договор от 25.05.1981г. за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка на А.А. и Т. А., обективиран в нот. акт № 196/25.05.1981г., том IV, дело №
1851/1981г. на нотариус при ВРС, представляващ 1/2 от разноските за потребена от
прехвърлителите ел. енергия в имота през периода от 04.11.2017г. до 13.08.2021г., погасени с
лични средства на И. П.;
19,24 лв. - представляваща стойност на припадащ се на А. Д. дял от изпълненото
задължение по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка,
представляващ 1/4 от разноските за доставени в имота ВиК услуги за периода от 04.12.2017г.
до 04.04.2018г., погасени с лични средства на И. П.;
63,43 лв. - представляваща стойност на припадащ се на А. Д. дял от изпълненото
задължение по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка
представляващ 1/3 от разноските за доставени в имота ВиК услуги за периода от 04.04.2018г.
до 05.12.2018г. , погасени с лични средства на И. П.;
165,43 лв. - представляваща стойност на припадащ се на А. Д. дял от изпълненото
задължение по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка по
отношение на Т. А. представляващ 1/4 от разноските за доставени в имота ВиК услуги за
периода от 05.12.2018г. до 11.08.2021г., погасени с лични средства на И. П.;
85,77 лв. - представляваща стойност на припадащ се на А. Д. дял от изпълненото
задължение по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка по
отношение на А.А. и Т. А. представляващ 1/2 от платените с лични средства на И. П. суми за
ползвани от прехвърлителите телекомуникациони услуги по договор с „Теленор“ АД
посочени във фактури издадени в периода от м. Декември 2017г. до м. Август 2021г.;
44 лв. – представляваща стойност на припадащ се на А. Д. дял от изпълненото
задължение по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка по
отношение на Т. А. представляващ 1/2 от разноските за абонамент за вестник, погасени с
лични средства на И. П.;
155,98 лв. – представляваща стойност на припадащ се на А. Д. дял от изпълненото
задължение по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка по
3
отношение на А.А. и Т. А. представлавящо 1/2 от задължението за цена на услуга за доставка
на сателитна телевизия в период от януари 2018г. до август 2021г., погасено с лични
средства на И. П.;
92,50 лв. - представляваща стойност на припадащ се на А. Д. дял от изпълненото
задължение по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка по
отношение на Т. А. представляващо 1/2 от цената за стоматологични прегледи и терапия
платена на „Дентален център Д-р Матеев М-3“ ЕООД на 23.03., 07.04 и 26.05.2021г. с лични
средства на И. П.;
530 лв. – представляваща стойност на 1/2 от разноските за погребението на А.А.,
погасени с лични средства на И. П.;
20 лв. - представляващи стойността на 1/2 от разноските за издаване на съобщение за
смърт на А.А., погасени с лични средства на И. П.;
802лв. - представляващи стойността на 1/2 от разноските за изработка на надгробен
паметник на А.А., погасени с лични средства на И. П.;
65лв. - представляващи стойността на 1/2 от разноските за поставяне на снимка и
надпис на надгробен паметник на Т. А., погасени с лични средства на И. П.;
19,24 лв. - представляващи стойността на припадащия се на А. Д. дял за личната й
консумация в съсобствения имот придобит съобразно договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка, в размер на 1/4 от разноските за доставени в
имота ВиК услуги за периода от 04.12.2017г. до 04.04.2018г., погасени с лични средства на
И. П.;
108,04лв. - задължение на А. Д. за телекомуникационни услуги по сключен договор с
„БТК“ ЕАД, погасено с лични средства на И. П.;
3431,89 лв., от които 544,92 лв. – представляващи стойност на размер на остатък,
неприхванат съобразно възражение за прихващане по гр.д. № 18210/2019г. на ВРС от
възнаграждение за престой в стационар, медицинско обслужване и разноски за консумативи
на А. Д. за период от 22.02.2019г. до 23.03.2019г. вкл. по договор от 22.02.2019г. и 2886,97лв.
възнаграждение за престой в стационар, медицинско обслужване и разноски за консумативи
на А. Д. за период от 24.03.2019г. до 23.06.2019г. вкл. по договор от 24.03.2019г., платени с
лични средства на И. П.;
380лв. - представляващи стойността на разходи за прегледи, изследвания и медицински
процедури на А. Д., погасени с лични средства на И. П.; от които за обща анестезия при
извършване на медицински процедури - фиброколоноскопии, в УМБАЛ „Света Марина“
ЕАД, гр. Варна 160,00 лв., заплатени на 20.03.2019г. и 160,00лв., заплатени на 21.05.2019г.; и
60,00 лв. заплатени на 17.04.2019г. за психологическо изследване на А. Д. в ДКЦ „Света
Марина“ ЕООД;
571,73лв. - представляваща стойност на разходи за закупени през 2019г. лекарствени
продукти и медицински консумативи за А. Д., погасени с лични средства на И. П., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба - 16.12.2022г. до
окончателното погасяване на задълженията.
В исковата молба се твърди, че И. А. П. и А. А. Д. (преди развода с фамилия П.а) са
бивши съпрузи, като бракът помежду им е прекратен с Решение №2314/13.06.2016г. по гр. д.
№ 7695/2015 г. по описа на PC - гр. Варна, влязло в законна сила по отношение на
прекратяване на брака на 09.07.2016г. По време на брака двамата са придобили в режим на
СИО по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, обективиран НА № 196/25.05.1981г., том IV, дело № 1851/1981г., жилище,
представляващо втори етаж в жилищна сграда с административен адрес - гр. Варна, ул. „К.“
***, ½ ид.ч. от избата в северната част на сградата, и 556 кв.м. ид.ч. от дворното място, в
което е построена жилищната сграда, представляващо парцел № 1-711, кв. 6 по плана на гр.
Варна, кв. „Г.“, срещу задължение за гледане и издръжка на родителите на А. Д. - А. Д. А.ев
и Т. К. А.. Върху югоизточната стая от прехвърления имот е било запазено безвъзмездно
4
пожизнено право на ползване за А.А. и Т. А.. След прекратяване на брака, считано от
09.07.2016г., описаният недвижим имот е продължил да бъде притежаван в обикновена
съсобственост при равни дялове между И. П. и А. Д.. С Решение № 2/03.01.2017г. по в.гр.д.
№ 2056/2016г. по описа на ОС - гр. Варна, ползването само на семейното жилище, находящо
се на втория етаж от жилищната сграда с административен адрес - гр. Варна, ул. „К.“ ***,
което се състои от: спалня, хол, кухня, детска стая и сервизни помещения, е било
предоставено на И. П.. Тъй като А. Д. не е напуснала доброволно семейното жилище, на
03.04.2018г. е бил осъществен въвод във владение по ИД № 8006/2018 г. по описа на СИС
при PC - гр. Варна, като от тази дата А. Д. е напуснала жилището, но детската стая е
останала заключена и не се е ползвала от П.. Изпълнението на задълженията за гледане и
издръжка по договора за прехвърляне на недвижим имот, както по време на брака между
страните, така и след развода, е било поето изцяло от И. П., който е полагал грижи за своите
тъст и тъща и е заплащал разноските за ток, вода, телефон и сателитна телевизия със свои
лични средства и е покривал и други разноски за нуждите на тъста и тъщата си, докато
междувременно ищцата нямала трудови доходи и била скарана с родителите си. Сочи, че
посочените обстоятелства са установени при разпита на свидетелите в бракоразводното
производство между страните и са отразени в мотивите на Решение № 2/03.01.2017г. по
в.гр.д. № 2056/2016г. по описа на ВОС. За електрическата енергия, консумирана от Т. К. А. и
А. Д. А.ев, които са живеели в отделна сграда в същия поземлен имот е била с открита
отделна партида, като документите в електроразпределителното дружество са подадени от
А. Д., поради което и партидата е записана на нейно име. За консумираната ел.енергия за
периода 04.11.2017г. до 13.08.2021 г. П. заплатил общо 2509,07 лв., респ. припадащата се
част на А. Д. е 1254,53 лв. И. П. заплащал със свои лични средства консумирана вода в
периода от 04.12.2017г. до 11.08.2021г. отчитана общо, както за помещенията, обитавани от
него и от А. Д. и тези, обитавани от Т. К. А. и А. Д. А.ев. От 04.12.2017г. до 05.04.2018г.
водата на стойност 76,97 лв. се е консумирала от четирима души - И. П., А. Д., Т. А. и А.А.,
като на Д. се приспада 1/4 част за изпълнение на нейната част от задълженията по договора
за гледане и издръжка на Т. К. А. и А. Д. А.ев - 19,24 лв., и 1/4 за личната си консумация
(считано от 09.07.2016г. с И. П. са били разведени и не са образували общо домакинство) -
19,24 лв. За периода от 05.04.2018г. до смъртта на А. Д. А.ев на 16.12.2018г. - 1/3 част от
общо 190,30 лв., в изпълнение на нейната част от задълженията по договора за гледане и
издръжка на Т. К. А. и А. Д. А.ев (тъй като в този период водата се е консумирала от 3 души
- И. П., Т. А. и А.А.), или 63,43 лв.
От 16.12.2018г. до 18.08.2021г., когато е починала Т. А., 1/4 част от 661,72 лв. в
изпълнение на нейната част от задълженията по договора за гледане и издръжка на Т. К. А. ,
тъй като в този период водата се е консумирала от двама души - И. П. и Т. А., или 165,43 лв.
И. П. заплатил със свои лични средства на „Теленор България“ ЕАД ползваните от
прехвърлителите Т. К. А. и А. Д. А.ев телекомуникационни услуги, посочени във фактури
издадени в периода от м. Декември 2017 г. до16.08.2021 г. на обща стойност 171,55 лв., от
които на А. Д. се приспада 1/2 част, или 85,77 лв.
За нуждите на Т. К. А. и А. Д. А.ев, И. П. е заплатил със свои лични средства сметките
за сателитна телевизия към „Булсатком“ ЕАД, за периода от януари 2018 г. до август 2021г.
общо 311,97 лв., от които А. Д. дължи в изпълнение на нейната част от задълженията по
договора за гледане и издръжка на Т. К. А. и А. Д. А.ев 1/2 част, или 155,98 лв.
И. П. е заплащал със свои лични средства абонамент за вестник „Втора младост“ в
полза на Т. А.: 23,00 лв., заплатени на 04.01.2018г.; 26,00лв., заплатени на 18.11.2019г.;
39,00лв., заплатени на 11.12.2020г. Общо 88,00лв., от които А. Д. дължи в изпълнение на
нейната част от задълженията по договора за гледане и издръжка сумата в размер на 44,00
лв.
И. П. заплатил със свои лични средства разходи за стоматологични прегледи и терапия
на Т. А. в „Дентален център Д-р Матеев М-3“ ЕООД в гр. Варна във връзка с поставяне на
зъбни протези следните разходи: 100 лв. за терапия - ортопедия, заплатени на 23.03.2021г.;
15 лв. за преглед, заплатени на 07.04.2021г.; 70 лв. за терапия, заплатени на 26.05.2021г. –
5
общо 185 лв., от които на А. Д. по договора за гледане и издръжка се приспадат 92,50 лв.
И. П. е заплатил със свои лични средства на 17.12.2018г. за погребението на А. Д. А.ев,
починал на 16.12.2018г., сумата от 1060,00 лв. на траурна агенция „Сълзи от Рая 457“ ЕООД,
от която претендира от А. Д. ½ част, или 530,00 лв.
И. П. е заплатил със свои лични средства на 16.12.2018г. на д-р Р.Р. сумата от 40,00 лв.
за издаване на съобщение за смърт на А. Д. А.ев, от която претендира 1/2 част, или 20,00 лв.
от А. Д..
И. П. е заплатил със свои лични средства за изработката на паметник, който да бъде
поставен на гроба на А. Д. А.ев, сумата от 1604,00 лв., на две вноски - първата в размер на
800 лв. на 05.10.2019г. и втората в размер на 804 лв. на 16.12.2019г., от която претендира 1/2
част, или 802,00 лв., от А. Д..
И. П. е заплатил със свои лични средства на 11.12.2021г. за поставяне на снимка и
надпис на надгробен паметник на Т. А., починала на 18.08.2021г., сумата от 130 лв., от която
претендира 1/2 част, или 65 лв. от А. Д..
И. П. заплатил 108,04 лв. със свои лични средства задъллжения за личния мобилен
телефон на ответницата А. Д. по договор с „БТК“ ЕАД в периода, когато тя е боледувала
през 2019 г., за да не остане без контакт с близките си - 14,00 лв. по сметка от 16.02.2019г.,
заплатени на 18.02.2019г.; 12,64 лв. по сметка от 15.03.2019г., заплатени на 25.03.2019г.;
16,76 лв. по сметка от 15.04.2019г., заплатени на 22.04.2019г.; 15,59 лв. по сметка от
15.05.2019г., заплатени на 16.05.2019 г.; 16,19 лв. по сметка от 15.06.2019г., заплатени на
21.06.2019г.; 15,59 лв. по сметка от 15.07.2019г., заплатени на 17.07.2019г.; 17,27 лв. по
сметка от 15.08.2019г., заплатени на 16.08.2019г.
Във връзка с боледуването на А. Д. през 2019 г. се е наложило за нея да бъдат полагани
специални грижи и И. П. заплатил със свои лични средства общо в размер на 3431,89 лв. е
платил за престой, медицинско обслужване и разноски за консумативи в стационар с адрес -
гр. Варна, м. „Зеленка“ 149, по договор за медицинско обслужване, сключен на 22.02.2019г. с
„Хоспис Филаретова“ ЕООД, ЕИК121709550, където А. Д. живяла в периода от 22.02.2019г.
до 23.06.2019г.; 544,92 лв., представляващи непогасената част от възнаграждението в общ
размер от 900 лв. за престой, медицинско обслужване и разноски за консумативи за периода
от 22.02.2019г. до 24.03.2019г. в полза на А. А. Д.. Остатъкът от 355,08лв. от
възнаграждението е погасен по силата на прихващане с вземане на А. Д. по силата на
Решение № 260701/15.10.2020г. по гр.д. № 18210/2019 г. по описа на PC - гр. Варна,
поправено с Решение от 01.02.2021г. по същото дело и изменено с Решение №
1603/28.10.2021г. по в.гр.д. № 820/2021г. по описа на ОС - гр. Варна ; 840,00 лв.,
представляващи възнаграждение за престой, медицинско обслужване и разноски за
консумативи за периода от 24.03.2019г. до 23.04.2019г.; 1123,18 лв., представляващи
възнаграждение за престой, медицинско обслужване и разноски за консумативи за периода
от 23.04.2019г. до 23.05.2019г.; 913,79 лв. възнаграждение за медицинско обслужване и
разноски за консумативи за периода от 23.05.2019г. до 23.06.2019г.; 10,00лв., допълнителни
разноски за консумативи за периода до 23.06.2019г.
И. П. е заплатил със свои лични средства сметки за прегледи, изследвания и
медицински процедури на А. Д. общо 380,00лв., от които 160,00 лв., заплатени на
20.03.2019г. за обща анестезия при извършване на медицинска процедура -
фиброколоноскопия, в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна; 160,00лв., заплатени на
21.05.2019г. за обща анестезия при извършване на медицинска процедура -
фиброколоноскопия, в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна; 60,00 лв., заплатени на
17.04.2019г. за психологическо изследване на А. Д. в ДКЦ „Света Марина“ ЕООД.
През 2019г. П. заплатил със свои лични средства разходи за лекарствени продукти и
медицински консумативи за А. Д. на обща стойност 571,73 лв.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
А. Д..
6
С решение № 789/08.03.2024 г., постановено по гр. дело № 16503/2022 г. по описа на
РС-Варна, съдът е осъдил, на основание чл. 127, вр. чл. 121, вр. чл. 79 от ЗЗД, А. А. Д. да
заплати на И. А. П. следните суми: 1254,53 лв. – представляваща стойност на припадащ се
на А. Д. дял от изпълнено задължение по договор от 25.05.1981г. за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка на А.А. и Т. А. обективиран в нот. акт №
196/25.05.1981г., том IV, дело №1851/1981г. на нотариус при ВРС, представляващ 1/2 от
разноските за потребена от прехвърлителите ел. енергия доставена в имота през периода от
04.11.2017г. до 13.08.2021г., погасени с лични средства на И. П.; 19,24 лв. - представляваща
стойност на припадащ се на А. Д. дял от изпълнено задължение по договора за прехвърляне
на недвижим имот срещу гледане и издръжка, представляващ 1/4 от разноските за доставени
в имота ВиК услуги за периода от 04.12.2017г. до 04.04.2018г., погасени с лични средства на
И. П.; 63,43 лв. - представляваща стойност на припадащ се на А. Д. дял от изпълнено
задължение по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка
представляващ 1/3 от разноските за доставени в имота ВиК услуги за периода от 04.04.2018г.
до 05.12.2018г., погасени с лични средства на И. П.; 165,43 лв. - представляваща стойност на
припадащ се на А. Д. дял от изпълнено задължение по договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу гледане и издръжка по отношение на Т. А. представляващ 1/4 от разноските за
доставени в имота ВиК услуги за периода от 05.12.2018г. до 11.08.2021г., погасени с лични
средства на И. П.; 85,77 лв. - представляваща стойност на припадащ се на А. Д. дял от
изпълнено задължение по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка по отношение на А.А. и Т. А. представляващ 1/2 от платените с лични средства на
И. П. суми за ползвани от прехвърлителите телекомуникациони услуги по договор с
„Теленор“ АД посочени във фактури издадени в периода от м. Декември 2017г. до м. Август
2021г., 44 лв. – представляваща стойност на приспадащ се на А. Д. дял от изпълнено
задължение по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка по
отношение на Т. А. представляващ 1/2 от разноските за абонамент за вестник, погасени с
лични средства на И. П., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване
на исковата молба - 16.12.2022г. до окончателното погасяване на задълженията; както и е
осъдил, на основание чл. 59 ЗЗД, А. А. Д. да заплати на И. А. П. следните суми:
19,24 лв. - представляваща стойност на припадащ на А. Д. дял за личната й консумация
в съсобствения имот придобит съобразно договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, в размер на 1/4 от разноските за доставени в имота ВиК
услуги за периода от 04.12.2017г. до 04.04.2018г., погасени с лични средства на И. П.;
108,04лв. - представляваща стойност на задължение на А. Д. за телекомуникационни
услуги по сключен договор с „БТК“ ЕАД, погасено с лични средства на И. П.;
3331,39 лв., от които 444,42 лв. – неприхванат остътък съобразно възражение за
прихващане по гр.д. № 18210/2019г. на ВРС и в.гр.д. № 820/2021г. на ВОС, от
възнаграждение за престой в стационар, медицинско обслужване и разноски за консумативи
на А. Д. за период от 22.02.2019г. до 23.03.2019г. вкл. по договор от 22.02.2019г. , и
2886,97лв. - възнаграждение за престой в стационар, медицинско обслужване и разноски за
консумативи на А. Д. за период от 24.03.2019г. до 23.06.2019г. по договор от 24.03.2019г.,
платени с лични средства на И. П.. Решението в горните части е необжалвано от страните и
същото е влязло в сила.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, обективиран в НА № 196/25.05.1981г., том IV, дело № 1851/1981г., сключен в град
Варна, на 25.05.1981 г. между А. Д. А.ев и Т. К. А. – като прехвърлители и И. А. П. и А. А.
/докато са били съпрузи/, като приобретатели, се установява, че прехвърлителите са
прехвърлили на приобретателите недвижим имот представляващ: жилище, представляващо
втори етаж в жилищна сграда с административен адрес - гр. Варна, ул. „К.“ ***, 1/2 ид.ч. от
избата в северната част на сградата, и 556 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена
жилищната сграда, представляващо парцел 1-711, кв. 6 по плана на гр. Варна, кв. „Г.“, срещу
задължение за гледане и издръжка – до края на живота им, като им се осигури спокоен и
7
нормален живот, какъвто са водили до сега. Прехвърлителите - А.А. и Т. А. са си запазили
пожизнено правото на ползване върху югоизточната стая от прехвърления имот.
От решение № 2314/13.06.2016 г. постановено по гр. дело № 7695/2015 г. по описа на
РС-Варна става видно, че бракът между И. А. П. и А. А. Д. е прекратен.
От решение № 2/03.01.2017 г. постановено по в.гр.д. № 2056/2016г. по описа на ОС - гр.
Варна става видно, че ползването само на семейното жилище, находящо се на втория етаж от
жилищната сграда с административен адрес - гр. Варна, ул. „К.“ ***, което се състои от:
спалня, хол, кухня, детска стая и сервизни помещения, е било предоставено на И. П..
Съобразно това решение И. П. бил въведен във владение на имота на 03.04.2018г. с протокол
по ИД № 8006/2018г. по описа на СИС при PC - гр. Варна.
От фискални бонове за плащания към „Булсатком“ ЕАД се установява, че са заплатени
следните суми: 19,60 лева, за периода от януари 2018 г. до април 2018 г. с падеж на първата
такса на 01.01.2018 г., заплатени на 16.11.2017г; 29,40 лева за периода от май 2018 г. до
септември 2018 г. заплатени на 24.04.2018 г.; 29,40 лева за периода от октомври 2018 г. до
февруари 2019 г. заплатени на 18.09.2018 г.; 29,40 лева за периода от март 2019 г. до юли
2019 г., заплатени на 18.02.2019 г. 49,00 лева за периода от август 2019 г. до януари 2020 г.
заплатени на 30.07.2019 г.; 49,00 лева за периода от февруари 2020 г. до юли 2020 г.
заплатени на 27.01.2020 г.; 49,00 лева за периода от август 2020 г. до януари 2021 г.
заплатени на 16.07.2020 г.; 49,00 лева за периода от февруари 2021 г. до юли 2021 г.
заплатени на 25.01.2021 г.; 8,17 лева за август 2021 г., заплатени на 26.07.2021 г. Сборът на
сумите по всички платежни документи за сателитна телевизия от „Булсатком“ ЕАД е в
размер на 311,97 лева.
От фискални бонове за плащания към „Дентален център Д-р Матеев М-3“ ЕООД в град
Варна се установява, че са заплатени следните суми: 100 лева за ортопедия, заплатени на
23.03.2021 г.; 15 лева за терапия, заплатени на 07.04.2021 г.; 70 лева за терапия, заплатени на
26.05.2021 г. Сборът на сумите по всички платежни документи за плащания към „Дентален
център Д-р Матеев М-3“ ЕООД в град Варна е в размер на 185 лева.
От удостоверение, издадено от „Сълзи от рая 457“ ЕООД, става видно, че същото е
издадено в уверение на това, че на 17.12.2018 г. от И. П. е заплатена сумата в размер на 1060
лева, представляваща платена цена за погребални услуги на лицето А. Д. А.ев.
От договор за поръчка сключен между И. А. П. като възложител и фирма ЕТ „Ели
Недев стил Т. Недева“, като изпълнител и от приложени фискални бонове за плащане се
установява, че И. П. е заплатил сумата в размер на 1604 лева за изработване на надгробен
паметник на А.А., починал на 16.12.2018 г.
От договор за поръчка сключен между И. А. П. като възложител и фирма ЕТ „Ели
Недев стил Т. Недева“, като изпълнител и от приложени фискални бонове за плащане се
установява, че И. П. е заплатил сумата в размер на 130 лева за изработване на снимка.
Представена е квитанция за заплатена такса за издаване на съобщение за смърт на
починало на 16.12.2018 г. лице , на стойност 40 лева;
От приложени фискални бонове за закупени лекарствени продукти и медицински
консумативи, находящи се на лист 130 – 141 по делото, се установяват направени разходи за
посочените продукти в общ размер на 571,73 лева.
В качеството на свидетел по делото е разпитана А. И.ова П.а, дъщеря на страните.
Същата заявява, че родителите й са се развели през 2016г. Преди развода родителите й са
живеели в град Варна, кв. ,,Г.”, ул. ,,К.” ***, като баща й – И. П. продължава да живее там.
Жилището е на родителите й. Същото е придобито от тях чрез сключен договор за
прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане на бабата и дядото на
свидетелката. Свидетелката заявява, че грижи по сключения договор за гледане и издръжка
са полагани главно от баща й – И. П.. Същият е плащал разходите за ток, вода, лекарства,
храна, лекар. Бабата на свидетелката – Т. А. е използвала изкуствени зъбни протези, чиято
направа е била заплатена от И. П.. Свидетелката е била заедно с баща си и баба си при
8
доктора, който тя лично е препоръчала. Свидетелката заявява, че средствата за погребението
на дядо й и за изграждането на надгробния му паметник са били заплатени от И. П.. Бабата
на свидетелката е погребана при дядо й и разходите за снимка и надпис на надгробния
паметник са поети от И. П.. След боледуване на майката на свидетелката - А. Д. същата е
била настанена в хоспис, разходите за който са били платени от И. П., като по това време
двамата са били разведени от две –три години. Таксата за хосписа е била около 1000 лв. на
месец. Освен това са се плащали и други допълнителни работи. Престоят в хосписа е
продължил около 5-6 месеца, след което е била преместена в друг хоспис. И. П. е закупувал
лекарства на А. Д., докато е боледувала. От хосписа са поръчвали лекарства и той ги е
купувал. И. П. е заплащал и сметката за телефона на А. Д..
В качеството на свидетел по делото е разпитан А. И.ов П. - син на И. А. П. и А. А. Д..
Същият заявява, че баба му Т. А. и дядо му А.А. са имали инсталирана телевизия
„Булсатком“, като оборудването се води на името на свидетеля, тъй като той е сключил
договора с „Булсатком“. Месечният абонамент за сателитната телевизия „Булсатком“ в
периода януари 2018г. до август 2021г. е бил заплащан от И. П.. А.А. е имал желание да
може да гледа телевизия, за да бъде информиран за случващото се по света и у нас и И. П. се
е чувствал длъжен по сключения договор за издръжка и гледане да заплаща всички разходи,
като част от задълженията му по този договор. Бабата на свидетеля - Т. А. е имала поставени
зъбни протези. Прегледите за извършване на корекцията на зъбните протези, както и самата
корекция са били заплатени от И. П. в изпълнение на задълженията му по договора за
издръжка и гледане. Разноските за погребението на дядото на свидетеля - А. Д. А.ев са били
заплатени също от И. П.. Разходите за поставяне на плочката с надписа с името на бабата на
свидетеля също ги е заплатил И. П.. Майката на свидетеля е страдала от диабет, високо
кръвно, остеопороза, коремни проблеми, енцефалит и за това е била в болница. Свидетелят е
присъствал на закупуване на лекарства от баща му за майка му. Тъй като в този период е
имало разпоредба от аптеките при закупуване на лекарства да се изписва името на лицето, за
което се изписват лекарства, на гърба на всяка рецепта са изписвани имената на майка му и
за това му е направило впечатление, че когато лекарствата са за майка му е било изписвано
нейното име. Свидетелят пояснява, че баща му не страда от тези болести, които има майка
му и няма как да закупува лекарствата за себе си. Свидетелят е виждал лично, как баща му
И. П. заплаща сателитната телевизия на каса в кв. А., като той лично го е карал до там. За
протезите, е водил баба си, заедно с баща си при самия зъболекар, при което баща му е
заплащал услугите. Свидетелят сочи, че баща му е заплащал всички услуги, защото баба му
не е имала финансова възможност. Свидетелят сочи, че баща му лично е споделял, че прави
всички тези разходи заради задълженията, които има по договор за гледане и издръжка.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ОС-Варна намира решението в
обжалваната му част за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието на
всички положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи
правото на иск и неговото надлежно упражняване. По отношение на правилността на
решението в обжалваната му част съдът намира следното:
Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане
9
е двустранен, възмезден и формален договор /сключва се във формата на нотариален акт/.
Той не е уреден от българския закон, следователно е част от т.нар. ненаименовани
договори и сключването му се основава на свободата на договаряне, регламентирана в чл. 9
от ЗЗД. Съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. С посочения договор едната страна /прехвърлител, кредитор/ се задължава да
прехвърли собствения си недвижим имот на другата страна /приобретател, длъжник/, която
поема насрещното задължение да гледа и издържа прехвърлителя до края на живота му.
Прехвърлителят изпълнява задължението си още със сключването на договора, както е
и в настоящия случай. Това е т.нар. транслативен ефект, по силата на който правото на
собственост се прехвърля при самото сключване на сделката в съответната форма.
Задължението на приобретателя за издръжка и гледане е неделимо. Съгласно константната и
непротиворечива съдебна практика обемът и характера на грижите зависи от
индивидуалните нужди на кредитора, неговата възраст и здравословно състояние, както и от
общата воля на страните, съдържаща се в договора. Допустимо е страните да уговорят
изрично какви грижи ще трябва да полага длъжника. Ако нищо не е уговорено, стандартът,
който приобретателят следва да осигури на прехвърлителя включва изцяло храна, дрехи и
други разходи, според нуждата на прехвърлителя, и полагане на грижи за здравето,
хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да
се справя сам. Волята на страните следва да бъде тълкувана съобразно разпоредбата чл. 20
от ЗЗД, съгласно която разпоредба, при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността. В тази връзка
Върховният касационен съд приема, че ако не са уговорени ограничения в обема на
дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими
грижи.
Ако недвижимият имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и
гледане, какъвто е настоящият случай, задължението е неделимо и спрямо него намират
приложение правилата на солидарните задължения, на основание чл. 129, ал. 2 ЗЗД /така ТР
№ 6/15.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2011 г., ОСГК/. В случая солидарно задължени по
неделимото задължение за издръжка и гледане са И. П. и А. Д.. Договорът за гледане и
издръжка, ако не е сключен за определен срок, се прекратява със смъртта на
прехвърлителите.
Съгласно чл. 127 от ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между
солидарните длъжници, това което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по
равно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу
останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен,
загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е
изпълнил.
В настоящия случай сключеният договор за гледане и издръжка прекратява своето
действие със смъртта на прехвърлителите. С настъпването на тяхната смърт отпадат и
задълженията на приобретателите по договора за гледане и издръжка.
От показанията на разпитаните по делото свидетели и от представените по делото
платежни документи - фискални бонове за плащания към „Булсатком“ ЕАД и фискални
бонове за плащания към „Дентален център Д-р Матеев М-3“ ЕООД се установява, че И. П. е
направил разходи в общ размер на 311,97 лева, които са заплатени лично от него, със
собствени средства, за заплащане на такси за сателитна телевизия „Булсатком“, която услуга
е била използвана от Т. А. и А.А.. Посочените разходи се установи, че са били направени в
изпълнение на сключения договор за гледане и издръжка.
На следващо място от показанията на разпитаните по делото свидетели и от
приложените платежни документи за плащания към „Дентален център Д-р Матеев М-3“
10
ЕООД в град Варна се установи, че И. П. е направил разходи в общ размер на 185 лева,
които са заплатени лично от него, със собствени средства, за заплащане на разходите за
стоматологични прегледи и терапия на Т. А. във връзка с поставяне на зъбни протези.
Посочените разходи се установи, че са били направени в изпълнение на сключения договор
за гледане и издръжка.
На основание чл. 127 от ЗЗД, ½ от посочените разноски за сателитна телевизия
„Булсатком“ – в общ размер на 311,97 лева и за стоматологични прегледи и терапия на Т. А.
– в общ размер на 185 лева, във връзка с поставяне на зъбни протези, следва да бъдат поети
от А. Д., в изпълнение на нейната част от задълженията по договора за гледане и издръжка.
Следователно предявените от И. А. П. срещу А. А. Д. претенции за заплащане на
сумите в размер на : 155,98 лв. – представляваща стойност на припадащ се на А. Д. дял от
изпълнено задължение по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка по отношение на А.А. и Т. А., обективиран в нотариален акт №
196/25.05.1981г., том 4 дело № 1851/1981 на нотариус при ВРС, представляващо 1/2 от
задължението за цена на услуга за доставка на сателитна телевизия в период от януари
2018г. до август 2021г., платено с лични средства на И. П.; и на 92,50 лв.- представляваща
стойност на припадащ се на А. Д. дял от изпълнено задължение по договора за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка по отношение на Т. А.,
обективиран в нотариален акт № 196/25.05.1981г., том 4 дело № 1851/1981 на нотариус при
ВРС, представляващо 1/2 от цената за стоматологични прегледи и терапия платена на
„Дентален център Д-р Матеев М-3“ ЕООД на 23.03., 07.04 и 26.05.2021г., платена с лични
средства на И. П., се явяват основателни. Обжалваното решение в тази му част е
неправилно, същото следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
посочените претенции да бъдат уважени.
По отношение на заявената от И. А. П. срещу А. А. Д. претенция с правно основание
чл. 59 от ЗЗД, за осъждане на А. А. Д. да му заплати сумата в размер на 571,73лв. –
представляваща разходи за закупени през 2019г. лекарствени продукти и медицински
консумативи за А. Д., погасени с лични средства на И. П.. От показанията на разпитаните по
делото свидетели се установи, че действително И. П. е закупувал с лични средства лекарства
и медицински консумативи за лечение на заболяванията на А. Д.. От представените по
делото касови бонове за лекарства и медицински изделия се установи, че направените
разходи за закупуването им са в размер на 571,73лв, следователно предявеният иск за
посочената сума се е основателен и следва да бъде уважен. Обжалваното решение в тази му
част е неправилно, същото следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
посочените претенции да бъдат уважени.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, не може да иска връщане онзи, който
съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. Като пример за изпълнение на нравствен
дълг съдебната практика посочва заплащането на разходите за погребение и за струвания.
Претенциите за заплащане на сумите от 530 лв. – представляваща 1/2 от разноските за
погребението на А.А.; 20 лв. представляваща 1/2 от разноски за издаване на съобщение за
смърт на А.А.; 802лв. представляваща ½ от разноските за изработка на надгробен паметник
на А.А.; 65лв. представляваща 1/2 от разноските за поставяне на снимка и надпис на
надгробен паметник на Т. А. са неоснователни, с оглед обстоятелството, че същите са
платени от И. П. в изпълнение на нравствения му дълг към А.А. и Т. А., след тяхната смърт,
а не в изпълнение на задължението му за гледане и издръжка. Както беше посочено, след
смъртта на прехвърлителите по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за
гледане и издръжка, договорът се прекратява, с което и отпадат задълженията на
приобретателите по него. С извършените плащания И. П. съзнателно е изпълнил един свой
нравствен дълг и сумите, които е заплатил не подлежат на връщане, на основание чл. 55, ал.
2 от ЗЗД. Искови претенции за посочените суми са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. Обжалваното решение в тази му част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
11
Предвид изхода на делото, право на разноски имат и двете страни, съразмерно на
уважената част от исковите претенции. И. П. е представил списък на разноските по чл. 80 от
ГПК, и доказателства за тяхното извършване, от които става видно, че е направил разноски в
производството пред ОС-Варна в общ размер на 564,77 лева – 64,77 лева държавна такса и
500 лева за адвокатско възнаграждение.
Съразмерно уважената част от исковите претенции, на И. П. се следват разноски в
производството пред ОС-Варна в размер на 207,06 лева.
По отношение на разноските, които се следват на процесуалния представител на А. Д.,
на основание чл. 38 от ЗАдв.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв., адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право
на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист.
Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати.
В Определение № 43/10.02.2022 г. на ВКС, постановено по к. гр. д. № 2611/2021 г. по
описа на ВКС е посочено, че предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение
на адвокат, оказал безплатна правна помощ са: 1) да е оказана безплатна адвокатска помощ
и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗАдв. и 2) в съответното
производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Наличието на основанията по чл.
38, ал. 1 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за
разноски.
При оказана безплатна адвокатска помощ възнаграждението се присъжда на адвоката
и то цели да възмезди положения от него труд, а не представлява присъждане на разноски
(по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнаграждението е: при интерес от 1000 до 10000
лева, какъвто е настоящият случай – 400 лева плюс 10 % за горницата над 1000 лева.
Съразмерно отхвърлената част на исковите претенции.
Съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, адвокатското
възнаграждение на адв. И. И. – процесуален представител на А. Д., за оказана безплатна
правна помощ по делото, следва да бъде определено по реда на посочената наредба, в
размер на 331,71 лева, който размер се явява справедлив и отговаря на действително
положения от него труд и усилия по делото, с оглед средната фактическата и правна
сложност на делото, броя проведени открити съдебни заседания и извършените
процесуални действия.
С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред ВРС следва да бъдат коригирани.
А. А. Д. следва да бъде осъдена да заплати на И. А. П. сумата в размер на 835,82 лева –
представляваща сторени разноски по делото пред РС-Варна, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
И. А. П. следва да бъде осъден да заплати на адвокат И. И. - ВАК сумата в размер на
190 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ в производство пред РС-Варна на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл.
38 от ЗАдв.
В обобщение А. А. Д. следва да бъде осъдена да заплати на И. А. П. сумата в размер на
1043,78 лева – представляваща сторени разноски по делото пред двете инстанции, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
И. А. П. следва да бъде осъден да заплати на адвокат И. И. - ВАК сумата в размер на
521,71 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
12
адвокатска помощ в производство пред двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
вр. чл. 38 от ЗАдв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 789/08.03.2024 г., постановено по гр. д. № 16503/2022 г. по описа
на РС-Варна, 40-ти състав, в частта му, с която РС-Варна е отхвърлил предявения от И. А.
П., ЕГН **********, с адрес в град Варна, кв. „Г.“, ул. „К.“ ***, срещу А. А. Д., ЕГН:
**********, с адрес в град Варна, кв. „А.“, ул. „М.“ ***, иск с правно основание чл. 127 вр.
чл. 121 вр. чл. 79 ЗЗД, за осъждане на А. А. Д. да заплати на И. А. П. сумите в размер на :
155,98 лв. – представляваща стойност на припадащ се на А. Д. дял от изпълнено задължение
по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка по
отношение на А.А. и Т. А., обективиран в нотариален акт № 196/25.05.1981г., том 4 дело №
1851/1981 на нотариус при ВРС, представляващо 1/2 от задължението за цена на услуга за
доставка на сателитна телевизия в период от януари 2018г. до август 2021г., платено с лични
средства на И. П.; 92,50 лв.- представляваща стойност на припадащ се на А. Д. дял от
изпълнено задължение по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка по отношение на Т. А., обективиран в нотариален акт №
196/25.05.1981г., том 4 дело № 1851/1981 на нотариус при ВРС, представляващо 1/2 от
цената за стоматологични прегледи и терапия платена на „Дентален център Д-р Матеев М-3“
ЕООД на 23.03., 07.04 и 26.05.2021г., платена с лични средства на И. П.; както и в частта му,
с която РС-Варна е отхвърлил предявения от И. А. П. срещу А. А. Д. иск с правно основание
чл. 59 от ЗЗД, за осъждане на А. А. Д. да заплати на И. А. П. сумата в размер на : 571,73лв. –
представляваща стойност на разходи за закупени през 2019г. лекарствени продукти и
медицински консумативи за А. Д., платени с лични средства на И. П., ведно със законната
лихва върху всички главници, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
16.12.2022г. до окончателното погасяване на задълженията, както и в частта му за
разноските, и вместо него постановява:
ОСЪЖДА, на основание чл. 127, вр. чл. 121, вр. чл. 79 от ЗЗД, А. А. Д., ЕГН:
**********, с адрес в град Варна, кв. „А.“, ул. „М.“ ***, да заплати на И. А. П., ЕГН
**********, с адрес в град Варна, кв. „Г.“, ул. „К.“ ***, сумите в размер на : 155,98 лв. /сто
петдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки/ – представляваща стойност на припадащ
се на А. Д. дял от изпълнено задължение по договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка по отношение на А.А. и Т. А., обективиран в
нотариален акт № 196/25.05.1981г., том 4 дело № 1851/1981 на нотариус при ВРС,
представляващо 1/2 от задължението за цена на услуга за доставка на сателитна телевизия
„Булсатком“, в период от януари 2018г. до август 2021г., платено с лични средства на И. П.;
92,50 лв. /деветдесет и два лева и петдесет стотинки/ - представляваща стойност на
припадащ се на А. Д. дял от изпълнено задължение по договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка по отношение на Т. А., обективиран в
нотариален акт № 196/25.05.1981г., том 4 дело № 1851/1981 на нотариус при ВРС,
представляващо 1/2 от цената за стоматологични прегледи и терапия платена на „Дентален
център Д-р Матеев М-3“ ЕООД на 23.03., 07.04 и 26.05.2021г., платена с лични средства на
И. П., ведно със законната лихва върху горните главници, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 16.12.2022г. до окончателното погасяване на задълженията,
ОСЪЖДА, на основание чл. 59 от ЗЗД, А. А. Д., ЕГН: **********, с адрес в град
Варна, кв. „А.“, ул. „М.“ ***, да заплати на И. А. П., ЕГН **********, с адрес в град Варна,
кв. „Г.“, ул. „К.“ ***, сумата в размер на: 571,73лв. /петстотин седемдесет и един лева и
13
седемдесет и три стотинки/ – представляваща стойност на разходи за закупени през 2019г.
лекарствени продукти и медицински консумативи за А. Д., погасени с лични средства на И.
П., ведно със законната лихва всички главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 16.12.2022г. до окончателното погасяване на задълженията.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 789/08.03.2024 г., постановено по гр. д. № 16503/2022 г.
по описа на РС-Варна, 40-ти състав, в частта му, с която РС-Варна е отхвърлил предявения
от И. А. П., ЕГН**********, с адрес в град Варна, кв. „Г.“, ул. „К.“ ***, срещу А. А. Д., ЕГН:
**********, с адрес в град Варна, кв. „А.“, ул. „М.“ ***, иск с правно основание чл. 59 от
ЗЗД, за осъждане на А. А. Д. да заплати на И. А. П. сумите в размер на : 530 лв. –
представляваща стойност на 1/2 от разноските за погребението на А.А., погасени с лични
средства на И. П.; 20 лв. – представляваща стойност на 1/2 от разноските за издаване на
съобщение за смърт на А.А., погасени с лични средства на И. П.; 802лв. – представляваща
стойност на 1/2 от разноските за изработка на надгробен паметник на А.А., погасени с лични
средства на И. П.; 65лв. – представляваща стойност на 1/2 от разноските за поставяне на
снимка и надпис на надгробен паметник на Т. А., погасени с лични средства на И. П.; ведно
със законната лихва върху горните главници, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 16.12.2022г. до окончателното погасяване на задълженията.
ОСЪЖДА А. А. Д., ЕГН: **********, с адрес в град Варна, кв. „А.“, ул. „М.“ ***, да
заплати на И. А. П., ЕГН**********, с адрес в град Варна, кв. „Г.“, ул. „К.“ ***, сумата в
размер на 1043,78 лева /хиляда четиридесет и три лева и седемдесет и осем/ –
представляваща сторени разноски по делото пред двете инстанции, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. А. П., ЕГН**********, с адрес в град Варна, кв. „Г.“, ул. „К.“ *** да
заплати на адв. И. И. от АК-Варна, сумата в размер на 521,71 лева, /петстотин двадесет и
един лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в производство пред двете
инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАдв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14