Р Е Ш Е Н И Е
№ 881/27.4.2021г.
гр. Пловдив, 27 април 2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският административен
съд, ХХ касационен състав, в
публично съдебно заседание на осми април
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Т.К.
и прокурора КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа докладваното от съдия Й. Русев КАНД № 531 по описа за
2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по реда на по чл.63, ал.1 пр.2 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 260148 от 29.01.2021г., постановено по АНД № 6336 по описа на
Пловдивския районен съд за 2020г., ХХVI наказателен състав, е отменено наказателно постановление № 20-6207-000684
от 15.09.2020г. издадено от ВПД Началник РУ Труд към ОДМВР-Пловдив, с което на В.З.Г.,
ЕГН ********** на основание чл. 179, ал.1, т. 5, предл. четвърто от Закона за
движение по пътищата(ЗдвП) е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘
в размер от 200 лева за нарушение по чл. 37, ал. 1 ЗДвП.
Недоволен от решението е останал
административнонаказващият орган и с касационна жалба, подаден от процесуален
представител по пълномощие, го обжалва в законоустановения срок с
изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност, които в своята
съвкупност могат да се квалифицират като отменително основание по чл. 348,
ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН. На първо място бил
неправилен изводът на съда за това, че издателят на НП няма материална
компетентност и на второ място се оспорва, че правната квалификация на деянието
не съответства на установеното. Моли съда при постановяване на решението си да
вземе предвид посочените в жалбата доводи и да отмени обжалваното решение,
респ. потвърди издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касация- В.З.Г., чрез адв. Ст.П.-пълномощник, оспорва
депозираната жалба. Моли да се остави в сила решението на ПРС.
Представителят
на Окръжна прокуратура- гр.Пловдив дава
мотивирано заключение, с което намира жалбата за неоснователна.
Касационната инстанция, след
като провери правилността на постановеното
решение предвид на наведените в жалбата касационни основания и въз основа на доказателствата по делото установи, че жалбата е подадена в предвидения от
закона срок, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол пред
Пловдивския районен съд е било НП № 20-6207-000684 от 15.09.2020г. издадено от ВПД Началник РУ Труд към
ОДМВР-Пловдив, с което на В.З.Г., ЕГН ********** на основание чл. 179, ал.1, т.
5, предл. четвърто от ЗдвП е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘
в размер от 200 лева за нарушение по чл. 37, ал. 1 ЗДвП.
За да обоснове крайния си извод за
незаконосъобразност на атакуваното НП състав на районния съд е приел, че при налагане
на административното наказание са били нарушени императивните изисквания на чл.
42, т. 5 и чл. 57, ал.1, т. 7 от ЗАНН.
Според районния съд не са налице доказателства за материална
компетентност на наказващия орган и посочената за нарушена разпоредба на чл.
37, ал. 1 ЗДвП не съответства на извършеното нарушение.
Обжалваното решение е правилно.
Пред настоящата инстанция от страна на
РУ Труд, ОДМВР-Пловдив, беше представена в заверен вид заповед №
8121з-515/14.05.2018г. и заповед № 825/19.07.2019г. на министъра на вътрешните
работи, с която са предоставени правомощия на началниците на РУ при ОДМВР да
издават наказателни постановления от вида на обжалваното. Макар и представено
пред настоящата инстанция, по делото се намира доказателство за материалната
компетентност на длъжностното лице, издало спорното НП.
При постановяване на своето
решение въззивният съд приел, че приложимият материален закон е разпоредбата на
чл. 37, ал.2, а не ал.1 от ЗДвП, поради което отменил НП.
Правилно съставът на ПРС е приел, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
материалния закон, което обуславя отмяната на процесното постановление относно
установеното нарушение по чл. 37, ал.1 от ЗДвП. Действително, с оглед данните
по преписката се налага изводът, че ответникът по касация е следвало при
завиване наляво за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие,
гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е бил длъжен да пропусне пътните
превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска, както
повелява чл. 37, ал.2 от ЗДвП, тъй като
безспорно е предприел маневра "завой наляво" е бил длъжен да изчака и
пропусне всички ППС и пешеходци, намиращи се и движещи се по пътя, който
напуска, а не да навлезе в друг път.
В настоящия случай от доказателствата по делото,
вкл. снимков материал, схема на ПТП и разпит на св. Ст.Маврев се очертава, че е
налице визираната в чл. 37, ал.2 от ЗДвП хипотеза, респ. липсват основания за
приложение на нормата на чл. 37, ал.1 от ЗДвП, както е прието в хода на
административнонаказателното производство. Поради това правилно е отменено
атакуваното НП.
Предвид
гореизложените съображения, възраженията в касационната жалба се явяват
неоснователни и следва атакуваното решение като правилно и законосъобразно да
се остави в сила.
При
този изход на спора на ответника по касация се дължат сторените разноски за
настоящата инстанция, които се установиха в размер на 300лв. заплатен
адвокатски хонорар. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
е неоснователно, понеже размерът е на минималния определен по реда на чл. 18,
ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо и на основание чл.221 ал. 2
предл. първо АПК, Административен съд – Пловдив, ХХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260148 от
29.01.2021г., постановено по АНД № 6336 по описа на Пловдивския районен съд за
2020г., ХХVI наказателен
състав.
ОСЪЖДА
ОДМВР-Пловдив да заплати на В.З.Г., ЕГН ********** сумата от 300(триста)лева
разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: