Определение по дело №504/2018 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №619

гр. Варна,10.10.2018г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 504/18г., намира следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна чрез адв. Н. Б. ***, против разпореждане № 5473/08.08.18г., постановено по в.гр.д. № 1214/18г. на ОС-Варна, с което е била върната като недопустима подадената от дружеството частна жалба вх. № 23259/03.08.18г. срещу определение № 1970/02.08.18г., с което е била оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение № 1160/26.06.18г. Счита се, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна. Изложено е, че съдът неправилно е приел, че определение № 1970/02.08.18г. е необжалваемо на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК, тъй като същото е постановено по отношение на разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК за първи път от въззивна инстанция и по арг. от задължителните указания, дадени с т. 24 от ТР № 6/06.11.13г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, определението подлежи на директен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, пред ВКС. 

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна „КНМ ГРУП” ЕООД, гр. Варна чрез адв. Д. Я. ***, с който същата е оспорена като недопустима и неоснователна. Същата се счита, че е насочена против необжалваем съдебен акт, а отделно от това обжалваното разпореждане на ВОС е законосъобразно. Споделят се изводите на ВОС, че по арг. от чл. 248, ал. 3 от ГПК и предвид необжалваемостта на самото решение, то и определението за изменение на решението в частта му за разноските, е необжалваемо. Претендира се от съда частната жалба да бъде оставена без разглеждане, а алтернативно – да бъде отхвърлена, ведно с присъждане на разноски от 200 лв., представляваща заплатен от страната адвокатски хонорар.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт и при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

ОС-Варна се е произнесъл като въззивна инстанция по в.гр.д. № 1214/18г. с решение № 1160/26.06.18г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение с № 1336/19.03.15г. по гр.д. № 10261/14г. на ВРС, ХІІ с-в, с което  „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна е било осъдено да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, гр. Варна на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 1192.19 лв. , представляваща платена без основание от Райчо Димитров сума по корекция на сметка за ел. енергия за посочен период и абонат, което вземане е било прехвърлено на „КНМ Груп” ЕООД, гр. Варна с договор за цесия от 08.05.14г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 08.08.14г. до окончателното ѝ изплащане. Ответникът е бил осъден да заплати на ищеца разноските му пред ВКС /в производството за отмяна на влязло в сила решение по делото/ и тези, направени пред въззивната инстанция. Указано е от въззивния съд, че решението му е окончателно.

Въз основа на подадената от  „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна молба, въззивният съд с определение № 1970/02.08.18г. е оставил без уважение искането му за изменение на въззивното решение в частта му за разноските на осн. чл. 248 от ГПК. Указано е, че по арг. от чл. 248, ал. 3 от ГПК това определение също е окончателно.

Подадената от „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна частна жалба против определение № 1970/02.08.18г. е върната с обжалваното разпореждане, тъй като е насочена против неподлежащ на обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на съда напълно споделя мотивите, изложени в обжалваното разпореждане. В чл. 248, ал. 3, изр. последно от ГПК е предвидено, че определението, с което се допълва съдебния акт в частта за разноските, е подчинено на същия ред на обжалване. Това означава, че ако актът не подлежи на обжалване, то и определението за допълването му в частта за разноските също е необжалваемо /така Определение № 186/17.06.2015 г. по т. д. № 559/2014 г. на ВКС, I т. о., Определение № 159 от 15.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1798/2017 г., III г. о., ГК /. Следователно подадената срещу определение № 1970/02.08.18г. по в.гр.д. № 1214/18г. на ВОС частна жалба с вх. № 23259/03.08.18г. е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт и законосъобразно е постановено нейното връщане.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника по настоящата частна жалба следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 200 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5473/08.08.18г., постановено по в.гр.д. № 1214/18г. на ОС-Варна.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258 да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Бук”, № 1, ет. 5, ап. 10 сумата от 200 /двеста/лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: