Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
04.07.2019 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
І-ви наказателен
|
състав |
||
|
На |
Първи юли |
|
Година
|
2019 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||
Секретар |
Е.Г. |
|
||||||||
Прокурор |
|
|
||||||||
Като разгледа докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
|||||||||
|
АНХ |
дело номер |
135 |
по
описа за |
2019 |
година |
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 6056/02.04.2019 год. на Началник отдел “Контрол по Републиканската
пътна мрежа”, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна
инфраструктура” гр.С., с което на нарушителя Ц.Й.Г. ***, е
наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 2 500 /ДВЕ ХИЛЯДИ И
ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закон за
пътищата, вр. с чл.37 ал.1 т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като законосъобразно, съгласно чл.63 ал.1 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Ц.Й.Г. ***, е обжалвал в срок Наказателно
постановление № 6056/02.04.2019
год. на Началник отдел “Контрол по
Републиканската пътна мрежа”, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол”,
Агенция “Пътна инфраструктура” гр.С..
Жалбоподателят
редовно призован, не се явява, а се представлява от адв.Г.У. от САК. Последният
взема становище да бъде отменено изцяло атакуваното НП. Подчертава се, че по
делото не е установено да е извършено нарушение, тъй като проверката не е била
извършена на строго регламентирани участъци от Републиканската пътна мрежа на
територията на Р Б.. На следващо място се акцентува, че не е доказано по
никакъв начин, че нарушението е извършено повторно и не на последно място се
иска приложение на чл.28а от ЗАНН.
За ответника
се явява главен юрисконсулт М.М.. Същата взема становище за потвърждаване на
атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Акцентува се, че правната
квалификация на нарушението е коректна, като водачът е нарушил именно чл.26
ал.2 т.1 б.”а” от ЗП и е наказан в съответствие разпоредбата на чл.53 ал.2, вр.
с чл.53 ал.1 т.2 от ЗП. Съобразена е и разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е
определена глоба малко над установения минимум, тъй като не са налице
смекчаващи обстоятелства по случая. Подчертава се, че нарушението е описано
ясно и точно, съгласно съставомерните признаци, като акта и НП съдържат всички
изисквания на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН.
Производството
по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е
подадена в срок, процесуално допустима е, но е неоснователна. Тук е мястото да
се отбележи, че атакуваното НП е връчено на жалбоподателя лично на 05.04.2019
год. Видно от приложената жалба с вх.№ 94-00-2525/11.04.2019 г. жалбоподателят
е упражнил правото си на такава и същата е заведена под посочения номер от
ответника. От приложеният по делото в оригинал пощенски плик с клеймо от 10.04.2019
год. по безспорен начин се установява, че жалбата е подадена в срок.
Акт за
установяване на административно нарушение № 0006214/13.03.2019 год. е съставен
на жалбоподателя, затова че на 13.03.2019 г. в 17.20 часа на път ІІІ-103, на
км.7+160 – ляво, на отбивна площадка в с.Г.К., на разклона за с.Т., в посока
гр. – гр. е управлявал МПС с четири оси с две управляеми оси, марка „М.”, модел
„”, с рег.№ ХХХ. Констатирано е, че водачът осъществява движение без Разрешение
за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията,
управляваща пътя на извънгабаритно ППС по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредба №
11/03.07.2001 г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
респективно тежко по чл.3 т.2 на Наредбата. Необходимостта от разрешение се
доказва от направено измерване, при което е констатирано надвишаване на нормите
на Наредбата, както следва: При разстояние между осите 1.40 метра на двойната
задвижваща ос /3,4 на МПС/ сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща
ос е 25.800 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона ,съгласно
чл.7 ал.1 т.5 б.”в” на Наредбата. Измерването е извършено с техническо средство
– ролетка № 1301/18 /5 метра/ и електронна везна модел „DFW KR” № 118845, като МПС-то превозва фракция 0-22. С това
е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закона за
пътищата, вр. с чл.37 ал.1 т.1 на Наредбата. Въз основа на така съставения акт
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което е установено, че
нарушението е за втори път, тъй като имаме влязло в законна сила на 03.01.2019
г. Наказателно постановление № 5528/18.12.2018 г.
По делото
са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 6056/02.04.2019 г., Известие за доставяне с клеймо от
05.04.2019 г., Разписка от 13.03.2019 г., АУАН № 0006214/13.03.2019 г., ведно с
Кантарна бележка № 1282/13.03.2019 г., 4 броя снимки, 2 броя Пълномощни под
вх.№ П-285/07.12.2018 г. и изх.№ П-76/14.03.2019 г., копие на лична карта и на
Свидетелство за регистрация – част ІІ-ра, Пътен лист № 518309/13.03.2019 г.,
Трудов договор от 06.03.2018 г., Заповед № РД-11-42/24.01.2018 г., пощенски
плик в оригинал с клеймо от 10.04.2019 г., писмо под изх.№
94-00-2306/02.04.2019 г. и заверено копие на НП № 5528/18.12.2018 г., влязло в
законна сила на 03.01.2019 г., Пълномощно под вх.№ П-285/07.12.2018 г. на
Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.С., Заявление за
последваща периодична проверка на средства за измерване, съгласно Наредба за
средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол от 27.03.2018 г.,
Заповед № РД-11-42/24.01.2018 г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.С., ЕС Декларация за съответствие на джобни ролетки,
Сертификат за съответствие DIN 50049-2.1,
във връзка с потвърждение на Поръчка № 21830342/08.05.2018 г., писмо под изх.№
94-00-1326/22.02.2019 г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.С., Справка от Директора на ОИУ под изх.№
11-00-39/19.06.2019 г. и Писмено становище от гл.юрисконсулт М.М. ведно с 3
броя приложения – ДВ бр. 3/08.01.2019 г., Решение № 959/31.12.2018 г. на МС на
Р Б. и Списъка на републиканските пътища в Р Б. и Удостоверение от Кмета на с.Г.К.,
община М. от 17.06.2019 г.
Безспорно
от събраните гласни и писмени доказателства
по делото се установява така отразеното в акта. По делото са разпитани свидетелите
Д.Г. и И.Н., като първият от тях работи като главен инспектор при Агенция
“Пътна инфраструктура”, отдел “Контрол по Републиканската пътна мрежа” гр.С. и
е актосъставител. Вторият свидетел работи като старши специалист „Пътен участък”
в Областно пътно управление гр.В. и е свидетел при констатиране на нарушението
и при съставяне на акта. От показанията на посочените свидетели, се установява
по един безспорен и категоричен начин, че на 13.03.2019 г. към 14.30 часа са
спрели жалбоподателя, който е управлявал и осъществявал движение на МПС с
четири оси с две управляеми оси марка „М.” модел „Т.”, с рег.№ ХХХ. Същият
отказал да му бъде извършена проверка, което наложило намесата на органите на
МВР. На мястото пристигнал и собственикът на проверяваното МПС и в 17.20 часа
на път ІІІ-103, км.7+160 – ляво, на отбивна площадка в с.Г.К., на разклона за
с.Т., в посока гр.Р. – гр.М., било направено измерване, при което е
констатирано ,че са надвишени нормите на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/, както следва: При
измерено разстояние между осите 1.40 метра сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос на МПС-то е 25.800 тона, при максимално допустимо
натоварване 19 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.5 б.”в” на Наредбата. Измерването
било извършено с техническо средство ел.везна модел „DFW KR” № 118845 и ролетка от 5 метра – 1301/1, като в тази насока
е кантарна бележка №1282 от 13.03.2019 год. Пътното превозно средство е
превозвало фракция. За така измерените параметри на ППС-то при проверката
водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение, а
именно Разрешително или Квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно
пътно превозно средство по смисъла на §1 т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по
смисъла на чл.3 т.2 на Наредбата. За констатираното нарушение на жалбоподателя
бил съставен процесния акт в негово присъствие и в присъствието на свидетелите
по акта. Същият се запознал със съдържанието на акта, подписал го и му бил
връчен препис от него, като направил множество възражения, които ще бъдат обект
на коментар в по-долните абзаци.
При съставяне на акта за
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в
чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите
в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното
постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.26 ал.2 т.1 б.”а”
от Закон за пътищата е прецизна и в съответствие с текстовото описание на
състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Съгласно
приложените по делото доказателства, в лицето на Заповед № РД-11-42/24.01.2018
год. на Председателя на Управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура”
гр. С., която е издадена на основание чл.56 ал.2 т.1 от Закон за пътищата,
безспорно актосъставителя Д.Г. е сред служителите на Агенцията, определени да
съставят актове по Закон за пътищата. Ето защо, същият притежава процесуална компетентност
за съставянето на АУАН № 0006214/13.03.2019 год. Компетентността му се извежда
и от разпоредбата на чл.56 ал.2 т.1 от Закон за пътищата, където е отразено, че
нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностните лица на Агенция
“Пътна инфраструктура”, като именно в това качество актосъставителя е издал
акта. Наказателното постановление е издадено от Началник отдел “Контрол по Републиканската
пътна мрежа”, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция
“Пътна инфраструктура” гр.С..
Правомощията
на наказващия орган намират приложение, съгласно разпоредбата на чл.56 ал.3 т.1
от Закон за пътищата, в която е посочено, че Наказателните постановления се
издават от Управителния съвет на Агенцията или от упълномощено от него
длъжностно лице. В тази насока е и приложеното по делото Пълномощно с вх.№ П-285/07.12.2018
год., удостоверяващо по безспорен начин, че Председателя на УС на Агенция “Пътна
инфраструктура” гр.С. е упълномощил Я.М.И.да издава НП по съставени актове по
Закон за пътищата. Както вече бе отразено и по-горе, както в акта, така и в
Наказателното постановление е посочено изрично, че се касае за път ІІІ-103, който път е включен в списъка на Републиканските
пътища.
По делото
са налични безспорни доказателства, относно годността на използваните
измервателни уреди, а именно ролетка 1301/18 /5 метра/ и електронна везна „DFW KR” № 118845, а именно
ЕС Декларация за съответствие на джобни ролетки, Сертификат за съответствие DIN 50049-2.1, във връзка с потвърждение на Поръчка №
21830342/08.05.2018 г., Заявление за последваща периодична проверка на средства
за измерване, съгласно Наредба за средствата за измерване, подлежащи на
метрологичен контрол от 27.03.2018 г. От представените по делото доказателства
по един безспорен и категоричен начин се доказва достоверността на извършеното
измерване на транспортното средство при проверката на служителя от АПИ.
С оглед възраженията на
жалбоподателя и процесуалният му представител съдебния състав следва да
отбележи следното:
С оглед установените при проверката
обстоятелства съдът намира, че правилно в АУАН и НП на констатираното
административното нарушение е дадена правна квалификация по
чл.26,ал.2,т.1,б.”а” от ЗП, който регламентира забрана за движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства по пътищата без специално разрешение.
По смисъла на §1 т.8 от ДР на ЗП - "Специално ползване на пътищата" е
използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари и т.н.
От обективна страна този елемент е налице, поради което е следвало
жалбоподателят да се снабди с надлежно разрешително, съгласно правилата на ЗП и
Наредбата за специално ползване на пътищата. От друга страна, съгласно чл.5
ал.1т.1 б.”а” от Наредба № 11/03.07.2001
год. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, обн. в ДВ
бр.65/24.07.2001 год., максимално допустима широчина на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване е 2,55 метра. Жалбоподателят не
оспорва времето и мястото, където е била извършена проверката и че при измерено
разстояние между осите 1.40 метра сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща се ос на МПС-то е 25.800 тона, при максимално допустимо натоварване
19 тона. Този факт е изцяло съставомерен и поради това за настоящия състав няма
съмнение, че е осъществен състава на нарушението. От субективна страна деянието
е извършено виновно, под формата на непредпазливост, тъй като жалбоподателят не
е предвиждал, но е бил длъжен /по силата на чл.26,ал.2, т.1, б.”а” от ЗП,
където вмененото задължение е нормативно предписано/ и е могъл да предвиди, че
МПС-то е извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1 т.1 от ДР на
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, респективно тежко, съгласно чл.3 т.2 от Наредбата при надвишаването на
нормите по чл.7 ал.1 т.5 б.”в” от Наредбата, както и това, че не притежава
надлежно разрешително за ползването му по пътната мрежа. Независимо, че
жалбоподателят не е собственик на автомобила той като негов водач носи
административнонаказателна отговорност за управлението му. Законът не е посочил
и предвидил особени субекти, за които да се отнася нарушението, поради което
административнонаказателна отговорност за него носи всяко
административнонаказателно отговорно лице,
което осъществява движение с извънгабаритно и тежко ППС, както в случая
жалбоподателят.
Основното възражение на
жалбоподателя, изразено чрез неговия процесуален представител е, че проверката
не е осъществена на път част от Републиканската пътна мрежа, а на път, който е
публична общинска собственост. В тази насока е приложеното Удостоверение от
Кмета на с.Г.К., който удостоверява с подписа си, че площад „В.”, който се
намира в регулационните граници на селото е публична общинска собственост. Във
връзка с така посоченото възражение по делото са събрани безспорни и
категорични доказателства, че път ІІІ-103 от км.0+000 до км.27+666 по цялата си
дължина, включително участъка при км.7+160 е
Републикански път и като такъв по смисъла на чл.8 ал.1 от Закон за
пътищата е изключително държавна собственост. В тази насока е писмо под изх.№
11-00-39/19.06.2019 г. на Директора на ОИУ гр.В.. Тук е мястото да се отбележи,
че съгласно чл.5 ал.1 от Закон за пътищата основните елементи на пътищата са
обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности, а съгласно чл.5 ал.2
от Закон за пътищата обхвата на пътя е площта, върху която са разположени
земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното
пространство над него, с височина определена от нормите за проектиране на
пътищата. Безспорно е, че Републиканските пътища се стопанисват от Агенция
„Пътна инфраструктура”, което е намерило нормативно отражение в чл.19 ал.1 т.1
от Закон за пътищата. От така приложените доказателства по делото съдебния
състав намира, че безспорно и очевидно е, че път ІІІ-103 М. – Г.К. – Г.Б.– Р. е
Републикански път. В тази насока е Решение № 959/31.12.2018 г. на Министерски
съвет, ведно с Приложение № 1 към т.1 от цитираното решение, с което е утвърден
списъка на Републиканските пътища в Р Б.. В Обяснителната записка към Списъка
на Републиканските пътища е пояснено как се формира номера на пътя и какво
всъщност означават цифрите в номера на пътя. Процесният път, на който е
констатирано процесното нарушение, а именно ІІІ-103 е третокласен път, който
служи за разпределение на движението във вътрешността на териториите, които
принадлежат към пътища от по-висок клас или осигуряват връзки между съседни
общини. От посочения номер ІІІ-103 по безспорен начин се доказва, че пътя е бил
Републикански, никога не е бил общински, впоследствие евентуално да е бил
прекласиран в Републикански такъв. Това също е отразено в Обяснителната записка
към списъка, като именно в нея е посочено, че третокласните пътища, които имат
четири цифри в номера си са били прекласирани в пътища трети клас след 2000-та
година. Следователно, от посочената Обяснителна записка изводът е, че път
ІІІ-103 е бил Републикански път винаги, а не общински и в последствие
прекласиран в Републикански. От показанията на разпитаните по делото свидетели
се установява, че се избира подходящо широко място, на което да не се
застрашава безопасността на движението на всички участници и безспорно
проверката на процесното МПС е извършена на широка отбивна площадка в с.Г. К.,
на която са могли и са били наредени два камиона, плюс автомобила на
проверяващите. В контекста на възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя и цитираното и представено от него по делото писмо под изх.№
94-00-1326/22.02.2019 г. на Председателя на УС на АПИ, което писмо не касае
конкретния казус, то следва да се цитира изводът, направен в него, че местата,
на които се извършва контрол се определят от Началника на Отдел „Контрол по
РПМ” и обикновено това са оширения на пътя или площадки за отдих, където
условията позволяват това. Безспорно свидетелят Д.Г. работи като главен
инспектор „Контрол по РПМ” при АПИ и в качеството си на такъв извършва проверки
на тежки и/или извънгабаритни ППС на територията на цялата Републиканска пътна
мрежа, по предварително изготвен седмичен график, в посочена от началника му
област. Извършената проверка в контролирания участък, а именно път ІІІ-103 е по
повод подаден сигнал от местните кметове, че се движат тежки пътни превозни
средства, които рушат пътната настилка. На посоченото място свидетелят Г. е
изпратен от прекия си началник. Дори да се приеме твърдението на жалбоподателя
и неговия процесуален представител, че мястото където е извършено измерването е
общински път, което безспорно по делото не е така, то следва да се подчертае,
че нарушението, извършено от водача на ППС е по Републикански път.
Следователно, движейки се по път,
отворен за обществено ползване, всеки водач е длъжен да се съобразява с
императивните изисквания на цитираните нормативни актове, в частност на ЗП и
Наредба № 11/03.07.2001 год. От друга страна, контролът по съблюдаването на
правилата, въведени с посочения подзаконов нормативен акт, е възложен на
органите на Агенция "Пътна инфраструктура", които са оправомощени да
спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно
средство, когато установят, че той управлява извънгабаритно превозно средство,
без надлежно издадено разрешително или документ за платена такса в случаите по
чл.14 ал.3 от Наредба № 11 /по арг. от чл.36 и чл.37 от Наредба № 11/. Именно
такава е настоящата хипотеза, тъй като на водача е съставен АУАН за управление
на извънгабаритно ППС, без разрешение, издадено от управляващата пътя
администрация. С оглед на това, компетентни да съставят актове за установяване
на административни нарушения се явяват служителите на Агенция "Пътна
инфраструктура" гр.С., сред които попада и Д.Г., изготвил процесния АУАН,
надлежно оправомощен със Заповед № РД-11-42/24.01.2018 г. на Председателя на
Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. С. да
изготвя актове по реда на чл.56 ал.2
т.1 от ЗП.
Настоящият съдебен състав не споделя възражението на
жалбоподателя и процесуалният му представител, че за да е съставомерно деянието
по чл.53 ал.1 пр.5 от ЗП следва кумулативно да са изпълнени две изисквания –
ППС да е извънгабаритно и заедно с това да е тежко. Съгласно разпоредбата на
чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП за дейности
от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на
пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства. В Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства са определени допустимите
размери, маса и натоварване на ос на различните категории пътни превозни
средства и техните ремаркета, които не представляват опасност за участниците в
движението. За да е съставомерно нарушението на чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП, е
необходимо ППС да е „извънгабаритно” по смисъла на чл.2 от Наредба № 11/03.07.2001
год. или „тежко” по смисъла на чл.3 от същата Наредба. За целта трябва да се
установят поне един от размерите на ППС или състав от ППС със или без товар,
който да е по-голям от стойностите по чл.5
от Наредбата, както и стойностите на допустимата му максимална маса, която
трябва да е по-голяма от тези, регламентирани в нормата на чл.6 или да се
установи натоварването на осите, което трябва да е по-голямо от стойностите,
регламентирани в нормата на чл.7 от същата Наредба. В случая е безспорно
установено, че ППС, което е управлявал жалбоподателя в деня на проверката, е
било „извънгабаритно” с оглед констатираните след измерване стойности на
допустимата дължина и височина. Настоящия съдебен състав следва да отбележи, че
съгласно §1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата "извънгабаритни
ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл.2 и/или тежките ППС по чл.3. Следователно в случая ППС е
извънгабаритно по определение. В този смисъл чл.53 ал.1 пр.5 от Закона за
пътищата предвижда кумулативно посочване на дейности, които са забранени без
разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя. Забраната по
чл.53 ал.1 пр.5 от ЗП включва забрана за движение на извънгабаритни ППС,
забрана за движение на тежки ППС и забрана за товари без разрешение от
собственика или администрацията управляваща пътя, както е посочено и в материалноправната
норма на чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП. Отново следва да се акцентува, че
позоваването на липса на кумулативност на признаците извънгабаритни и тежки ППС
по смисъла на чл.53 ал.1 пр.5 от ЗП такова изискване в закона не се съдържа,
доказателство за което е и името на Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Тук е мястото да
се отбележи, че пътното превозно средство, съгласно чл.3 т.2 от Наредбата е
тежко, тъй като е надвишило нормите по чл.7 ал.1 т.5 б.”в” на Наредбата.
Настоящия състав не споделя становището, че неправилно е приложена Наредба № 11/03.07.2001 год., вместо Наредбата за
специално ползване на пътищата. От съдържанието на § 2 от ПЗР на Наредбата за
специално ползване на пътищата /обн. ДВ бр.62/2001 г./ и на чл.139 от ЗДвП, към която тази разпоредба препраща, се налага извод, че
специално ползване на пътищата, изразяващо се в използването им за превозване
на тежки и извънгабаритни товари по смисъла на § 1 т.8 от ДР
на ЗП, е налице и когато самите ППС, които се движат по пътя са
тежки, респективно извънгабаритни, именно съобразно критериите по Наредба №
11/03.07.2001 год. на МРРБ. Видно от текста на чл.8 ал.1 от Наредба № 11 движението на извънгабаритни ППС се
осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата. Съгласно текста на
санкционната разпоредба с глоба от 1 000 до 5 000 лева, ако деянието не
представлява престъпление, се наказват физическите лица, които извършат или
наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. В процесното НП е посочено, че водачът осъществява движение
на извънгабаритно пътно превозно средство без разрешение, издадено по реда на
глава IV на Наредба
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ, а глава IV, в която
попада и чл.14, ал.3 урежда ред за издаване на разрешителни.
С Наказателното постановление е отправено словесно и
цифрово правно обвинение за нарушаване на чл.26 ал.2 т.1 буква „а” от Закона за
пътищата, която норма гласи: „За дейности от специалното ползване на пътищата
без разрешение се забраняват: 1. В обхвата на пътя и ограничителната строителна
линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства”.
Административно наказателна отговорност за нарушаване на забраната за движение
на извънгабаритни и тежки ППС в обхвата на пътя без разрешение е предвидена
отговорност по чл.53 ал.1 пр.5 от ЗП: Наказват се с глоба от 1 000 до 5 000 лева,
ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, б."в" и "г", т.2,
ал.2 и ал.5 и чл.41 като след изброяването на тези разпоредби следва въвеждане
чрез съюза „или” на още конкретни състави на административни нарушения
включително и този на чл.53 ал.1 т.2 от ЗП, който е посочен като разпоредба,
регламентираща санкцията. Състава на чл. 53 ал.1 т.2 от ЗП обаче е различен от
състава на чл.53 ал.1 пр.5 от ЗП /за нарушение на чл.26 ал.2 от ЗП/, защото
предвижда следното: физически лица които извършат или наредят да бъде извършено
движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение
на собственика или администрацията, управляваща пътя. Следователно по силата на
чл.26 ал.2 т.1 от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е специално
ползване на пътя, което подлежи на разрешителен режим. Субект на забраната е
всяко лице, което извършва движение на тежко и извънгабаритно ППС, тъй като
именно движение без разрешение е забранено от една страна, а от друга ЗП не
посочва изрично друго лице, което да е субект на разрешението. Онова лице,
което ще ползва пътя по посочения в чл.26 ал.2 т.1 от ЗП начин следва да
притежава разрешение за извършване на тази дейност. Разрешението за специално
ползване на пътя се издава от посочените държавни агенции включително в
условията на съвместно съгласие или кметовете на общини. Дейността по чл.53 ал.1
т.2 от ЗП не е идентична с тази по чл. 26 ал.1 т.2 от ЗП и не представлява
специално ползване на пътя, въпреки че подлежи също на разрешителен режим. Това
е една от разликите между състава на чл.53 ал.1 пр.5 и състава на чл.53 ал.1
т.2 от ЗП, а именно обект на нарушението са различни дейности, които подлежат
на разрешителен режим. Едната дейност е специално ползване на пътя, а друга не.
Движението на извънгабаритно и тежко и с товар ППС се разрешава от собственика
на пътя или от администрацията, която го управлява за разлика от разрешенията
по чл.26 ал.2 т.1 от ЗП, които се издават от държавните агенции или кметовете
на общини. Субекти на нарушенията са различни лица – по чл.26 ал.2 т.1 субект
на отговорност е лицето, което извършва движение на извънгабаритно и тежко ППС.
Субект на нарушението по чл. 53 ал.1 т.2 от ЗП може да бъде както лицето, което
извършва движение, така и лицето, възложило дейността по превоз на товар с
тежко и извънгабаритно ППС без разрешение. Това е причината законодателя да
въведе изрично отделни състави и те не могат да бъдат смесвани. Разпоредбата на
чл.53 ал.1 пр.5 от ЗП, която е описана като основание за налагане на
административно наказание е ясна и се отнася до налагане на административни
наказания за извършени нарушения на конкретни изброени текстове от закона,
включително и описаната в случая разпоредба на чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закона
за пътищата. Последната забранява движението без съответното разрешение на
извънгабаритни и тежки ППС, каквото в случая се явява управляваното МПС от
жалбоподателя. Превишавайки допустимите размери и маса на предвижваното ППС
същото се явява извънгабаритно и съответно за превозването му се изисква
специално разрешение по силата на нормативен акт, а такова разрешение в случая
липсва.
На следващо място не се споделя тезата на
жалбоподателя и процесуалният му представител, че не той е субект на вменената
му административнонаказателна отговорност, а неговият работодател, доколкото
последният е наредил извършване на превоз с извънгабаритно ППС. Само в правомощията
на административнонаказващия орган е да прецени кой правен субект да подведе
под административнонаказателна отговорност – водачът на извънгабаритното ППС
или лицето, което е наредило извършването на превоза. Независимо обаче спрямо
кого е отпочнало и реализирано административнонаказателното преследване, след като
съответното лице е субект на визираното в приложената нормативна разпоредба
нарушение и деянието му притежава всички признаци от административнонаказателния
състав, наличието и на други лица, които могат да бъдат подведени под
отговорност за същото деяние не изключва отговорността на санкционирания
субект. Съгласно разпоредбата на чл.15 ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001 год.
собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват
превози са длъжни да подадат в Агенция “Пътна инфраструктура” или в съответното
Областно пътно управление или Община заявление за издаване на необходимото
разрешение по образец, като същото следва да съпътства ППС-то. На практика се
изисква предварителна осведоменост на собственика на ППС и на лицето,
осъществяващо превоза за наличие на обстоятелствата за депозиране на заявление
и издаване на разрешение. В противен случай всеки нарушител би черпил права от
собственото си противоправно поведение. Жалбоподателят, в качеството си на
шофьор е бил длъжен да знае дали управляваното от него ППС попада в хипотезата
на извънгабаритно или тежко такова и в случай че е така да не допуска движение
в обхвата на пътя. В настоящия случай жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да
се осведоми за общата маса на управляваното от него ППС и в случай че данните
се окажат над допустимите да се въздържа от управлението на ППС, преди да се
снабди с изискуемото по закон разрешение, както и че е налице надвишаване на
максимално допустимо натоварване над 19 тона.
Нарушението е на просто извършване и за неговата съставомерност
не се изисква настъпването на вреди, като изпълнителното деяние се осъществява
чрез бездействие. Субект на нарушението в случая е водачът на ППС-то, който
чрез своето бездействие е допуснал движение на извънгабаритно ППС и тежко
такова без разрешение. Наложената от административнонаказващия орган санкция е
почти в предвидения в закона минимален размер и в пълна степен отговаря на
тежестта на извършеното нарушение. От събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че нарушението е за втори път, тъй като е налице
влязло в законна сила на 03.01.2019 г. НП № 5528/18.12.2018 г. Безспорно
жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 от ЗП, като тази
разпоредба повелява, че за дейности от специалното ползване на пътищата,
каквито според §1 т.8 от ДР на Закон за пътищата е използването на пътищата за
превозване на тежки и извънгабаритни товари се изисква специално разрешение.
Издаването на такова разрешение е свързано и със заплащането на определени
такси от лицата, осъществяващи такава дейност. Разпоредбата на чл.53 ал.1 т.2
от Закон за пътищата предвижда санкциониране на всяко физическо лице, което
извършва движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари
без разрешение на собственика или администрацията, която управлява пътя. Именно
в качеството си на водач на превозното средство, който непосредствено извършва
дейността по движение на тежкия товарен автомобил без надлежно издадено
разрешение, именно жалбоподателя е физическото лице извършител на нарушението
по смисъла на чл.53 ал.1 от Закон за пътищата. Санкцията за така осъщественото
нарушение е наложена на основание чл.53 ал.2, вр. с ал.1 от ЗП, като е отчетено
че нарушението е извършено повторно, предвид наличието на влязло в сила на
03.01.2019 г. Наказателно постановление за същото по вид нарушение. Наказанието
от 2 500 лева е определено почти в минимален размер, като следва да се
отбележи, че при повторно нарушение, каквото е настоящето, глобата по ал.1 е от
2 000 до 7 000 лева. Тук е мястото да се отбележи, че по делото не са
налични смекчаващи вината обстоятелства. На първо място следва да се отбележи,
че жалбоподателя е спрян за проверка в 14.30 часа и е осуетил същата до 17.20
часа, когато са се намесили служители на МВР и ДАИ. Видно от приложената по
делото Разписка от 13.03.2019 г. след връчване акта на жалбоподателя, не са
изпълнени условията на чл.37 ал.3 от Наредбата, която визира, че
извънгабаритното и/или тежко ППС може да продължи движението си, след
получаване на разрешително или квитанция за платени пътни такси, т.е. жалбоподателя
е продължил движението си в нарушение на забраната, въведена с чл.26 ал.2 т.1
б.”а” от ЗП. Не на последно място следва да се отчете, че предходното допуснато
от жалбоподателя нарушение по Закон за пътищата, което обуславя и деянието да е
извършено при условията на повторност е осъществено на 06.12.2018 г. със същото
пътно превозно средство, като НП е влязло в сила на 03.01.2019 г. настоящето
деяние е осъществено в съвсем кратък срок, а именно на 13.03.2019 г.
Настоящият
съдебен състав намира, че няма основание за приложението на чл.28 от ЗАНН,
тъй като не може да се приеме, че
размерът на констатираните отклонения на надвишаване на допустимите норми са
незначителни. Нормата е предвидена с оглед осигуряване безопасно движение по
обществените пътища, което определя общественозначимия характер на защитаваните
от нея обществени отношения. Осъществяването на визирания състав на административно
нарушение сам по себе си не включва и не изисква настъпването на конкретни
вредни последици, за да се прецени, дали същите са маловажни, с оглед
разпоредбата на чл.93 т.9 от Допълнителните разпоредби на НК. Безспорно се
касае до защита на значими обществени отношения, като всяко посегателство върху
тях е обществено укоримо в степен да е налице осъществен състав по чл.26 ал.2
т.1 б.”а” от Закон за пътищата. Липсата на вредни последици от нарушението не е
достатъчна да обоснове извода за маловажност на случая. От друга страна
движението с извънгабаритно и тежко ППС уврежда значително пътната настилка,
като създава и реална опасност за безопасността на останалите участници в
движението.Не на последно място следва да се отчете, че института на чл.28 б.а”
от ЗАНН е очевидно неприложим, когато нарушението е извършено при условията на
повторност по смисъла на §1 т.16 от ДР на Закон за пътищата, какъвто е и
конкретния случай.
Затова и
съда потвърди обжалваното Наказателно постановление № 6056/02.04.2019 год.
на Началник отдел “Контрол по Републиканската
пътна мрежа”, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна
инфраструктура” гр. С. като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.
По
гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: