Р Е Ш Е Н И Е
№ 332
гр. Велико
Търново, 18.12.2023
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести
състав, в открито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието
на секретаря С.А., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №479 по
описа на Административния съд за 2023 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
268, ал.1 от ДОПК.
Жалбоподателят Н.К.Д. *** Търново, чрез
процесуалния си представител *** Л. от ВТАК, оспорва законосъобразността на
решение №130/28.07.2023 г. на ИД директора на ТД на НАП – Велико Търново, с
което е потвърдено разпореждане №С230004-137-0005254/29.06.2023 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново. Жалбоподателят поддържа неправилност
на изводите в решението на ответника. Посочва, че действително с налагането на
предварителните обезпечителни мерки и по време на извънредното положение
давността за процесните публични вземания е спряна. Изтъква обаче, че същата не
е прекъсвана, поради което от момента, в който са налице предпоставки за
възстановяването й, давността продължава да тече, като към настоящия момент
погасителната давност за процесните публични вземания е изтекла.
С тези
аргументи моли за отмяна на процесното решение и на потвърденото с него
разпореждане на публичния изпълнител. В открито заседание поддържа оплакванията
и исканията си чрез ***Л. от ВТАК. Претендира присъждане на разноски, като при
условията на евентуалност на съдебното решение, прави възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Ответникът, ИД
директор на ТД на НАП – Велико Търново, чрез процесуални си представител отрича
основателността на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да
потвърди обжалвания акт по мотивите, изложени в него. Претендира разноските по
делото.
Жалбата е
допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния
ефект на оспореното решение. Видно е от известието за доставяне, че решението
на ответника е връчено чрез ССЕВ на 30.07.2023 година, като жалбата срещу него е
изпратена чрез ССЕВ директно до АСВТ на 07.08.2023г. и е получена на
09.08.2023г.
По същество е
неоснователна.
Съдът, след
като прецени приложените към административната преписка доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено
следното:
По делото не
е спорно, че в ТД на НАП – Велико Търново е било образувано изпълнително дело срещу настоящия жалбоподател под № *********/2016
по описа на дирекцията за събиране на изискуеми и неплатени публични
задължения. Изготвено е съобщение за доброволно изпълнение до длъжника с изх.
№С160004-048-0002575/08.04.2016г. За обезпечаване на вземанията, от страна на
публичния изпълнител е издадено Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. №С 190004-022-0104822/11.11.2019 г., което е редовно връчено на
задълженото лице по пощата, съгласно приложеното по делото известие за
доставяне – л.78 от делото. С него е наложен запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление,
находящи се в „ТБ ИНВЕСТБАНК" АД, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД и
„РАЙФАЙЗЕНБАНК" АД. До „ИНВЕСТБАНК" АД, „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА" АД и „РАЙФАЙЗЕНБАНК" АД са изпратени запорни съобщения,
съответно с изх. №С190004-003-0101929/11.11.2019 г. , изх. №С 190004-003-0101932/11.11.2019
г. и изх. №С 190004-003- 0101933/11.11.2019 г., които са получени от последните
на следните дати: на 18.11.2019г. - от „ИНВЕСТБАНК" АД, на 15.11.2019г. -
от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД и на 15.11.2019г. - от „РАЙФАЙЗЕНБАНК"
АД. В отговор на същите, от „ТБ ИНВЕСТБАНК" АД е получен отговор с вх. №С
190004-000-0634698/03.12.2019 г., с което се уведомява публичния изпълнител, че
вземанията по банковата сметка в банката са запорирани. От „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА" АД е получен отговор с вх. №С 190004-000-0610670/21.11.2019 г., с
което се уведомява публичния изпълнител, че вземанията по банковата сметка в
банката са запорирани. От „РАЙФАЙЗЕНБАНК" АД е получен отговор с вх. №С
190004-000-0612730/22.11.2019 г., че лицето не е клиент на банката.
Не е спорно,
а и от представената преписка се установява и, че на 25.04.2023 година
настоящият жалбоподател подава възражение за погасяване по давност на задълженията
по изпълнителен лист от 08.03.2023г., издаден по адм.д. №547/2022г. по описа на
АСВТ, за които е образувано горепосоченото ИД, като впоследствие с писмо вх. №10346#1/27.06.2023г.
уточнява, че всъщност претендира погасяване по давност на задълженията по Декларация
„Образец №6", които са за период 01.01.2014г.-31.12.2014г., както и
задълженията по Декларация „Образец №7" от 06.03.2015г.
Възражението
за давност досежно непогасените във възражението и процесни понастоящем
публични вземания обаче е отхвърлено с аргументи, изложени в потвърденото с обжалваното
решение на ответника разпореждане на публичния изпълнител. Общо взето те се
свеждат до това, че за задълженията по декларация обр.6 за 2014г. и 2015г. са
наложени обезпечителни мерки, при което давността е спряна. Добавено е също, че
с оглед обявеното извънредно положение давностният срок за задълженията е спрян
за период 24.03.2020г. – 20.05.2020г., т.е. давността е продължила да тече на
21.05.2020г. и към момента на произнасянето не е изтекла.
Ответникът в
решението си е приел, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен
орган, като е и законосъобразно. Споделил е съображенията на ПИ, като е
прецизирал, че по отношение на процесното задължение по „Декларация Обр.6“,
която е за период 01.01.2014г. – 31.12.2014г., давността е започнала да тече от
01.01.2016г. Посочил е, че предвид наложените две обезпечителни мерки през
2019г. – два запора на банкови сметки в „ТБ ИНВЕСТБАНК" АД и „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, давността е спряна на основание чл. 172, ал. 1,
т. 5 от ДОПК, считано от датите на получаване на запорните съобщения от банките
– от 15.11.2019г., съответно от 18.11.2019г., като няма основание за
възобновяването й. Посочил е също, че на основание § 29, т.2 от ПЗР на Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение давността е спряна и
за времето на обявеното извънредно положение, като след отмяната му е
продължила да тече. Изтъкнал е обаче, че независимо от отпадане на едно от
основанията за спиране, давността за процесните вземания продължава да бъде
спряна, тъй като основанието по чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК не е прекъснало
своето действие. По отношение на публичните задължения, възникнали на основание
подадена Декларация обр.7 с вх.
№044811501432229/06.03.2015 г. е посочил, че същите са отписани от данъчно-осигурителната
сметка на данъчно задълженото лице още на 18.05.2022г., поради което по
отношение на тях е постигнат целеният от Д. правен резултат.
Съгласно
разпоредбата на чл.266, ал.1 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат
да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на
компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е
извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако
лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите
случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на
действието. Разпоредбата на чл.267, ал.1 от ДОПК сочи, че решаващият орган
разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от
страните доказателства. Ал. 2 пък дава параметрите на обхвата на контрола на
решаващия орган и очертава правомощията му в тази връзка. От своя страна чл.268,
ал.1 от ДОПК гласи, че в случаите по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 длъжникът
или взискателят може да обжалва решението пред административния съд по
постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението. Преписката
се изпраща на административния съд в тридневен срок от постъпването на жалбата.
С оглед на
систематическото, граматическото и логическото тълкуване на тези разпоредби се
налага извода, че предмет на съдебна проверка е законосъобразността на
разпореждането на публичния изпълнител и потвърждаващото го решение на
ответника.
Съдът намира,
че както разпореждането на публичния изпълнител, така и решението на ответника
са валидни административни актове, издадени от компетентни органи в рамките на
законовото им овластяване.
Не са
допуснати никакви нарушения на административно-производствените правила, тъй
като е спазена както формата на решението на ответника (арг. от чл.267, ал.1 и
ал.2 о ДОПК) така и формата на разпореждането на публичният изпълнител (чл. 226
от ДОПК), като не са налице нарушения на процедурата, които са способни да
доведат до неистинност на фактите, съобразени от административните органи при
издаването на актовете им.
В случая по
отношение на института на погасителната давност за публични вземания се прилагат
процесуалните закони, уреждащи материята на възникване, установяване и събиране
на тези вземания.
Всъщност, по
делото между страните няма спор за това към кой момент е започнала да тече
погасителната давност за описаните публични вземания. С оглед данните по
делото, за всички случаи приложим закон е ДОПК. Според разпоредбата на чл.171,
ал.1 от ДОПК „Публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок.“. За яснота на жалбоподателя съдът
намира, че следва да уточни изрично, че вземането по декларация Обр.6 от 23.02.2015
г. за дължими вноски за 2014г., е подлежало на доброволно плащане до 30.04.2015
г., поради което давността е започнала да тече според правилото на посочената
разпоредба от ДОПК на 01.01.2016 година. За това вземане давността би изтекла
на 31.12.2020 година, ако обаче не е била спирана или прекъсвана.
Видно е обаче
от Постановлението за налагане на обезпечителни мерки /лист 76 от делото/, че публичните
задължения, свързани с изтичането на този давностен срок, са били обезпечени
чрез налагане на запори върху банковите сметки на ЗЛ в „ТБ ИНВЕСТБАНК" АД
и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД. Запорните съобщения са получени от
банките съответно на 18.11.2019г. /от ИНВЕСТБАНК" АД – л.81 от делото/ и
на 15.11.2019г. /от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД – л.84 от делото/. Тези
запори са спрели изтичането на давността – аргумент от чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК. При спиране
на давността в посочената хипотеза, законодателят не е фиксирал изричен срок, в
който давността се счита за спряна, поради което следва да се приеме, че
давността се счита за спряна до отпадане на основанието за спиране, т. е. до
вдигането, съответно до отмяната на обезпечителните мерки. Не се твърди и не се
установява от данните по делото такова вдигане на обезпечението, съответно
наложените обезпечителни мерки да са отменени, поради което и следва да се
приеме, че към настоящия момент не е отпаднало основанието за спиране на
давността.
Законосъобразно
е позоваването в оспорените актове и на § 29, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Посочената
разпоредба въвежда ново основание за спиране на давността, наред с тези по чл.
172, ал. 1 от ДОПК, като срокът за новото спиране е до отмяна на
извънредното положение – 20.05.2020 г. След отмяната на извънредното положение
давността продължава да тече. Тоест от 20.05.2020г. е отпаднало едно от
основанията за спиране на давността. Доколкото обаче основанието по чл.172,
ал.1, т.5 от ДОПК не е прекъснало своето действие /няма данни за вдигане на наложените
обезпечения/, то давността продължава да бъде спряна. Предвид това не са налице
основания за погасяване на публичните задължения по давност в общия 5 г. срок.
Доколкото е налице спиране на давността по силата на закона, то вече са налице
основания за приложението на 10-годишната абсолютна давност, която и
понастоящем не е изтекла, тъй като е започнала да тече от 01.01.2016г.
По отношение
цитирането на тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г. по тълкувателно дело №
8/2019 г. на ВАС, същото предвижда първо, че образуването на изпълнително дело
по реда на чл. 220, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не
прекъсва давността и второ, че съобщението по чл. 221, ал. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс не прекъсват давността, какъвто не е настоящият спор.
Дотук
изложеното обосновава законосъобразност на оспореното решение и неоснователност
на жалбата.
С оглед на
този изход на спора, на ответника се следват поисканите от него разноски в
размер на 500 лв., които се дължат на основание чл.268 във връзка с чл.144 във
връзка с чл.161, ал.1, изреч. последно от ДОПК. Възражението на жалбоподателя за
прекомерност е неоснователно, доколкото размерът на претендираното юрисконсултско възнаграждение е под минимално предвидения праг по чл. 8, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното и на основание чл.268, ал.2 от ДОПК, Великотърновският административен
съд, шести състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.К.Д. *** Търново,
ЕГН **********, против решение №130/28.07.2023 г. на ИД директора на ТД на НАП
– Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане
№С230004-137-0005254/29.06.2023 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП -
Велико Търново.
ОСЪЖДА Н.К.Д. *** Търново, ЕГН **********,
да заплати на Националната агенция по приходите разноски по делото в размер от
500 лв.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: