Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
………………….., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ХХV състав, на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в
състав:
СЪДИЯ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Александрина Янева, като разгледа
докладваното от съдия Т. Димитрова адм. дело № 1211/2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно
процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 27, ал. 3 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е
по жалба от „Комфорт пласт
Варна“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя Г.Т.Г., против Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №03/04/1/0/02793/1/01/04/01,
с изх. № 01-2600/2036/28.02.2019 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
“Земеделие“ /ДФЗ/, с който е: І. Отказана изцяло одобрена финансова помощ по Договор № 03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г.; ІІ.
Прекратен Договор № 03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г.; ІІІ. Определено на
оспорващото дружество задължение в размер на 479 229.70 лв.,
представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на
възстановяване авансово плащане по договор № 03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г.,
съгласно таблица № 1, а именно установен размер на задължението в посочената
сума и дължима такава в същия размер; ІV. Наложена административна санкция по
отношение на дружеството, изразяваща се в изключване от възможността за
получаване на подпомагане по същата подмярка или същия вид операция за
календарната година на констатацията и за следващата календарна година.
В жалбата и
уточняваща молба с.д. № 9462/13.06.2019г. се настоява, че оспореният акт е
незаконосъобразен, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения
на административно производствените правила, противоречие
с материалния закон и целта на закона, поради което се отправя искане за
неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски.
Оспорващият сочи, че
няма установено нарушение при подаване на заявката за плащане, доколкото
авансът е одобрен и приведен. Изтъква се, че поради забавяне на ДФЗ за
изготвяне на анекс по искането от 23.04.2018 г. и предвид задължението за
стартиране на проекта до 30.11.2018 г., оспорващият е заплатил на строителя и
консултанта и на 12.03.2019 г. с вх. № 02-2600/1115 са представени фактури за извършени плащания към
доставчиците.
С уточняваща молба
оспорващият твърди липса на форма на АУПДВ – чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК, доколкото
актът не съдържа дата на издаване и длъжността на органа, който го е издал, а
изходящият му номер от дата - 28.02.2019 г. не следва да се приема за дата на
издаване. Излагат се доводи за нищожност на обжалвания административен акт,
поради липса на материална компетентност на органа, който го е издал, като се
сочи следното: доколкото липсва дата на издаване на АУПДВ, не може да се
направи преценка дали съм момента на издаването му Г. Д. е бил надлежно
упълномощен да подпише акт с посоченото съдържание; ЗПЗП не предвижда ред и
орган за установяване на вземането за недължимо платени суми, като чл. 27, ал.
5 ЗПЗП препраща към ДОПК само по отношение реда за събиране на публичните
държавни вземания, и по аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, ако в закона не
е определен съответния орган и ред за установяване на процесните задължения, то
те се установяват по реда на АПК и органът за издаване на акта следва да е
определен от кмета на общината, респ. от ръководителя на администрацията. На
следващо място, позовавайки се
на нормата на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП, като довод за нищожност на АУПДВ, оспорващият
сочи, че актът е издаден при
липса на основание за дължимостта на посочената в акта сума, т.к. няма влязъл в
сила акт, с който да са определени публични задължения, каквото е императивното
изискване на чл. 165 ДОПК. Жалбоподателят изтъква, че с Уведомително писмо изх.
№ 01-2600/2036 от 18.04.2018 г. (връчено му пет месеца след издаването му - на
20.09.2018г.) е уведомен за откриване на производство на основание чл. 73, ал.
2 ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция, като в определения му 14-дневен
срок управителят на „КОМФОРТ ПЛАСТ ВАРНА“ЕООД Г.Г. е дал обяснения във връзка с
констатациите за нередовност на банковата гаранция, но и до настоящия момент
той не е уведомен за това дали процедурата е продължила и какво е нейното
развитие.
Според оспорващия актът в частта, в която е
отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор № 03/04/1/0/02793 от
30.11.2017 г. и е прекратен този договор, както и са определени задължения, не
представлява АУПДВ, а заповед/решение за налагане на санкции по реда на Раздел
II Условия за изпълнението на дейностите по проекта и контрол от Наредба № 9 от
21.03.2015 г. Позовавайки се на т. 1 от
ТР № 8 от 11.12.2015 г. по т. д. № 1/2015 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС,
жалбоподателят, счита че в тази част актът е нищожен, т.к. е недопустимо с един
и същи акт и да се установява подлежащо на събиране публично държавно вземане.
В условията на
евентуалност се настоява, че в хода на административното производство е допуснато
нарушение на процесуалните правила и по-конкретно нормата на чл. 26, ал. 1 и
чл. 34 АПК, т.к. липсва съобщение, имащо характера на уведомление до
жалбоподателя за започналото производство по издаване на АУПДВ.
Поддържа се, че АУПДВ е издаден при неустановена фактическа обстановка, а
констатациите в него са необосновани и неверни, като се сочи следното: 1. Заявява се, че от подаване на
заявлението за авансово плащане до получаване на 20.09.2018 г. на
уведомителното писмо от 18.04.2018 г. оспорващият не е уведомен за нередност с
документите, приложени към заявлението му за авансово плащане. Твърди се, че не е
спазена предвидената в чл. 44, ал. 3-7 от Наредба № 9 процедурат. 2. Оспорват се и изводите, че е представен
документ с невярно съдържание - Промяна № 1 от 09.01.2018 г. към банкова
гаранция № 4054/2017 г.
Твърди се, че жалбоподателят не е изисквал от „Интернешънъл Асет банк“ АД
издаването на Промяна № 1 от 09.01.2018 г. към банкова гаранция № 4054/2017 г.,
не е участвал в издаване на такава или в съставяне на посочения документ, както
и не е подавал до ДФЗ или друг държавен/административен орган документ,
наименован Промяна № 1 от 09.01.2018 г. в ДФЗ.
3. Оспорва се истинността на Придружително писмо вх. № 01-2600/106 от
25.01.2018 г., с което е приложена Промяна № 1 към банкова гаранция досежно
неговото авторство и верността му, както и получаването от страна на
жалбоподателя на писмо изх. № 02- 1700/287#5.
4. Оспорва
се твърдението на административния орган, че банкова гаранция № 4054/2017 г. не
отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 4 от Наредба №9, като се излагат
подробни съображения в тази връзка. 5.
Настоява се, че непредставянето на доказателствата за започване на изпълнението
на инвестицията в 12-месечния срок, а по-късно, не е основание за прекратяване
на договора, т.к. съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 2. прекратяването
на договора в случай на незапочване на изпълнението в срок може да стане само
след едноседмично предизвестие, в срока на което не са представени
доказателства, че изпълнението е започнало в съответния срок по чл. 6, ал.3,
т.1 от Договор № 03/04/1/0/02793/30.11.2017 г. Същевременно се настоява, че
изпълнението на инвестицията е започнало в 12-месечния срок и са представени
доказателства за този факт на ДФЗ на 12.03.2019 г. Изтъква се, че посоченото
основание за издаване на АУПДВ – чл. 9, ал. 1, т. 6 от договора е неотносимо,
т.к. заявлението не е за частично или окончателно плащане
АУПДВ се оспорва и в частта му, в която същият представлява първа писмена
оценка за установяване наличие на нередност по смисъла на чл. 14, ал. 3 от
Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и
инвестиционни фондове.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По
съществото на спора отправя искане да бъде постановено решение, с което
обжалваният акт да бъде прогласен за нищожен, в условията на евентуалност
отменен на изложените в жалбата и уточняваща молба, подробни съображения. Претендира
се присъждане на разноски по делото. Представя писмени бележки.
Ответникът - Изпълнителен
директор на ДФЗ, чрез процесуални представители – гл. юриск. И. З. и Д.М., поддържа становище за неоснователност
и недоказаност на жалбата. По съществото на спора се иска жалбата да бъде
отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, като се прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Със
становище с.д. 13422/04.09.2019 г. ответната страна твърди, че безспорно
обжалваният акт има дата и това е датата на завеждането му в деловодната
система на ДФЗ. По отношение на възражението на жалбоподателя, че
изпълнителният директор на ДФЗ не разполага с компетентност да издава АУПДВ,
ответната страна се позовава на разпоредбата на чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 ЗПЗП. Сочат
се решения на ВАС, с оглед твърденията на жалбоподателя, че преди издаване на
АУПДВ следва да има влязло в сила решение за финансова корекция по ЗУСЕСИФ.
Отново във връзка с възраженията за нищожност на акта с писмо с.д.
6537/29.04.2021 г. се сочи, че независимо от липсата на информация за отсъствие
на изпълнителния директор – одобрен отпуск или ползван болничен, като заповед от ИД за заместване от зам.-изпълнителния
директор Г. АЛ е достатъчна за установяване компетентността на органа, подписал
акта. Поддържа се отправеното искане за присъждане на сторените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки, с които се
излагат доводи за наличие на фактически и правни основания за постановяване и
на четирите волеизявления с оспорения акт.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Между дружеството жалбоподател - „Комфорт Пласт Варна“ ЕООД, и ДФЗ е сключен договор №03/04/1/0/02793 от 30.11.2017
г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции
в земеделски стопанства“ от
мярка 4 „Инвестиции в материални активи” от Програма за развитие на селските
райони (ПРСР) 2014 – 2020 г., за изпълнението на одобрен проект „Ферма за
кокошки носачки“, включващ дейностите:
оборудване за отглеждане на кокошки носачки, видео наблюдение, изграждане на
нова сграда, реконструкция и основен ремонт на стара сграда, вертикална
планировка, фотоволтаик, бизнес план, проектиране, технология, енергиен одит.
На 11.12.2017 г. (преди датата на подаване на заявка за авансово плащане),
с писмо с вх. № 02-2600/7640 (л. 75 адм.
пр.) дружеството подава искане за промяна на банковата сметка по договора от
BG94UBBS8002104806210 при ОББ на банкова сметка *** „Интернешънъл Асет Банк“
АД.
На 22.01.2018 г. между оспорващото дружество и ДФЗ е сключен Анекс № 1 към
договора за безвъзмездна финансова помощ от 30.11.2017 г. за промяна на
банковата сметка на дружеството (л. 78 адм. пр.)
На 28.12.2017 г. „Комфорт Пласт Варна“
ЕООД подава заявка за авансово плащане №03/04/1/0/02793/1/01 (л. 61
адм. пр.) за сумата 479 229,70 лева, към която заявка представя Банкова
гаранция за авансово плащане № 4054/2017 г. с изх. № IABE-7479-
4054-13.12.2017, издадена от „Интернешънъл Асет Банк“ АД в качеството й на
гарантираща банка. С представената банкова гаранция се потвърждава, че „Комфорт
Пласт Варна“ ЕООД е клиент на банката, поради което Гарантиращата
банка се задължава безусловно и неотменимо да заплати при първо писмено поискване
от ДФЗ всяка сума до максималния размер 479 229,70 лева, представляваща равностойността на вземането
на ДФЗ към дружеството, произтичащо от Договор № 03/04/1/0/02793 от 30.11.2017
г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ на дружеството. В банковата
гаранция е посочено, че влиза в сила от деня на получаване на сумата
479 229,70 лева в полза на „Комфорт Пласт Варна“ ЕООД по сметката на
дружеството BG57IABG74791000295601 при
„Интернешънъл Асет Банк“ АД, с посочване и позоваване на референцията на
гаранцията № 4054/2017 г. С гаранцията е определен и краен срок – 16:00 ч. на
15.03.2021 г., след който гаранцията автоматично е посочено, че се счита за
невалидна.
На 09.01.2018 г., с Уведомително писмо за отстраняване на нередовности, с
изх. № 01-2600/106 на ДФЗ (л. 69 адм. пр.) на
оспорващото дружество е указано и му е дадена възможност да представи анекс към
банковата гаранция № 4054/2017 г. или нова банкова гаранция, която да влиза в
сила от датата на издаването й, доколкото в приложената към заявката от
28.12.2017 г. за авансово плащане банкова гаранция № 4054/2017 г. е посочено,
че същата влиза в сила от деня на получаване на сумата по заявката за плащане.
Във връзка с удостоверяване дата на връчване на дружеството на процесното
уведомително писмо ответникът двукратно заявява, че не може да представи
доказателства – л. 53, гръб и л. 60 от делото.
На 25.01.2018 г. в ДФЗ постъпва с вх. № 01-2600/106 придружително писмо,
подписано от управителя на „Комфорт Пласт Варна“ ЕООД (л. 70 и л. 72 адм. пр.),
в което се сочи, че е относно писмо на ДФЗ с изх. № № 01-2600/106 от 09.01.2018
г. и в отговор на него, дружеството представя Промяна № 1 към Банкова гаранция
№ 4054/2017 г. към заявка за плащане от 28.01.2017 г. Според промяната към
въпросната банкова гаранция, същата влиза в сила от датата на издаването й,
като отпада шести абзац от първоначалния й текст.
На 08.02.2018 г. с изх. № 01-2600/866 е постановено Решение №
03/04/1/0/02793/1/01/03/01 на изпълнителния директор на ДФЗ (л.73 адм.пр.) за
изплащане на авансова финансова помощ на оспорващото дружество, като е одобрено
изплащането на 479 229,70 лв., която сума изплатена на 02.02.2018 г.
Процесното решение е изпратено на оспорващия, но се е върнало с отбелязване от
Стар пост, че пратката не е потърсена – обратна разписка л. 74 адм. пр.
На 16.02.2018 г., по електронната поща на ДФЗ е постъпило писмо с вх. №
02-1700/287 от „Интернешънъл Асет Банк“ АД (л. 80-90 адм. пр.), относно
автентичността на Промяна № 1 на издадената банкова гаранция № 4054/2017 г.,
във връзка с проведена кореспонденция между ДФЗ и „Интернешънъл Асет Банк“ АД
(гарантиращата банка), след
авансовото плащане по повод извършена допълнителна контролна проверка на заявка
за авансово плащане №03/04/1/0/02793/1/01 от „Комфорт Пласт Варна“ ЕООД. С писмото банката
потвърждава, че е издател на Банкова гаранция № 4054/2017 г. за авансово
плащане, като влизането в сила на банковата гаранция е обвързано от
получаването на сумата от 479 229.70 лв. по банковата сметка на „Комфорт Пласт
Варна“ ЕООД BG57IABG7479********** в „Интернешънъл Асет Банк“ АД, като към
15.02.2018 г. по банковата сметка, посочена в гаранцията не е постъпило никакво
плащане от страна на Фонда. В същото писмо, банката заявява изрично, че не е издател на Промяна № 1 към банкова гаранция № 4054/2017 г., като
посочва, че „Интернешънъл Асет Банк“ АД, клон Варна, не е издавала такъв
документ на „Комфорт Пласт Варна“ ЕООД. Документът, наименуван „Промяна № 1 към
банкова гаранция“, не отговаря нито по съдържание, нито по начин на оформление
и удостоверяване на автентичността на банковата гаранция, които банката издава
в своята дейност. В писмото се сочи, че сумата е постъпила на 02.02.2018 г. по
друга сметка на дружеството в банката, като е с неясно посочено основание –
неясно съкращение „РСР“.
На следващо място, изрично в писмото е заявено от банката и че доколкото в
случая не са се сбъднали двете кумулативни изисквания в банкова гаранция №
4054/2017 г. - получаване на авансовото плащане по договор №03/04/1/0/02793 от
30.11.2017 г. по изрично посочената в банковата гаранция сметка BG57IABG7479**********,
рефериращо към номера на съответната банкова гаранция, то гаранционната
отговорност на банката не е възникнала и ДФЗ е извършил едно необезпечено
авансово плащане по банковата сметка на дружеството
На 23.02.2018 г. с писмо с изх. № 02- 1700/287#5 (л. 93 адм. пр.) до
„Комфорт Пласт Варна“ ЕООД, ДФЗ предоставя възможност в 7-дневен срок от
получаване на същото, да бъдат предприети незабавни действия за уреждане на
взаимоотношенията на дружеството с гарантиращата банка и да бъде предоставено
пред Фонда потвърждение от страна на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, относно
валидността на банковата гаранция с референция № 4054/2017 и Промяна № 1 към
нея, послужила за обезпечение по авансово плащане по договора, наредено на
02.02.2018 г. в размер на 479 229.70 лв. в полза на „Комфорт Пласт Варна“ ЕООД.
С писмото е указано на дружеството, че в случай на непотвърждаване валидността
на банковата гаранция и промяната към нея от 09.01.2018 г., преведеният аванс
по посочената в Анекс № 1 към договора банкова сметка ***о, като преведен без
правно основание и в противоречие с чл. 17 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г.
Обратната разписка на Стар
пост във връзка със съобщаването на дружеството на процесното писмо съдържа
отбелязване на дата в графата на получаване – 25.03.2018 г., както и на втора
дата - 26.03.2018 г., налице е подпис за получател, както и отбелязване, че
лицето не е намерено на адреса (л. 97 адм. пр.)
Административният орган
приема, че процесното писмо е получено на 26.03.2018 г. от Г.Т.Г., в качеството
му на управител на „Комфорт Пласт Варна“ ЕООД, като е направен извод, че в
определения с писмото срок пред ДФЗ не са представени документи и доказателства
относно предприетите от ползвателя действия за потвърждаване валидността на
предоставената банкова гаранция, послужила за обезпечение на авансовото плащане
по договор № 03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г.
На 08.03.2018 - 16.03.2018 г. е извършена контролна проверка на място, за
което е съставен Контролен лист – л. 98-111 адм.пр. и Докладна записка от
19.03.2018 г. (л. 115 адм. пр.), според
които по отделните позиции СМР по проекта е установено, че Подобект 1. СМР Нова
сграда, Подобект 3. Вертикална планировка и Подобект. Фотоволтаик не са
извършени дейностите, заложени по договора с ДФЗ към момента на проверката, а
за Подобект 2. СМР Стара сграда – реконструкция и основен ремонт към момента на
проверката са извършени частично дейностите по позиция 7 на част Архитектурна
„Изкъртване на колони и надосновни стени по фасада багер с хидрочук“, като
строителните отпадъци не са извозени, не е представен протокол за извършени
дейности.
На 15.03.2018 г. управителя на дружеството представя обяснение (л. 118
адм.пр.) във връзка с констатациите относно стартирането и изпълнението на
дейностите по проекта, като сочи, че поради промяна на цените на основните
материали за изпълнение на СМР дейностите в момента дружеството е в преговори с
главния изпълнител „В. строй“ ООД и след
окончателното споразумение с фирмата ще се стартират СМР дейностите, поради
което до момента е извършено изкъртване на външни подпорни колони на подобект
2.
На 10.04.2018 г. във връзка
със сключен договор между оспорващия и „В. Строй“ ООД от 06.12.2016 г. за изпълнение на СМР, доставка и монтаж
на технологично оборудване и видеонаблюдение за обект „Ферма за кокошки
носачки“, оспорващият е уведомен от „В. Строй“ ООД (л. 46 от делото), че поради
значителното увеличение на единичните цени на основните материали е невъзможно
да бъде изпълнен поетият ангажимент по сключения договор и че се иска датата на
уведомлението да се приеме за дата на прекратяване на договора, сключен на
06.12.2016 г.
На
19.04.2018 г. е сключен Договор за строителство между „Комфорт Пласт Варна“
ЕООД и „БИЛД СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 2000“ ЕООД (л. 40 от
делото), с който второто дружество приема да извърши СМР за строеж, доставка и
монтаж на оборудване и видеонаблюдение на „Ферма за носачки“ на
дружеството-възложител.
На 23.04.2018
г. оспорващият отправя искане до ДФЗ с вх. № 02-2600/2180 (л. 47 от делото) за
изготвяне на анекс към договора за безвъзмездна помощ с ДФЗ, отнасящ се до
промяна на изпълнителя на СМР-дейностите по проекта, а именно замяната на „В. Строй“ ООД с „БИЛД СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 2000“ ЕООД.
На
07.08.2018 г. с Уведомително писмо от ДФЗ № 392 - с изх. № 02-2600/2180 (л. 48
от делото), оспорващия е уведомен, че при извършване на проверки по отношение
представените към молбата документи, заявени данни и посочени факти е
установено, че към момента тече проверка по сигнал за нередност с № 02-1700/287
от 19.02.2018 г. и поради тази причина текущата обработка на заявлението за
промяна на Договор с № 03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г.
е спряна и ще бъде възобновена след приключване на извършваната проверка.
На 18.04.2018 г. с писмо с изх. № 01-2600/2036 (л. 14 от делото), получено
от оспорващия на 20.09.2018 г. (л. 16 от делото), е уведомено дружеството, че
на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ се открива производство по налагане на
финансови корекции. Посочени са следните констатациите, послужили за основание
за откриване на производството: Заявлението от „Интернешънъл Асет Банк“ АД за
невалидност на предоставеното от дружеството обезпечение за гарантиране на
авансовото плащане по договора от 30.11.2017 г. Непредставянето на документи и
доказателства за потвърждаване валидността на представената банкова гаранция,
послужила за обезпечение на авансовото плащане по договора, в определения с
уведомително писмо с изх. № 02-1700/287#5 от
23.02.2018 г. (получено от оспорващия на 26.03.2018 г.)
В писмото е посочено, че
преведеният аванс по договора подлежи на възстановяване от дружеството, като
преведен без основание и в противоречие с нормативните и договорните разпоредби
(чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 8, във вр. с чл. 3, ал. 5, т. 2 от Договор №
03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г. и във връзка с нарушение на чл. 17 от Наредба
№ 9 от 21.03.2015 г.), поради което следва да бъде наложена финансова корекция
в размер на 479 229,70 лв., представляваща сумата на изплатеното авансово
плащане по договора. Дадена е възможност за доброволно възстановяване на сумата
в 14-дневен срок от получаване на писмото, като е указано, че в случай, че
дружеството не е съгласно с констатациите, има право на писмени възражения за
основателността и размера на финансовата корекция и да приложи доказателства в
14-дневен срок.
С писмо, постъпило в съда на
11.11.2022 г. управителят на „Стар пост“ АД сочи, че пратката с баркод
**********, представляващо процесното писмо, с изписан изх. № 02-1700/287#5, е
получена на 26.03.2018 г., като според данните от товарителницата за получател
е посочено „Г. “, а от приложената към писмото на куриера разпечатка от онлайн
системата на „Стар пост“ АД се установява, че е отбелязано, че пратката е
разпределена на куриер на 22.03.2018 г., доставена е от куриера на 26.03.2018
г. и е отчетена на клиента на 10.04.2018 г.
На 04.10.2018 г. с писмо с вх. № 01-2600/2036 (л. 18 адм. пр.), във връзка
с уведомителното писмо от 18.04.2018 г. (получено от дружеството на 20.09.2018
г.) оспорващото дружество информира ДФЗ, че подадената в РРА гр. Варна заявка
за авансово плащане от 28.12.2017 г. е приета без забележки и е издадена
квитанция за прием на същата, като процедурата
по Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за оторизиране на заявката предполага
проверки на документите, анализиране на информацията, изпращане до банката за
потвърждение на валидността на банковата гаранция. Изтъква се, че до 04.10.2018
г. дружеството не е получавало писмо за предоставяне на допълнителни документи
по подадената заявка за авансово плащане по договора от 30.11.2017 г. и никой
от ДФЗ не се е свързвал с дружеството за представяне на други доказателства.
Дружеството настоява, че няма основателна причина да бъде върнат по сметката на
ДФЗ получения аванс, като няма нарушение на процедурата по оторизиране на
заявката до изплащането на субсидията по нея, т.к. ако имаше открито процедурно
нарушение от ДФЗ, то авансът не би бил одобрен и преведен по сметка на
дружеството.
На 28.02.2019 г. с оспорвания АУПДВ № 03/04/1/0/02793/1/01/04/01 е
обективирано решението на Изпълнителния директор на ДФЗ, с което се: І. Отказва
изцяло одобрената финансова помощ по договора от 30.11.2017 г.; ІІ. Прекратява договор № 03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г.; ІІІ.
Определя на „Комфорт Пласт Варна“ ЕООД задължение в
размер на 479 229,70 лева, представляващо публично държавно вземане за
изплатено и подлежащо на възстановяване авансово плащане по договор №
03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г.; ІV. Налага по отношение на „Комфорт Пласт
Варна“ ЕООД административна санкция, изразяваща се в изключване от възможността
за получаване
на подпомагане по същата подмярка или същия вид операция за календарната година
на констатацията и за следващата календарна година.
С
АУПДВ е прието, че е налице основание да се търси възстановяване на авансовото
плащане, т.к. дружеството е представило невалидно обезпечение за гарантиране на
полученото от него авансово плащане по договора, което представлява нарушение
на чл. 3, ал. 5, т. 2 от договора от 30.11.2017 г. и чл. 17 от Наредба № 9 от
21.03.2015 г., като с представянето на неавтентичен анекс към банковата
гаранция, наименован Промяна № 1 дружеството е извършило нарушение на чл. 57,
ал. 3, т. 1 от Наредба № 9, във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 8 от договора с ДФЗ.
Посочено е, че дружеството и допълнително не представя документи и
доказателства за потвърждаване валидността на предоставената банкова гаранция,
послужила за обезпечение на авансовото плащане.
Изпълнителният
директор на ДФЗ приема с АУПДВ, че дружеството не е спазило задължението по чл.
6, ал. 3, т. 1, изр. първо от договора, във връзка с чл. 42, ал. 3 от Наредба №
9 - да уведоми Фонда, като представи доказателства за започване реално
изпълнението на инвестицията в срок не по-дълъг от 12 месеца от сключване на
договора, който срок е изтекъл на 30.11.2018 г., като към тази дата, както и
към момента на издаване на АУПДВ пред ДФЗ не са представени надлежни
доказателства в този аспект, което представлява и самостоятелно основание за
възстановяване на платеното авансово плащане, предвид чл. 9, ал. 1, т. 6,
предложение първо, във връзка с чл. 13, ал. 2 и чл. 19, ал. 2 от договора.
На
12.03.2019 г. с писмо вх. № 02-2600/1115 (л. 50 от делото), във връзка с
изпълнение на чл. 6, ал. 3, т. 1 от Договор с № 03/04/1/0/02793 от 30.11.2017
г., оспорващото дружество представя в ДФЗ фактури за извършени плащания към двама
доставчици.
За установяване
компетентността на органа издал, оспорвания АУПДВ по делото е приета Заповед № 03-РД/861/27.02.2019г.
на Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 11, ал. 3, във
връзка с чл. 10, т. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ, във вр. с чл. 20 и чл.
20а ЗПЗП и с оглед осъществяването на дейността на ДФЗ при изпълнението на всички
негови функции за срока на отсъствието му. Със същата е възложено на Г. Р. Д. в качеството му на зам.-изпълнителен
директор на ДФЗ за периода от 28.02.2019 г. до 01.03.2019 г., включително да
замества изпълнителния директор на ДФЗ в съответствие с действащото в страната
законодателство и вътрешните устройствени актове на ДФЗ при осъществяване на
всички правомощия на Изпълнителния директор, свързани с дейността на Фонда. Доказателства
за отсъствието на изпълнителния директор към датата на издаване на оспорвания
акт не са налице, предвид изрично заявеното от ответника с молба, постъпила в
съда на 29.04.2022 г. – л. 168 от първоначално образуваното дело. Предвид
приетото с Решение № 4731 от 17.05.2022 г. по адм. дело № 8316/2021 г. на ВАС,
задължително при настоящото повторно разглеждане на спора, следва да се приеме,
че оспорваният акт е издаден от надлежно упълномощено лице в условията на
заместване.
С оглед оспорването от
жалбоподателя на подписа, положен на
обратната разписка- стр. 97 от адм. пр., която се твърди, че удостоверява
уведомяването за писмо изх. № 02-17002875 от 26.03.2018 г. и подпис,
положен в придружително писмо вх. № 012600/106/ от 25.01.2019 г. е
открито производство по оспорване на истинността на подписите е допусната
съдебно-графологична експертиза, която да отговори на въпроса дали подписите, положени върху придружително писмо
вх. № 012600/106 от 25.01.2018 г.,
сключения договор № 03041002793/30.11.2017 г. за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 4.1 инвестиции за земеделските стопанства от ПРС 20014-2020 и върху контролен лист от
извършване проверка на място от 08.03.-16.03.2018 г., са положени от едно и
също лице Г.Т.Г.-управител на „Комфорт пласт-Варна“ ЕООД. Според заключението
на вещото лице Е. А.са изпълнени от едно и също лице – Г.Т.Г. – управител на
„Комфорт пласт – Варна“ ЕООД. Вещото лице уточнява, че подписите, които са
извън документите на ДФЗ са положени в друг вариант, тъй като лицето е имало
друг вариант на подписа.
Заключението
на СГрЕ е оспорено от жалбоподателя, след приемането му, като непълно, с оглед
неприлагането на документите, от които са свалени подписите, както и
непосочването на методиката, която е използвана при изготвянето на
заключението. С оглед оспорването на заключението е допуснато извършването на повторна
експертиза със същата задача.
Според
заключението на вещото лице Ю. М. по
повторната експертиза подписът, положен след думите „С уважение: Г.Г.“ в долния
десен ъгъл на придружително писмо вх. № 012600/106 от 26.01.2018 г. /оригинал/,
намиращи се в т. 5 от ДП № 139/2019 г. по описа на ГДБОП-МВР, не е положен от Г.Т.Г.
- управител на „Комфорт пласт - Варна“ ЕООД. Второто заключение е оспорено от
процесуалния представител на ответника при изслушването и преди приемането му
от съда, с доводи, че използваните методи на изследване са аналогични на тези
при предходно приетото заключение, като не е изследван очевидният факт, че
управителят има няколко варианта на подпис. Оспорването на второто заключение е
и с аргумент, че възражението на оспорващия е било за неизползване на
компютърна техника, а такава не е използвана и при втората експертиза.
Ответникът не прави доказателствени искания във връзка с оспорването.
Съдът
кредитира първото заключение на вещото лице и не кредитира второто заключение,
с оглед следните съображения: Оспорването на първото заключение е направено от
жалбоподателя след изслушването на вещото лице и приемането на заключението от
съда, а съгласно чл. 200, ал. 3, изр. последно ГПК, оспорването може да бъде
направено докато трае изслушването. Тоест в случая оспорването на
заключението е направено след като възможността за това е погасена. Допускането
на повторно заключение е в нарушение на процесуалните правила.
От
друга страна, съдът намира, че първото заключение е достатъчно пълно и ясно,
обосновано и не възниква съмнение за неговата правилност.
При
изслушване в съдебно заседание вещото лице А. уточнява, че е изследвал подписите като
графичен обект, извън контекста на така наречената „кражба“ на подписи. Изследването
е извършено с увеличителна лупа, не е използвана друга техника в лабораторни
условия. Според вещото лице е възможно чрез съвременни технически средства
подписите да бъдат пренесени и положени, като за целта през последните години
се използва техника с изкуствена ръка. Методът, който е използван при изготвяне
на заключението е криминалистичен с идентификационна цел, използвани са
петитумни фигури и така нареченият писмено – седящ навик на лицето, изпълнен в
самия подпис. Вещото лице уточнява, че подписите, които
са извън документите на ДФЗ са положени в друг вариант, тъй като лицето е имало
друг вариант на подписа. Част от използваните от
вещото лице документи са от приложената по делото административна преписка.
Вещото лице посочва, че е използвало като сравнителен материал и подписите в
документи от Търговски регистър и в Заявлението за издаване на документ за
самоличност, фотокопия на които сравнителни образци са приложени към
заключението. Освен това, към заключението е приложен и протокол за снемане на
сравнителни образци от почерка на Г.Т.Г.. Съдът намира, че не възникват
съмнения за правилността на заключението на вещото лице Е. А. . И без никакво техническо средство се
установява, че по принцип Г.Т.Г. има различни варианти на подпис, което е
очевидно от Протокола за снемане на сравнителни образци от лицето.
Като прокарване на защитна теза и вероятно със стремеж за
заблуда, съдът намира, старателното полагане от Г.Т.Г. на подписи само от един
вариант в Протокола за предоставяне на образци при извършване на втората СГрЕ
от вещото лице Ю. М. . От друга страна, обосноваването на второто заключение е
с използването на по-малко сравнителни образци и е по-недетайлно сравнителното
изследване в сравнение с първата експертиза. Независимо че вещото лице по
второто заключение уточнява също, че документите, намиращи се в ГД БОП и тези,
които се намират във ДФЗ се различават съществено в графиката на подписите, обект
на изследване са били само „договор, контролен лист и два екземпляра на писмото“,
същевременно сочи, че ДФЗ са му представили оригиналите на „протокол и
контролен лист за извършена проверка с посочена дата“. Когато е извършено
сравнително изследване между двата подписа в „уведомителното писмо“,
представено от ГД БОП с подписите от договора и контролния лист за извършена
проверка, вещото лице е установило разлика в графиката между подписите от
договора и контролния лист, от една страна, и подписите от двата екземпляра на „уведомителното
писмо“, от друга страна. При окончателен резултат на анализите е установено, че
подписите в договора и в контролния лист за извършена проверка са положени от
управителя, а подписите в двата екземпляра на „уведомителното писмо“ не са
положени от управителя на дружеството. Не е ясно кое точно „уведомително писмо“
има предвид вещото лице, т.к. и в крайното му заключение се сочи „придружително
писмо № 012600/106 от 26.01.2018 г.“, което е различно от оспореното придружително
писмо от 25.01.2018 г., а именно последно посоченото е следвало да се изследва.
Предвид изложеното съдът приема за установен по делото факта
на представяне от оспорващото дружество на Промяна № 01 от 09.01.2018 г. към
банкова гаранция референция: 4054, доколкото придружителното писмо с вх. №
01-2600/106 от 25.01.2018 г., с което въпросната промяна е представена в ДФЗ е
подписано от управителя на „Комфорт Пласт Варна“ ЕООД.
Възражението на оспорващия, че на датата на представяне в
ДФЗ на придружителното писмо, управителят на дружеството е бил във Варна, освен
че не е доказано е и без значение, доколкото релевантен е фактът от кого
изхожда придружителното писмо, а не кой фактически е приносителят му, входирал
го в ДФЗ.
Недоказано е и възражението на оспорващия, че към 2018 г.
не е имало открито външно деловодство на ЦУ на ДФЗ, където да е подадено
процесното придружително писмо. Ответникът уточнява, че процесното външно
деловодство представлява фургон, намиращ се извън основната сграда на фонда в
София и не се изисква преминаване на пропусквателен режим, като писмото е било
прието от деловодителя ДжЕ. е К. и
заведено в деловодната система на фонда А. (л. 61-62, 76 от делото). В подкрепа на така посоченото,
ответникът изрично заявява, че външното деловодство функционира от 07.09.2015
г. и представя договор от 19.08.2015 г. предмет: „Доставка и монтаж на готов
офис контейнер в двора на ЦУ на ДФЗ, гр. София, ***** и Докладна записка от 08.09.2015 г. (л. 79-83
от делото), от които се установява, че срокът за доставка и монтаж на офис
контейнера за две работни места е шест дни, считано от 19.08.2015 г., както и
че за стартиране на дейността на външното деловодство е предоставена силно
амортизирана техника, която се нуждае от подмяна. Предвид фактите, които се
извличат от тези доказателства следва да се приеме, че не е оборено
обстоятелството, че външното деловодство е функционирало към 25.01.2018 г.,
доколкото са представени и доказателства за входиране в деловодната система на
фонда А. на въпросното придружително
писмо – л. 84-85 от делото.
По
делото е приобщено писмо с.д. 15439/17.10.2019 г. от Главен изпълнителен директор и
Изпълнителен директор на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, от което се установява,
че по издадената от „Интернешънъл Асет Банк” АД банкова гаранция за авансово
плащане с изх. № 4054/12.12.2017г. „Комфорт пласт - Варна“ ЕООД е плащало следните
такси за обслужване на гаранцията: на 31.12.2017 г. - такса в размер от 479,23
лева; на 31.01.2018 г. - такса в размер от 10,77 лева, а остатъкът от дължимата
сума в размер на 468,46 лева е платена на 02.02.2018 г. В писмото се сочи още,
че информацията относно извършени транзакции по посочената сметка, представлява
банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 от Закона за кредитните
институции.
С
писмо с.д. 681/16.01.2020г. от Директор
дирекция „Финансово – счетоводна“ на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, във връзка с
искане за разкриване на банкова тайна, банката сочи, че с получената сума в
размер на 479 229,70 лв. от ДФЗ по банкова сметка *** ***,
с титуляр „Комфорт пласт – Варна“ ЕООД са извършени следните транзакции: на
02.02.2018 г. сума в размер на 12 074,40 лв. към „Евро метал груп“ ООД; на
02.02.2018г. сума в размер на 420 000 лв. прехвърлени към сметка на
„Комфорт пласт – Варна“ ЕООД; на 02.02.2018г. сума в размер на 45 000 лв.
прехвърлени към сметка на „Комфорт пласт – Варна“ ЕООД. С писмото е представен
Договор за банкова гаранция и предоставяне на банков кредит под условие №
ДГ-479-002956-54 от 12.12.2017 г.
По
делото е приобщено като доказателство писмо с.д. 16256/04.11.2019 г. от
Териториалният директор на НАП – Варна, с което е предоставена информация, че
фактура №**********/30.11.2018 г. е включена в дневника за покупки по ЗДДС за
отчетен период м. 12/2018г. на „Комфорт пласт – Варна“ ЕООД с предмет на
доставката: аванс и данъчна основа без ДДС/без данъчен кредит: 474 000 лв.
В същото писмо е посочено, че фактура №**********/30.11.2018 г. не е включена в
дневниците за продажби по ЗДДС на „Билд строй инженеринг 2000“ ЕООД, като е
уточнено, че дружеството е регистрирано по реда на ЗДДС на 28.12.2018 г.
Разследващ
полицай при ГДБОП предоставя на съда информация за провежданото разследване по ДП № 139/2019 г. на ГДБОП, пр. пр. № 12/2022 г. на
Европейската прокуратура, като се сочи следното: Въпросното ДП е образувано по
реда на чл. 212, ал. 1 НПК с Постановление от 24.04.2019 г. на прокурор от
Специализираната прокуратура, с оглед данни за извършено престъпление по чл.
321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК. С Постановление от 08.02.2022 г. на прокурор В.
Т. – европейски делегиран прокурор от
Европейската прокуратура е иззето ДП № 139/2019 г. и същото се наблюдава от
Европейската прокуратура, като понастоящем в ход разследването по ДП. Сочи се,
че е била назначена комплексна графическа и техническа експертиза на експерти в
НИК – МВР на документа „Промяна № 01“ от 09.01.2018 г. към банкова гаранция
референция: 4054, както и на документа „Придружително писмо“ адресирано до ДФЗ
с вх. № 01-2600/106/25.01.2018 г. по описа на ДФЗ, като от заключението на
експертизата е видно, че подписите и на двата документа не са положени от
лицата, които е посочено, че са ги подписали. Изложеното сочи, че понастоящем
не е установено в наказателното производство неистинността – неавтентичността
на процесните документи.
Настоящото
разглеждане на делото се явява повторно, след отмяната на Решение № 694 от
21.05.2021 г. по адм. дело № 1295/2019 г. на АдмС – Варна и връщане на делото
за ново разглеждане, с Решение № 4731 от 17.05.2022 г. по адм. дело № 8316/2021
г. на ВАС.
При така изложената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и
пред надлежния съд, в законоустановения
срок, поради което е процесуално допустима
за разглеждане.
Оспореният
административен акт на изпълнителния директор на ДФЗ съдържа четири
самостоятелни волеизявления: І. Отказва изцяло
одобрената финансова помощ по Договор № 03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г.; ІІ.
Прекратява посочения в т. І договор; ІІІ. Определя задължение в размер на
479 229,70 лв., представляващо публично държавно вземане за изплатеното и
подлежащото на възстановяване авансово плащане по договора; ІV. Налага
административна санкция по отношение на „Комфорт Пласт Варна“ ЕООД. Тези
четири отделни волеизявления представляват самостоятелни административни
актове, преценката за чиято законосъобразност следва да бъде диференцирано
направена от съда.
Административният
орган се позовава на две фактически основания, въз основа на които приема, че
са налице правните основания за постановяване на обективираните в оспорения
АУПДВ волеизявления. Прието е, че е налице неоснователно получено, съответно
извършено необезпечено, респ. недължимо авансово плащане по банковата сметка на
оспорващия, както и че е налице неизпълнение на задължението за започване
реалното изпълнение на инвестицията от оспорващия в срок не по-дълъг от
дванадесет месеца от сключването на договора и за уведомяване на Фонда в същия
срок, с представяне на доказателства за това.
По
отношение на релевантния факт – налице ли е неоснователно получен аванс от
жалбоподателя, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 3, ал. 5, т. 2 и т. 3 от Договор №
03/04/1/0/02793/30.11.2017 г. едно от условията за получаване, респ. за
изплащане на ползвателя на авансово плащане във връзка с одобрената финансова
помощ за проекта, е ползвателят да е представил безусловна и неотменима банкова
гаранция в полза на Фонда, в размер на 100% от стойността на авансовото плащане
и по образец на Фонда или със съдържание, предварително одобрено от Фонда, като
срокът на валидност на банковата гаранция следва да покрива срока на договора
за отпускане на финансова помощ, удължен със 6 месеца. Така посочените
договорни условия възпроизвеждат изискванията, въведени с разпоредбите на чл.
17, ал. 4, чл. 9 и чл. 10 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г.
В
случая оспорващият не установява по делото представената от него към заявката
за плащане № 03/04/1/0/02793/01 от 28.12.2017 г. Банкова гаранция
за авансово плащане № 4054/2017 г. (л. 18 от адм.пр.), издадена от „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, клон Варна (с изх. номер
от дата 13.12.2017 г.), да е по образец на Фонда или със съдържание,
предварително одобрено от фонда. Доколкото процесната банкова гаранция не е по
образец на Фонда или със съдържание, което да е било предварително одобрено от
фонда, не е необходимо да се обсъждат възраженията на оспорващия, че по своята
същност въпросната банкова гаранция е безусловна. С уведомително
писмо с изх. № 01-2600/106 от 09.01.2018 г. от зам.-изпълнителния директор на
ДФЗ (л. 69 от адм. пр.), с което е указана необходимостта от отстраняване
на нередовности, изрично е посочено, че с оглед визираното в представената
банкова гаранция, че същата влиза в сила от деня на получаване на сумата по
заявката за плащане, същата не е по
образец, съгласно изискванията на ДФЗ и следва да се представи анекс към
банковата гаранция или нова, която да влиза в сила от датата на издаването й.
Действително не са налице доказателства оспорващото дружество да е получило
процесното писмо от 09.01.2018 г. (л. 53, гръб, л. 60 от делото), но с писмо с
вх. № 01-2600/106 от 25.01.2018 г. – л. 71-72 от адм.пр., с посочен подател
„КОМФОРТ ПЛАСТ ВАРНА“ ЕООД е представена Промяна № 1 от 09.01.2018 г. към
банкова гаранция № 4054/2017 г., с която влизането
в сила на банковата гаранция вече не е под условие. Изрично е посочено в
процесното придружително писмо, че е във връзка именно с уведомително писмо с
изх. № 01-2600/106 от 09.01.2018 г. от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, като
няма данни уведомителното писмо от 09.01.2018 г. да е изпратено на друго лице,
различно от оспорващото дружество. Освен това, единственото лице, което се
ползва от правните последици на представената на 25.01.2018 г. неистинска банкова гаранция е получателят на
безвъзмездната финансова помощ, по сметката на който е постъпило плащането
направено от Фонда, респ. не е налице правен интерес и/или настъпване на облага
от представената неавтентична банкова гаранция за друг правен субект, различен
от оспорващото дружество.
Предвид
посоченото и с оглед изричното заявяване от страна на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
АСЕТ БАНК“ АД, клон Варна, че банката не е издавала „Промяна № 1 към
банкова гаранция“, следва да се приеме за безспорно установено по делото, че
оспорващото дружество е представило в ДФЗ неистински, неавтентичен и с невярно
съдържание документ. (Дори да се приеме, че не оспорващият, а някой друг е
представил процесния неистински документ – Промяна № 1 към банкова гаранция, то
това не води до извод, че в такъв случай полученият е обезпечен с банкова
гаранция, респ. че не е неоснователно получен и не подлежи на възстановяване.) Така
приетото обуславя извод, че оспорващият е получил неоснователно платения аванс
по посочената в Анекс № 1 към договор от 30.11.2017 г. банкова сметка, ***ата
банкова сметка *** № 4054/2017 г. (л. 18 от
адм.пр.) Въпросният аванс се явява необезпечен с банкова гаранция, респ. неоснователно
е платен в противоречие с договорните клаузи и изискванията на Наредба № 9, се
потвърждава и от изрично посоченото от „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, клон Варна,
че доколкото не са постъпили суми от Фонда по първоначално посочената банкова
сметка ***, посочена в банковата гаранция за авансово плащане № 4054/2017 г.,
гаранционната отговорност по процесната банкова гаранция не е възникнала и от
банката не може да се изисква валидно изпълнение.
На
следващо място, съдът съобрази, че изрично е посочено в писмото от ДФЗ от
18.04.2018 г. (л. 14 от адм. пр.), с което е уведомено оспорващото дружество,
че във връзка с проведена кореспонденция между ДФЗ и „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“
АД е постъпило твърдение от банката за невалидност на предоставеното
обезпечение за гарантиране на полученото от „КОМФОРТ ПЛАСТ – ВАРНА“ ЕООД
авансово плащане по заявка № 03/04/1/0/02793 от 28.12.2017 г. Въпреки
уведомяването на оспорващото дружество за този факт, с писмото си с вх. №
01-2600/2036 от 04.10.2018 г. дружеството настоява, че няма нарушение на
процедурата по оторизация на заявката за изплащането на аванса, като сочи само
че ако е имало открито процедурно нарушение от страна на Фонда, то авансът не
би бил одобрен и преведен по сметката на дружеството. Тоест въпреки
уведомяването на дружеството за потвърдената от банката невалидност на
изискуемата банкова гаранция за извършеното плащане от Фонда на аванса по
договора с оспорващия, оспорващият не е предприел никакви действия за
потвърждаване валидността на предоставената банкова гаранция, послужила за
обезпечение на авансовото плащане по договора от 30.11.2017 г. Установява се, че оспорващият е
имал възможност и след откриване на производството на 18.04.2018 г. да осигури
изискуемото обезпечение с банкова гаранция, като представи на Фонда валидно и
безусловно обезпечение, но това не е направено както до издаването на АУПДВ,
така и до настоящия момент.
Правилно
административният орган приема, че в случая е налице неоснователно получен от
ползвателя необезпечен с валидна банкова гаранция аванс.
По
отношение второто, посочено в оспорвания акт фактическо основание – неизпълнението
на задължението на ползвателя на финансовата помощ да започне реалното
изпълнение на инвестицията в 12-месечен срок и да уведоми Фонда в същия срок,
като представи доказателства:
Съгласно
чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Договор № 03/04/1/0/02793/30.11.2017 г. ползвателят се
задължава да извърши инвестицията -
предмет на договора, в срок до 36 месеца, но не по-късно от 15.09.2020 г., като
срокът започва да тече от датата на подписване на договора. В чл. 6, ал. 3 от
посочения договор е заложено задължение на ползвателя на помощта да започне
реалното изпълнение на инвестицията в срок до 12 месеца, за което да уведоми
Фонда, като представи доказателства за това в същия срок.
Срокът
за започване реалното изпълнение на инвестицията в случая е изтекъл на
30.11.2018 г. В този срок, както и до издаване обжалвания АУПДВ - 28.02.2019 г.
(а и по делото), оспорващият не е представил на Фонда доказателства за
стартиране реалното изпълнение на инвестицията.
При
извършената проверка на място в периода 08-16.03.2018 г. е съставен контролен
лист, с констатациите по който представляващият оспорващото дружество е
запознат на 16.03.2018 г. и докладна записка (л. 98-111 от адм. пр.) Към
контролния лист за проверката на място е приложено писмено обяснение от
управителя на „КОМФОРТ ПЛАСТ ВАРНА“ ЕООД от 15.03.2018 г., в които относно
стартиране и изпълнение на дейностите по проекта се сочи, че поради промяна на
цените на основните материали за изпълнение на СМР дейностите, в момента
дружеството е в преговори с главния изпълнител „В. строй“ ООД и след окончателно споразумение с
фирмата ще стартират СМР дейностите, като до момента е извършено изкъртване на
външни подпорни колони на подобект 2.
След уведомяване на оспорващия на 10.04.2018 г. от „В. Строй“ ООД, че е невъзможно да бъде изпълнен
поетият ангажимент по сключения договор и че се иска датата на уведомлението да
се приеме за дата на прекратяване на договора, сключен на 06.12.2016 г., на 19.04.2018
г. е сключен Договор за строителство между „Комфорт Пласт Варна“ ЕООД и „БИЛД
СТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 2000“ ЕООД, с който второто дружество приема да извърши СМР за
строеж, доставка и монтаж на оборудване и видеонаблюдение на „Ферма за носачки“
на дружеството-възложител. След което на 23.04.2018 г. оспорващият отправя
искане до ДФЗ с вх. № 02-2600/2180 (л. 47 от делото) за изготвяне на анекс към
договора за безвъзмездна помощ с ДФЗ, отнасящ се до промяна на изпълнителя на
СМР-дейностите по проекта, като на 07.08.2018 г. с Уведомително писмо от ДФЗ с
изх. № 02-2600/2180 (л. 48 от делото), е уведомен оспорващият, че при
извършване на проверки по отношение представените към молбата документи, заявени
данни и посочени факти е установено, че към момента тече проверка по сигнал за
нередност с № 02-1700/287 от 19.02.2018 г. и поради тази причина текущата
обработка на заявлението за промяна на Договор с № 03/04/1/0/02793 от
30.11.2017 г. е спряна и ще бъде възобновена след приключване на извършваната
проверка.
Неоснователно
е позоваването на оспорващия на обстоятелството, че с писмо с вх. №
02-2600/1115/12.03.2019 г. (л. 65 от делото при първото разглеждане) е
представил на Фонда документи, доказващи изпълнението на чл. 6, ал. 3 от
договора от 30.11.2017 г. Обстоятелството, че към писмото са приложени две
фактури за извършени плащания към доставчици – „Билд
Строй Инженеринг 2000“ ЕООД от дата 30.11.2018 г. и „Строй Инженеринг БС“
ЕООД от 01.03.2018 г., не обуславя несъмнен извод, че е налице започване реално
на изпълнението на инвестицията в срок. Издаването на фактура от „Билд Строй
Инженеринг 2000“ ЕООД на стойност 474 000 лева е с посочено основание –
аванс по договор за строителство от 19.04.2018 г., и е направено на дата
30.11.2018 г., т.е. последният ден от срока за започване изпълнението на
инвестицията. Това обстоятелство, разгледано съвместно с фактурирането от
втория доставчик също на авансово (а не за вече извършена дейност) плащане в
размер на 36 000 лв., създава основателни съмнения, че процесните фактури
са съставени с цел документално обосноваване факта на започване изпълнението на
инвестицията в срок. Освен това, процесното писмо, с което се представят
въпросните фактури е от дата – 12.03.2019 г., т.е. няколко месеца след изтичане
на срока (30.11.2018 г.), в който е следвало да бъде най-късно започнато изпълнението
на инвестицията и в който срок е следвало да бъде уведомен Фондът.
Предвид
изложеното съдът намира, че не е безспорно установен по делото релевантният
факт – започването реалното изпълнение на инвестицията в 12-месечен срок,
считано от 30.11.2017 г., включително фактът за уведомяването на Фонда за това
в същия срок.
При
отнасянето на така установените факти към правото следва да се съобрази
следното:
Съгласно
§ 4, ал. 1 и ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ) за ПРСР функциите на органи за
управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от
Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция, както това е предвидено в ЗПЗП и
в актовете по неговото, а предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както
и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по
ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено
в посочените в нормата регламенти и в ЗПЗП и в акт по неговото прилагане.
По
аргумент от § 12, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗПЗП започналите
производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон (13.12.2019
г.) наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и
подмерките по чл. 9б, т.
2 от ПРСР за периода
2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на
мониторинг.
В
чл. 2д, ал. 1 ЗПЗП е предвидено, че Управляващият орган на ПРСР 2014 - 2020 г.
се определя с решение на Министерския съвет, а според чл. 2д, ал. 2 ЗПЗП,
Управляващият орган на Програмата може, след одобрение от министъра на
земеделието, храните и горите, да делегира чрез договор част от функциите си по
прилагане на програмата на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна
агенция. В тази насока следва да се съобразят Решение № 792 на МС от 17.12.2013
г. за определяне на органи, отговорни за управлението, контрола, координацията
и одита на европейските структурни и инвестиционни фондове и други инструменти
и инициативи на европейския съюз през периода 2014-2020 г. (http: //pris.
government. bg), според което функциите на управляващ орган на Програмата за
развитие на селските райони, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони, се изпълняват от дирекция "Развитие на
селските райони" на Министерството на земеделието и храните и Договор №
РД50-74 от 09.04.2015 г. за делегиране на функции по прилагане на Програмата,
между ръководителя на управляващия орган на Програмата и ДФ
"Земеделие" – РА, съгласуван с министъра на земеделието и храните.
Условията и редът за прилагане на процесната по делото подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски
стопанства" са уредени в издадената на основание чл. 9а ЗПЗП Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка
4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от
мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г.
С разпоредбата на чл. 56,
ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., изрично е предвидено, че се извършва
контрол за изпълнение на изискванията на наредбата, условията по договора за
предоставяне на финансова помощ, както и на документите, свързани с
подпомаганата дейност, като същите се осъществяват не само от представители на
РА, но и от Министерство на земеделието, храните и горите, Сметната палата,
Европейската комисия и Европейската сметна палата, Европейската служба за борба
с измамите. Според заложеното в чл. 8, ал. 1 от Договор № 03/04/1/0/02793 от
30.11.2017 г. между ДФЗ и оспорващия, Фондът има право да упражнява постоянен,
текущ и последващ контрол на ползвателя за точното извършване на дейностите по
одобрения проект за целево изпълнение на инвестицията и за спазване на всички
договорни и нормативни задължения. Съгласно
чл. 42, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. договорът за предоставяне на финансовата помощ урежда правата, задълженията и
отговорностите на страните, включително основанията за изискуемост на
финансовата помощ и краен срок за започване изпълнението на дейностите и
инвестициите по проекта.
Както
се посочи, чл. 6, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 13, ал. 2 от Договор №
03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г. изискват и вменяват в задължение на ползвателя
на финансовата помощ да започне реалното изпълнение на инвестицията в срок до
12 месеца от подписване на договора и в същия срок за уведоми Фонда за
започването, като представи доказателства.
В
договора е разписано и задължението на ползвателя на помощта да представи
обезпечение с безусловна банкова гаранция на поисканото авансово плащане по
договора – чл. 3, ал. 5, т. 2 и т. 3 от Договор №
03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г. и чл. 17, ал. 4 от Наредба № 9.
При
така установеното от административния орган и от съда неспазване на договорните
задължения от страна на ползвателя на помощта, Фондът като страна по договора
разполага с разписаните в договора, в Наредба № 9 от 21.03.2015 г. и в ЗПЗП
права, а именно:
По
аргумент от чл. 9, ал. 1, т. 6 от Договор № 03/04/1/0/02793
от 30.11.2017 г. Фондът има право да откаже
пълно или частично изплащане на финансовата помощ по подадената от ползвателя
заявка за междинно или окончателно плащане, както и да изиска възстановяване на
част или на цялата помощ, когато изпълнението на инвестицията не е
започнало в срока по чл. 6, ал. 3, т. 1.
Съгласно
чл. 9, ал. 1, т. 8 от Договор № 03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г. Фондът има
право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по подадената
от ползвателя заявка за междинно или окончателно плащане, както и да изиска
възстановяване на част или на цялата помощ, и когато
по повод на сключването или изпълнението на този договор пред Фонда са
представени от ползвателя декларация и/или документ с невярно съдържание,
неистински и/или преправен такъв, както и когато това е извършено при или по
повод кандидатстването за предоставянето на помощта по този договор и това бъде
установено след сключването му – независимо от формата на вината на ползвателя
(умисъл или небрежност).
Посочените
обстоятелства в 15 точки в чл. 9, ал. 1 от договора между оспорващия и ДФЗ,
сочат, че волята на страните, предвид и следващата ал. 2 на чл. 9 и при
съобразяване духа и целта и на останалите уговорки, е правилното отпускане,
изплащане, получаване и съответно разходване на договорената безвъзмездна
финансова помощ. В този смисъл неоснователно оспорващият поддържа, че чл. 9,
ал. 1, т. 6 от договора е неприложим като относим единствено към заявка за
междинно или окончателно плащане, за каквото в случая безспорно не става
въпрос. Не следва да се отрича правомощието в случая на ответника както да
откаже (изцяло или частично) поискано плащане, така и да изисква възстановяване
на част или на цялата помощ. Когато е налице плащане на помощта, то несъмнено
Фондът има възможност единствено да изиска възстановяване на неоснователно
получените суми, а когато е заявена/поискана помощта, Фондът естествено има
правомощието да откаже изплащането на помощта. Специфичното в настоящия казус
е, че одобрената финансова помощ в случая е в размер на 958 459,40 лв.,
като е изплатен само аванс в размер на 479 229,70 лева, т.е. налице са основания
и за възстановяване на платената финансова помощ под формата на аванс, така и
за отказ да се изплати дължимата финансова помощ по договора.
В
този смисъл, макар и не съвсем с прецизна формулировка, ответникът разпоредил
отказ изцяло на одобрената финансова помощ по Договор № 03/04/1/0/02793 от
30.11.2017 г., като това е в правомощието му. Безспорно ответникът по аргумент
и от чл. 49, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. има правомощие да откаже
изплащането, както и да изиска възстановяване на част
или цялата финансова помощ
в посочените в нормата хипотези.
Според чл. 19, ал. 2 от Договор №
03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г. когато ползвателят не изпълни задължението си
за започне изпълнението на одобрената инвестиция в срока по чл. 6, ал. 3, т. 1
от договора, Фондът разполага с правата по чл. 23, ал. 2 от договора, като ако
ползвателят е получил авансово плащане по договора, същият дължи връщане на
авансово получената сума, ведно със законната лихва, считано от деня на
получаването.
С чл. 23, ал. 2 от договора е регламентирано и правото
на Фонда да прекрати едностранно договора при виновно неизпълнение от
ползвателя на което и да е от задълженията му по договора, по Наредба № 9 от
21.03.2015 г. или по относим към предоставянето на помощта акт на ЕС,
включително и в случаите по чл. 42, ал. 6 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г.,
както и при незапочване на изпълнението в срока по чл. 6, ал. 3, т. 1 – с
едноседмично предизвестие и ако в този срок не представи доказателства, че
изпълнението е започнало в съответния срок по чл. 6, ал. 3, т. 1, като в този
случай ползвателят дължи връщане на авансовото плащане (ако такова е получено),
ведно със законната лихва, считано от датата на получаването му.
В случая действително преди издаване на оспорения
АУЗД – 28.02.2019 г., не е налице едноседмично предизвестие до оспорващия и
даване на възможност за представяне на доказателства за започване изпълнението
на инвестицията в договорно регламентирания срок. Това обаче не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, опорочаващо акта в степен да
бъде отменен в частта на постановеното прекратяване на договора. Следва да се
посочи, че първо, срокът за започване изпълнението на процесната инвестиция е
до 30.11.2018 г., второ, и понастоящем – декември 2022 г., оспорващият не
представя доказателства, от които да се установява безспорно, че преди
30.11.2018 г. е било започнало изпълнението на инвестицията по договора. Тоест
фактите, установяващи се от доказателствата по делото не сочат на възможен друг,
различен от направения от ответника с АУПДВ извод по отношение започването на
процесната инвестиция.
Въпреки липсата на предизвестие с определяне на
срок за представяне на доказателства за започване изпълнението на проекта, то в
случая е налице и друго основание за прекратяване на договора, което се явява
достатъчно, за да обоснове законосъобразност на постановеното с оспорения акт
прекратяване на Договор № 03/04/1/0/02793 от 30.11.2017 г. Това друго основание
е неизпълнението на задължението по чл. 3, ал. 5, т. 2 от договора и чл. 17,
ал. 4 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане към заявлението за авансово
плащане на безусловна банкова гаранция и представянето на неистински, с невярно
съдържание документ. Тоест прекратяването на договора и отказът да се
предостави отпусната финансова помощ се обосновава не само с незапочване
изпълнението на инвестицията в срок до 12 месеца от сключване на договора и
уведомяване на Фонда за това – изискване на чл. 6, ал. 3, т. 1 от договора.
Изложеното обуславя извод, че не са налице основания за отмяна на оспорвания
акт и в частта на постановеното прекратяване на договора.
По
определянето с оспорения акт на задължение в размер на 479 229,70 лв.,
представляващо публично държавно вземане за изплатеното и подлежащото на
възстановяване авансово плащане по договора:
Процесният по делото АУПДВ е издаден при действието на
редакцията на ЗПЗП преди ЗИД ЗПЗП ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019
г.
Съгласно
§ 5 ПЗР ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а,
ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане
на финансови корекции и АУПДВ, издадени до влизането в сила на този закон. Законодателят е придал обратно действие на
разпоредбата на чл. 20а, ал. 5, според която изпълнителният директор издава АУПДВ по реда на ДОПК и решения за
налагане на финансови корекции по реда на глава
пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (сега ЗУСЕФСУ), респ. процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган.
С
оспорения АУПДВ административният орган се позовава на неспазване от страна на
ползвателя на ангажименти, поети със сключения с ДФЗ на 30.11.2017 г. договор
за безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014-2020 г.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че процесното публично държавно вземане следва
да е установено с решение за налагане на финансова корекция. Съгласно § 4 ДР ЗУСЕФСУ
предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането
или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при
условията и по реда на ЗУСЕФСУ, доколкото друго не е предвидено в посочените с
нормата регламенти от Европейското право и в ЗПЗП или в акт по неговото
прилагане.
Както
се посочи, в случая процесната безвъзмездна финансова помощ е отпусната по
мярка, предоставяне при условията и реда, регламентирани с Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1
"Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в
материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г., която наредба е
издадена на основание чл. 9а ЗПЗП. Именно в ЗПЗП и в Наредбата като акт по
прилагането на ЗПЗП е предвидено друго по смисъла на § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕФСУ,
поради което условията и реда на ЗУСЕФСУ са неприложими.
По
аргумент § 12, ал. 1 ПЗР ЗИДЗПЗП (ДВ, бр. 2/2018 г., доп., бр. 98/2019 г., в сила от 13.12.2019 г.) започналите
производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките и подмерките по чл. 9б, т.
2 от ПРСР за периода
2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на
мониторинг. Периодът на
мониторинг е обвързан с датата на окончателното плащане, а доколкото в случая
не е установено приключване извършването на инвестицията и наличие на
окончателно плащане не е изтекъл процесният период на мониторинг – 3 години, по
аргумент от чл. 6, ал. 5 от Договора от 30.11.2017 г., както към момента на
образуване на административното производство – 18.04.2018 г. (л. 14 адм.пр.),
така и към момента на издаване на АУПДВ - 28.02.2019 г.
Когато
не се установява наличието на основания за налагане на финансова корекция чл. 70, ал. 1, т. 1- 9 ЗУСЕФСУ, следва да се издаде АУПДВ. Именно в такъв
смисъл – в условията на алтернативност, а не евентуалност, законодателят е
регламентирал хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл.
73 ЗУСЕФСУ и АУПДВ по ДОПК с последваща издаването на оспорения АУПДВ редакция
на разпоредбата на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП.
В
случая правилно образувано производство по налагане на финансова корекция на оспорващото
дружество не е приключило с решение за финансова корекция, а с издаване на
обжалвания АУПДВ. Независимо от посочването в уведомителното писмо от
18.04.2018 г., че се открива производство по налагане на финансова корекция,
еднозначно са посочени приетите от органа факти и нарушени правни норми,
послужили впоследствие като основание за издаване на АУПДВ – невалидността на
предоставеното от дружеството обезпечение за гарантиране на полученото от
дружеството авансово плащане, което обуславя извод, че преведеният аванс
подлежи на възстановяване от страна на дружеството като преведен без правно
основание и в противоречие с нормативните и договорните разпоредби. Налице е
трайна съдебна практика на ВАС (решение по адм. дело № 1689/2021 г., ІV отд. и
др.), че в такива случаи (подмяната на приложимия ред) не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото е осигурена възможност
получателят на помощта да представи своите писмени възражения по
основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи
доказателства. Оспорващото дружество е запознато с писмото от 18.04.2018 г.
(независимо че го е получило октомври 2018 г.), респ. предоставена му е
възможност да изрази становище преди издаване на АУПДВ на 28.02.2019 г. Това
обуславя извод за липсата на допуснато нарушение на изискванията на чл. 26, ал.
1 и чл. 34 АПК. От друга страна, с основание ответникът поддържа, че всички
нарушени разпоредби и неспазвания, посочени в писмото за откриване на
административното производство с изх. № 01-2600/2036 от 18.04.2018 г. са от
сключения между страните договор за безвъзмездна финансова помощ и във връзка с
Наредба № 9, като същите не представляват основание за налагане на финансова
корекция в обхвата на чл. 70 ЗУСЕФСУ, поради което правилно в случая е издаден
АУПДВ, а не решение за финансова корекция. В случая става въпрос за
неизпълнение на ангажименти или други задължения, свързани с предоставянето на
помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на
селското стопанство и това неизпълнение не представлява нередност по смисъла на
чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ, респ. неприложим е в случая ЗУСЕФСУ – в този смисъл и
Решение № 11045 от 16.07.2019 г. по адм. дело № 1919/2019 г. на ВАС, Решение №
15071 от 04.11-2019 г. по адм. дело № 6235/2019 г. на ВАС и др.
По
аргумент и от чл. 57, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от Наредба №
9 от 21.03.2015 г. Разплащателната агенция може да поиска връщане на изплатените по
договора суми, ако
ползвателят на помощта не изпълнява задължение по тази наредба или по договора
за предоставяне на финансова помощ след изплащане на каквато и да е част от
финансовата помощ, както и когато
установи, че ползвателят на помощта е представил декларация и/или документ с
невярно съдържание, неистински или преправени такива, независимо от момента на
представянето им, включително когато този документ и/или декларация са били
представени на етапа на кандидатстването му за подпомагане.
Посочените
в АУПДВ две фактически основания за издаването му – неоснователно получено от
ползвателя на помощта на необезпечено с банкова гаранция авансово плащане по
договора с ДФЗ и незапочване извършването на проекта в регламентирания срок,
чието наличие на тези фактически основания се установява в съдебното
производство, обуславят правилност на извода, че получената безвъзмездна
финансова помощ като аванс по договора от 30.11.2017 г. – 479 229,70 лв.
подлежи на възстановяване от оспорващия. В този смисъл правилно процесното
авансово плащане е прието, че е извършено без основание, доколкото органът е
съобразил един установен и по делото неистински, с невярно съдържание документ
– Промяна № 1 към банковата гаранция, поради което законосъобразно е издаден
оспореният АУПДВ. Подлежащата на възстановяване сума представлява публично
държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК и правилно за същата е
съставен оспорения АУПДВ.
По
налагането на административна санкция по отношение на „Комфорт Пласт Варна “
ЕООД:
Съгласно
чл. 35, § 5, изречение второ от Делегиран регламент № 640/2014 на Комисията от
11 май 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета, ако общата оценка
въз основа на критериите, посочени в параграф 3 (тежестта, степента, продължителността и
системността на неспазването във връзка с условията за подпомагане), води до
установяването на сериозно неспазване, подпомагането освен че се отказва или оттегля изцяло,
бенефициерът се изключва от възможността да
получава подпомагане по същата мярка или същия вид операция за календарната
година на констатацията и за следващата календарна година. Налагането на процесната административна
санкция изрично е предвидена в Регламента като вид, поради което следва да се
приеме, че правилно е наложена.
При
проверката за законосъобразност на оспорения АУПДВ, предмет на
настоящото производство, съдът намира, че не са налице основания за отмяната
му.
Несъстоятелен
е доводът на оспорващия, който позовавайки се на Тълкувателно решение № 8 от
08.11.2015 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ВАС, твърди, че АУПДВ е нищожен. С
посоченото тълкувателно решение е прието, че актовете, издавани от органите на
РА - ДФЗ, по чл. 26, ал. 1, т. 3 (с които се отказва изплащане) и чл. 33 (с
които се изисква връщане на изплатени суми и/или се прекратяват всички
договори) от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади
фермери" по ПРСР за периода 2007–2013 г., са индивидуални административни
актове и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Така приетото от ВАС не
обосновава извод за липса на материална компетентност на ответника в случая.
Несъстоятелни
са и доводите на оспорващия във връзка с формата на оспорения АУПДВ. Актът е
писмен и е с посочена дата – датата, на която е положен изходящият му номер, а
от посочените в него фактически и правни основания стават ясни юридическите
факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право.
При липса на съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с
материалноправните норми с оспорения АУПДВ законосъобразно органът е осигурил
постигането на целта на закона – безвъзмездната финансова помощ по процесната
мярка да бъде ползвана само по реда и при условията, регламентирани в ЗПЗП,
Наредба № 9 от 21.03.2015 г. и Европейското право, които именно ред и условия
гарантират ефективното и ефикасно разходване на европейските средства.
Неоснователно
е възражението на оспорващия, основаващо се твърденията, че предвид неспазване
на процедурата по чл. 44, ал. 3-7 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., т.е. предвид
неустановяване на някаква нередност към момента на приемане на заявката му за
авансовото плащане, извършеното плащане не е неоснователно, както приема
ответника. Обстоятелството, че е приета заявката на оспорващия за авансово
плащане, не обуславя извод, че е погасено правото на органа за последващ
контрол на документите, приложени към заявката. Както се посочи, съгласно чл.
57, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. Разплащателната агенция
може да поиска връщане на изплатените по договора суми, ако ползвателят на
помощта не изпълнява задължение по тази наредба или по договора за предоставяне
на финансова помощ след изплащане на каквато и да е част от финансовата помощ, както и когато установи, че ползвателят на
помощта е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински
или преправени такива, независимо от момента на представянето им, включително
когато този документ и/или декларация са били представени на етапа на
кандидатстването му за подпомагане. Изрично с нормата на чл. 8, ал. 1 от
Договора е предвидена възможност за упражняване на контрол, включително и последващ
за спазване на договорените и нормативните задължения
При този
изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на разноски и
на основание чл. 161, ал. 2 ДОПК, чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските, следва оспорващият да се
осъди да заплати на ДФЗ сумата в размер на 2550 лв. (250 лв. за възнаграждение на
вещо лице, 2х300 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за разглеждане на делото от АдмС – Варна и ВАС и
1700 лв. държавна такса по адм. дело № 8316/2021 г. на ВАС) Съдът съобрази фактическа
и правна сложност на спора, както и броя на проведените открити съдебни
заседания, както и представения списък по чл. 80 ГПК.
На основание
чл. 172, ал. 2 АПК,
Административен съд-Варна
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалбата от „Комфорт пласт Варна“ ЕООД, ЕИК ***, против
Акт за установяване на публично държавно вземане №03/04/1/0/02793/1/01/04/01, с
изх. № 01-2600/2036/28.02.2019 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
“Земеделие“
ОСЪЖДА „Комфорт пласт Варна“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Г.Т.Г. да заплати на Държавен фонд
"Земеделие" сумата в размер на 2550 лева разноски по делото за държавна
такса, възнаграждение на вещо лице и на адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: