Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 11.03.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА

 

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10538 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът И.В.Д. излага следните обстоятелства за претендираните парични притезания: настъпило на 23.08.2016 г. ПТП по ул. Челопешко шосе в посока на движение от кв. Ботунец на гр. София към ул. Околовръстен път по вина на водача на автомобил Мерцедес, навлязъл в насрещната лента за движение и деликтната отговорност на който е застрахована по застраховка ГО при З.Л.И. АД – определил обезщетение, с което не е съгласен; причинени му телесни увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение (комоцио), контузия и разкъсно-контузна рана на брадата и ляво теменно и други и претърпени от тези увреждания неимуществени вреди – болки, страдания, неудобство, безпокойство и тревожност, справедливото обезщетяване на които възлиза в размер на 26000 лева. Претендира тази сума, заедно със законната лихва от увреждането и разноските.

Ответникът З.Л.И. АД в законоустановения срок оспорва така предявените искове, възразявайки че липсват доказателства за причинна връзка на ПТП-то с твърдените вреди, респ. за виновно поводения на застрахования при него водач. Навежда възражения за съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставяне на предпазен колан и неправоспособност на ищеца, попречила му да предотврати удара при наличие на възможност, и за прекомерност на претендирания размер на обезщетението. Претендира разноски.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

По делото се установява от представените констативен протокол № К721 от 23.08.2016 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 23.08.2016 г. с изготвения към него албум и документи по преписка на досъдебно производство № 11380/2016 г. по описа на РТП – Отдел Разследване при СДВР, че на 23.08.2016 г., около 21.30 часа, водачът на автомобил Мерцедес Е220 ЦДИ с ДК № *******– С.К.П., движейки се по ул. Челопешко шосе в посока на движение от кв. Ботунец на гр. София към ул. Околовръстен път и на 400 метра преди разклона за кв. Кремиковци реализира ПТП с насрещно движещия се автомобил Рено 19 с ДК № ******ВХ, за който в хода на разследването по досъдебното производство, а и от събраните свидетелски показания в настоящото производство се установява, че бил управляван от И.В.Д. – ищец в настоящото производство. В протокола е констатирано, че от произшествието са пострадали три лица, сред които и ищецът И.Д. с работна диагноза „комоцио“, и че за водача на автомобила е налице задължително застраховка Гражданска отговорност при ответника З.Л.И. АД (така и справка от Информационния регистър на Гаранционен фонд), пред който е предявена претенция с писмо от 28.02.2017 г.

От заключенията на съдебно-автотехническата експертиза и комплексната експертиза, които съдът възприема за достоверни като обективно и компетентно изготвени от вещите лица, се установява, че процесното ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието с добра метеорологична видимост, като автомобил Рено се е движел в лявата пътна лента по ул. Челопешко шосе, която се състои от две пътни платна, разделени с разделителен остров и предназначени за двупосочно движение с по две пътни ленти за всяка посока на движение, в посока от с. Челопечене към кв. Ботунец със скорост на движение около 8о км/ч и в същото време автомобил Мерцедес се е движел със скорост от около 50 км/ч върху платното за движение на ул. Челопешко шосе в посока от кв. Ботунец към с. Челопечене, водачът на който по неустановени причини преминал върху затревения остров и навлязъл върху пътната лента за насрещно движещите се автомобили, довело до реализиране на процесното ПТП в лявата пътна лента за посоката на движение на автомобил Рено. Автомобил Рено с предната лява част в зоната на ляв фар се е ударил в предната лява част на автомобил Мерцедес, като вследствие на удара двата автомобила се завъртели в посока обратна на часовниковата стрелка, автомобил Рено продължил движението си, отклонявайки се надясно за посоката му и плъзгайки се странично до мястото, на което е намерен при огледа, а автомобил Мерцедес се е отклонил надясно за посоката му и се установил в близост до мястото на удара. Вещото лице изяснява, че от техническа гледна точка причина за настъпването на процесното ПТП са субективните действия на водача на автомобил Мерцедес със системите за управление на автомобила, който е навлязъл в пътната лента да насрещното му движение в момент, в който срещу него се е движел автомобил Рено, като е навлязъл в опасната му зона за спиране. Преди настъпването на процесното ПТП и двамата водачи са имали възможност да се забележат на разстояние по-голямо от 100 м, виждайки излъчената светлина от фаровете на насрещно движещия се автомобил. Според заключението водачът на процесния автомобил Рено, който е пътувал без предпазен колан, не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на удара с автомобил Мерцедес, включително и с аварийно спиране.

По делото са представени също медицински документи – фиш за спешна медицинска помощ и епикриза, издадени през релевантния период и които са били предмет на изследване от приетото заключение на съдебномедицинската експертиза и комплексна експертиза и съответно са послужили на вещите лица за достигане на крайните им заключения, които съдът възприема за достоверно дадени. Според вещото лице на съдебно-медицинската експертиза в резултат от настъпилото ПТП ищецът И.Д. е получил: мозъчно сътресение (причерняване); контузия на десния бъбрек; разкъсно-контузна рана на лявата теменна област на главата; разкъсно-контузна рана на устата; контузия и подкожен хематом на лявото бедро; контузия и охлузване на лявата предмишница и контузия на гърба и поясната област на гръбнака, представляващи „ временно разстройство на здравето неопасно за живота“. За лечението си ищецът е постъпил в МБАЛСМ Н. И. Пирогов, където по спешност били извършени изследвания и консултации и хирургична обработка на раните, а след това оставен в Неврохирургичната клиника на болницата за наблюдение на постелен режим и терапия, като след стабилизиране на общото му състояние – изписан на 26.08.2016 г., с продължило амбулаторно лечение с назначени контролни прегледи и периодични превръзки на раните. Общо оздравителният период на ищеца е приключил за срок до 30 дни, през който той е изпитвал болки и страдания - интензивни през първите 2 седмици след произшествието, а след тези седмици – периодични, преминаващи след прием на обезболяващи. Към настоящия момент общото здравословно състояние на ищеца е стабилизирано – няма неврологични последици и от раните са останали само линейни белези на лява теменна област на главата и на брадата, имащи постоянен характер. Вещите лица на комплексната експертиза са категорични, че ищецът И.Д. при управлението на автомобил Рено е бил без поставен обезопасителен колан, при наличието на който не би получил уврежданията, изразяващи се контузия на десния бъбрек и контузия на гърба и поясната област на гръбнака. Останала част от уврежданията той би получил и при поставен обезопасителен колан, тъй като движението на тялото му след удара между двата автомобила е било наляво и напред. Вещите лица изясняват, че предпазният колан има значение за пътуващите в автомобила при осъществен челен удар, а при осъществения в случая челен ляв удар предпазният колан не може да ограничи страничните движения на тялото, като глава, гърди, ляво бедро и лява предмишница на ищеца, които са получили удари в детайли, намиращи се в лявата част на автомобилното купе (волан, лява част на арматурно табло, предна лява колонка и лява врата).

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан и св. К.Л.– съжителка на съпружески начела с ищеца И.Д.. От показанията на свидетелката се установява, че в линейката непосредствено след произшествието, от което тя нямала спомени като пътник в автомобила, ищецът бил в шок и молел някой да се погрижи за детето, тъй като не можел да диша. Видяла го отново в болницата, като лицето му било в кръв, трудно дишал и бил поставен на системи. След изписването той продължил да се оплаква от затруднено дишане, бил изнервен и спял неспокойно. Съдът цени показанията на св. К.Л.в тази им част при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото, тъй като те почиват на нейните непосредствени и трайни възприятия и не се опровергава от останалите доказателства. В частта им обаче относно продължилите около 2 години болки и затруднения в дишането на ищеца дадените от свидетелката показания се опровергават от данните по заключението на съдебно-медицинската експертиза, пояснени от вещото лице при неговото изслушване в съдебно заседание – болките и затрудненията в дишането са резултат от контузията на гърба, срокът на възстановяване от която е до 30 дни от получаването й.

Други относими доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

За възникването на имуществената отговорност на застрахователя, исковата претенция за която в настоящото производство е процесуално допустимо поради наличието на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да бъде осъществен следния фактически състав: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.

В разглеждания случай се установи по делото, че при настъпилото на 23.08.2016 г. на ул. Челопешко шосе на около 400 метра преди разклона за кв. Кремиковци пътнотранспортно произшествие застрахованият при ответника водач на автомобил Мерцедес - С.П., поради нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл. 16, ал. 1, т. 3 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП относно разположението на пътното превозно средство върху пътя и непрекъснатия контрол върху управляваното превозно средство, управлявайки автомобил Мерцедес поради липсата на непрекъснат контрол върху системите за управление на автомобила, навлязъл в пътната лента за насрещното му движение в момент, в който срещу него се е движел автомобил Рено в прилежащата му лента, и ударил с предната си лява част предната лява част в зоната на ляв фар автомобил Рено, с което причинил на ищеца И.Д. – водач на автомобил Рено, няколко и различни по вид увреждания. Доказа се по делото, че получените от ищеца увреждания представляват по своята медико-биологична характеристика временно разстройство на здравето неопасно за живота и се изразяват съответно в: мозъчно сътресение (причерняване); контузия на десния бъбрек; разкъсно-контузна рана на лявата теменна област на главата; разкъсно-контузна рана на устата; контузия и подкожен хематом на лявото бедро; контузия и охлузване на лявата предмишница и контузия на гърба и поясната област на гръбнака. Ищецът е изпитал болки и страдания, имал е неспокоен сън, а понастоящем има козметични дефекти в областта на лицето. От съвкупната преценка на събраните и обсъдени допустими доказателствени средства по делото се установява по несъмнен начин, че претърпените от ищеца И.Д. увреждания са в причинно-следствена връзка с противоправно поведение на водача на процесното МПС, извършено в противоречие с изискванията на правилата за движение по чл. 16, ал. 1, т. 3 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като виновното им причиняване от него съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с обратно доказване от ответника. Липсата на съставомерност на деянието по НК, обосновала прекратяването на наказателното производство с постановление от 28.02.2017 г., не води до извод за отсъствие на осъществен от водача на автомобил Мерцедес граждански деликт. Следователно в случая са налице всички елементи от фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи една от предпоставките на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Доказа се по делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена във фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищцата И.Д. срещу ответника З.Л.И. АД, а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 431, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на автомобил Мерцедес. Този правнорелевантен факт е безспорен между страните, а и се доказа от представения констативен протокол.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите по чл. 52 от ЗЗД. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - вид и обем на причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото. Настоящият състав на съда при преценка на всички събрани по делото доказателства счита, че с оглед обема и вида на уврежданията, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота, интензивните болки и страдания при настъпване на увреждането и през време на 2 седмици след произшествието, стихващите такива след този период и до края на възстановителния такъв на ищеца до 30 дни, стабилизирането му за този сравнително кратък възстановителен период, наличието на козметични дефекти, психологическите неудобства от преживяното (нервност и неспокоен сън) и зрялата му възраст към момента на настъпване на увреждането – 33 години, следва да му бъде определено заместващо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 6000 лева. Във връзка с тези съображения, съдът счита, че така определеното обезщетение е съобразено с характера и степента на засягане на ищеца И.Д., а също и с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.

Настоящият състав на съда намира за основателно направеното от ответника възражение за съпричиняване на причинените от процесното ПТП вреди в резултат от непоставянето му на обезопасителен колан. Ответникът, който има доказателствената тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, установи по категоричен начин, че ищецът И.Д., като водач на автомобил Рено със своите действия е нарушил правилото за движение по пътищата относно използването на обезопасителни колани по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП с непоставянето на такъв през време на движението на автомобила и в резултат от непоставянето му е съпричинил настъпването на вредоносния резултат, тъй като част от получените увреждания - контузия на десния бъбрек и контузия на гърба и поясната област на гръбнака, при правилно поставен обезопасителен колан не биха настъпили. Поради това съдът приема, че в случая е налице съпричиняване на вредите и съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението следва да се намали, а наведените доводи на ищеца в обратния смисъл - неоснователни. Неоснователно е обаче и наведено от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от неправоспособност на ищеца. Такава не се доказа от ответника при пълно и главно доказване съгласно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, а и от експертните заключения се установи, че ищецът не е имал възможност да предотврати настъпването на удара с автомобил Мерцедес.

След като прецени причините, довели до настъпилото ПТП и вредите, съдът приема, че е налице 10 % съпричиняване, поради което обезщетението за неимуществени вреди, възлизащо на сумата от 6000 лева, следва да се намали с посочения процент на съпричиняване. Следователно ответникът дължи на ищеца И.Д. за причинените му вреди обезщетение в размер на сумата от 5400 лева, за която сума искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. В останалата част - за разликата над тези сума до сумата от 26000 лева искът е неоснователен.

По акцесорната претенция за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.

В случая основателността на главния иск в посочения размер води до основателност и на акцесорната претенция. Като при липса на данни по делото, а и твърдения от страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно събитие, настоящият съдебен състав на съда намира, че лихвата за забава се дължи от предявяването на застрахователната претенция от ищеца И.Д. – 28.02.2017 г., от който момент следва да се присъди, а за периода от 23.08.2016 г. до 27.02.2017 г. включително да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на адв. Г.Ч. сумата 272.08 лева за предоставената на ищеца безплатна правна помощ, определена съразмерно на уважената част на иска въз основа на възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 година в размер на 1310 лева. На основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата 396.15 лева, представляваща разноски по производството за възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение и определена съразмерно на отхвърлената част на иска.

Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати и на съда сумата 315.69 лева - дължимата държавна такса от 215 лева и разноски за възнаграждения за вещи лица от 99.69 лева съобразно уважената част на иска.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.В.Д., ЕГН **********,***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 5400 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от причинените му травматични увреждания – мозъчно сътресение; контузия на десния бъбрек; разкъсно-контузна рана на лявата теменна област на главата; разкъсно-контузна рана на устата; контузия и подкожен хематом на лявото бедро; контузия и охлузване на лявата предмишница и контузия на гърба и поясната област на гръбнака, в резултат от осъществено на 23.08.2016 г. по ул. Челопешко шосе в посока на движение от кв. Ботунец на гр. София към ул. Околовръстен път и на 400 метра преди разклона за кв. Кремиковци пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Мерцедес Е220 ЦДИ с ДК № *******– С.К.П., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със З.Л.И. АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 28.02.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над уважения размер от 5400 лева до пълния предявен размер от 26000 лева и акцесорната претенция за периода от 23.08.2016 г. до 27.02.2017 г. включително.

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Г.П.Ч. от САК на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв сумата 272.08 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 година за предоставената на И.В.Д. безплатна правна помощ по производството.

ОСЪЖДА И.В.Д., ЕГН **********,***, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 396.15 лева, представляваща разноски по производството.

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 315.69 лева - държавна такса и възнаграждения за вещи лица.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

СЪДИЯ: _________

Р. Бошнакова