РЕШЕНИЕ
№ 4043
гр. София, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110140890 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г. В. Т., с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл.55,
ал.1,пр.3 ЗЗД и по чл.59, ал.1 ЗЗД.
Ищецът поддържа, че изп.дело № [номер] по описа на ЧСИ М. Б., рег.№ [номер] на
КЧСИ, е образувано въз основа на изпълнителен лист от 26.05.2016 г., издаден по ч.гр.д. №
18632/2016 г. по описа на СРС, 142-ри състав в полза на ответника срещу него за сумата от
1 073,46 лева главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода месец 03.2013 г. – месец 04.2015 г., законна лихва върху сумата от
05.04.2016 г. до окончателното плащане, 166,45 лева мораторна лихва за забава за периода
30.04.2013 г. – 23.03.2016 г. и 325 лева разноски по делото. Сочи, че по изпълнителното дело
е наложен запор на банковите му сметки и в резултат от това принудително му е събрана
сумата от 1 561,31 лева, от която 1 416,69 лева е преведена на взискателя и 146,62 лева са
задържани от съдебния изпълнител за покриване на такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ.
Твърди сумите да са недължимо принудително събрани, тъй като вземанията на взискателя
са погасени по давност към момента на удръжките, което е признато с влязло в законна сила
съдебно решение по гр.д. № 68144/2019 г. по описа на СРС. Твърди със сумата от 1 416,69
лева ответникът да се е обогатил, доколкото я е получил на отпаднало основание – след
погасяване на правото на принудително изпълнение на вземането с изтичане на
предвидения в закона давностен срок.Сочи, че след изтичане на давностния срок е
отпаднало основанието за получаване сумата от 1 416,69 лева и дружеството дължи
1
връщане на тази сума. Навежда, че с принудително събраната сума от 146,62 лева за такси и
разноски по изпълнението ответникът се е обогатил, спестявайки си разноски по същото
изпълнително дело, а предвид погасяване на правото на принудително изпълнение на
вземането тези разноски не следва да са за сметка на длъжника. Прилага писмени документи
и претендира сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответника е подал писмен отговор, с който оспорва исковете по
основание и размер. Прави възражение, че не е ясно какви суми са постъпили в негова полза
по изпълнителното дело.Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на
сторените в производството разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема
следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.55, ал.1 ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е налице имуществено разместване между ищеца и ответника
(преминаване на сумата от 1 416,69 лева от патримониума на ищеца в този на ответника),
неоснователността на имущественото разместване (сумата е събрана принудително след
изтичане на погасителен давностен срок), какво е получено от ответника като вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на
които основава изгодни за себе си последици, както и че е налице основание за
имущественото разместване и основания за спиране и/или прекъсване на давностния срок.
Страните не спорят и по делото се установява от представените писмени
доказателства, че на 26.05.2016 г. по ч.гр.д. № 18632/2016 г. по описа на СРС, 142-ри състав
въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 07.04.2016 г. в полза на [фирма] срещу Г. В. Т. бил издаден изпълнителен лист за
сумата от 1 073,46 лева главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода месец 03.2013 г. – месец 04.2015 г., законна лихва върху сумата
от 05.04.2016 г. до окончателното плащане, 166,45 лева мораторна лихва за забава за
периода 30.04.2013 г. – 23.03.2016 г. и 325 лева разноски по делото. Доказва се в
производството, че по молба на дружеството от 17.10.2019 г. било образувано изп.дело №
[номер] по описа на ЧСИ М. Б., рег.№ [номер] на КЧСИ. С молбата за образуване
дружеството поискало събиране на непогасения остатък от задължението, който към
17.10.2019 г. възлизал на 912,22 лева главница и 269,61 лева лихва и възложило на съдебния
изпълнител да определи способа за изпълнение на основание чл.18 ЗЧСИ.
Установява се, че по изпълнителното дело на 24.10.2019 г. били изготвени запорни
съобщения за налагане на запор върху вземания от получавано от [фирма] възнаграждение
за труд от длъжника и запор върху вземания по банкови сметки на Т.. Въз основа на
наложения запор на 29.11.2019 г. по изпълнителното дело постъпила сумата от 393,86 лева, а
на 12.12.2019 г. – сумата от 1 623,06 лева.
На 18.12.2019 г. е приключено изпълнителното дело на основание чл.433, ал.2 ГПК и
2
наложените запори са вдигнати.
Доказва се в производството от удостоверение изх. № 33004/09.04.2021 г., че от
постъпилата сума в размер на 2 016,92 лева на взискателя била преведена сумата от 1 416,69
лева, 146,02 лева били удържани за такси на съдебния изпълнител по т.26 ТТРЗЧСИ, 60,10
лева били удържани за разноски за съдебния изпълнител и 390,51 лева били възстановени на
длъжника като надвнесени.
С влязло в законна сила на 26.02.2021 г. решение № 20028868/01.02.2021 г. по гр.д. №
68144/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 46-ти състав по искове с правно основание чл.124, ал.1
вр.чл.439 ГПК е признато за установено, че Т. не дължи на [фирма] сумата от 912,22 лева,
представляваща непогасен остатък от цената на доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода месец 03.2013 г. – месец 04.2015 г., за което вземане е бил издаден изпълнителен
лист от 26.05.2016 г. по ч.гр.д. № 18632/2016 г. по описа на СРС, 142-ри състав, за чието
събиране е било образувано изп.дело № [номер] по описа на ЧСИ М. Б..
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо и се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение –
чл. 116, б. “в“ ЗЗД, а от прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да
тече нова давност.
Предявеното за събиране останало непогасено задължение по издадения изпълнителен
лист е такова за цена на доставена топлинна енергия и за лихва. Престациите за дължимата
цена за доставена топлинна енергия представляват периодичните плащания по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД и по отношение на тях намира приложение тригодишния давностен срок
(ТР № 3/2012 г., решение №168 от 22.12.2009 г. по т.дело №408/2009 год. на ІІ ТО и
решение №172 от 23.12.2010 г. по т.дело №180/2010 г.). С последната кратка тригодишна
давност се погасяват и вземанията за обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг
(по аргумент от чл. 111, б. "в" ЗЗД ).Не се твърди и доказва да се касае за вземане,
установено със съдебно решение, за което приложим ще бъде срока по чл.117, ал.2 ЗЗД. От
записа по изпълнителния лист, в която насока няма спор между страните, се установява, че
същият е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение в хипотезата на чл. 416
ГПК, поради което и във връзка с чл. 404, т. 1 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение е
основание за издаване на изпълнителен лист, което придава на заповедта изпълнителна
сила. Отсъствието на норма в процесуалния закон, която да приравнява влязлата в сила
заповед за изпълнение на влязло в сила съдебно решение или препраща към уредбата на
съдебните решения и конкретно придадената им с процесуалния закон сила на пресъдено
нещо по смисъла на чл. 296 – чл. 299 ГПК норма, както и обстоятелството, че разпоредбите
на закона касаещи силата на пресъдено нещо на съдебните решения са императивни и не
могат да бъдат прилагани по аналогия или при условията на разширително тълкуване, в това
число на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД /мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г., тълк.д. №
2/2013 г., т. 14, ОСГТК на ВКС/. Следва да се посочи, че в заповедните производства се
стига до издаване на изпълнителен лист без да се провежда исково производство, в което със
сила на пресъдено нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора, при
3
липса на подадено възражение в срок заповедта влиза в сила, но няма установително
действие за съществуване на вземането, тъй като се ползва с изпълнителна сила, но не и със
сила на пресъдено нещо и правните последици на акта на съда не се приравняват на съдебно
решение, постановено в исков процес. Следва да се отбележи, че в случаите на чл.424 ГПК
длъжникът може да оспори самото вземане, а когато е бил лишен от възможност да го
оспори в срока по чл.414, ал.2 ГПК разполага със защита по реда на чл.423 ГПК.
Изложеното налага извод, че в случая е приложим тригодишен давностен срок за лихвата, а
срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на
вземането.
Съобразно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане са се
погасили и произтичащите от него акцесорни вземания по изпълнителния титул.
По делото не са ангажирани доказателства за падежа на задължението на Т., но
доколкото т. дружество се е снабдил с изпълнителен лист на основание чл.416 ГПК, то към
датата на издаване на изпълнителния лист вземането е било изискуемо.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. От датата на издаване на изпълнителния лист до
датата на образуване на изпълнителното производство е изтекъл тригодишния давностен
срок, погасил правото на принудително изпълнение на незаплатените вземания по
изпълнителния лист. В производството не са заявени и доказани обстоятелства, които да са
довели до спиране и/или прекъсване на давностния срок. С влязло в законна сила съдебно
решение е признато за установено между страните, че заявеното за събиране в
изпълнителното производство главнично вземане е погасено по давност.Както бе по – горе
споменато с изтичане на давностния срок на главното вземане се погасяват и акцесорните
вземания по изпълнителния титул (чл. 119 ЗЗД), каквито несъмнено са вземанията за лихва.
Налагането на запор върху вземания за трудово възнаграждение и по банковите сметки на
ищеца на 24.10.2019 г. и постъпването на суми по изпълнителното дело вследствие на
наложения запор след погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на
вземанията по издадения изпълнителен лист налага извод, че удържането на сумите е
извършено на отпаднало основание. Не е налице спор в съдебната практика, че хипотезата
на принудително удържани суми след изтичане на давностния срок осъществява състава на
кондикцията по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД (тази практика е изразена и в Решение №
139/28.08.2013 г. по т.д. № 98/2012 г. на ВКС, II т.о.).
Противно на твърденията на ответника по делото се доказва от материалите по
приложеното изпълнително дело, че от получената вследствие на наложения запор сума
нему са преведени 1 416,69 лева. Поради това претенцията по чл.55, ал.1 ЗЗД се явява
основателна в пълния претендиран размер.
По иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже твърдените
факти, от които извлича правата си, в това число, че намаляването на имуществото си поне с
претендираната сума, поради това, че са му принудително удържани суми за разноски по
изпълнителното дело, както и обогатяване на ответника за посочената сума за сметка на
4
ищеца при спестяване на плащане на същата.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения.
По делото се установява, че след изтичане на погасителния давностен срок
принудително са удържани суми от ищеца в размер на 146,62 лева и същите са послужили
за погасяване на такси по т.26 от ТТРЗЧСИ. Съгласно чл. 79, ал. 1, т.1 ГПК, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се
прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство. В конкретния случай производството е приключено поради
погасяване на вземането, но последното е настъпило вследствие предприети действия по
принудително изпълнение след изтичане на давностния срок. След изтичане на този срок са
удържани и таксите по изпълнението в размер на 146,62 лева. Доколкото таксите излезли от
патримониума на длъжника, то ответникът се е обогатил чрез спестяване на разходи за
сметка на обедняването на ищеца в размер на платените разноски. Налице е хипотеза на
неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, тъй като не е налице пряко разместване на
имуществени блага от патримонуима на обеднелия в патримониума на обогатилия се. С
оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че ответникът се е обогатил без
основание със сумата от 146,62 лева разноски по изпълнението, за сметка на ищеца, поради
което и на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да му върне посочената сума.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски съобразно уважената част от иска.
Ищецът е реализирал разноски в размер на 400 лева, от които 100 лева държавна такса и 300
лева адвокатско възнаграждение, за чието заплащане по делото е представен договор за
правна защита и съдействие, служещ като разписка. Възражението на ответника по чл.78,
ал.5 ГПК е неоснователно, доколкото претендираното адвокатското възнаграждение е под
минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],
[улица], да заплати на Г. В. Т., ЕГН:**********, с адрес [населено място], [жк], [жилищен
адрес] и със съдебен адрес [населено място], [улица], партер, на основание чл.55, ал.1, пр.3
ЗЗД, сумата 1 416,69 лева, представляваща принудително събрани суми по изп.дело №
[номер] по описа на ЧСИ М. Б., рег.№ [номер] на КЧСИ, образувано въз основа на издаден
по ч.гр.д. № 18632/2016 г. по описа на СРС, 142-ри състав изпълнителен лист от 26.05.2016
г., като получени на отпаднало правно основание, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба (13.07.2021 г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],
5
[улица], да заплати на Г. В. Т., ЕГН:**********, с адрес [населено място], [жк], [жилищен
адрес] и със съдебен адрес [населено място], [улица], партер, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД,
сумата 146,62 лева, представляваща принудително събрана такси по т.26 от ТТРЗЧСИ по
изпълнението по изп.дело № [номер] по описа на ЧСИ М. Б., рег.№ [номер] на КЧСИ, с
която [фирма] се е обогатило неоснователно, спестявайки плащане на същите, ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба (13.07.2021 г.) до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],
[улица], да заплати на Г. В. Т., ЕГН:**********, с адрес [населено място], [жк], [жилищен
адрес] и със съдебен адрес [населено място], [улица], партер, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 400 лева, представляваща реализирани в производството съдебно-деловодни
разноски за тази съдебна инстанция.
Присъдебите на ищеца суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка IBAN:
[банкова сметка].
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6