Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 31.07.2019 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 03.07. 2019 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: ТАНЯ КЕМЕРОВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1241
по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 185/25.03.2019г.,
постановено по гр. д.№2758/2018г. по описа на Районен съд - К., с което Застрахователно
акционерно дружество ,,А. ” АД е осъдено да заплати на Д.Д.С. на основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. с §22 от КЗ, сумата от 5000 лв. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди- морални болки и страдания, следствие смъртта
на брат й С.Б.С., починал на 27.12.2013 г. в резултат на ПТП, виновно причинено
от Р.П.Д., с ЕГН-********** като водач на лек автомобил марка „Сеат Ибиза“, с
ДК№А**КН, за който е сключена със ЗАД,,А. ” АД задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“ по застрахователна
полица №11113002234315, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2018 г. до
окончателното изплащане, както и 1524.06 лв. лихва за забава за периода от 26.10.2015
г. до 26.10.2018 г. и “Застрахователно акционерно дружество ,,А.” АД е осъдено
да заплати на Д.Д.С., направените по делото 1050.96 лв. съдебни разноски.
Във въззивната жалба са наведени доводи
за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като са изложени подробни
съображения в тази връзка. Направено е искане да се отмени обжалваното решение
и да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.
Претендират се направените разноски пред двете инстанции
В законния срок не е депозиран отговор
на въззивната жалба, като в съдебно заседание процесуалният представител на
въззиваемата Д.Д.С. моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение и
претендира разноски в настоящото производство.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият
състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са
предявените искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./във вр. §22
от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата, в качеството си на сестра на
починалия вследствие на ПТП С.Б.С.с ЕГН-**********,***
е предявила пред Казанлъшкия РС искове за присъждане на неимуществени вреди,
причинени вследствие смъртта на брат й, причинена от ПТП на 13.11.2013 г. от
виновното поведение на водача на лек автомобил „Сеат Ибиза“, с ДК№А**КН
Р.П.Д..
Не е спорно, а и от представеното по
делото заверено копие на комбинирана застрахователна полица №11113002234315 за
застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „злополука“ от
11.09.2013 г. е видно, че за управлявания от Р.П.Д. лек
автомобил „Сеат Ибиза“, с ДК№А**КН, е налице сключен с ответното
дружество ЗАД „А.” АД задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” и застраховка „злополука“, със срок на действие от 18.09.2013
г. до 17.09.2014 г.
Видно от представеното заверено копие
на Присъда №44/27.10.2014 г., постановена по НОХД.№406/2014 г. по описа на ОС-С.З., Р.П.Д.,
роден на *** г. в гр.Раднево е признат за виновен в това, че на
13.11.2013 г. на кръстовище на път 6602 и път ІІ–66, източно
от с.Б., обл. С.З., при управление на МПС -лек автомобил „Сеат
Ибиза“, с ДК№А** КН, нарушил правилата за движение по пътищата- чл.50, ал.1 от ЗДвП, чл.46, ал.2 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С.Б.С., с
ЕГН-**********,***, като след деянието е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което
и на основание чл.343а, ал.1, б.“б“ вр. с чл.343,
ал.1, в“в“ вр. с чл.342, ал.1 вр. чл.58а, вр. чл.54 от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца, като
наказанието е отложено за изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от
пет години. Не е спорно, че постановената по НОХД №406/2014 г. по
описа на ОС-С.З. присъда е влязла в законна сила на 12.11.2014 г.
Видно от приетото от РС заверено копие на удостоверение
изх.№1936/05.10.2018 г. на Община К., С.Б.С., с ЕГН-********** е брат на ищцата
Д.Д.С., с ЕГН-**********.
С оглед изясняване на фактите по
делото, в производството пред РС е назначена комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, от чието заключение се установява, че
пострадалият С.Б.С.е претърпял ПТП на 13.11.2013 г., при което управляваният от
него лек автомобил е бил блъснат от друг лек автомобил в зоната на предна лява
колона-откъм страната на водача, като вследствие на удара автомобилът на
пострадалия се завъртял наляво в посока северозапад, ударил се в бордюра на
площадката на бензиностанция „Виа“ и е напуснал пътното платно. При завъртането
на автомобила пострадалият С. е изпаднал от него на терена и е
останал да лежи върху терена по лице, като получил гръбначномозъчна травма
и разкъсно-контузни рани на главата и след инцидента е
приет на лечение в болнично заведение, където починал на 21.12.2013 г.
Причината за смъртта на С.Б.С.с ЕГН-********** от с.Я. е
гръбначно-мозъчна травма с некроза на гръбначния мозък
в шийния отдел, оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване,
довели до парализа на жизнено важни центрове-дихателния и сърдечно-съдовия. Налице е
пряка причинно следствена връзка между получените травматични увреждания при
ПТП на 13.11.2013 г. и настъпилия смъртен изход на 21.12.2013 г. В конкретния
случай пострадалият С. не е бил с поставен обезопасителен колан към
момента на произшествието, тъй като са налице данни, че непосредствено след
ПТП-то той е изпаднал от лекия автомобил върху терена. При
поставен обезопасителен колан при описания механизъм на ПТП,
пострадалият С. не би следвало да изпадне от автомобила върху терена. От
обясненията на експерта Стамов в съдебно заседание пред РС се установява,
че със или без предпазен колан, с оглед механизма на ПТП, при
страничен удар, травматични увреждания биха се получили при камшичен
удар в областта на шийния отдел на гръбначния стълб.
Травмата на шийния отдел на гръбначният стълб в случая пострадалият е
получил при камшичния удар, което е довело до некрозата на
гръбначния стълб, от която е последвала възходящата парализа и оток на
главния мозък с подтискане на жизненоважните центрове.
От показанията на разпитаните пред
РС свидетели -св.Д. Е. Д. и св.С. Н. С. /съпруг на ищцата/ се
установява, че между ищцата и брат й С.Б.С.е съществувала силна емоционална
връзка, която се проявявала през годините. Те поддържали редовни контакти, загриженост
един към друг. След злополуката ищцата била много притеснена за
състоянието на брат си, посещавала го редовно в болницата, плачела,
страдала. След смъртта на С.Б. тя се затворила, престанала да
общува, отслабнала, не можела да спи, което наложило посещение при лекар и
приемане на успокоителни.
РС е кредитирал показанията на
свидетелите. Същите се кредитират и от настоящата инстанция, тъй като
свидетелите са очевидци на обстоятелствата, за които свидетелстват.
Показанията им са еднопосочни и
непротиворечиви досежно сочените обстоятелства.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В случая, наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 13.11.2013
г., по силата на което ответникът по делото, е поел задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования автомобил трети лица, се
установява от представената по делото застрахователна полица №11113002234315 на
Застрахователно акционерно дружество ,,А. ” АД с валидност от 18.09.2013
г. до 17.09.2014 г.
По делото безспорно също
така се установи, че смъртта на С.Б.С.се
намира в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил Р.П.Д., което е установено с Присъда
№44/27.10.2014 г., постановена по НОХД.№406/2014 г. по описа на ОС-С.З., която съгласно
разпоредбата на чл. 300 ГПК
е задължителна за гражданския съд.
Следователно всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане са налице: деяние, противоправност на
деянието, вина, причинна връзка и вреди. Поради това отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 226, ал.
1 от КЗ/отм./, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за
неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Окръжен съд счита, че в
случая правилно РС се е позовал на Тълкувателно решение №1/2016 г. по
тълк.д.№1/21.06.2018 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно посочената съдебна практика, материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4/25.05.1961 г. и Постановление №5/24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В хода на съдебното производство
се установява по безспорен начин наличието на такава особено близка връзка
между ищцата и починалия й, вследствие на ПТП брат, поради което искът се явява
основателен и следва да се уважи от съда.
Относно размера на иска за
неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
В настоящия случай ищцата,
като сестра на починалия С.Б., е от кръга на лицата, имащи право на
обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във вр. §22 от КЗ. От свидетелските
показания се установява, че ищцата и нейният брат
са поддържали изключително близки отношения на грижа, помощ и
подкрепа, поради което въззивният съд приема, че освен връзката на
родство, между ищцата и единственият й брат е била установена трайна
и дълбока емоционална връзка. Ето защо, като взе предвид претърпените от ищцата
болки и страдания вследствие смъртта на брат й, настоящата съдебна инстанция
приема, че дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди на Д.Д.С. вследствие
на смъртта на брат й С.Б.С., настъпила при ПТП на 13.11.2013 г. е в размер на 5 000
лв.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от С.Б.С., поради неизползване на обезопасителен колан. В
заключението на съдебната автотехническа и медицинска експертиза е посочено, че
в случай, че пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан не би се
предотвратило или значително ограничило, причиняването на сочените в исковата молба, телесни увреждания и съответно настъпването на
леталния изход. С оглед изложеното по-горе относно справедливия
размер на претендираното обезщетение и липсата на признато от съда
съпричиняване на вредите от страна на починалия С.Б.С., искът на ищцата за
неимуществени вреди от загубата на нейния баща, следва да се уважи за цялата
претендирана сума от 5 000 лв.
При
прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя
/какъвто е настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за неимуществените
вреди се дължат, съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането, както и съгласно предвидената за това
възможност в разпоредбата на чл. 223, ал.
2, изр. 1 - во от КЗ. В
практиката на ВКС, обективирана в решение № 45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г.
на ВКС ТК, решение №72/30.04.09г. по т.д. №475/08г. на ВКС-ТК, постановени по
реда на чл. 290 от ГПК, също е възприет принципът, че обезщетение за забава в
размер на законната лихва се дължи от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по
прекия иск на увредения срещу застрахователя чл. 226, ал. 1 от КЗ/ по
застраховка “Гражданска отговорност”.
В настоящи
случай ищцата претендира лихва за забава за периода от 26.10.2015 г.
до 26.10.2018 г., чийто размера изчислен от съда на основание чл. 162 от ГПК е 1524.06 лв. В този размер искът се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен.
РС
при постановяване на решението си е стигнал до същите правни изводи относно
основателността на предявените искове. Предвид гореизложеното, въззивният съд
намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивникът Застрахователно
акционерно дружество ,,А. ” АД следва да заплати на Д.Д.С. направените пред настоящата съдебна инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 185/25.03.2019г., постановено по гр. д.
2758/2018г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ,,А. ”
АД, с ЕИК*** със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.“***** да заплати на Д.Д.С., с ЕГН-**********
***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените пред настоящата съдебна
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин
лева/ по посочената от Д.Д.С. банкова сметка:*** „Р. /България/“ ЕАД, с
титуляр адв.М.Т..
Решението е окончателно не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: