Решение по дело №3066/2018 на Административен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№      2382                                     14.12.2018 година                            гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,        XIX-ти административен състав,

на двадесет и девети ноември                               две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

              ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ

                2. ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря К. Л.

с участието на прокурора Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 3066 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Какодзюцу” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул.„Чайка“ № 3, к-с „Пенелопа Палас“ вх.А, ет.6, ап.А26, представлявано от А.Л.против Решение № 1300/02.10.2018г. постановено по НАХД № 3034/2018г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 310542-F352572/05.01.2018г. на издадено от директора на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП – Бургас, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание  чл. 179 от ЗДДС, на касатора е наложена имуществена санкция  в размер на 500 лв.

Конкретни отменителни основания не се посочват. Касаторът възразява, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като нарушението неправилно е квалифицирано по чл.125, ал.5 от ЗДДС. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото наказателно постановление.

Ответникът по касация – ТД НАП - Бургас, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е  неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 310542-F352572/05.01.2018г. издадено от директора на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП – Бургас, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание  чл. 179 от ЗДДС, на касатора е наложено имуществена санкция  в размер на 500 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че в проведеното  административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество съдът е обосновал извод, че е осъществен състава на нарушението, като това се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което правомерно е ангажирана отговорността на санкционираното дружество за неспазване на митническото законодателство. Прието е, че деянието не може да бъде прието за маловажен случай на административно нарушение. Наложената имуществена санкция съдът е преценил като определена в съответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, с оглед на което потвърдил НП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Дружеството-касатор е санкционирано за това, че  в предвидения от закона срок-14.08.2017г., не е подал в ТД на НАП – Бургас справка-декларация, отнасяща се до данъчен период м.юли 2017г., в нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС.

Нормата на чл.125, ал.1 ЗДДС вменява задължение за регистрираното лице за всеки данъчен период да подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б. Съгласно чл. 125, ал.5 ЗДДС декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. След като е безспорно, че лицето е регистрирано по ЗДДС, то е било длъжно да подава изискуемите декларации ежемесечно и в сроковете по ал.5, в случая до 14.08.2017г., което не е сторено в настоящия случай от дружеството - касатор. За неизпълнението на това задължение от страна на регистрирани по ЗДДС юридически лица, в  чл. 179 ЗДДС е предвидено налагане на имуществена санкция от 500.00 до 10 000.00 лева.

Със своето бездействие лицето не е изпълнило установеното в закона задължение, поради което изводите на районния съд за правилната правна квалификация на извършеното нарушение по чл.125, ал.5 ЗДДС и за точното прилагане на санкционна норма на  чл.179 ЗДДС спрямо „Какодзюцу” ЕООД от страна на административнонаказващия орган са правилни.

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилна квалификация на нарушението. Административно-наказателната разпоредба на чл.179 от ЗДДС съдържа съставомерните признаци на деянието, а именно –субекта е „лице, което, като е длъжно“, изпълнителното деяние, което се осъществява чрез бездействие „не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове“. В посочената разпоредба се съдържа правната норма на чл.125, ал.1 от ЗДДС, в която е регламентирано задължението за подаване на справка декларация. Освен изложеното в разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС се съдържа препращане към разпоредбите на ал.1 и ал.3, а именно: Декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри по ал.3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, поради което не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, което е предпоставка, за да се квалифицира едно нарушение за съществено нарушаване на процедурата и основание за отмяна на обжалвания акт. В случая правилно е определена нарушената законова разпоредба, както и относимата административно-наказателна разпоредба.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1300/02.10.2018г. постановено по НАХД № 3034/2018г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                    2.