Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2382 14.12.2018 година
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XIX-ти административен състав,
на
двадесет и девети ноември две хиляди и
осемнадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря К. Л.
с участието на прокурора Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 3066 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл.63, ал.1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на „Какодзюцу” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Поморие, ул.„Чайка“ № 3, к-с „Пенелопа Палас“ вх.А, ет.6,
ап.А26, представлявано от А.Л.против Решение № 1300/02.10.2018г. постановено по
НАХД № 3034/2018г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление № 310542-F352572/05.01.2018г. на издадено от директора на Дирекция "Обслужване" при
ТД на НАП – Бургас, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 от Закон за данъка
върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 179 от ЗДДС, на касатора е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв.
Конкретни отменителни
основания не се посочват. Касаторът възразява, че в
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, като нарушението неправилно е квалифицирано по чл.125, ал.5 от ЗДДС.
Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото наказателно постановление.
Ответникът по касация – ТД
НАП - Бургас, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като
неоснователна.
Представителят на Окръжна
прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по
делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение
Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 310542-F352572/05.01.2018г.
издадено от директора на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП –
Бургас, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 от Закон за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС) и на основание
чл. 179 от ЗДДС, на касатора е наложено имуществена санкция в размер на 500 лв. За да постанови решението
си съдът е приел, че в проведеното
административнонаказателно производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. По същество съдът е обосновал извод, че е осъществен
състава на нарушението, като това се потвърждава от събраните по делото писмени
и гласни доказателства, поради което правомерно е ангажирана отговорността на
санкционираното дружество за неспазване на митническото законодателство. Прието
е, че деянието не може да бъде прието за маловажен случай на административно
нарушение. Наложената имуществена санкция съдът е преценил като определена в
съответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, с оглед на което потвърдил НП.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта
и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Възраженията на касатора
са неоснователни.
Дружеството-касатор е
санкционирано за това, че в предвидения
от закона срок-14.08.2017г., не е подал в ТД на НАП – Бургас
справка-декларация, отнасяща се до данъчен период м.юли 2017г., в нарушение на
чл.125, ал.5 от ЗДДС.
Нормата на чл.125, ал.1 ЗДДС вменява задължение за регистрираното лице за всеки данъчен период да
подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.
124, с изключение на случаите по чл. 159б. Съгласно чл. 125, ал.5 ЗДДС
декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о
число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. След
като е безспорно, че лицето е регистрирано по ЗДДС, то е било длъжно да подава
изискуемите декларации ежемесечно и в сроковете по ал.5, в случая до
14.08.2017г., което не е сторено в настоящия случай от дружеството - касатор.
За неизпълнението на това задължение от страна на регистрирани по ЗДДС
юридически лица, в чл. 179 ЗДДС е
предвидено налагане на имуществена санкция от 500.00 до 10 000.00 лева.
Със своето бездействие
лицето не е изпълнило установеното в закона задължение, поради което изводите
на районния съд за правилната правна квалификация на извършеното нарушение по
чл.125, ал.5 ЗДДС и за точното прилагане на санкционна норма на чл.179 ЗДДС спрямо „Какодзюцу” ЕООД от страна
на административнонаказващия орган са правилни.
Неоснователни
са изложените в касационната жалба доводи за неправилна квалификация на
нарушението. Административно-наказателната разпоредба на чл.179 от ЗДДС съдържа
съставомерните признаци на деянието, а именно –субекта е „лице, което, като е
длъжно“, изпълнителното деяние, което се осъществява чрез бездействие „не
подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124
или не ги подаде в предвидените срокове“. В посочената разпоредба се съдържа
правната норма на чл.125, ал.1 от ЗДДС, в която е регламентирано задължението
за подаване на справка декларация. Освен изложеното в разпоредбата на чл.125,
ал.5 от ЗДДС се съдържа препращане към разпоредбите на ал.1 и ал.3, а именно:
Декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри по ал.3 се подават до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, поради
което не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, което е предпоставка,
за да се квалифицира едно нарушение за съществено нарушаване на процедурата и
основание за отмяна на обжалвания акт. В случая правилно е определена
нарушената законова разпоредба, както и относимата административно-наказателна
разпоредба.
Предвид
изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№ 1300/02.10.2018г. постановено по НАХД № 3034/2018г. на Районен съд Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.