Решение по дело №1707/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 985
Дата: 13 юли 2020 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20191100901707
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р      Е       Ш       Е       Н       И       Е

Гр.София, … юли 2020 година

В       ИМЕТО      НА      НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                         СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

с участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№1707 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                  

                   В исковата си молба ищецът ЕТ „ЕР 4-81- Р.Х.-Р.Х.“, ЕИК *******., твърди, че е собственик и наемател на земеделски земи в района на селата Брягово и Драгойново, общ. Първомай, които засажда с тютюн. Член е на Националната конфедерация на производителите на тютюн в България. Д. фонд „З.“(ДФЗ), при Министерство на земеделието, е инициирал програма за подпомагане на земеделските стопани чрез съфинансиране на застраховки върху земеделски култури. Ищецът се запознал с указанията на Фонда, приети на 12.03.2018 година и кандидатствал за помощ, като на 18.06.2018 година представител на Фонда е огледал парцелите  и му било издадено удостоверение за одобрение и посочване на параметри, при които следва да се застрахова. Съгласно указанията и удостоверението ищецът е избрал ответника като застраховател, измежду посочените от Фонда, за да застрахова културите си и да плати първа вноска на застрахователната премия от 35%, като другата част от тази премия Фондът следва да плати директно на застрахователя, след подписване на застрахователната полица.

                   Ищецът твърди, че на 25.06.2018 година е сключил застрахователен договор с ответника, обективиран в полица №180745300003. С този договор застраховал четири парцела с тютюн с обща площ от 664 дка и 9 ара съгласно Общите условия на ответника за застраховане на земеделски култури, клауза „Тютюн“, приети на 03.11.2010 година. Общата застрахователна сума, уговорена с този договор е в размер на 332 450лв, а премията – 19 947лв. Платил определената вноска от премията в размер на 7 338,39лв на 26.06.2018 година, в която се съдържа целия данък.

                   На 30.07.2018 година сключил договор с Фонда № 09/524113/01712.

                   В периода 26-29.06.2018 година в района на гр.Първомай паднали повсевместни валежи от дъжд със значителни количества, които увредили посевите. Това събитие, съгласно застрахователния договор, е покрит риск.

                   Уведомил ответника за събитието и той изпратил свой представител за оглед на щетите. Направен е и видеоклип с дрон. Ищецът твърди, че 440 дка и 5 ара от насажденията са получили увреждания, определени от представителя на ответника на 59,58% , което формира обща вреда в размер на 131 224,95лв. Заведена била преписка по щета №18530740002.

                   Ищецът твърди, че за ответника е възникнало задължение да извърши плащане на обезщетение, но на 13.09.2018 година ответникът е изпратил писмо до ищеца, с което е отказал да плати, като е аргументирал своя отказ с факта, че Фондът не бил внесъл своята част от дължимата премия до настъпване на събитието. Фондът е извърши плащане на своята част от дължимата премия на 14.08.2018 година, като плащането е прието и осчетоводено от ответника.

                   Ищецът твърди, че дълго продължилите устни и писмени преговори не довели до плащане, поради което сезирал КФН, а последната е изпратила на ответника писмо на 27.12.2018 година с тълкуване на договора, приемайки, че полицата е породила своето действие още с плащане на първата вноска, поради което се дължи изплащане на обезщетение. На това писмо ответникът е отговорил със свое писмо от 11.01.2019 година, че поддържа отказа си да плати.

                   Ищецът моли съда, след като съобрази изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника да му плати част от претендираното обезщетение в размер на 25 001лeва, ведно с лихвата и разноските по делото.

                   В срока за отговор ответникът З.“У.“ АД, ЕИК *******., оспорва претенцията по основание и размер.

                   По основанието прави следните възражения:

                   Оспорва да е налице валидно застрахователно правоотношение. Полицата, твърди, да влиза в сила от 24,00 часа на датата на постъпване на дължимата застрахователна премия по банковата сметка на застрахователя и приключва в обичайното време за прибиране на реколтата.

                   С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу заплащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да плати обезщетение на застрахованото  или на трето лица, ползващо се от застрахователно обезщетение или парична сума. Сочи необходимите и задължителни реквизитите на застрахователния договор и че в процесната полица е записано, че премията е платима от страна на застрахования- ищец и ДФ“Земеделие“- ползващо лице по полицата, като същата се поделя между тях съгласно условията на схемата за съфинансиране на застрахователните премии при застраховане на земеделска продукция. Така всеки от тях следва да заплати припадащата му се част от премията, съответно 65% от Фонда и 35% от земеделския производител. Ответникът твърди, че полицата е сключена на 25.06.2018 година, като на 26.06.2018 година ищецът е заплатил своята част от премията в размер на 7 380,39лв, представляваща 35% от общата цена на застраховката, ведно с дължимия данък в размер на 2%. Останалата част от премията е внесена от Фонда в размер на 12 965,55лв на 14.08.2019 година.

                   Събитието, за което ищецът твърди, че представлява покрит риск, е осъществено в периода на 26 - 29.06.2018 година. Към този момент застрахователният договор не е влязъл в силя и това е така, тъй като в полицата е определен срок на застраховката и е записано, че същата влиза в сила от 24,00 часа на датата на постъпване на дължимата застрахователна премия по банковата сметка на застрахователя. Следователно, договорът влиза в действие не само с неговото подписване, но и от фактическото плащане на цялата премия, което следва от логическото и граматическо тълкуване на текста от договора, който е в унисон с разпоредбата на чл.367 КЗ. Задължението на застрахователя е да носи риска от настъпване на застрахователното събитие, но след влизане в сила на договора.Такова задължение за него не съществува през време, в което не е бил обвързан от договора. Именно в такъв период е настъпило събитието във връзка, с което се дири обезщетение. Отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана в период, предхождащ плащането на премията. Но дори и премията да е била заплатена на посочената дата, то застрахователното събитие започва в 24,00 часа на датата на постъпване на премията. В 24,00 часа на 26.06.2018 година обаче застрахователното събитие  вече е било настъпило, тъй като съгласно справката от НИМХ на БАН именно от този момент започват проливните дъждове. Кога обаче е започнало това събитие, твърди ответникът, е без значение, тъй като само част от дължимата застрахователна премия е била платена към датата на неговото настъпване. Споразумението на ищеца с Фонда е непротивопоставимо на застрахователя, тъй като същият не е страна в него и в преценката на ищеца и Фонда да съобразят поведението си и да платят премията съгласно уговорената в полицата. По-късното плащане на полицата от страна на Фонда не е основание да се ангажира отговорността на застрахователя да осигури застрахователно покритие, тъй като поемането на риска е насрещното задължение на задължението за плащане на застрахователната премия и нейното неплащане води до невъзможност договорът да влезе в сила.

                   Другото основание за  отхвърляне на иска е, че полицата е сключена в полза на трето лице, а именно ДФ“Земеделие“. Именно то е легитимирано да иска обезщетение, а не ищеца.

                   По размера – оспорва размера на дирената сума, тъй като не са налице писмени доказателства, установяващи стойността на увредения тютюн. Записаната в протокола сума е провизорна и е начислена на база увредения процент продукция спрямо застрахователната сума.Това е противоречие с принципа за реална обезвреда, съгласно който обезщетението следва да е равно на размера на вредата към деня на събитието или в случая пазарната цена на увредения тютюн.

                   Моли съда да отхвърли иска, претендира разноските по делото.

                   В допълнителната искова молба ищецът поддържа заявената теза, сочи банкова сметка, ***, че не е налице разсрочване на плащане на премията, платец и срок за внасянето и.

                   Оспорва, че не е легитимирано лице да дири обезвреда, като оспорва, че полицата е сключена в полза на ДФ „Земеделие“. Записът с так.нар. „Специални условия“ противоречи на споразумението между ответника-застраховател и ДФ “Земеделие“ от 10.04.2018 година. Застраховано лице е ищецът. Излага доводи в тази насока.

                   По отношение на това, че ищецът и Фондът не съобразили поведението си касателно заплащане на премията, както е уговорено в полицата. Налице е преюдициално споразумение, което би следвало да е спазено при сключване на полицата. Следва застрахователят да се придържа към схемата- процедурата, в която е участник с Фонда и като издаващ застрахователна полица при спазване на закона и постигнатите споразумения, отговарящи на приложимата схема.

                   Оспорва да е основателно възражението относно размера на иска.

                   В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа всички възражения по претенцията, които е направил с първоначалния отговор на исковата молба.

                   Твърди, че премията не е разсрочена на вноски по смисъла на чл.368, ал.1 КЗ, а описанието и в полицата е съобразено с участието в плащането и от страна на ищеца и на Фонда. Следва да се плати наведнъж и нейното плащане е моментът, в който договорът влиза в сила.

                   Оспорва претендираните увреждания да отговорят на критериите, съгласно Регламент ЕС №702/2014, поради което не е налице основание да се плаща обезщетение. Оспорва ищецът да е собственик върху земята и насажденията, както и че е налице правно основание да ползва същите. Моли иска да се отхвърли.

                   Страните са направили своите доказателствени искания.

                   Ищецът е поискал от съда да конституира като негов помагач ДФ „Земеделие, което искане съдът е уважил и с определение от 25.11.2019 година е конституирал като помагач на ищеца Д. фонд „З.“.

                   Съобразно дадената от съда възможност помагачът да вземе становище по претенцията и доказателства,  ДФ“Земеделие“ е депозирал такова под вх. № 149190 на 03.12.2019 година. Становището е, че исковете  на ищеца са основателни и доказани.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   По делото са представени указания за прилагане на схема на държавна помощ „Помощ са съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“, утвърдена с решение на УС, взето по протокол №123 от 12.03.2018 година. Съобразно тези указания помощта се предоставя под формата на заплащане на застрахователни премии на земеделски стопани, отглеждащи плодове и зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн, при застраховане на земеделска продукция – т. 3 от указанията. Ползватели на помощта са малки и средни предприятия в растениевъдство, които отговарят на критериите по т.4 от указанията, като подпомагането обхваща застраховане на посочените в т.4.4 от указанията видове култури, включително тютюн – б.“г“ на цитираната разпоредба. Посочено е, че срокът на прилагане на помощта е до 31.12.2020 година, като максималният размер на помощта е до 65% от стойността на застрахователната премия(т.5 и т.6 от указанията).

                   Взаимоотношенията между ДФЗ и застрахователните компании са регламентирани с т.11, съгласно който регламент споразуменията за участие по схемата между застрахователните компании и фонда се сключват за една календарна година преди стартиране на схемата през съответната година. Съгласно тази точка споразуменията следва да имат минимално съдържание, в което са включени условията за застраховане на земеделските култури; размера на застрахователните премии; условията за уреждане на претенциите, включително принципа и начина на определяне на размера на щетите; лимита на размера  на помощта; реда и начина за извършване на проверка на изпълнението на споразумението за помощта и застрахователните договори; реда и условията за възстановяване на помощта при злоупотреба или надвнесени суми.

                   Съобразно т.14.3 от тези указания срокът за кандидатстване е от 20 март 2018г. до изчерпване на ресурса по схемата за подпомагане, но не по- късно от 31.08.2018 година; срокът за представяне на застрахователните полици в отдели „ПСМП“ на ОД на ДФ“Земеделие“ е до 28.09.2018 година, а срокът за сключване на договорите и изплащане на средствата – до 14.12.2018 година.

                   По делото няма спор, че на 10.04.2018 година, между ДФ“ЗЕМЕДЕЛИЕ“ и З.“У.“ АД, е сключен договор за прилагане на схема за държавна помощ „Помощ съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“. Съобразно постигнатото съгласие – т.1.2 – помощта се предоставя под форма на заплащане на застрахователни премии на земеделски стопани, отглеждащи плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн при застраховане на земеделска продукция – срещу загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия: слана, заледяване, градушка, силен или проливен дъжд, тежка суша, буря и други неблагоприятни събитие- т.1.3 .

                   Страните са регламентирани правата и задълженията си, произтичащи от този договор ( глава втора и трета), като Фондът е поел задължение да превежда до 65% от застрахователната премия по банкова сметка ***, в срок от 10дни след подписване на договора от страна на ДФ“Земеделие“.

                   На 25.06.2018 година Фондът издава удостоверение УИН 09/524113/0141249, на „ЕР 4-81 – Р.Х.-Р.Х.“ ЕИК *******., съобразно което този земеделски стопанин кандидатства за финансово подпомагане от ДФ“Земеделие“ – за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция, чрез предоставяне на субсидия, представляваща 65% от застрахователната премия по сключена застрахователна полица и удостоверява, че земеделският производител отговаря на условията за прилагане на схемата за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция. Посочено е, че бенефициента кандидатства за култура „Тютюн“, като са описани хектарите и земеделските парцели.

                   На 18.06.2018 година е съставен констативен протокол от ДФ „Земеделие“, удостоверяващ заявените площи със засят тютюн.

                   На 25.06.2018 година страните по това дело сключва застрахователен договор- имуществено застраховка, обективирана в полица №№18074530003, застраховка „Тютюн“ с предмет на застраховане – 664,90 дка по опис към предложението. Уговореният срок на действие на договор е о 24,00 часа на датата на постъпване на дължимата застрахователна премия по банковата сметка на застрахователя до края на обичайното време за прибиране на реколтата. Постигнатото между страните съгласие е за приложение на ОУ на застрахователя за застраховка на земеделски култури от 04.11.2010година и клауза „Тютюн“ от същата дата. Покритите рискове са градушка, буря, проливен дъжд, пожар на корен, наводнение и киша, съгласно клаузата.

                   Уговорените специални условия са: застрахователната полица е издадена в полза на Д. фонд „З.“ по схема за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция, чрез предоставяне на субсидия, представляваща 65% от застрахователната премия по сключена застрахователна полица, съгласно удостоверение УИН 09/524113/0141249. Застрахованите масиви са следните: землището на с. Драгойново, общ. Първомай- зем. парцел №23385 – 1053 – 4 – 3 от 17,18 ха; зем.парцел; №23385 – 174-1-1  от 19,96 ха; зем. парцел №23385 – 173 – 1 – 2 от 28,38 ха; в землището на с.Брягово, общ.Първомай – зем.парцел № 06745 – 717 – 3 – 1 от 0,97 ха.

                   Съобразно постигната съгласие уговорената застрахователна сума е в размер на 332 450лева, въз основа на която е изчислена премия в размер на 19 947лева, която следва да бъде заплатена по банков път, както следва: от застрахования ( настоящият ищец) 35%, което е равно на сумата от 6 981,45лева и целия дължим данък съгласно ЗДЗП – 398,94лева и от ДФ“Земеделие“ – 65%, което е сумата от 12 965,55лева, в срок от 10 дни от подписване на договор на ДФ“Земеделие“ със земеделския производител.

                   По делото са представени ОУ за застраховане на земеделски култури на застраховател- ответника, за които страните не спорят, че са действащите към момента на сключване на застраховката.

                   Съобразно тези ОУ, т10., срокът на застраховката се посочва в полицата и не може да бъде по- дълъг от една година. Застраховката влиза в сила от 24,00 часа на датата, посочена за начало в застрахователната полица, при условие, че е внесена цялата дължима или първата вноска от разсрочената застрахователна премия по банковата сметка на застрахователя и изтича в 00,00 часа на датата, означена за край на застрахователната полица- т.11 от ОУ. Прието е, че ако застрахованият не е платил дължимата застрахователна премия договорът не поражда действие въз основа на разпоредбата на чл.187 КЗ(вече отменен).

                   Съгласно т.16 ОУ застрахователната премия се внася по банковата сметка на застрахователя : еднократно – при сключване на договора ; на разсрочени вноски- т.17, а точка 18 от ОУ забранява дължимата застрахователна премия по застраховка, сключена на или след 15 юни (какъвто е настоящият случай) да се разсрочва.

                   Представени са и условията на застраховател по клауза „Тютюн“, в която са очертани покритите рискове; обема на отговорността на застрахователя и размера на застрахователното обезщетение.

                   По делото не се спори, а това се установява и от представените платежни нареждания, че ищецът е заплатил своята част от застрахователната премия и дължими данък на 03.07.2019 година, а помагачът – ДФ „Земеделие“ – на 13.08.2018 година.

                   На 30.07.2018 година е сключен договор № 09/524113/01712, между ДФ „Земеделие“ и настоящия ищец, в качеството му на земеделски стопанин, на основание чл.28, параграф 3, б.“б“ от Регламент (ЕС) №702/2014г., съобразно който Фондът подпомага земеделски стопани, регистрирани по Наредба №3 от 1999 година за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, представляващи малки и средни предприятия, които отглеждат плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн с помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция (т.1 от договора), като максималният размер на помощта е 65% от застрахователната премия, ако в полицата е посочено, че същата покрива загуби, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия или други неблагоприятни климатични събития (т.2 от договора), като подпомагането обхваща тютюн с площ от 66, 49ха, при уговорена държавна помощ от 12 965,55 лева (т.2.2 от договора). С договора са регламентирани правата и задълженията на страните, отговорността при липса на точно изпълнение и др. Страните са приели, че за неуредените въпроси с този договор се прилагат разпоредбите на чл.28, параграф 3, б.“б“ от Регламент (ЕС) №702/2014г относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските район на съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от ДФЕС и за отмяна на Регламент (ЕС) №1857/2006 на Комисията; Закона за подпомагане на земеделските производители и действащите нормативни актове в страната, както и схемата на държавната помощ.

                   По делото не се спори, а се установява и от представеното от ищеца писмо от НИМХ, филиал Пловдив, изх.№ОД – 03 – 302- 1 от 11.07.2018 година, че в периода от 26.06.2018г. – 29.06.2018г. в района на гр.Първомай, в землището на с.Брягово и с. Драгойново, под влияние на преминаващ дълбок Средиземноморски циклон, са паднали повсевместни валежи от дъжд, на места интензивни, със значителни количества. По данни на станция, представителна за района на гр.Първомай, измереното количество валеж е 118,1литър на кв. метър.

                   По делото е представен констативен протокол от 06.07.2018 година, съставен от вещо лице на застрахователя, след извършен оглед, съобразно който на 28-29.06.2018 година е настъпило застрахователно събитие,  има загинали растения, увредени растения, проявена асфикция и загниване на корена, очаква служебна бележка от НИМХ. В протокола е посочена увредената култура (тютюн) в с.Брягово и Драгойно, посочена е общо засятата площ. Удостоверено е, че са направени снимки с дрон, като е посочено, че количествената сметка ще бъде направена при представяне на данните от дрона.

                   На 17.07.2018 година е съставен констативен протокол №18074530008 по щета №18530740002, съобразно който, представител на застрахователя е извършил оглед и оценка на земеделски култури, увредени от проливен дъжд в периода от 26 до 29.06.2018 година, като е констатирал загинали растения, увредени растения, проявена асфикция и загниване на кореновата система на тютюн, засят в с.Драгойново, в резултат на което е приет размер на обезщетение, съобразно количеството увреден тютюн, в размер на сумата от 131 224,95лева.

                   Не се спори по делото, че е регистрирана при ответника претенция по полица №18074530003 – щета под №18530740002 и на 13.09.2018 година с писмо под изх.№3522, ответникът-застраховател е направил отказ да заплати претендираното от настоящия ищец обезщетение. Изложените мотиви за този отказ  са, че към периода, в който е настъпила застрахователното събитие – 26-29.06..2018г., дължимата вноска от ДФ „Земеделие“ не е била постъпила по банковата сметка на застрахователя. Това се е случило на 14.08.2018 година и едва след тази дата е започнало застрахователното покритие, а това покритие следва датата на настъпилото събитие, прието за покрит риск. Този факт изключва задължението на застрахователя да плати застрахователно обезщетение.

                   По делото няма спор, че ищецът е сезирал КФН, която е изразила становище, че обезщетението следва да се плати.

                   По делото са изслушани две единични агрономически експертизи.

                   Първата експертиза, изготвена от вещото лице С.П. дава заключение, че паричната равностойност на унищожения от проливния дъжд тютюн възлиза на сумата от 301 102,33лева.

                   Повторната експертиза, изготвена от в.л. Г.Л. дава заключение, че щетата е на стойност 1310224,95лева. Настоящият състав приема, че е налице техническа грешка при изчислението, тъй като вещото лице агроном Л. сочи, че сумата е коректно изчислена. Най-вероятно касае сумата, посочена в констативния протокол, съставен от вещо лице на застрахователя, в който обезщетение е определен в размер на 131 224,95лева.

                   При така установените факти съдът достига до следните изводи:

                   Претенцията намира своето правно основание в нормата на чл.394 КЗ, съгласно който при настъпване на застрахователното събитие, в срока на действие на договора, застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор.

                   По делото страните не спорят по фактите, спорът е съсредоточен относно това дали към датите на настъпване на проливния дъжд – 26-29.06.2018 година застрахователят е осъществявал застрахователно покритие, т.е. дали договорът е бил в сила.

   Съгласно полицата, срокът на действие на застраховката е от 24 часа на датата на постъпване на дължимата застрахователна премия по банковата сметка на застрахователя до края на обичайното време за прибиране на реколтата. Нормата от полицата е аналогична и в пряка връзка с разпоредбите на т.10-13 от ОУ на застрахователя, които съгласно полицата ищецът е получил и с които се е запознал при сключване на договор. По този начин тези ОУ са станали част от регламента в правоотношението, възникнало между страните. И макар ОУ да цитират разпоредба от КЗ (отм.), а именно нормата на чл.187 от закона, смисълът е ясен. Аналогична е и разпоредбата на чл.351, ал.3 КЗ (действащ към момента на сключване на договора), съгласно която, освен ако е уговорено друго, застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея - при разсрочено плащане на премията.

    Застрахователният договор е основен източник за възникване на застрахователното правоотношение. Съществува легална дефиниция на застрахователния договор в разпоредбата на чл.343, ал.1 КЗ, съгласно която с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лица застрахователно обезщетение.

   Основните характеристики на този договор са неговата двустранност, възмездност, консенсуалност, алеаторност, формалност, двуфазност и продължително изпълнение.

     Основното задължение на застрахования е да плати на застрахователя застрахователната премия. На това задължение съответства задължението на застрахователя да обезпечи застрахователна закрила, което преди настъпване на застрахователното събитие се изразява в задължението да носи риска от вредоносния резултат, а след този момент – задължение да плати обезщетението в рамките на застрахователната сума.

        Както е посочено по – горе, застрахователният договор е двуфазен такъв, като преминаването през двете фази не е задължително условие за съществуване на сделката. Първата фаза е от момента на сключване на договора до настъпване на застрахователното събитие, а втората фаза от развитието на материалната връзка започва от настъпване на застрахователното събитие. Това разделение има значение във връзка с правата и задълженията на страните по договорната връзка, респективно какви възражения могат да си направят страните по договора.

        В настоящия случай страните са се уговорили, че действието на договора ще започне със заплащане на застрахователната премия. Застрахователната премия е насрещната престация на носенето на риска от застрахователя и представлява съдържание на дължимия от застрахования на застрахователя правен резултат. Тя е условие за пораждане на действието на застрахователния договор и по същността си представлява цената на застраховката. Възнаграждението на застрахователя за това, че поема риск – осъществява застрахователна закрила на определени блага на застрахованото лице.

                    В настоящия случай плащането на застрахователната премия е уговорено, макар и дължима от две различни лица, да е еднократно. Възможността застрахователната премия да се плати от две лица не превръща задължението за нейното плащане в разсрочено, на вноски, плащане. Кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар същото да е делимо – чл.66 ЗЗД.  Ето защо, за да породи застрахователният договор своето действие, следва ищецът и ДФ „Земеделие“ да са платили най-късно към момента на настъпване на застрахователното събитие уговорената застрахователна премия. От събраните по делото доказателства, по които страните не спорят, се установява, че плащането на застрахователната премия е извършено от ДФ „Земеделие“ след периода на проливния дъжд, т.е. след 29.06.2018 година - на  13.08.2018 година. Поради това тезата на ищеца, за дължимост на застрахователното обезщетение, е неприемлива. Това е така, тъй като събитието е настъпила преди влизане в сила на договора и поради това за застрахователя - ответник, преди заплащане на дължимата еднократна застрахователна премия,  не е възникнало задължение, което се намира във връзка на обусловеност със задължението за заплащане на застрахователната премия, да осигури застрахователна закрила и обезпечение до настъпване на застрахователното събитие. Съобразно нормата на чл.315, ал.1 КЗ период на застрахователното покритие е периодът, в който застрахователят носи риска по застраховката. Съдебната практика налага извод, че условията за влизане в сила на застрахователния договор подлежат на уговорка между страните – в договора или общите условия. Нормата на закона – чл.187 КЗ(отм.) и сега действащата разпоредба на  чл.351, ал.3 КЗ намират приложение, доколкото страните не са уговорили нещо друго. След като изрично е договорено, че застрахователният договор влиза в сила от момента на заплащане на премията и тъй като договорите имат силата на закона за сключилите ги страни, тълкуване на тази уговорка в различен, от вложения смисъл не може да се направи. Следователно, преди заплащане на застрахователната премия от застрахованото лице, поради синелагматичната връзка на насрещните задължения на застрахования и застрахователя, последният не носи риска от вредоносния резултат.Това означава, че в периода на проливен дъжд, причинил вреди на ищеца, а именно от 26 юни до 29 юни 2018 година, ответникът не е осъществявал застрахователна закрила и обезпечение към датите на настъпване на събитието, определено като покрит риск. Последица от това е липса на основание да се дири от него застрахователно обезщетение.

     Ето защо настоящият състав на съда намира за основателно възражението в този смисъл, което ответникът своевременно е въвел в процеса. Поради това предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

   По разноските.

   Поради извод на съда за неоснователност на предявения осъдителен иск, то разноските следва да бъдат разпределени на основание чл.78, ал.3 ГПК, като ищецът бъде осъден да заплати на ответника.

     Ответникът е представил списък с разноски по чл.80 ГПК, съобразно който сторените от страната разноски са в размер на 500лев – заплатена депозит на съдебната експертиза. Претендира и заплащане на 300лева юрисконсултско възнаграждение.

   Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес по делото, надвишаващ 10 000 лева и броя на проведените съдебни заседания, настоящият състав намира, че при изчисляване на разноските на ответника следва да бъде прието юрисконсултско възнаграждение в размер, посочен от страната – 300леваа съгласно чл. 25 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ

    При изложеното съдът

 

   Р         Е          Ш            И :

 

   ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „ЕР 4-81- Р.Х.-Р.Х.“, ЕИК *******., със седалище и адрес на управление ***, представляван от Р. М. Х., със съдебен адрес ***, чрез адв.Б.П., иск за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 131 224,95 лева (сто тридесет и една хиляди двеста двадесет и четири лева и 95ст.), по силата на застрахователен договор, обективиран в полица №18074530003/25.06.2018 година, сключен с ответника З.“У.“ АД, ЕИК *******., насочен срещу З.“У.“ АД, ЕИК *******., със седалище и адрес на управление ***, поради неоснователността му.

        ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ЕТ „ЕР 4-81- Р.Х.-Р.Х.“, ЕИК *******., със седалище и адрес на управление ***, представляван от Р. М. Х., да заплати на З.“У.“ АД, ЕИК *******., със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в размер на 800лева.

   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                    

 

                                                                         СЪДИЯ: