О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Бургас, 31.07.2019 г.
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, 47 състав, в
закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
като разгледа докладваното от
съдията Митев НЧД № 3094 по описа за 2019г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК.
С постановление на Бургаска районна прокуратура от
19.11.2018г., на основание чл. 243, ал.1, т. 2 от НПК е било прекратено
производството по ДП ЗМ-259/2012г. по описа на ОД на МВР-Бургас, пор №
2101/2012г. по описа на БРП, водено срещу С.И.Г. за престъпление по чл. 202,
ал.2, т. 1, вр. чл. 201, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК.
Срещу
постановлението е постъпила жалба от „Л. Т. Р.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „О.” № *, ет. *, сочено за ощетено
юридическо лице от престъплението. В жалбата се посочва, че изводите на БРП са
неправилни. Излагат се подробни доводи, че са установени всички признаци от
състава на престъплението „длъжностно присвояване”. Иска се от съда да отмени
атакуваното постановление, като върне делото на БРП със задължителни указания
за приложение на закона.
Съдът намира, че така депозираната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Същата изхожда от легитимиран субект – соченото
за ощетено юридическо лице от престъплението, срещу акт подлежащ на съдебен
контрол, като е подадена в преклузивния седемдневен
срок. Разгледана по същество съдът я намира за ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения.
Наказателното
производство е образувано на 27.06.2012г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК - с
постановление на БРП и е водено срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл. 206 НК. В качеството на обвиняем е бил привлечен С.И.Г., за това, че за
времето от 28.01.2011г. до 13.11.2011г. в гр. Бургас, при условията на
продължавано престъпление , в качеството на длъжностно лице- управител на „М.**“
ЕООД, ЕИК *********, присвоил чужди пари, връчени в това му качество и поверени
му да ги пази и управлява, собственост на „Е. Е. Т. Р.” ЕООД, ЕИК *********,
като не внесъл по сметка на „Е. Е. Т. Р.” ЕООД реализиран оборот от продажба на
стоки в търговски обект в МОЛ „Бургас Плаза“ през посочения период в общ размер
на 53 290, 43 лв., като длъжностното присвояване е в големи размери-
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В хода на разследването били
извършени множество ПСД и ОИМ. С атакуваното постановление на БРП от 19.11.2018г.
наблюдаващият прокурор приел, че разследването е проведено пълно, всестранно и
обективно, като е останало недоказано извършването на горепосоченото
престъпление, поради което и прекратил производството. Прокурорът е изложил
подробна фактическа обстановка, като в заключение е приел, че не е установено
извършването на разпоредително действие от страна на обвиняемия, с което същият
да е присвоил чужди вещи.
Във фактическата обстановка прокурорът
следва да посочи своите изводи за фактите, които са се осъществили в
обективната действителност на база на събрания по делото доказателствен
материал. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали
са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи
служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази
проверка се включват преценката дали разследването на досъдебната фаза е
проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване
на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези
изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви
доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат
проведени.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че делото е останало неизяснено от
фактическа страна, като не е проведено обективно, всестранно и пълно
разследване.
Действително,
по делото са проведени множество процесуално-следствени действия преди
привличането на обвиняемия. По принцип, привличането е обусловено от преценката на прокурора за наличие
на достатъчно доказателства, от които може да се направи извод за виновността
на съответното лице, като към този момент не са приобщени обясненията на
обвиняемия, които като доказателствено средство и
като средство за защита, могат да станат основание за извършване на нови
процесуално-следствени действия. Видно, след разпита на обвиняемия на
20.07.2018 г. не са били извършвани процесуално-следствени действия, което
означава, че обясненията на обвиняемия са били кредитирани от прокурора. В тези
обяснения, обвиняемият Г. е изложил твърдения за най-същественото обстоятелство
по делото- как са били внасяни парите, представляващи дневен оборот по сметка
на „Е. Е. Т. Р.” ЕООД. Г. е посочил, че той или съпругата му са внасяли
дневните обороти по банкова сметка, ***, че понякога и регионалният мениджър е
внасял оборота. В разпита си на л. 42, том 2 от ДП обаче, св. П. Н., който е
бил регионален мениджър, не посочва някога той да е внасял дневни обороти по
сметката на дружеството. Освен това от „С. Ж. Е.“ АД са били изискани справки
за постъпили суми по сметката на дружеството единствено от страна на С. Г. и А.
Г. (л. 50, том 9) без да е изследвано дали регионалните мениджъри са внасяли
суми, които да са представлявали дневни обороти на обекта в МОЛ „Бургас Плаза“.
Именно изясняването на това обстоятелство обаче, по мнение на съда, е от
особена важност за преценката за наличие на престъпен състав, тъй като следва
да бъде установено колко и кои лица действително са имали достъп до дневния
оборот и респ. е следвало да го внесат. На практика, версията на обвиняемия Г.,
че не само той и съпругата му са внасяли обороти, е останала неизследвана,
което е рефлектирало върху фактическите изводи на прокурора. Следва да бъдат
предприети действия за установяване на горепосочените обстоятелства (напр. повторни разпити с конкретни въпроси,
изискване на допълнителни справки и т.н.). Накрая, във връзка с версията на
обвиняемия следва да се посочи, че в постановлението прокурорът не е посочил
дали приема, че Г. е внесъл всички суми, които е следвало да внесе, или не.
На
следващо място, допуснато е нарушение и във връзка с мотивирането на
постановлението, като прокурорът следва да изложи кои източници кредитира и
кои- не. На л. 7 от постановлението е обърнато внимание на разминаването между
последната експертиза и извършената вътрешна ревизия в дружеството. От мотивите
не става ясно дали се кредитира тази експертиза, отчела неотчетен оборот от
53290,43 лв. и ако не- какъв размер на неотчетен оборот приема прокурора. Още
повече, не става ясно защо се съпоставят данните, предоставени от дружеството
за срок от два месеца и експертиза, която изследва по-дълъг период от време.
Дори и да се приеме, че липсата е в по-малък размер, това следва да е изрично
посочено и подкрепено с мотиви (най-малкото това може да се отрази и на квалификацията
на деянието). На последно място, експертизата е уреденият в закона способ, чрез
който да се направят фактически изводи, като се провери наличната документация,
респ. напълно е възможно да има разминавания между проверката на служители на
дружеството и извършената от експерта дейност, като следва да се посочи на кое
се дава вяра. Освен това, в експертизите се говори за документална
необоснованост, но само по отношение на липсата на стоки. По отношение
оборотите обаче заключението е категорично, че има установено разминаване.
Фактическите
изводи на прокурора са рефлектирали и върху неговите правни такива. По принцип,
изложеното от него, че за доказване на престъплението е необходимо да се докаже
не просто липсата на повереното му имущество, но и конкретни разпоредителни
действия, е правилно. Следва да се отбележи обаче, че доказването на всеки един
елемент от състава на дадено престъпление може да стане и чрез косвени
доказателства, когато те безпротиворечиво и
еднопосочно водят до единствен възможен извод за неговото осъществяване в
действителността. Това важи и за престъплението по чл. 201 НК, където също може
да се направи извод за авторството на деянието на база косвени доказателства (Решение
№ 197 от 11.06.2012 г. по н.д. № 452/2012 г. на ВКС, II н.о.). В този смисъл е възможно
да се установи, че дадено лице е имало изключителен достъп до съответните вещи,
които се твърди да са присвоени, като се изключат всякакви възможни действия на
други лица, при което невнасянето/непредаването на съответната вещ на практика
се явява изпълнителното деяние на престъплението, като е без значение
конкретното фактическо действие на дееца с нея. Противното означава, че без
преки доказателства за фактическо действие (например деецът си е сложил парите
в джоба и ги е занесъл вкъщи, без да ги внесе по банкова сметка) ***, което не
отговаря на съвременните обществени отношения, свързани с все по-честото
извършване на безкасови операции и банкови преводи.
В конкретния случай, разбираемо
прокурорът не е изложил мотиви защо приема, че наличните по делото косвени
доказателства не водят до извод за осъществен състав на престъпление, но както
бе посочено, неговите изводи са обусловени от непълно разследване, което ги прави
необосновани към настоящия момент.
В обобщение съдът, в настоящия му
състав, приема, че в случая разследването не е пълно, не е направен задълбочен
анализ на доказателства, респективно – съдът е изправен в невъзможност да
провери дали фактическата обстановка е приета на база на правилно
интерпретирани доказателства и дали на база на приетите факти, правилно е
приложен законът. Всичко това дава основание на БРС да отмени постановлението
за прекратяване и да върне делото на БРП за извършване на действия и прилагане
на закона, съобразно с мотивите на настоящото определение.
Така
мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановление на Бургаска
районна прокуратура от 19.11.2018г., с което на основание чл. 243, ал.1, т. 2
от НПК е било прекратено производството по ДП ЗМ-259/2012г. по описа на ОД на
МВР-Бургас, пор № 2101/2012г. по описа на БРП, водено срещу С.И.Г. за
престъпление по чл. 202, ал.2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
ВРЪЩА делото
на БРП за продължаване на процесуално-следствените действия в съответствие с
мотивите на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в седемдневен срок от съобщаването му
пред БОС.
ПРЕПИС от
определението да се връчи на БРП, обвиняемия и ощетеното юридическо лице.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: