Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 16.03.2023г.
гр.
София
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 90-ти състав, в публично
съдебно заседание на девети
февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЮ ЗГУРОВ
при
секретаря И. Василева, като разгледа докладваното от съдия Згуров
гражданско дело № 1688 по
описа на съда за 2016г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е предявеният от ищеца П.В.С. срещу В.И.Ц. иск с правно
основание чл.45, ал.1 ЗЗД, относно осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му от
ответника неимуществени вреди, вследствие на принуждаването в периода от
22.09.2010г. до 20.04.2011г. в качеството му на служител в ГД“БОБП“-МВР на
свидетеля Р.Д.да лъжесвидетелства, изразяващи се в набеждаването му в
извършването на престъпление, повдигането на обвинение, задържането му под
стража, в следствие на което е развил хипертония, диабет II степен, агорафобия, злепоставянето му в обществото, освобождаването
му от постове, които е заемал-Председател на Европейската Федерация по Сумо, Председател на Българската Федерация по Сумо и експерт в Народното събрание, както и осъждането му
на „доживотен затвор без право на замяна“, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 20.04.2011г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава иска си с твърденията, че поради противоправното
и извършено действие от страна на ответника, в качеството му на служител на
ГД“БОП“-МВР, по принуждаване на лицето Р.Д.да свидетелства срещу ищеца,
последният е бил задържан, било му е повдигнато обвинение за тежко
престъпление, злепоставен е в обществото, развил е заболявания в ареста и
накрая е бил осъден с влязла в сила присъда на „доживотен затвор без право на
замяна“.
В законоустановения срок за отговор на исковата
молба такъв е постъпил от особения представител на ответника адв.И.. С него иска се оспорва като недопустим, защото се
цели ревизирането на влязла в сила присъда, а съгласно чл.300 ГПК това е
недопустимо. Евентуално счита, че искът е неоснователен, защото изложеното в
исковата молба не отговаря на истината. Релевира
възражение за погасяване по давност на вземането за обезщетение.
В съдебното заседание ищецът не се яви лично, той беше представляван от
пълномощника му адв.Н., който поддържа предявения иск
и моли съда да го уважи.
Ответникът не се яви лично в съдебното заседание, той беше представляван от
пълномощниците му адв.В.и адв.Ш., които оспорват предявения иск като недоказан и
неоснователен, поради което молят съда да го отхвърли.
След като взе предвид, изложеното в исковата молба
и отговора, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в
съдебно заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С Присъда №29/20.12.2012г. на Окръжен съд-Шумен, потвърдена частично с Присъда №12/04.05.2016г. на Апелативен съд-Варна, потвърдена частично с
Решение №234/18.10.2017г. на ВКС,
ищецът П.С. е признат за виновен за
извършването на престъпления по чл. 116 ал. 1 т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20
ал. 3 и ал. 4 НК, чл. 116 ал. 1 т. 7, т. 9 и т. 10 във вр.
с чл. 115 във вр. с чл. 20 ал. 3 НК, чл. 116 ал. 1 т.
6 предл. 1-во, т. 7, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20
ал. 3 НК, чл. 321 ал. 3
предл. 1 и предл. 2 т. 1
във вр. ал. 1 предл. 1 и предл. 2 НК, чл. 131 ал. 1 т. 8 и т. 10 във вр. с чл. 129 ал. 1 във вр. с чл.
20 ал. 3 НК, чл. 330 ал. 2 т. 4 във вр. с ая. 1 във вр. с чл. 20 ал. 3 и
ал. 4 НК, и чл.333 във вр. с чл. 330, ал. 2 т. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал.
3 и ал. 4 НК, като за всички тези деяния му е определено едно общо наказание : „доживотен
затвор без право на замяна“.
Видно от протокол от съдебно
заседание проведено на 07.02.2012г. в ОС-Шумен, свидетелят Р.Д.заявява, че в гр.Пловдив,
в лоби бара на хотел “Марица” е предал на ищеца запечатан пощенски плик, в
който предполагал, че има документи. Той споделя, че преди да бъде разпитан
пред съдия след като е бил задъжан за един ден след извършен обиск в дома му, с
него са проведени няколко беседи от В.Ц. и прокурор П., в които те му оказвали
натиск да даде определени показания, като в противен случай, можело да му бъде
повдигнато обвинение. Той заявява, че това което изяснява в показанията си пред
съда по време на разпита му е истината.
От показанията на свидетеля П. се
установи, че от съпруга й знае, че някакъв служител Ц., принуждавал свидетелите
да говорят, каквото той желаел, от което съпругът й не се чувствал добре, както и че след задъжането му,
задравословното състояние на ищеца се влошило.
Съгласно показанията на свидетеля Х.той е тренирал заедно с ищеца сумо.
Сочи, че заради това, че срещу ищеца се водило наказателно дело, той бил заменен с друг председател на
федерацията. Всички негови колеги в спорта били в шок от случващото се. Ищецът
се притеснявал заради това, че изгражданото от него с години име вече е опетнено. Споделил му веднъж в
съдебната зала, че има свидетели, които са били манипулирани, но лично свидетелят не е присъствал на подобно
манипулиране.
От приетата съдебно психиатрична
експертиза се установява, че задържането под стража на ищеца е задълбочило
изначално присъщите му преживявания с характер на клаустрофобия. Според
наличната медицинска документация, преди началото на наказателния процес при
ищеца П.С. не са официално регистрирани болестни отклонения от психиатричен
характер, но според анамнезата от него самият, той и преди това е страдал от
клаустрофобия. Според споделените от ишеца оплаквания, от психиатрична гледна
точка, наказателният процес е имал декомпенсиращо влияние върху основната
патология-клаустрофобия. Настоящото емоционално и психично състояние на П.С. се
изразява в относителна адаптация към условията на изтърпяване на присъда с
лишаване от свобода. Критерий за това е отсъствието на търсене от него на
специализирана психологична или психиатрична помощ, както и отсъствието на
преценки от страна на персонала за необходимимост от такава специализирана
намеса.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
установява общото правило за поведение, което забранява да се вреди другиму,
респ. задължението да се поправят вредите, които са причинени виновно.
Фактическият състав на тази правна норма съдържа пет елемента, чието
кумулативно наличие следва да бъде установено във всеки отделен случай, за да
бъде ангажирана отговорността на причинилия вредите. Необходимо е да е налице деяние,
което да е извършено виновно и противоправно;
да са налице вреди, които да бъдат в причинно-следствена връзка с
това деяние.
В рамките на
гражданския процес по предявен иск по чл.
45 ЗЗД съдът не може инцидентно да преценява налице ли е извършено
престъпление от общ характер. Надлежният съдебен ред както за установяване
извършване на престъплението набеждаване по чл.
286, ал. 1 НК, така и за извършване на
престъплението лъжесвидетелстване по чл.
290 НК, е влязла в сила осъдителна присъда на наказателния съд, и
само по изключение - влязло в сила решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на
престъпно обстоятелство, когато наказателно преследване не може да бъде
осъществено в посочените от същата разпоредба хипотези. Същото се отнася и до
твърденията за осъществяването от страна на ответника на престъплението
склоняване към лъжесвидетелстване, каквото представлява по същността си
описаното в исковата молба противоправно деяние,
което се твърди, че е осъществил ответника.
Следователно
в настоящия процес не може да се установи, дали и кога свидетелят Р.Д.е
лъжесвидетелствал, нито, дали ответникът е извършил престъплението по чл.293 НК-подбуждане към лъжесвидетелстване.
Показанията на Р.Д.освен това не представлят такива, които пряко уличават ищеца в
извършването на престъпленията, за които е осъден, те са дадени пред съд и не
се установи, че съдържанието им е в
резултат на оказан спрямо този свидетел натиск. Той самият по време на разпита
му сочи, че такъв натиск му е бил оказван, но дава правдиви показания.
Въпреки
изложеното по-горе, следва да се отбележи, че дори да беше установено
лъжесвидетелстването на Р.Д.и то в следствие на упражнен върху него натиск
(склоняване) от страна на ответника, а това също не се установи при условията
на пълно и главно доказване, както вече беше посочено, подобно деяние не би било в
причинно-следствена връзка с претърпените от ищеца вреди. Тези вреди са
настъпили в следствие на осъждането му с влязла в сила присъда и то въз основа
на множество други събрани в наказателното производство доказателства срещу
него, а не само и единствено въз основа на показанията на свидетеля Димитров. Влязлата
в сила присъда съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд по
отношение на вината на осъдения. Следователно, вредите за ищеца са настъпили в
следствие на собственото му поведение, квалифицирано като тежки умишлени
престъпления.
В настоящия процес не се установи, че именно поради
посоченото в исковата молба противоправно поведение, евентуално
извършено от ответника, ищецът е бил
задържан, обвинен и развил хипертония,
диабет II степен, агорафобия, че е злепоставен пред
обществото, освободен от постове, които е заемал, както и осъждането му на
„доживотен затвор без право на замяна“.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Страните не са релевирали
искания за присъждане на разноски по делото, поради което съдът не дължи произнасяне
по този въпрос.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца П.В.С., ЕГН ********** срещу ответника В.И.Ц., ЕГН ********** иск с правно основание чл.45,
ал.1 ЗЗД, относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение
за причинените му от ответника неимуществени вреди, вследствие на
принуждаването в периода от 22.09.2010г. до 20.04.2011г. в качеството му на
служител в ГД“БОБП“-МВР на свидетеля Р.Д.да лъжесвидетелства, изразяващи се в
набеждаването на ищеца в извършването на престъпление, повдигането на
обвинение, задържането му под стража, в следствие на което е развил хипертония,
диабет II степен, агорафобия, злепоставянето му в
обществото, освобождаването му от постове, които е заемал-Председател на
Европейската Федерация по сума, Председател на Българската Федерация по Сумо и експерт в Народното събрание, както и осъждането му
на „доживотен затвор без право на замяна“, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 20.04.2011г. до окончателното изплащане на задължението.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен
съд-София.
Съдия: