РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 08.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети ноември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8057 по описа за 2014 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване спрямо
ищеца „А.Б.“ АД (А.В.A.E.) – Република Гърция за относително недействителен договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
126, том I, peг. 1377, дело № 101/2012 г., по описа на Нотариус М.Н., peг. №
362 на НК, вписан в Сл.вп. - гр. София с вх. рег. №10228 от 20.03.2012 г., акт
№ 183, том XXI, с който Ф.А.К. е продал на В.Т.С. недвижим имот, представляващ Поземлен
имот с идентификатор № 68134.4329.1115 с площ 10 239 кв.м., находящ се в гр.
София, р-н „Овча купел”, Горна Баня, местност „В.З.Горна Баня - РАЗ”.
Ищецът поддържа, че между него, чрез действащия към този момент клон „А.Б.а
- клон България“, и кредитополучателя ЕТ „А.- Ф.К.” са сключени Договор за
кредитна линия № 291/2006 от 27.07.2006 г. и анексите към него, по силата на които
ответникът Ф.К. в качеството си на физическо лице и упражняващ дейност като
едноличен търговец се е задължил за връщането на заетата сума. Сочи, че с Анекс
№ 7/22.12.2010 г. към договора за кредит съпругата на ответника - М.Б.К.също се
е задължила като солидарен длъжник. Излага, че с Анекс № 9 от 14.11.2011 г.
усвоеният размер от 499 070,40 лв. е бил договорен да бъде погасен по
определения в анекса начин и в срок до 21.03.2014 г., като кредитополучателят
се е задължил да учреди допълнителна ипотека върху недвижим имот, приет и
одобрен от Б.ата в срок до 31.03.2012 г. Излага, че след 21.12.2011 г.
кредитополучателят е спрял погасяването на главницата по предоставения кредит, като
в резултата от неизпълнението Б.ата се е снабдила със Заповеди за незабавно
изпълнение на парично задължение от 26.06.2012 г. и от 22.10.2012 г., издадени
от СРС срещу ЕТ „А.-Ф.К.”, и солидарните длъжници М.Б.К.и Ф.А.К.. Твърди, че
към момента на сключването на горепосочената покупко-продажба от 20.03.2012 г.
между ответниците Ф.А.К. и В.Т.С., интересът на ищеца е увреден, тъй като с
продажбата на поземления имот имуществото на длъжника Ф.А.К. е намалено и е довело до невъзможност Б.ата
да удовлетвори вземанията си. Сочи, че изразеното в анекс №9 съгласие на Ф.К.
да бъде учредена допълнителна ипотека върху поземления имот доказва недостатъчността
на обезпеченост на имуществото му, както и знанието му, че с продаването на
имота допълнително уврежда Б.ата. Поддържа, че купувачът по сделката В.Т.С.
също е знаел за увреждането, тъй като внасяйки на 11.01.2012 г. погасителна
вноска по кредита на едноличния търговец е бил наясно за съществуващото
задължение на продавача към Б.ата. Отделно от това излага, че по време на
продажбата В.С. е бил служител на длъжника ЕТ, че е закупил от съпругата на Ф.К.
дяловете на притежаваното от нея дружество „А.Т.88” ЕООД и от 01.04.2012 г. е
станал негов управител, както и че между фирмите на двамата ответници е бил
сключен договор за наем на склад на 01.08.2012 г. при ниска наемна цена от 100
лв. месечно, дължима общо веднъж на 6 месеца. Изтъква, че и самата продажба е
осъществена непосредствено преди настъпването падежа на задължението на
кредитополучателя да учреди договорна ипотека върху процесния поземлен имот, а
съгласуваността на действията им се потвърждавала и от изпратеното до Б.ата
писмо от двамата съпрузи – солидарни длъжници, в което заявявали, че процесният
имот е собственост на трето лице, което щяло да се завърне от чужбина на
23.07.2012 г. Счита, че гореописаните обстоятелства сочат на изградени между
ответниците служебни, приятелски и бизнес отношения и знанието им, че чрез
атакуваната сделка увреждат интереса на кредитора.
Ответникът Ф.А.К. оспорва ищцовата претенция. Признава наличието на
задължение към ищеца, но счита, че предоставеното обезпечение (учредени ипотеки
и особени залози) е било достатъчно за удовлетворяването на кредитора и не е
имал намерение да уврежда кредитора си. Твърди, че след подписването на Анекс
№9/14.11.2011 г. се е появила необходимостта от спешно покриване на стари
задължения към физически лица, наложило и продажбата на процесния поземлен
имот. Поддържа, че желанието му да продаде имота е още от 2011 г., но към него
не е имало интерес, тъй като е бил пустееща, камениста и обрасла територия със
статут на земеделска земя. Ответникът С. е проявявал интерес, но поради липса
на средства до сделка се е стигнало едва през 2012 г.. Първоначално е била
договорена цена от 10 200 лв., но в деня на сделката е направил отстъпка
до размера на 9800 лв., като същата е отговаряла на реалната пазарна стойност.
Твърди, че преди продажбата купувачът му е обяснил, че със свой приятел имат
инвестиционни намерения да построят няколко къщи върху имота, поради което продавачът
е решил за удачно да запази право на ползване върху имота с цел да при удобен
случай също да инвестира.
Не оспорва фактът, че В.С. е бил негов служител към момента на сключване
на продажбата, но твърди, че последният не е запознат със финансовото състояние
на едноличния търговец, а вноската е била направена в кръга на дадената му
задача, като действия по захранване на сметката с цел обслужване на кредита са
извършвали и други негови служите.
Ответникът В.Т.С. оспорва иска с твърдения, че макар и да е знаел, че
другият ответник има кредит към Б.ата, не е бил запознат с размера и срока му
или с финансовото състояние на продавача. Твърди, че при покупката на
дружествените дялове от съпругата на Ф.К., фирмата е била на загуба, а соченият
от ищеца договор за наем не е породил своето действие. Излага, че имотът е
закупен на пазарна цена, въпреки че е имало и имоти по 300-400 лв./дка, като е
имал намерение с негов приятел да кандидатстват по европейски проекти за
застрояването му, поради което и продавачът е запазил право на ползване.
Конституираното по реда на чл. 218 ГПК в хода на производството трето лице помагач на страната на ищеца „Ю.Б.“ АД
изразява становище за основателност на ищцовата претенция.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно
чл. 135, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно, то и
лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
Предпоставките за уважаването на предявения иск са: 1/
наличие на действително вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди
действието, чието обявяване за недействително се иска; 2/ извършване на
увреждащо кредитора действие; 3/ ако увреждащото действие е възмездно, лицето,
с което длъжникът е договарял, да е знаело за увреждането, което понася
кредиторът в резултат на сделката.
Безспорно
между страните е, а и се установява от представените към исковата молба Договор
за кредитна линия № 291/2006 от 27.07.2006 г. и анексите към него, че ищецът е
кредитор на ответника Ф.А.К., който се е задължил в качеството си на ЕТ „А.- Ф.К.”
и като физическо лице. На 20.03.2012 г. с нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 126, том I, peг. 1377, дело № 101/2012 г., по описа на Нотариус
М.Н., peг. № 362 на НК, Ф.А.К. е продал на В.Т.С. недвижим имот, представляващ
Поземлен имот с идентификатор № 68134.4329.1115 с площ 10 239 кв.м., находящ се
в гр. София, р-н „Овча купел”, Горна Баня, местност „В.З.Горна Баня - РАЗ”, за
сумата от 9800 лв., като продавачът си е запазил пожизнено и безвъзмездно
правото на ползване върху имота.
Гореизложеното
обосновава извод, че към датата на
продажбата на недвижимия имот - 20.03.2012 г. продавач - длъжник
Ф.А.К. е имал изискуемо задължение към кредитора си ищец, като разпоредителната
сделка представлява увреждане по смисъла на чл. 135 ЗЗД, доколкото длъжникът се
е лишил от свое имущество и по този начин затруднява удовлетворяването на
кредитора. В този смисъл правноирелевантни за преценката като увреждащи
действия от страна на длъжника са твърденията на ответника К., че на Б.ата е
било предоставено друго имущество, чиято стойност е била достатъчна за обезпечаване
на вземането (така и Решение № 224 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 2310/2014 г.,
ІІІ Г.О. на ВКС).
Предвид, че
атакуваната сделка е била възмездна и продавачът не е измежду лицата, посочени
в чл. 135, ал. 2 ЗЗД, то и в тежест на
кредитора е да докаже, че за увреждането, освен длъжника, е знаело и
третото лице, с което продавачът е договарял, като знанието се свежда до
фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане (в този смисъл
Решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г., ІV г. о. на ВКС и
Решение № 13 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 4606/2014 г., ІV г. о. на ВКС).
По делото
са събрани гласни доказателства. Свидетелят П.И. заявява, че познава В.С., с
който са били колеги, но не знае да е закупувал недвижим имот от Ф. К., като
отношението на последния към всички работници е било еднакво. Не знае за
продажба на дружествени дялове и никой не му е споделя подобна информация. Не
бил наясно дали Ф. К. е имал кредити, но допуска, че В.С. може и да е знаел,
тъй като когато са се разделяли, са се скарали за пари. Заявява, че ответникът К.
му е давал пари, които да внесе в Б.ата, като не знае дали сумите са били
служебни или лични.
Свидетелят К.С.
заявява, че познава Ф. К. от около 15 г., който му е предлагал продажбата на процесния
имот, но той е отказал, тъй като цената не го е устройвала. Заявява, че
приятелят му е имал желание да правят общ бизнес за постояването на фабрика,
свързана с производство на ядки и билки или бизнес в сферата на строителството.
Твърди, че познава В.С. по повод на организирана от ответника К. среща, на
която се е обсъждало евентуална инвестиция в закупения от С. имот, но
свидетелят не е появил интерес.
По делото е
безпротиворечиво, че на 11.01.2012 г. В.Т.С. като служител на кредитополучателя
ЕТ „А.- Ф.К.” е внесъл в А.Б.-клон България сумата от 1240 лв., като самият
ответник признава, че е знаел за наличието на кредит на ответника Ф.К. към
ищеца. Това изявление съотнесено към близкия по време момент на сключване на
атакуваната на сделката - 20.03.2012 г., мотивира настоящия състав да приеме,
че при извършването на покупко-продажбата третото лице-продавач също е знаело
за увреждането, което търпи кредитора А.Б. АД, доколкото е било наясно, че
продавачът е имал задължение към ищеца. Извод в обратен смисъл не следва от
твърденията на В.С., че не е знаел конкретния размер и срок на задължението,
тъй като не е необходимо да знае конкретните параметри на е достатъчно знание
за обстоятелството от което произтича вземането на Б.ата, т.е. съществуващо
задължение по договор за кредит. Без правно значение е дали страните по
сделката са имали намерение да увредят ищеца, тъй като това обстоятелство е относимо
само в хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД – когато увреждащото действие е
възникнало преди вземането, какъвто не е настоящия случай.
Допълнителен
аргумент в подкрепа на извода, че продавачът е знаел за задълженията на
купувача са и служебните и бизнес отношения между ответниците, които се
установяват по делото. Същите признават, че към датата на извършване на
процесната сделка В. С. е бил работник в ЕТ „А.- Ф.К.”, както и че двамата са
имали общи инвестиционни намерения за застрояване на продадения поземлен имот. Следва
да се отбележи, че не е житейски логично и икономически обосновано Ф. К. да си
запази пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху продавания имот, при
положение, че и двете страни по сделката твърдят, че продажната цена от 9800
лв. е била пазарната и справедлива, тъй като по този начин продавачът не би
могъл да ползва безпрепятсвено имота и евентуално би се затруднило
реализирането на твърдените от него инвестиционни намерения за застрояването му,
поради които е закупил имота. Още повече, че по твърдения на самия Ф. К., към
този момент е бил в затруднено материално положение и не звучи достоверно
изложената от ответниците теза, че правото на ползване, и то върху целия
недвижим имот, е учредено с цел продавачът да реализира свои бъдещи
инвестиционни намерения. Дори и обаче да се приемат за верни твърденията на
ответниците, именно желанието им за обща инвестиция върху имота, за която сочи
и свидетеля К.С., навежда на извод, че противно на изложеното в отговорите на
исковата молба на ответниците, В. С. е бил запознат с финансовото състояние на Ф.
К., а отношенията им не са били единствено чисто служебни и типични за
работодател и работник.
Предвид
изложените по-горе съображения, съд намира, че в настоящото производство ищецът
е доказал всички предпоставки за уважаването на предявения иск по чл. 135, ал.
1 ЗЗД, поради което и оспорената сделка следва да бъде обявена за
недействителна спрямо кредитора „А.Б.“ АД – Република Гърция.
Относно разноските:
Представен е списък с разноски по
чл. 80 ГПК, в който се претендират заплатените по делото държавна такса за
образуване на исковото производство – 392 лв, държавна такса за вписването на
исковата молба - 250,31 лв. и 8943,60 лв. – адвокатско възнаграждение, за чието
заплащане се твърди, че са представени доказателства с молба вх.
101047/28.07.2016 г. Видно от приложените фактура от 03.06.2016 г. и преводно
нареждане като получател по фактурата и наредител на сумата от 8943,60 с
ДДС е посочено „Ю.Б.“ АД, което обаче е
конституирано в настоящото производство като трето лице помагач на страната на
ищеца. Ето защо и предвид нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК право да иска присъждане
на разноски има единствено ищеца „А.Б.“ АД– Република Гърция, като липсват
доказателства от негово име да са извършвани разходи за адвокатско
възнаграждение в претендирания размер. Предвид това на ищеца следва да бъдат
присъдени единствено сумите за заплатени държавни такси за подаването на
исковата молба и нейното вписване в Службата по вписванията в общ размер на 642,31
лв.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА по предявения от „А.Б.“ АД (А.В.A.E.) - Република Гърция, със съдебен
адрес ***, чрез адв. П.Ц., срещу Ф.А.К. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
чрез адв. И.М. и срещу В.Т.С. ЕГН: **********,***, иск с правно основание чл.
135, ал. 1 ЗЗД за относително
недействителен спрямо ищеца „А.Б.“ АД (А.В.A.E.) - Република Гърция на
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 126, том I, peг. 1377, дело № 101/2012 г., по описа на Нотариус
М.Н., peг. № 362 на НК, вписан в Сл.вп. - гр. София с вх. рег. №10228 от
20.03.2012 г., акт № 183, том XXI, с който Ф.А.К. е продал на В.Т.С. недвижим
имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.4329.1115 с площ 10
239 кв.м., находящ се в гр. София, р-н „Овча купел”, Горна Баня, местност
„В.З.Горна Баня - РАЗ”, при съседи на имота: Поземлени имоти с идентификатори № 68134.4329.1690, имот №
68134.4172.9036, имот № 68134.4329.1261, имот № 68134.4329.919, имот №
68134.4329.1543 и имот № 68134.4329.366.
ОСЪЖДА Ф.А.К.
с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. И.М. и В.Т.С. ЕГН: **********,***,
да заплатят на ищеца „А.Б.“ АД (А.В.A.E.) - Република Гърция, със съдебен адрес
***, чрез адв. П.Ц., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за държавни такси
в общ размер на 642,31 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на „Ю.Б.“ АД - третото лице помагач на страната на ищеца.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: