Р Е Ш Е Н И Е № 388
гр. МОНТАНА, 24
септември 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание
на 02 септември 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав,
Адм.д. № 288 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на представляващия
и управляващ дружество „СК 07” ЕООД, гр. Монтана, управител и едноличен
собственик на капитала Г.С.Г., чрез адв. Б.Б. против Решение № 2153-11-16 от
28.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Монтана, с което са потвърдени
Задължителни предписания № ЗД-1-11-00912245 от 21 04 2021 г. на Контролен орган
на ТП на НОИ град Монтана – ст. инспектор Н*** С*** , с които е даден срок от
15 работни дни за заличаване на подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за лицето
В*** Д*** Д*** , ЕГН * за периода 25 11 2018 г. – 31 12 2018 г. и периода 01 01
2019 г. – 31 12 2019 г.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е неправилно, постановено при нарушаване на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския
съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на
свободно движение в рамките на съюза се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 и
Регламент (ЕО) № 987/2009. За да се установи дали е налице основание за
социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата
на регламентите за координация на системите за социална сигурност, е необходимо
първо да се определи кое е приложимото за него законодателство. Приложимото
законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от
Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 - чл. 16) при условие, че е налице трансгранична
ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от
лица, попадащи в персоналния му обхват). Определяне на приложимото
законодателство е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) №
883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът, са
подчинени на законодателството на само една държава членка (чл. 11 (1) от
Регламент (ЕО) № 883/2004). От сключения от дружеството и В*** Д*** трудов
договор № 21/18.11.2018г., последната към момента на сключването му е
пребивавала на територията на Република България, а от сключените към същия
договор Допълнителни споразумения е видно, че същата е била командирована да
работи в Германия, която държава е член на Европейския съюз. В тази хипотеза е
приложима нормата на чл.16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г., от която става ясно
това, че във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две
или повече държави членки е длъжно да уведоми за тази ситуация компетентната
институция на държавата членка, в която пребивава. Институцията на държавата
членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него
законодателство. Това първоначално определяне е временно. Институцията,
извършила временното определяне, информира институциите на всички
държави-членки, на чиято територия лицето извършва дейност или при необходимост
се свързва с тях за да се постигне взаимно съгласие относно приложимото
законодателство. Освен ако вече не е постигнато взаимно съгласие, временно
определеното законодателство става окончателно при условие, че в срок от два
месеца някоя от институциите, които са били надлежно информирани, не изрази
различно становище. От разпоредбата на § 6 на същата норма става ясно и това,
че при бездействие на задълженото лице (осигурител), институцията по
пребиваването му следва да приложи горната процедура служебно веднага „след
като изясни положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована
институция." В настоящия случай органът по осигуряването по собствена
инициатива е отправил искане за такова действие от страна на НАП. Становището
на ТД на НАП - Велико Търново не може да бъде приравнено на отказ за издаване на
формуляр А1, респ. на издаден такъв, тъй като самото то не създава права и
задължения за жалбоподателя и не го ангажира пряко. Той не е негов адресат и не
би могъл да го оспори. Единственият документ, който пряко ангажира всички органи
на държавите-членки, ведно с осигурителя и осигуреното лице относно
осигурителният статус на лицето е формуляр А1, респ. отказът на НАП такъв да
бъде издаден. Същият обаче, подлежи на оспорване от работодателя и
заинтересованите осигурени лица и на съдебен контрол, каквато процесуална
възможност на тези лица не е била предоставена. Този пропуск влече след себе си
непълнота на фактическата обстановка, поради което атакуваното решение следва
да бъде отменено, а преписката бъде върната на компетентния орган по
осигуряването. Този орган следва да изиска от институцията, определена от
компетентния орган на дьржавата-членка на пребиваване (НАП), веднага след
изясняване положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована
институция, да издаде формуляр А1 или да откаже издаването на такъв, като укаже
възможността за оспорване на отказа. Националната агенция за приходите (НАП) е
компетентна да определя приложимото законодателство по Дял ІІ от Регламент (ЕО)
№ 883/20(14 и да издава формуляр А1 въз основа на Приложение № 4 от Регламент
(ЕО) № 987/2009. Становището на НАП обаче не може да бъде прието като отказ да
бъде издаден Формуляр А1 не само заради обстоятелството, че за издаването му не
е било уведомено лицето и не му е била предоставена възможност да го оспори, но
и поради липса на каквито и да е данни за това да е проведена процедура по
преценка на критериите за които Административната комисия за координация на
системите за социална сигурност е приела Решение № А2 от 12.06.2009г. за
тълкуването на чл.12 от Регламент № 883/2004г., като се е произнесла относно
условията, необходими за прилагане на тази разпоредба. Без провеждане на
процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕО) 987/2009 не може да бъде определено
приложимото законодателство в сферата на социапната сигурност. Без него
неизяснена остава и компетентната институция на държавата членка чието
законодателство става приложимо по силата на дял II от Регламент (ЕО) 883/2004
г., която следва да информира съответното лице относно зaдължeниятa установени
от същото законодателство като му осигурява необходимото съдействие при
изпълнението на изискваните от това законодателство формалности. Следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че за лицето В*** Д*** са били внасяни всички
дължими осигуровки и данъци именно в България, като не е имало противопоставяне
на това от съответната институция. Не на последно място същата е с постоянен
адрес в Република България и към момента на сключване на трудовия договор и
допълнителните споразумения към него е пребивавала именно в България, както и
че не е била командирована в Германия за период по-дълъг от 24 месеца. Моли съдът
да отмени като неправилно оспореното Решение, с което са потвърдени Задължителни
предписания № ЗД-1-11-00912245 от 21.04.2021 г., издадени от контролен орган
при ТП на НОИ - Монтана. Претендира разноски.
Ответната страна Директора на ТП на НОИ
- гр. Монтана не взема становище по жалбата.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със Задължителни предписания /ЗП/ № ЗД-1-11-00912245
от 21.04.2021 г., издадени от контролен орган при Териториално поделение на НОИ
- Монтана, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социалното
осигуряване (КСО), осигурителят „СК 07" ЕООД, е задължен да заличи за лицето
В*** Д*** Д*** , ЕГН * подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, за периода 25 11
2018 г. – 31 12 2019 г. и периода 01 01 2019 г. – 31 12 2019 г. В предписанията
е посочено, че същите подлежат на обжалване в 14 дневен срок, в който срок
против тях е подадено надлежно възражение, имащо характер на жалба - /ЗП са
получени на 23 04 2021 г., а възражението е подадено на 05 05 2021 г./. Към
възражението е приложено становище на адвокат Д*** В*** , с превод от немски,
във връзка с проведени телефонни разговори на 26 и 27 04 2021 г., в което е изказано
мнение, че за заетите от дружеството работници съществува задължение за
социалното осигуряване само по българското законодателство.
В
Писмо изх. № 20 – 04 – 674 # 2 от 10 12 2019 г. на
Директор на ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана е посочено, че след
извършена проверка в Централния регистър ИС „Определяне на приложимо
законодателство в сферата на социалната сигурност”, за лицето В*** Д*** Д*** с
ЕГН * няма издадено удостоверение А1 и не е определено българско осигурително
законодателство.
Съгласно изискана от съда справка, в Писмо
изх. № 11 – 03 – 1713 # 2 на Директор на ТД
на НАП Велико Търново, офис Монтана, се посочва, че фирма „СК 07” ЕООД, Булстат
*********, гр. Монтана, за периода 01 01 2018 г. – 05 07 2021 г., не е подавала
„Уведомление/Искане за издаване на Удостоверение А1 за приложимото осигурително
законодателство за заето лице” за В*** Д*** Д*** . Към писмото е приложен
образец на Удостоверението А1.
В писмо изх. № 20–11-44#1 от 07 07 2021 г. на ТД на НАП Бургас /л. 83/, тази институция посочва, че
за лицето В*** Д*** Д*** няма подавани искания за издаване на удостоверение А1,
няма издавани удостоверения и няма постановени откази от издаване на
удостоверение относно приложимото законодателство.
С оспореното Решение № 2153-11-16 от 28
05 2021 г. на Директор на ТП на НОИ Монтана, жалбата на управителя на „СК 07”
ЕООД е отхвърлена като неоснователна. АО приема, че по данни от информационната
система на НОИ се установява, че на 18.11.2018 г. е подадено уведомление по
реда на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда за сключен срочен трудов договор
между „СК 07" ЕООД и В*** Д*** Д*** , който с допълнителни споразумение е
удължаван до 05.10.2020 г. За периода 25.11.2018 г. - 04.10.2020 г. вкл., от
осигурителя, за г-жа Д*** , са подадени данни за зачитането на осигурителен
стаж и доход по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО. В ТП на НОИ - Монтана са
представени удостоверения по образец, съгласно приложение № 9 към чл. 8, ал. 1
от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО (НПОПДОО) във връзка с
издадени болнични листове за определена временна неработоспособност на лицето
за периода 12.04.2019 г.-19.04.2019
г. вкл., и 20.04.2019 г. - 25.04.2019 г. вкл. При извършен последващ контрол е
установено, че за В*** Д*** Д*** подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО са с
код за вид осигурен 99, съгласно Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, а именно за лицата, командировани или изпратени по
реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал, 2, т. 1 от Кодекса на труда и по смисъла на
чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност. За
изясняване на основанието за осигуряване по реда на българското законодателство
е извършена проверка, при която е установено, че дружеството извършва дейност в
сферата на социалните услуги като командирова асистенти, които извършват
трудова дейност в Германия, което не се отрича от осигурителя. Поискано е
становище от ТД на НАЛ - Велико Търново, офис Монтана, относно приложимото
законодателство спрямо В*** Д*** Д*** за периода на упражняваната трудова
дейност в „СК 07" ЕООД. С писмо вх. № 9101-11-108#1 от 12.12.2019 г. Националната
агенция за приходите (НАП) посочва, че спрямо В*** Д*** Д*** не е определяно
българското осигурително законодателство. Въз основа на тази фактическа
обстановка, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, са издадени Задължителни
предписания № ЗД-1-11-00912245 от 21.04.2021 г. до осигурителя „СК 07"
ЕООД за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода 25.11.2018
г,-31.12.2019 г. за В*** Д*** Д*** с ЕГН * С9160452. В решението се приема, че
от 01.01.2007 г. по отношение на лицата, граждани на държави - членки на ЕС,
които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно
движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация
на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 па Европейския
парламент е на Света от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за
прилагане на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална
сигурност. За определяне компетентната държава - членка, която следва да
предостави социално - осигурителни плащания на правоимащите лица е необходимо
да бъде определено приложимото спрямо тях осигурително законодателство.
Определяне на приложимото законодателство е един от основните принципи,
установени с координационните регламенти, според който лицата, попадащи в приложното
им поле, са подчинени на законодателството на една единствена държава членка -
чл. 11, параграф 3, точка „а" от Регламент № (ЕО) 883/2004. Всяко
командировано лице и неговият работодател, на основание чл. 88 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и във връзка с процедурата по
прилагане на чл. 12 от Регламент № (ЕО) 883/2004, предвидена в чл. 15 от
Регламент № (ЕО) 987/2009, могат да подадат искане за издаване на удостоверение
А1 съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
Конкретната преценка за наличието на условия за издаване на удостоверение за
всяка една хипотеза принадлежи на компетентния орган по приходите, който въз
основа на конкретните факти и обстоятелства има правомощието да издаде или
откаже да издаде поискания документ. В конкретния случай от компетентния
административен орган Национална агенция за приходите е получено писмо, в което
е указано, че спрямо В*** Д*** Д*** не е определено българското осигурително
законодателство, поради което за това лице следва да се прилага основното
правило, предвидено в чл. 11, § З, б. „а” от Регламент (ЕО) 888/2004, а именно
лицето е подчинено на законодателство на държавата-членка, на чиято територия е
полаган трудът в случая Германия, където следва да се плащат и задължителните
осигурителни вноски, съгласно местното законодателство, което пък от своя
страна определя невъзможността лицето да се осигурява по българското
законодателство по реда предвиден в КСО.
С Разпореждане от 01.07.2021 г.
настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като
при условията на чл. 171, ал. 5 и чл. 9, ал. 3 от АПК на страните са дадени
допълнителни указания.
По делото са представени още трудови
договори, допълнителни споразумения, Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, известия за доставяне, справки за регистрираните трудови
договори и осигуряването на В*** Д*** Д*** .
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена против индивидуален
административен акт, подлежащ на оспорване, подадена е на 16 06 2021 г., видно
от системния бон и известието за доставяне, представени от адв. Б. с нарочна
молба вх. № 1420 от 30 06 2021 г. на Адм Съд Монтана, подадена по ел. пощата /л.
44/, а оспореното Решение е надлежно получено на 03 06 2021 г., видно от
известието за доставяне на л. 23, поради което същата се явява подадена в законоустановения 14 дневен срок. Подадена е
от адресата на акта, поради което се явява подадена и от надлежно легитимирано
лице или жалбата е допустима за разглеждането й по същество.
Сьгласно чл. 88, ал. 2 от ДОПК /действащ
за периода 2018 – 2019 г./ - По реда на тази глава се издават и удостоверения
съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
Сьгласно чл. 88, ал. 2 от ДОПК /действащ
от 01 01 2021 г./ - По реда на тази глава се издават и удостоверения относно законодателството
в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на
притежателите.
По отношение на лицата, граждани на
държави-членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност,
упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на съюза се прилагат
Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004
година за координация на системите за социално осигуряване и Регламент (ЕО) №
987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004
за координация на системите за социална сигурност /Регламент № 883/2004 и
Регламент № 987/2009 г/.
Съгласно чл. 11, § 1 от Регламент №
883/2004 - Лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на
законодателството само на една държава-членка. Това законодателство се определя
в съответствие с настоящия дял.
Съгласно чл. 11, § 3, б. „а” от Регламент
№ 883/2004 - Съгласно членове 12 – 16 спрямо лице, осъществяващо дейност като
наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага
законодателството на тази държава-членка.
Съгласно чл. 12, пар. 1 от Регламент №
883/2004 - Лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от
името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е
командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там
дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на
законодателството на първата държава-членка, при условие, че предвиденото
времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е
изпратено да замества друго лице.
Сьгласно чл. 14, пар. 1 и 2 от Регламент
№ 987/2009 г. - За целите на прилагането на член 12, параграф 1 от основния
регламент „лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от
името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е
командировано от този работодател в друга държава-членка" включва лице,
което е наето с цел да бъде командировано в друга държава-членка, при условие
че непосредствено преди да започне работа спрямо съответното лице вече се е
прилагало законодателството на държавата-членка, в която е установен неговият
работодател. За целите на прилагането на член 12, параграф 1 от основния
регламент, изразът „което обичайно осъществява дейността си в нея" се
отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности,
различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на
държавата-членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички
критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие. Приложимите
критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки
работодател и на действителния характер на извършваните дейности.
Безспорно е между страните, че между
оспорващото дружество „СК 07" ЕООД и лицето В*** Д*** Д*** е сключен
срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, ведно с
допълнителни споразумения за неговото удължаване. За периода 25.11.2018 г. - 04.10.2020
г. вкл., от осигурителя, за г-жа Д*** , са подавани данни за зачитането на
осигурителен стаж и доход по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО, с код за вид осигурен
99, съгласно Наредба № Н-13/2019 г., а именно за лицата, командировани или
изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда.
За периода 12.04.2019 г.-19.04.2019 г. вкл., и 20.04.2019 г. - 25.04.2019 г.
вкл., във връзка с издадени болнични листове за определена временна
неработоспособност на лицето В*** Д*** са изплащани парични обезщетения и помощи
от ДОО. Безспорно е също така, че дружеството командирова асистенти, в т.ч. и В***
Д*** Д*** , които извършват трудова дейност в Германия.
Спорно е дали за В*** Д*** Д*** е
приложимо българското осигурително
законодателство, по което същата се е осигурявала и получавала обезщетение или
е приложимо законодателството, на чиято територия е полаган трудът, в случая
Германия и в тази връзка дали подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО следва да
бъдат заличени.
Въпросът за приложимото законодателство
по отношение на осигуреното от дружеството лице - В*** Д*** , е от преюдициално
значение за правилното разрешаване на въпроса дали подадените от това
дружество, в качеството му на осигурител, данни следва да бъдат заличени, в
който смисъл е постановеното и оспорено Решение, с което са потвърдени
Задължителни предписания /ЗП/ № ЗД-1-11-00912245 от 21.04.2021 г., издадени от
контролен орган при Териториално поделение на НОИ – Монтана. В тази връзка, за
да е има валидно и годно основание за заличаване на подадените, при условията и
по реда на закона, осигурителни данни за осигуреното лице, следва да се
установи по безспорен начин, че за това лице не е приложимо българското
законодателство, респ. приложимо е законодателството, на чиято територия е
полаган трудът, тъй като по силата на цитираните по-горе текстове от Регламент
№ 883/2004 и Регламент № 987/2009 г., когато за дадено лице е налице трансгранична
ситуация, то е подчинено на законодателството само на една държава членка.
В конкретния случай за осигуреното лице
от НАП, която е компетентната българска институция по определяне на приложимото
законодателство, нито е искано, нито е издавано удостоверение А1, поради което
тази институция не е определяла, нито е постановявала отказ от определяне на
българското законодателство или за лицето В*** Д*** няма постановен окончателен
акт от съответно компетентна институция, с който да е определено друго
приложимо законодателство, различно от българското. В тази връзка необосновано
и неправилно органът по осигуряването извежда от контекста подадената от НАП
/л. 32/ информация като я тълкува превратно в смисъл, че за лицето не е приложимо
българското законодателство, каквито данни в писмото от НАП не се съдържат.
Такива данни не се съдържат и в последващо изисканата от съда информация. Писмото,
на което се позовава АО информира единствено, че за лицето В*** Д*** Д*** няма
издавано удостоверение А1 и че за нея не е определено българското осигурително
законодателство. Не е определено, а не че не е приложимо същото. Този начин на подаване
на информацията по никакъв начин не означава, че НАП е извършила отказ от
издаване на формуляр А1, нито, че за лицето е неприложимо българското
законодателство. Извън това, следва да се има предвид и че само по себе си
писмото на НАП не представлява ИАА, респ. не създава права и задължения, за да
бъде гарантирана процесуалната законова възможност за евентуалното негово
оспорване.
Не е без значение и обстоятелството, че това
тълкуване от органа по осигуряването на въпроса за приложимото законодателство
и конкретно неприложимост на българското законодателство, не обвързва
компетентните институции, които следва да вземат решение по въпроса за
приложимото законодателство за дадено лице, в случая за лицето В*** Д*** Д*** .
В тази връзка следва да се има предвид, че цитираните по-горе правни текстове
не въвеждат преклузивен срок, в който следва да бъде изяснен осигурителният
статус на лицата, както и че този статус и уточняване на приложимото
законодателство е в правомощието на компетентните институции, дори да липсва
искане от страна на заинтересованите лица, аргумент от чл. 16, пар. 4 и чл. 16,
пар. 6 от Регламент № 987/2009 г., а това е така с оглед принципите на правна и
осигурителна сигурност.
Предвид горните съображения и поради неустановяване
от АО по безспорен начин, че за лицето В*** Д*** е приложимо друго
законодателство, а не българското, което обстоятелство е преюдициално по
отношение взетото решение за заличаване на подадените за същото лице данни в
Регистъра на осигурените лица и издаването на оспорения акт, то последният се
явява необоснован и неправилно издаден.
С оглед на изложеното и при изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт
за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната
форма, но в нарушение на материалния закон и неговите цели.
При този изход на делото основателно се
явява искането на адв. Б. за присъждане
на направените в производството разноски, съгласно приложения списък по чл. 80
от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, а именно: 800 лева адвокатско възнаграждение и 50
лева държавна такса, които следва да бъдат заплатени от НАП, в качеството й на
юридическо лице, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение №
2153-11-16 от 28.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Монтана, с което са
потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-11-00912245 от 21 04 2021 г. на
Контролен орган на ТП на НОИ град Монтана – ст. инспектор Н*** С*** дадени на
„СК 07” ЕООД, гр. Монтана.
ОСЪЖДА НАП София ДА ЗАПЛАТИ на „СК 07”
ЕООД, гр. Монтана, представлявано от управителя Г.С.Г. сумата от 850 лева,
представляващи направените в производството разноски, в това число: 800 лева адвокатско
възнаграждение и 50 лева държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14
дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :