Р Е
Ш Е Н
И Е № 42
гр.В** 27.05.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС,гражданска колегия в
открито
заседание на тридесети април две хиляди деветнадесета година в състав:
Председател: В** В*
Членове: Ан* П*
Г**
Й**
при секретаря И* К* като
разгледа докладваното от съдия В**В** въззивно гражданско дело №122 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от К.Ж.К.-*** против решение №681/18.01.19г.
по гр.д.№1637/18г. на ВРС,с което е
прието за установено,че жалбоподателката дължи на „В** – В**" ЕООД със седалище и адрес
на управление гр. В**, ул. „Ш**” № 18, ЕИК ***, представлявано от Г** В* В** - управител, сумата в размер на 478,74 /четиристотин
седемдесет и осем лева и седемдесет и четири ст./ лева
– главница, представляваща стойността на изразходена питейна вода и отведени
канални води на адрес гр. В**, ж.к. „Х*”, бл.
*, вх. *, ап. ** по фактура №
**********/15.03.2017 г. и периода от 15.05.2017г. до
15.09.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
15.01.2018г., до окончателното изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 144-РЗ по ч.гр.д. № 155/2018г. по описа
на РС - Видин.Подържа се в жалбата,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради
това,че при разглеждането на делото ВРС отказал да уважи искането на
жалбоподателката да бъдат предоставени протоколи за проверка на
водомерите,извършена от лицензирана лаборатория.В жалбата се дава пример с две
последователни фактури,които според жалбоподателката отчитат нереални
количества ползвана вода.Подържа се,че водомерите на всички жилища във входа не
са проверявани повече от 20 години,което води до занижаване на показателите им
и съответно до увеличаване на сметката на жалбоподателката.Иска се обжалваното
решение да бъде отменено.
Ответника по
жалбата,чрез процесуалния си представител оспорва
същата и моли съда да потвърди обжалваното решение.
По
допустимостта на жалбата
ВОС намира жалбата за допустима, тъй
като е подадена в срока по чл.259 от ГПК
и при спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.
По съществото на спора
ВОС като взе предвид доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите
разпоредби, приема за установено следното: Гр.д.№316/17г. на ВРС е образувано по искова молба от „В* - В*" ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. В*, ул. „Ш*” № *, ЕИК**, представлявано от Г**В**В** - управител, против жалбоподателката. С
исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от
ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с цена на иска 478,74 лв. – главница, представляваща
стойността на изразходена питейна вода и отведени канални води на адрес гр. В*, ж.к. „Х*”, бл. *, вх. *, ап.* по фактура №
**********/15.03.2017 г. и периода от 15.05.2017г. до 15.09.2017г.В исковата
молба се твърди, че ищцовото дружество се е намирало в облигационни
правоотношения с ответницата, регулирани от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-09 от 11.08.2014 г. и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи.Твърди се, че ответницата е титуляр на партида с уникален абонатен №
015582 и адрес на потребление: гр. В**, ж.к.
„Х*"
бл. *, вх. *, ап. *. Дружеството било изпълнило
задълженията си да достави на потребителя вода с питейни качества и да отведе
отпадните води. От своя страна ответницата не била изпълнила задължението си да заплати извършените от ищцовото дружество услуги.
Твърди се, че с покана за доброволно плащане с изх. № 01 - 457 от 17.10.2017г. ищцовото
дружество било поканило ответницата да изпълни своето задължение по
облигационното отношение като заплати дължимата сума в 15 - дневен срок от
получаването ѝ. Поканата за доброволно плащане била
връчена лично на абоната на 23.10.2017 г. Твърди се, че до момента на подаване
на исковата молба ответницата не
била предприела действия за погасяване на дължимите суми. По нито една фактура, касаеща процесния период, не било направено
възражение относно размера на дължимата по нея сума.
Твърди се, че в имота на ответната страна липсвал поставен
индивидуален водомер и потребеното количество вода и отведени канални води се изчислявало
на базата на брой обитатели за 2-ма обитатели, т. нар. такса. Липсата на водомер на ответната
страна било от преди 2001 г. От месец април 2014 г. на основание чл. 23, ал. 5 и ал. 7 от Общи условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „В* и К*" ЕООД – В* ( в
сила до 11.08.2014 г.) определените водни количества по реда на чл. 23, ал. 5 се завишавали с по 1 куб.м.
на обитател на всяко тримесечие. След
влизане в сила на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор (в сила от 11.08.2014 г.) потребеното количество вода и
отведени канални води продължило да се начислява за двама обитатели при
спазване на разпоредбите на чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от тях. В месеците, в които била установена разлика между количеството
питейна вода, отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по
индивидуалните водомери и количествата, определени по реда на чл. 25, ал. 8 и чл. 23,
ал. 3 от Общите условия, в месечната фактурата било
включено освен начисленото количество за двама обитатели на адреса и дължимата
сума от разпределение, изчислена по реда на чл. 25,
ал. 2 от ОУ и записана на отделен ред във фактурата,
съгласно чл. 25, ал. 3 от ОУ.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 478,74 лв. – главница, представляваща
стойността на изразходена питейна вода и отведени канални води на адрес гр. В*, ж.к. „Х*”, бл. *, вх. *, ап. * по фактура № **********/15.03.2017
г. и периода от 15.05.2017г. до 15.09.2017г., ведно със законната лихва за
забава, считано от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното плащане.
По делото е приложено ч.гр.д. №
155/2018г. по описа на Районен съд - Видин, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от „ВиК – В*" ЕООД срещу ответницата за процесната сума. Въз основа
на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 144-РЗ от 17.01.2018г., като в срока по чл. 414,
ал.2 ГПК от посочения длъжник е постъпило възражение срещу издадената заповед
за изпълнение. В предвидения в процесуалния закон
едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на
вземането си.
По делото са представени шест фактури, издадени от ищцовото дружество, както
следва:
1. Фактура No ********** от
15.03.2017г. на стойност 81,52 лева за периода 26.01.2017 - 23.02.2017
2. Фактура No ********** от
15.05.2017г. на стойност 86,71 лева за периода 25.03.2017 -25.04.2017
3. Фактура No ********** от
15.06.2017г. на стойност 63,89 лева за периода 26.04.2017 - 25.05.2017
4. Фактура No ********** от
15.07.2017г. на стойност 71,04 лева за периода 26.05.2017 -26.06.2017
5. Фактура No ********** от
15.08.2017г. на стойност 88,52 лева за периода
27.06.2017 - 25.07.2017.
6. Фактура No ********** от
15.09.2017г. на стойност 87,06 лева за периода
26.07.2017 - 27.08.2017.
Горепосочените фактури са с получател жалбоподателката, абонатен номер 015582, за
обект гр. В*, ж.к. „Х*“, бл.*,вх. *, ап.*.
От ищцовото дружество е представена покана за доброволно
плащане и уведомление до ответницата изх. №
03-457/17.10.2017г., получени лично от нея на 23.10.2017г. Според заключението на назначеното
по делото вещо лице задълженията на ответницата по Фактура No **********
от 15.03.2017г. са на стойност 81,52 лева; по
Фактура No ********** от 15.05.2017г. - 86,71 лева;
по Фактура No ********** от 15.06.2017г. - 63,89
лева; по Фактура No ********** от 15.07.2017г. - 71,04
лева; по Фактура No ********** от 15.08.2017г. - 88,52
лева; по Фактура No ********** от 15.09.2017г. - 87,06
лева. Общата дължима сума е в размер на 478,74 лева. Посочените фактури са отразени в счетоводството на ищцовото
дружество. По тях няма извършени плащания от
ответницата. Дължимата сума за доставена питейна вода
и отведени отпадни води по партидата на ответницата за всяка от процесните
фактури била определена на база чл. 23, ал. 5 и ал. 7 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор в сила до 11.08.2014г.; на база чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор в сила от 11.08.2014г.; чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Предвид липсата на индивидуален водомер, съгласно разпоредбите на ОУ и Наредба
№ 4/14.09.2004г., за периода на процесните фактури за двама обитатели е
следвало да бъде начислено количество вода, както следва: за м. 3.2017г. – 34 куб.м. (начислени по фактура
34 куб.м.), за м. 4.2017г. – 36 куб.м., за м. 5.2017г.
– 36 куб.м. (начислени 36
куб.м.), за м. 6.2017г. – 36 куб.м. (начислени 28 куб.м.), за м. 7.2017г. – 38
куб.м. (начислени 32 куб.м.), за м. 8.2017г. – 38 куб.м. (начислени 38 куб.м.),
за м. 9.2017г. – 38 куб.м. (начислени
38 куб.м.).
По делото е разпитана свид. М**С*К** – служител в
ищцовото дружество. За периода от м. март до м.
септември 2017г. същата е работила като
инкасатор на района, в който се намира жилището на ответницата. Свидетелката установява, че никога не е влизала в жилището на
ответницата. Познава я визуално. Във „ВиК
– В*“ нямало информация за монтиран
индивидуален водомер. При това положение количеството изразходвана вода се
заплащало на брой хора, живущи в жилището по реда на Наредба № 4/2004г., като
се започвало от 5 кубика на човек и на всяко тримесечие количеството се
увеличавало с един кубик. Броят на живущите се установявал по
информация от домоуправителя или ако няма такъв – от трима съседи. За броя живущи в апартамента на ответницата свидетелката лично била
разговаряла с домоуправителя и установила, че в жилището живеят двама души.
При месечните отчети на общите водомери задължително
присъствали представители на етажната собственост – домоуправителя или ако
отсъства, негов съсед. Главният водомер се намирал в
абонатна стая, която била заключена и инкасаторът не можел да влезе сам без
представител. Разпределението на количеството вода,
представляващо разлика между показанията на главния водомер и сбора от
показанията на индивидуалните водомери, се правело от програма пропорционално
на консумацията. При липса на индивидуален водомер
разпределението се правело съобразно начислените кубици на база Наредбата. Ако
отчетите по индивидуалните водомери надвишавали отчета на главния водомер,
таксите (за жилищата без индивидуални водомери) се намалявали до изравняване на
индивидуалните водомери с главния.
За да
уважи предявения иск ВРС приел,че в полза на „ВиК –
В*“ ЕООД срещу ответницата е
издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която от длъжника
в срок е подадено възражение, както и че искът по чл. 415,
ал. 1 ГПК е предявен в законоустановения срок, което обуславя
допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за ищцовото
дружество.Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се
уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.
1 от посочената Наредба, получаването на В и К услугите се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи и от
съответен регулаторен орган. С общите условия за предоставяне на В и К
услуги на потребителите, в конкретния случай одобрени с Решение № ОУ-09 от
11.08.2014 г. на ДКЕВР, се определят правата и задълженията на оператора и на
потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение
на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води, редът за осигуряване на
достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за
прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти. Съгласно ал. 2 на чл. 8 от Наредбата, операторите задължително публикуват одобрените общи
условия най-малко в един централен и един местен ежедневник и осигуряват достъп
до тях. Ал. 3 на чл. 8 от
Наредбата предвижда, че Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник. В срок до 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да
направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни
условия. Предложените от потребителите и приети от
оператора различни условия се отразяват в писмени споразумения. При
непостигане на споразумение в едномесечен срок от получаване на заявлението от
оператора остават в сила общите условия.По делото не се твърди и не са ангажирани
доказателства за постигнати различни условия между стрините, поради което съдът
е
приел, че общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, са приложими в
отношенията между същите. Поради това договорът се счита сключен при определените
от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен
към В и К мрежата и започне да потребява вода от същата.Предвид представените
по делото доказателства, съдът намира, че е установено и доказано, че
ответницата е задължено лице за доставената, ползвана и отведена питейна вода
за процесния период за гореописания имот. Съгласно чл.
2, ал.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически лица
или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. В конкретния случай, по делото
са представени доказателства, от които е видно, че партидата за процесния имот
е открита на името на ответницата. Освен това, тя не
оспорва, че ползва имота. В тази връзка, съдът е приел, че ответницата е задължено
лице, като ползвател на имота, за който се претендират начислените суми, както
и че е доказано качеството потребител на ВиК услуги по отношение на ответницата
за процесния период.Съдът е приел за доказано, че между ищцовото дружество и ответницата е налице
договорно правоотношение, уредено от разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и общите условия на
доставчика. Съгласно чл. 30
от Наредбата, изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното
отклонение, а за сгради – етажна собственост – по общия водомер на
водопроводното отклонение. Изразходваното количество
вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна собственост, въз
основа на отчетите по индивидуалните им водомери, като в разпределението се
включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в
сградната водопроводна инсталация. В и К услугите се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. В случаите, когато
липсва индивидуален водомер, месечното количество изразходвана питейна вода се
определя по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и
по 5 куб.м. при нетоплофицирано за всеки обитател. При
сгради – етажна собственост до поставянето на индивидуални водомери
количествата вода се завишават всяко тримесечие с 1,0
куб.м. за всеки обитател. Освен
съществуването на качеството потребител за ответника, за да бъде уважен
установителния иск, ищецът следва да установи и размера на претендираните
задължения. От заключението на изслушаната по делото
съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период ищцовото
дружество е начислило сума за плащане в общ размер на 478,74
лв. В заключението е отразено, че изразходваната вода е начислявана служебно в
количество за двама обитатели, като начисленото в издадените фактури количество
е равно или по-малко от количеството вода, което според изчисленията на вещото
лице е следвало да бъде начислено за процесния период съгласно ОУ и Наредбата.
Безспорно се установи по делото и не се оспорва от ответницата, че в имота не е
монтиран индивидуален водомер, при което начисляването на нормативно определено
количество питейна вода е съобразено с изисквания на Наредба № 4/2004г. и с Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите.
Предвид гореизложеното
съдът е уважил предявеният иск.
ВОС
счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо,а по същество е
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.ВОС споделя изцяло
съображението на ВРС в мотивите на обжалваното решение,поради което препраща
към тях на основание чл.272 от ГПК. Подържа се в жалбата,че обжалваното
решение е незаконосъобразно,поради това,че при разглеждането на делото ВРС
отказал да уважи искането на жалбоподателката да бъдат предоставени протоколи
за проверка на водомерите,извършена от лицензирана лаборатория.В съдебното заседание пред ВОС процесуалния представител на
ответника по жалбата установи,че такива протоколи не съществуват,поради това,че
дружеството не е длъжно да извършва такива проверки.Следва
да се има предвид и обстоятелството,че за решаването на настоящия спор няма
значение наличието или липсата на подобни протоколи,поради това,че в имота на
жалбоподателксата няма въобще монтиран водомер.Това положение-на липса на
монтиран водомер, е изрично регламентирано в Наредбата по начина посочен
по-горе от ВРС.В жалбата се дава пример с две последователни фактури,които
според жалбоподателката отчитат нереални количества ползвана вода.Съдът счита,че дори и фактурираното количество вода да не
отразява реалното потребление,то това се дължи на липсата на монтиран водомер в
жилището на жалбоподателката.При така уредения начин на отчитане на
консумираната води при липса на водомер е повече от ясно,че с течение на
времето отчетеното количество вода ще достигне нереални стойностти,но пак
следва да се отбележи,че това се дължи на липсата на монтиран водомер в имота.Подържа се,че водомерите на всички жилища във входа не са
проверявани повече от 20 години,което води до занижаване на показателите им и
съответно до увеличаване на сметката на жалбоподателката. Съдът счита,че дори и водомерите на жилищата
да не са проверявани,то това не се отразява на сметката на
жалбоподателката.Сметката на жалбоподателката е нормативно определена /по
начина на оказан по-горе/ и не се влияе от правилното или неправилното отчитане
на водомерите на останалите потребители във входа.
С оглед
на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава решение
№681/18.01.19г. по гр.д.№1637/18г. на
ВРС.
На основание чл.280,ал.2 от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1.
2.