МОТИВИ към Присъда
№ 58/26.03.2019г. по НОХД № 665/2018г. по описа на БРС
Съдебното производство по НОХД № 665/2018г. по описа на БРС е
образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от на Районна прокуратура гр.***,
с който на подсъдимия И.М.М. с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за извършени от него две престъпления от общ
характер, както следва:
1. На 05.02.2017 г., около 20.00 часа, в гр. ***, на бул. "И.
Вазов", при управление на моторно превозно средство - л.а. „***", с
peг. № А ***MX, нарушавайки правилата за движение, визирани в чл. 5 ал. 1 т. 1
от ЗДвП - "Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки на движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди"; чл.
5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП - "На водача на пътно превозно средство е забранено
да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или
други упойващи вещества"; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват"; чл.
20, ал. 2 от ЗДвП - "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия и видимост за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението"; чл. 21 ал. 2 от ЗДвП -
"Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е
различна от посочената в ал. 1 /50км/ч. за категория "В" за населено
място/, това се сигнализира с пътен знак" и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, а
именно: "За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство", като без да има необходимата
правоспособност, управлявал автомобила под въздействие на алкохол, движейки се
със скорост от 90 км/ч. при ограничена за пътния участък скорост от 50 км/ч. за
населено място, загубил контрол върху управлявания от него автомобил,
извършвайки неадекватни, технически неправилни действия с кормилната уредба и
навлизайки в лентата за насрещно движение, допуснал пътно транспортно
произшествие с насрещно движещи се лек автомобил "***", per. № А ***
КС, собственост и управляван от В.Н.Р., ЕГН **********, лек автомобил "***",
per. № ***, собственост на Г. T. Й., ЕГН ********** и управляван от В.И.Й., ЕГН
********** и автобус "***", per. № ***, собственост на „***"
ЕООД и управляван от Л.И.П., ЕГН ********** и по непредпазливост причинил
значителни имуществени вреди, както следва - на "***", per. № А ***
КС, собственост на В.Н.Р., ЕГН **********, на стойност 7 180.00 /седем хиляди
сто и осемдесет/ лева, на лек автомобил "***", per. № ***,
собственост на Г. T. Й., ЕГН **********, на стойност 1 500.00 /хиляда и
петстотин/ лева и на автобус " ***", per. № ***, собственост на „***"
ЕООД на стойност 800.00 /осемстотин/ лева, като общата стойност на вредите
възлиза на сумата от 9 480.00 /девет хиляди четиристотин и осемдесет/ лева - престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. "а", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 5, ал.
1, т. 1, вр. чл. 5 ал. 3 т. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 150а, ал. 1 от ЗдвП;
2. На 05.02.2017г., около 20.00 часа, в гр. ***, на бул. "И.
Вазов", при условията на идеална съвкупност с деянието по т. 1, управлявал
МПС - л.а. " ***", с peг. № А9885MX, с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,35 /две цяло и тридесет и пет/ на хиляда,
установено по надлежния ред - с Протокол за химическа експертиза №
57/06.02.2017 по описа на БНТЛ-ОДМВР-*** - престъпление по чл. 343б, ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 1 от НК.
В хода на производството по реда на чл. 384а, ал.2, вр. с чл. 394, ал.1 НПК е било постигнато споразумение за прекратяване на делото по отношение на
престъплението по чл. 343б, ал.1 НК. Споразумението е било разгледано от друг
състав на РС-***, като с Определение № 114/28.02.2019г. по НОХД № 773/2019г., в
сила от 29.02.2019г. - за деянието по чл. 343б, ал.1 НК на подсъдимия М. е било
наложно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален „Общ“ режим и наказание „Глоба“ в размер на 100
лева. След одобряване на споразумението настоящият състав на съда на основание
чл. 24, ал.3 НПК е прекратил наказателното производство досежно това деяние,
като разглеждането на делото е продължило по отношение на обвинението за
извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „а“, вр. с чл. 342, ал.1 НК.
В открито съдебно заседание прокурорът от БРП поддържа обвинението за престъплението по чл. 343, ал.1, б. „а“,
вр. с чл. 342, ал.1 НК, като счита, че от събрания доказателствен
материал безспорно се установява авторството на деянието в лицето на
подсъдимия. Пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
11 месеца, което да се изтърпи ефективно.
Подсъдимият М. се явява в съдебно заседание, като
дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Заявява, че действителност е управлявал
процесното МПС, като е допуснал ПТП. Потвърждава, че никога не е имал издавано
СУМПС, както и че него ден е бил употребил алкохол. Заявява обаче, че причината
да се качи в лекия автомобил е защото му е бил нанесен побой от непознати лица
и е искал да се прибере бързо в дома си. Изразява съжаление за инцидента, като
моли за налагане на минимално наказание.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. К.Я. –
БАК се присъединява към становището на прокурора за доказаност на обвинението,
като се спира подробно на индивидуализацията на наказанието. Заявява, че
неговия подзащитен е в тежко материално и здравословно състояние, както и че е
съдействал за разкриване на обективната истина. Поради това пледира за налагане
на наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а при
условията на евентуалност – при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Подсъдимият М. заявява, че се придържа към заявеното
от неговия защитник, като в представената от съда възможност за последна дума
още веднъж заявява, че съжалява за извършеното и акцентира върху тежкото си
здравословно състояние.
***кият районен
съд, като съобрази становището на страните и прецени събраните в наказателното
производство доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И.М.М.
с ЕГН **********, е роден на ***г***. Той е българин,
български гражданин, безработен. М. е неправоспособен водач на МПС, като никога
не е имал валидно СУМПС. Въпреки това същият е бил санкциониран няколкократно
за нарушения по ЗДвП с общо 10 влезли в сила наказателни постановления и един
влязъл в сила фиш.
Към 05.02.2017г.
подсъдимият е бил осъждан общо 6 пъти за престъпления от общ характер. По
първото му осъждане – това по НОХД № 464/1990г. на РС – Горна Оряховица е настъпила
реабилитация по право (чл. 86 НК). Същевременно със Споразумение №
140/01.04.2011г. по
НОХД № 376/2011г. на БОС, подсъдимият е бил осъден на наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, ефективно, което е
било изтърпяно на 28.09.2011г. Доколкото
лицето вече веднъ е бил реабилитиран по реда на чл. 86 НК, то за това осъждане
е допустима или съдебна реабилитация по реда на чл. 87 НК, каквато не е
извършена или пълна реабилитация по право по реда на чл. 88а НК. Съгласно
разпоредбата на чл. 88а, ал. 2 НК – реабилитация по право за това осъждане ще
настъпи на 28.09.2021г., т.е. към дата на деянието подсъдимият е бил осъждан и
не е била настъпила реабилитация за това му осъждане.
На 05.02.2017г. подсъдимият И.М.М. се намирал у дома си в гр. ***, ул.
„***“ № 53, където употребил алкохол в компанията на свой приятел с малко име E.–
неустановен по делото. Двамата решили да отидат до центъра на гр. *** и да
посетят игрална зала (казино), като за целта използват собствения на М. лек
автомобил – „***“ с рег. № А9885МХ. Автомобилът бил управляван от Е., който го паркирал
в района около Старата поща и двамата заедно с подсъдимия отишли на казино. Там
подс. М. изпил още около 4 големи уискита, след което решил да се прибере с
автомобила си. Около 20.00 часа на 05.02.2017г. подсъдимият подкарал автомобила
по бул. „И. *** в посока към кв. Победа. Пътното платно било с по две летни за
движение във всяка една от посоките, като максимално разрешената скорост за
движение била общовалидната за градски условия - 50 км/ч. В автомобила подсъдимият
бил сам, като се движил с 90 км./ч. В следствие на високата скорост, липсата на
правоспособност, както и на изпитото количество алкохол, подсъдимият не успял
да контролира непрекъснато автомобила, извършил неадекватни, технически
неправилни действия с кормилната уредба на автомобила и изгубил управление над
него. На около 400м. след началото на бул. „И. Вазов“ в посока към кв. Победа участъкът
от пътя правил плавен десен завой, като именно там М. окончателно загубил
контрол над автомобила и навлязъл с висока скорост в насрещното платно. По това
време там правомерно се движел лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2107“, с peг.
№ А5048АТ, управляван от В.И.Й. ***. Лекият автомобил на подсъдимият се
сблъскал с този на св. Й., като го изхвърлил от пътя, след което продължил напред
и се сблъскал странично с правомерно движещия се автобус марка „***“, модел „***“, с
peг.№ А3449MB, управляван от Л.И.П. ***. Дори след този удар автомобилът на
подсъдимият не преустановил движението си, а продължил, като блъснал челно
насрещно движещия се лек автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № А***КС, управляван
от В.Н.Р. с ЕГН ********** и пътници – св. П.П. и св. Д.Г.. В следствие на
ударите на превозните средства били нанесени щети както следва: на лек автомобил „***”, peг. № ***на
стойност 7 180.00 /седем хиляди сто и осемдесет/ лева, на лек автомобил „***”,
peг. № ***, на стойност 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева и на автобус „***”,
peг. № ***, собственост на Община *** на стойност 800.00 /осемстотин/ лева,
като общата стойност на вредите възлиза на сумата от 9 480.00 /девет хиляди четиристотин и осемдесет/ лева.
Непосредствено след ПТП-то св. Р. и неговите спътници слезли от лекия
автомобил и отишли до другите пострадали, за да видят как са. Констатирали, че
нито водача на л.а. „ВАЗ“, нито някой от автобуса имат наранявания, след което се
насочили към автомобила на подсъдимия. Видели, че същият е в безсъзнание,
свлякъл се на една страна. Направило им впечатление, че водачът лъха на
алкохол, както и че видимо има тежки наранявания.
Междувременно св. А.К. ***. Същият чул тътена от катастрофата и излязъл
на терасата, за да види какво се случва. Видял вече ударилите се превозни
средства, при което незабавно се обадил на тел. 112 и поискал помощ. По същото
време по бул. „И. Вазов“ преминавал с лекия си автомобил и св. Р.М., който също
възприел настъпилото ПТП и също сигнализирал за това на тел. 112.
На място били изпратени полицейски служители - св. Л.Д. и св. Й.И.. При
пристигането си полицейските служители установили самоличността на подсъдимия,
като му оказали помощ и го качили в пристигналата линейка. На тях също им
направило впечатление, че подс. М. мирише на алкохол. Подсъдимият бил
транспортиран в МБАЛ-***, където му била взета кръвна проба за анализ и същият
бил настанен за лечение. Състоянието му било тежко, като същият останал в кома
около петдесет дни, а дори и след това имал тежки здравословни проблеми и все
още не се е възстановил напълно.
За случая било образувано ДП № 431 ЗМ- 107/2017г. по описа на 01 РУ-***,
в хода на което бил извършен оглед на местопроизшествие, в който било фиксирано
местоположението на участвалите в ПТП-то автомобили. Била назначена и химическа
експертиза на иззетата кръв от подсъдимия М., като се установило, че
концентрацията на алкохол в кръвта му е 2,35 на хиляда. М. бил привлечен като
обвиняем и му били проведени няколко разпита, в които същият не отрекъл, че
действително е управлявал лекия автомобил, но застъпил, че бил принуден да го
стори, доколкото по-рано бил нападнат от непознати лица и искал да избяга.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: А.К.
(л. 177 гръб – 178 от съдебното производство), включително и от приобщените
по реда на чл. 281, ал.5, вр. с ал.1, т.1 и т. 2 НПК показания от досъдебното
производство (л. 39 от Том 1 на ДП); св.
Р.М. (л. 178 от съдебното производство), включително и от приобщените по
реда на чл. 281, ал.5, вр. с ал.1, т.1 и т. 2 НПК показания от досъдебното
производство (л. 40 от Том
1 на ДП); св. К.К. (л. 179 от
съдебното производство), включително и от приобщените по реда на
чл. 281, ал.5, вр. с ал.1, т.1 и т. 2 НПК показания от досъдебното производство
(л. 18 от Том 1 на ДП); св. С.Н.
(л. 179 гръб – 180 от съдебното производство), включително и от приобщените по
реда на чл. 281, ал.5, вр. с ал.1, т.1 и т. 2 НПК показания от досъдебното
производство (л. 31 от Том 1 на ДП); св. Л.Д. (л.180 от съдебното производство),
включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал.5, вр. с ал.1, т.1 и т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 35 от Том 1 на ДП); св. Й.И. (л. 180 гръб
– 181 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл.
281, ал.5, вр. с ал.1, т.1 и т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л.
37 от Том 1 на ДП); св. Г.Й.
(л. 181 от съдебното производство); св. В.Й.
(л.181 гръб -182 от съдебното производство);
св. П.П. (л. 212 от съдебното
производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал.5, вр. с
ал.1, т.1 и т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 33 от Том
1 на ДП); приобщените по реда на чл. 281, ал.5, вр. с ал.1, т.4 НПК
показания на св. В.Р. (л. 14 от Том
1 на ДП); частично от показанията на св. Г.М. (л. 108 Том 2 на ДП) и Д.Г. (л. 32 от Том 1 на ДП), както и частично от обясненията на подсъдимия И.М. (л. 225 гръб – 226 от съдебното производство).
От писмените доказателства: справка съдимост (л. 25-27 от
съдебното следствие); медицински документи (л. 28-35; 54-56; 73-81; 124-127;
144-145; 172-174; 223-224 от съдебното производство и л. 2-78 от Том 2 на ДП);
писмо от ЗАД „Лев Инс“ (л. 36-40 от съдебното производство); писмо от ЗАД
„Армеец“ (л. 90-97 от съдебното производство); карта за регистрация на ПТП (л.
5-7 от Том 1 на ДП); справки за собственост на МПС (л. 8-11 от Том 1 на ДП); протокол за периодична проверка на техническо средство (л. 12 от Том
1 на ДП); застрахователни документи (л.19-20 от Том 1 на ДП); констативен протокол за ПТП (л. 21-23 от Том 1 на ДП); писмо до тел. 112 (л. 41-42 от Том 1 на ДП); протокол за медицинско изследване (л. 53-54 от Том 1
на ДП); справка за нарушител/водач (л. 91-93 от Том 1 на ДП); справка от Сектор „ПП“ (л. 101 от Том 1 на ДП);.
Писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум (л. 43-50 от Том 1 на ДП).
От експертизите: съдебно-медицинска експертиза (л. 121 – 122 от съдебното
производство), включително и от отговорите на вещото лице в съдебно заседание
(л. 128-гръб от съдебното производство); съдебно-химическа експертиза (л. 51-52
от Том 1 на ДП); съдебно-медицинска експертиза (л. 56-61 от Том 1 на
ДП) и съдебно авто-техническа (л. 63-85 от Том
1 на ДП).
Съдът направи оценка на горепосочените
доказателствени източници на основание чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така
и съвкупно, като достигна до следните изводи.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, доколкото
ги намира за логични, последователни и взаимосвързани, с изключение на
показанията на св. М., в частите, с които същият пресъздава не свои лични
възприятия, а прави преразказ на казаното му от подсъдимия. Съдът не намира
причина да се съмнява в добросъвестността на тези свидетели, поради което и
взима предвид заявеното от тях при формиране на вътрешното си убеждение. Като цяло
всички свидетели описват една и съща фактическа обстановка, която в своята
цялост се признава и от подсъдимия. Съдът не констатира противоречия или
разминавания, които да налагат по-задълбочен анализ, в посока кредитирането или
некредитирането на едни за сметка на други. В конкретния случай гласните
доказателства са непротиворечиви и съдът им се доверява изцяло. По отношение на
показанията на св. М., в които същият преразказва заявеното му от подсъдимия,
съдът счита, че не следва да ги кредитира. Това е така, доколкото по своята
същност тези показания представляват производно доказателство (възпроизвежда
първичното доказателство – възприятията на обвиняемия), като в практиката и
теорията е безпротиворечиво възприето, че е недопустимо с производни
доказателства да се подменят първични, освен ако последните не са недостъпни. В
конкретния случай не сме изправени пред такава хипотеза, доколкото първичните
доказателства – обясненията на самия обвиняем не са недостъпни, поради което и
съдът счита, че следва да обсъди именно тях, а не преразказа на св. М..
Съдът кредитира в основната им част и обясненията на
подс. М.. Същият не отрича, че на процесната дата е употребил алкохол, след
което е управлявал лекия си автомобил и е реализирал ПТП. В тези им части
обясненията на подсъдимия категорично се подкрепят от всички обсъдени по-горе
свидетелски показания. Единствената част, в която съдът не давя вяра на
обясненията на М. е тази, свързана с причината за управление на МПС.
Подсъдимият заявява, че това се дължи на нанесен му побой от непознати лица и желанието
му да се прибере възможно най-бързо у дома си. Тази версия обаче не се подкрепя
от нито едно доказателство по делото. Съдът счита, че се касае за опит за
изграждане на защитна позиция, която обаче противоречи на всички останали
доказателства, а и на житейската логика. Не ясно остава защо ако подсъдимият
действително е бил нападнат, той не е поискал съдействие от никого, включително
и не се е обадил на тел. 112, нито е подал в последствие сигнал за случилото
се, а е решил да се придвижи пеша до автомобила си и с него да се прибере у
дома си, а не да потърси помощ. Поради това съдът счита, че в тази им част
обясненията на подсъдимия са израз на признатото от закона право на защита,
поради което и не им дава вяра. Както вече стана дума, в останалата си част
обясненията на подсъдимия се подкрепят от другия кредитиран доказателствен
материал, поради което и съдът ги кредитира.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица
по СХЕ, СМЕ и САвТЕ. Същите са изготвени от експерти в съответните области и се
отличават с обоснованост и изчерпателност, като дадените от вещите лица
отговори напълно кореспондират с останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира изцяло и писмените доказателства и
доказателствени средства, доколкото същите са достоверни и изготвени по реда на
НПК (за доказателствените средства), като напълно кореспондират с останалата доказателствена
маса.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от
подсъдимия или неговия защитник, който в пледоариите си изрично заявяват, че
подкрепят фактите, възприети от БРП в обвинителния акт, поради което и
настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен анализ на
доказателствените материали.
От правна страна:
На база на така установените факти, настоящият
състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъплението по чл.
343, ал. 1, б. "а", вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с правилата
за движение по пътищата и преди всичко тяхното спазване от водачите на МПС.
В конкретния случай, от обективна страна безспорно на инкриминираната
дата и място подсъдимият е управлявал МПС. Съдът счита, че действията му по
привеждане на автомобила в движение и придвижването му в пространството в гр. ***,
бул. „И. Вазов“ - представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази
връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които
понятието „управление”, включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира
в покой или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил
марка „***", с
peг. № А ***MX, който подсъдимият е управлявал, е „моторно превозно
средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата,
доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно
средство.
Съдът счита, че в конкретния случай при управление на МПС-то подсъдимият
е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, в следствие, на
което се е стигнало и до настъпване на съставомерния резултат. С обвинителния
акт прокурорът е приел, че конкретните нарушения са визирани в нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5 ал. 3 т. 1, чл.
20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 150а, ал. 1 от ЗдвП.
Настоящият състав счита, че нарушенията по чл. 5, ал.1, т.1; чл. 20, ал.2; чл. 21,
ал.2 и чл. 150а, ал.1 не са в причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат, като първата разпоредба - тази на чл. 5, ал.1,
т. 1 от ЗДвП е обща и не създава конкретни задължения за водачите (Решение № 256 от 30.11.2016 г. на ОС - ***
по в. а. н. д. № 1112/2016 г.), поради което и обвиняемият следва да бъде
оправдан по нея. Същото важи и за нарушението по чл. 20, ал.2;
чл. 21, ал.2 ЗДвП. Първата разпоредба касае т.нар. „несъобразена“ скорост.
Същевременно изрично в ОА се посочва, че скоростта е била над разрешената. Ноторна
е съдебната практика, че едновременното приложение на разпоредбите на чл. 20,
ал. 2 и чл.21 от ЗДП е несъвместимо. Ако водачът е избрал скорост по-висока от
разрешената, за движение с несъобразена скорост не може да иде реч /ТР № 28/84 г. ОСНК/. След като
движението се осъществявало със скорост над пределно допустимата по чл.21 ал.1
от ЗДП, както е в случая – с 90 км/ч. при разрешена от 50 км/ч., то
отговорността на нарушителя следва да се ангажира на плоскостта на
"превишената скорост", т. е. само за това нарушение на специалния
закон. Текстът на чл.20, ал.2 от ЗДП регламентира поведението на водачите на
МПС по отношение на скоростта, когато тя поначало е в рамките на максимално
допустимата, но се явява несъобразена с неблагоприятните за безопасността на
движението фактори от конкретната пътна обстановка. В този смисъл – Решение №
533/31.01.2001г. по н.д. № 379/2000г. на І н.о., ВКС, Решение № 28/23.02.2009г.
по н.д. № 733/2008г. на І н.о., ВКС, Решение № 160/01.04.2010г. по н.д. №
42/2010г. на ІІ н.о., ВКС. Поради това съдът счита, че нарушението, свързано
със скоростта на движение е само това по чл. 21, ал.1 ЗДвП, но не и по чл. 20,
ал.2 ЗДвП или по чл. 21, ал.2 ЗДвП (която пък самостоятелно е и неприложима,
доколкото очевидно ограничението не е било въведено с пътен знак, а по силата
на общото правило на чл. 21, ал.1 ЗДвП, предписващо скоростта за движение в
рамките на населеното място, в зависимост от съответната категория МПС),
респективно че за тези нарушения подсъдимият следва да бъде оправдан.
Съдът не споделя доводите на БРП и досежно вмененото нарушение по чл.
150а ЗДвП. Въпросната разпоредба (в редакцията към датата на деянието)
предвижда, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. Очевидно подсъдимият никога не е притежавал
СУМПС, поради което и поведението му е нарушение по чл. 150 ЗДвП – „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач“. Поради това съдът счита, че следва да оправдае подсъдимия за
обвинението по чл. 150а ЗДвП.
Наред с това, съдът счита, че подсъдимият е нарушил и разпоредбите на: чл.
5 ал. 3 т. 1 ЗДвП – “на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества”;
чл. 20, ал. 1 ЗДвП - „водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”; чл. 16, ал.1, т. 3 ЗДвП - „на
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено, когато платното за движение има четири и повече пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение”; чл. 21 ал. 1 от ЗДвП – „при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта - за категория „В” - 50 км/ч за населено място” и чл.
150 ЗДвП – „всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Това е така
доколкото безспорно М. е управлявал автомобила си, след като е употребил
алкохол с концентрация 2,35 на хиляда, не е контролирал непрекъснато автомобила
си, навлязъл е в лентата за насрещно движение при положение, че платното е
имало четири пътни летни, както и е превишил максимално разрешената скорост за
движение в населено място. Всички тези нарушения, наред с вече обсъдената норма
на чл. 150 ЗДвП се намират в пряко-причина следствена връзка с настъпилия
съставомерен резултат.
Нарушенията на последните четири правни норми не са посочени от БРП
нито в постановлението за привличане на обвиняем, нито в обвинителния акт.
Въпреки това, съгласно т. 7 на
Тълкувателно Решение № 2/22.12.2016г. на ОСНК на ВКС - съдът е компетентен
да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на
чл. 343 от НК, когато в обстоятелствената част на обвинението са описани
фактическите обстоятелства по извършването му. В конкретния случай прокуратурата
е посочила всички факти от обективната действителност, поради което и няма
процесуална пречка съдът да посочи точно кои правила за движение са били
нарушени от водача и да запълни бланкета на чл. 343 НК.
На последно място от обективна страна, съдът счита, че е налице и
последното съставомерно обстоятелство, а именно в следствие на горепосочените
нарушения да са настъпили „значителни имуществени вреди”. В конкретния случай, в следствие на катастрофата
на превозните средства били нанесени щети както следва: на лек автомобил „***”,
peг. № ***на стойност 7 180.00 /седем хиляди сто и осемдесет/ лева, на лек
автомобил „***”, peг. № ***, на стойност 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева и
на автобус „***”, peг. № ***, собственост на Община *** на стойност 800.00
/осемстотин/ лева, като общата стойност на вредите възлиза на сумата от 9 480.00 /девет хиляди четиристотин и
осемдесет/ лева. Относно понятието „значителни имуществени вреди“ в практиката
на съдилищата не съществува противоречие и същото се определя като 1/5 от
големите размери или 14 минимални работни заплати за страната, към датата на
деянието (Решение № 76/ 17.02.2010 г на ВКС по н.д. 679/2009г на ІІІ н.о;
Решение № 312/ 26.07.2008г на ВКС по н.д. 273/ 2008г. ІІІ н.о. и др.). Към дата
05.02.2017г.минималната работна заплата е в размер на 460.00 лева
(ПМС№141/13.07.2017г.), поради което и за да са налице значителните имуществени
вреди то стойността на същите следва да е поне 6440 лева. В конкретния случай
общият сбор е 9480 лева, поради което и очевидно и това изискване на закона е
спазено.
От субективна страна деянието е извършено при
по-леко укоримата от двете форми на непредпазливостта – небрежност (несъзнавана
непредпазливост), доколкото подс. М. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В
частност подсъдимият не е предвиждал, че в следствие на поведението си ще
реализира ПТП, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването му.
На последно място съдът следва да посочи,
че подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението автобус „***”, peг. № ***
да е собственост на „***“ ЕООД. Видно от свидетелството за регистрация на същия
(л. 24 от ДП) в действителност същият е собственост на Община ***, поради което
и именно тя следва да бъде посочена в присъдата. Въпросното уточнение е с оглед
прецизност и по никакъв начин не следва да се счете за съществено изменение на
фактическата обстановка, поради което и няма пречка да бъде отстранена от съда
с присъдата и без да се налага изменение на обвинението в тази насока.
По наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "а", вр. чл.
342, ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода за
срок до една година или пробация.
Въпреки че за престъплението е предвидено наказание „Лишаване от
свобода” за срок до пет години, когато е непредпазливо, с оглед обстоятелството,
че подсъдимият е осъждан на наказание
„Лишаване от свобода“ и за това осъждане не е настъпила реабилитация (както
вече стана дума по НОХД № 376/2011г. на БОС реабилитация по право ще настъпи на
28.09.2021г.) то неприложим се явява институтът на освобождаване от наказателна
отговорност по чл. 78а НК.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в
случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчете влошеното
здравословно състояние на подсъдимия, како и фактът, че деянието е извършено при по-малко
укоримата форма на непредпазливост – небрежност. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство, следва да се отчете факта, че подсъдимият е
многократно осъждан, никога не е притежавал СУМПС, но въпреки това системно
управлява МПС и дори многократно е бил санкциониран за това. Не следва да се
отминава факта, че в случая са налице множество нарушения по ЗДвП, както и
концентрация на алкохол в кръвта близо пет пъти над максимално допустимата от
0,5 промила, а скоростта на движение е била почти два пъти над максимално
допустимата. Следва да се отчете и че ПТП-то е засегнало два автомобила и един
автобус, като по чиста случайност се е разминало без жертви или пострадали.
С оглед всичко казано по-горе и отчитайки както смекчаващите, така и
отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът счита, че на подсъдимия следва
да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства за срок от 8 месеца.
Съдът счита, че така
индивидуализираното наказание, в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36,
ал.1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на М.
и наред с това ще му въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и
върху другите членове на обществото.
Предвид
обстоятелството, че подсъдимият е бил вече осъждан на наказание „Лишаване от свобода“, за което не е настъпила
реабилитация – то и неприложим се явява институтът на чл. 66 НК, поради което и
наказанието следва да се изтърпи ефективно.
Съгласно
разпоредбата на чл. чл. 343г, вр. с чл. 343, вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК –
когато признае подсъдимия за виновен, съдът във всички случаи следва да му
наложи и наказание „Лишаване от право”. В коректния случай обаче подсъдимият никога
не е притежавал право да управлява МПС. Поради тези причини не следва да му се
налага кумулативното наказание лишаване от права по чл. 37,ал.1, т. 7 НК,
доколкото никой не може да бъде лишен от упражняването на права, които не
притежава / Решение № 561/ 1986 г. ІІІ
н.о. и Решение № 244/ 2012 г.на ІІ
н.о.на ВКС/.
На последно
място съдът констатира, че настоящето деяние се явява извършено в условията на
съвкупност с деянието, предмет на НОХД № 773/2019г. на БРС, доколкото и двете
деяния са извършени от подсъдимия преди да има влязла в сила присъда, за което
и да е от тях. В такъв случай, съгласно чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 НК
съдът следва да определи едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду
двете. В конкретния случай това се явява наказанието „Лишаване от свобода“ за
срок от 8 месеца, поради което и именно то следва да се определи на подсъдимия М..
Настоящият
състав намира, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл.24 от НК по
отношение на общото наказание от 8 месеца „Лишаване от свобода“, наложено на М..
Съгласно Решение № 192/08.06.2009 г. по
н.д. № 85/2009 г., ІІ н.о. на ВКС - приложението на разпоредбата на чл. 24 НК поначало е предвидено като изключение и само за случаите, когато с оглед
определените наказания за отделните извършени от един подсъдим престъпления -
не могат да се постигнат целите по чл. 36 НК и съответствие на наказанието с
извършеното. В конкретния случай, настоящият състав счита, че целите на
наказанието могат да се постигнат и без най-тежкото наказание да бъде завишавано
по реда на чл. 24 НК, поради което и не прилага този институт.
На последно
място съдът счита, че към така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 8 месеца на основание чл. 23, ал.3 НК следва да се
присъедини изцяло и наказанието „Глоба“ в размер на 100 лева, наложена по НОХД
№ 773/2019г. на БРС.
По режима:
Доколкото се
касае за непредпазливо престъпление, то и съгласно чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС
първоначалният режим за изтърпяване на така наложеното наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 8 месеца за деянието по чл. 343, ал. 1, б. "а",
вр. чл. 342, ал. 1 от НК следва да бъде „Общ“. Доколкото по НОХД № 773/2019г.
на БРС също е определен „Общ“ режим, то именно този режим следва да се определи
за първоначално изтърпяване и на общото най-тежко наказание в размер на 8
месеца „Лишаване от свобода“.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за виновен,
го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай по делото
има доказателства за сторени на досъдебната фаза разноски във връзка с
процесното престъпление в размер на 423,48 лв., представляващи заплатени в
хода на досъдебното производство възнаграждения на вещи лица, поради което и обвиняемият
следва да бъде осъден да ги заплати в полза на ОДМВР-гр.***. В хода на
съдебното производство има сторени разноски във връзка с процесното
престъпление в размер на 822,90 лева, отново за възнаграждения на вещите
лица, които обвиняемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-***.
Същият следва да бъде осъден и да заплати по сметка на РС-*** и сумата от 10
лева за служебно издаване на два броя изпълнителни листи.
По веществените доказателства:
По делото няма
приложение веществени доказателства, които да налагат произнасяне от съда.
Така мотивиран
съдът постанови решението си.
Да се съобщи
на страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.