№ 124
гр. Благоевград, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:АтА.с Маскръчки
ДиА. Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора М. В. К.
като разгледа докладваното от АтА.с Маскръчки Въззивно частно
наказателно дело № 20231200600191 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.436, ал.2, вр. чл.313 и следващите от НПК
и е образувано по подадена въззивна жалба от адв. А. П. – процесуален
представител на осъдения Г. А. Т. от гр. Благоевград, срещу Определение №
30 / 30.01.2023 г., постановено по ч.н.д. № 336/2022 г. по описа на РС -
Сандански, с което е оставена без уважение молбата му за съдебна
реабилитация.
С подадената въззивна жалба и лично в производство пред
въззивния съд от защитника се поддържа, че атакуваното определение на
районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Същият счита, че са налице
всички визирани в разпоредбата на чл.87 от НК предпоставки за съдебна
реабилитация, като поддържа, че при преценката за наличието на добро
поведение от осъдения не следва да се отчитат данните за противоправно му
поведение в чужбина. Ето защо се иска настоящата съдебна инстанция да
отмени обжалваното определение и да допусне съдебна реабилитация по
посочените в молбата присъди.
1
Участващият във въззивното производство прокурор от ОП-
Благоевград изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и
пледира първоинстанционното определение да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна
инстанция и след като обсъди събраните по делото от доказателства и
доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да
се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.2 от НПК и са
процесуално допустима, а разгледА. по същество е неоснователна
Фактическите положения по делото са правилно установени. Със
законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства
обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното
решаване на делото въпроси, като в резултат на А.лиза на доказателствения
материал се установява следната, възприета от първоинстанционния съд
фактическа обстановка:
Видно от приложените по делото бюлетини за съдимост Г. А. Т. е
осъждан шест пъти за престъпление от общ характер, както следва:
1. С Присъда № 222/10.07.1996г., постановена по НОХД №
85/1996г. по описа на РС – Гоце Делчев, влязла в сила на 25.07.1996г., за
извършено от него престъпление по чл.197, т.3 НК вр. чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5
НК, чл.26, ал.1 НК, му е наложно наказание „Лишаване от свобода за срок от
1 /една/ година и 4 /четири/ месеца при първоначален общ затворнически
режим“.
2. С Присъда № 200/02.10.1996г., постановена по НОХД №
126/1996г. по описа на РС – Дупница, влязла в сила на 16.10.1996г., за
извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т. 5 НК, му е
наложно наказание „Лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/
месеца при първоначален общ затворнически режим“.
С протоколно определение от 09.05.202.00г по НОХД №
854/1997г. влязло в сила на 23.06.2000г. е допусната кумулация на
наложеното с Определение по НЧПРД № 779/96г. по описа на ДРС и по
2
силата на одобрено споразумение по това дело, като е определено общо
наказание „1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода“ при режим
на изтърпяване на наказанието „общ“. На осн. чл.24 НК така определеното
общо наказание е увеличено с 10 /десет/ месеца. На осн. чл.25 ал.2 НК е
зачетено изцяло изтърпяното наказание лишаване от свобода за срок от 1
/една година и 6 /шест/ месеца.
3. Със Споразумение от 09.06.2000г., в сила от 09.06.2000г. по
НОХД № 854/1997г. на РС – Дупница, за извършено от него престъпление по
чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.26, ал.1 НК, му е наложно наказание „Лишаване от
свобода за срок от 10 месеца“ при първоначален общ режим на изтърпяване.
4. Със Споразумение от 01.08.2000г., в сила от 01.08.2000г. по
НОХД № 546/2000г. на РС – Дупница, за извършено от него престъпление по
чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.5 НК, му е наложно наказание „Глоба в размер на
100 лева“.
5. С Присъда № 142/16.01.2004г., постановена по НОХД №
1305/2002г. по описа на РС – Благоевград, влязла в сила на 03.02.2004г., за
извършено от него престъпление по чл.255, т.2 /отм./ НК вр чл.195, ал.1, т.4,
вр. чл.20, ал.2 НК, му е наложно наказание „Лишаване от свобода за срок от 6
/шест/ месеца“, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3
години.
6. С Присъда № 1269/18.05.2011г., постановена по НОХД №
567/2010г. по описа на РС – Сандански, отменена с Присъда №
511/12.12.2012г. по ВНОХД № 282/11г. на Благоевградски окръжен ъсд ,
оставена в сила с Решение № 296/04.06.2013г. по НД № 696/2013г. на
Върховния касационен съд, влязла в сила на 04.06.2013г., за извършено от
него престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК, му е наложно наказание
„Пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
месеца по график, определен от пробационния служител“.
От представената справка Вх. № А 10/20.07.2022г. на Окръжна
прокуратура – Благоевград, Окръжен следствен отдел е видно, че към
момента са налични данни за образувани шест досъдебни производства
срещу молителя Г. Т. /л.28/.
3
Според представено писмо с Изх. № С220001-178-
0017004/19.07.2022г. на Национална агенция за приходите, ТД – София, офис
Благоевград, се установява, че към настоящия момент срещу молителя Г. Т.
няма активно изпълнително дело /л.30-31/.
Видно от справка с Изх. № 11-09-2235/30.09.2022г. на
Министерство на правосъдието се установява, че за лицето Г. Т. има
постъпили сведения за осъждания в ЕС, които са предадени на Централно
бюро Съдимост по съответния ред, предвиден в международен договор или
акт на ЕС. Към справката е приложена извадка от Европейска информационна
система на регистрите за съдимост /ECRIS/ - л.58-104 от делото. Същата
справка е постъпила и от Дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“/ДМОС/, към която са приложени две справи от Австрия и
Италия /писмо рег. № А-12051/17.10.2022г. – л.106-178 от делото, както и
писмо с Изх. № 11-09-2569/02.11.2022г. на МП – л.206-252/.
От служебно изискА. справка относно задграничните пътувания
на молителя Т. с № 000-12346/20.12.2022г. е видно, че същият има
регистрирани влизания и излизания в и от стрА.та ни, съответно: на
04.09.2022г. и на 11.09.2022г.
От изискА. справка с рег. № А-14405/08.12.2022г. на ДМОС се
установява следното: След изпратено запитване от ДМОС до Австрия и
Италия за допълнителни данни за осъдителни присъди на лицето Г. А. Т., са
получени отговори по кА.ла на Европол SIENA 2044550-1-5 и SIENA
2044550-1-3 с код за разпространение Н-0 (Тази информация може да бъде
използвА. единствено за целите на превенцията и борбата с престъпления
съгласно Регламент на ЕП и Съвета 2016/794 относно Агенцията на ЕС за
сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и друго
приложимо законодателство) и код за разпространение на източника на
информацията - А1, както следва:
Видно от предоставените от Италия данни, Г. Т. има полицейски
регистрации за наркотици и престъпления срещу собствеността. Арестуван е
на 25.06.2013г. в рамките на наказателно производства №5649/2010 и е
осъден на 2 години и 11 месеца затвор за участие в престъпна група,
занимаващо се с трафик на наркотици. През месец юни 2018 г. е освободен от
затвора във Voghera и предаден на социалните служби към община “II
4
Gabbiano” намираща се в Cascina Castagne, Pieve Fissiraga (LO).
От Австрия са предоставени данни, че Г. Т. е осъден на
16.04.2022г. на 18 месеца затвор, за участие в престъпна група според Sec.
278/1 от австрийския наказателен кодекс. Той е изтърпял присъдата си в
център за задържане Wiener Neustadt от 21.08.2021 до 17.06.2022. Освободен е
условно и има забрА. за влизане и пребиваване в Австрия до 17.06.2028 г.
При тези данни, съдът е постановил обжалваното Определение №
30 / 30.01.2023 г., постановено по ч.н.д. № 336/2022 г. по описа на РС -
Сандански, с което е оставена без уважение молбата му осъдения Г. Т. за
съдебна реабилитация, тъй като не са налице законовите предпоставки на
чл.87 от НК. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с наведените от
жалбоподателя доводи, намира същите за неоснователни:
Общите предпоставки за допускане на съдебна реабилитация
изчерпателно са посочени в чл.87, ал.1 от НК, а именно: а) в течение на три
години от изтичане на срока на наложеното с присъда или намалено с работа
или помилване наказание молителят не трябва да е извършил престъпление,
което се наказва с лишаване от свобода или по-тежко наказание; б) да е имал
добро поведение; в) да е възстановил вредите от престъплението, ако то е
умишлено. По своята същност това са общите предпоставки за допускане на
съдебна реабилитация, като изискуемият се от закона три годишен срок от
изтичане на срока на наложеното с присъда или намалено с работа или
помилване наказание, е абсолютно задължително условие, което трябва да е
налице, за да допусне съдът съдебна реабилитация. Горепосоченият срок не е
диференциран с оглед вида и размера на наложеното наказание. В тази връзка
следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.87, ал.3 от НК е изключение от
общото правило и същото е налице, когато наред с наказанието лишаване от
свобода, което е основна санкция, кумулативно са наложени наказанията
лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7, или пробация, или глоба.
В настоящия случай последното осъждане на молителя Г. Т. в Р
България е на наказание „Пробация“ с присъда по НОХД № 567/2010г. на РС
– Сандански, в сила от 04.06.2013г. Срокът за изпълнение на наказанието е по
чл.82, ал.1, т.5 НК и същият е изтекъл през 2015г., а след него е изтекъл и
срока, свързан с настъпване на абсолютна реабилитация, тъй като и видно от
представените свидетелства за съдимост за периода Т. не е извършил ново
5
престъпление от общ характер, наказуемо по българския НК. Същевременно
Г. Т. има криминални регистрации и осъждания в чужбина, което не може да
игнорирано. Това обстоятелство е от съществено значение за правилното
решаване на делото, предвид разпоредбата на чл.87, ал.1 от НК /Решение №
221 от 6.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 933/2018 г., II н. о./. В тази връзка
безспорно се установява от изисканите и приложени към делото справки,
съответно от МП и ДМОС, че Г. Т. има полицейски регистрации за наркотици
и престъпления срещу собствеността в Италия, като същия е бил арестуван на
25.06.2013г. в рамките на наказателно производства №5649/2010 и е осъден
на 2 години и 11 месеца затвор за участие в престъпна група, занимаващо се с
трафик на наркотици. През месец юни 2018г. е освободен от затвора във
Voghera и предаден на социалните служби към община “II Gabbiano”
намираща се в Cascina Castagne, Pieve Fissiraga (LO). Установява се също, че
молителя Г. Т. е осъден в Австрия на 16.04.2022г. на 18 месеца затвор, за
участие в престъпна група според Sec. 278/1 от австрийския наказателен
кодекс, като е излежал присъдата си в център за задържане Wiener Neustadt от
21.08.2021 до 17.06.2022. Освободен е условно и има забрА. за влизане и
пребиваване в Австрия до 17.06.2028г.
На следващо място и с оглед гореизложеното, съдът счита, че не е
налице и следващата предпоставка, а именно: молителя Т. да е имал добро
поведение след влизане в сила на последния по време съдебен акт, за който се
иска постановяване на съдебна реабилитация, тъй като безспорно от
изложените по-горе аргументи във връзка с осъжданията на молителя в
чужбина, и въпреки, че същите не са признати в Р България, са достатъчно
основание съдът да приеме, че същия не е имал добро поведение. Налице е
трайна съдебна практика, че доброто поведение на осъдено лице следва да е
налице към момента на постановяване на съдебна реабилитация, а не само в
срока, който трябва да е изтекъл след изпълнението на наказанието.
Поради изложените по-горе съображения, настоящият съдебен
състав на възззивния съд намира, че законосъобразно и правилно подадената
от осъдения Г. Т. молба за съдебна реабилитация е приета за неоснователна и
оставена без уважение.
При цялостната служебна проверка на обжалваното определение,
въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон
6
или съществени нарушения на процесуалните правила, даващи основание за
отмяна или изменение на съдебния акт. Ето защо същото следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 30 / 30.01.2023 год.,
постановено по ч.н.д. № 336 / 2022 г. по описа на РС - Сандански.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7