Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 04.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 7397 по описа за 2019г. на съда и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предмет на производството са осъдителни искове
на С.Р.П. /правоприемник на починалия в хода на делото Р. С.П./ против Е.К.П. и
Л.Г.К. /правоприемници на починалия в хода на делото ответник Г.Г.К./ за сумата 26 000лв., частично от 60 000лв., представляваща пропуснати ползи от неполучен
наем за имот
в гр.София, кв.******за периода
01.07.2010г.-01.06.2019г.; сумата 1250лв., частично от 36 000лв., представляваща пропуснати ползи от неполучена
мораторна лихва върху неполучен наем за периода 01.08.2010г.-01.06.2019г. и за
сумата 1250лв., частично от 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащането.
В исковата молба се излага, че Г.К.
е бил член-кооператор в ЖСК „Български художник“ до 08.07.2006г., но въпреки
липсата на права и в нарушение на ЗЖСК на 01.09.2006г. предявил против ищеца Р.П.
иск по чл.38а ЗЖСК за предаване владението върху апартамент № 114, находящ се в гр.София, кв.*****, който последният владее и
ползва. С влязло в сила съдебно решение през 2010г. по образуваното гр.д.№
18343/2006г. по описа на СРС искът бил уважен и в полза на ответника издаден
изпълнителен лист. Въз основа на него било образувано изп.д.№
367/2010г. по описа на ЧСИ И.Ч., с район на действие СГС, с отнемане на
апартамента чрез осъществен на 01.07.2010г. въвод във
владение на ответника. Твърди се до 01.07.2010г. ищецът да е ползвал имота в
напълно завършен вид с луксозно изпълнение-ПВЦ дограма, 3бр. остъклени балкони,
мраморни подови настилки в коридорите и масивен дървен паркет в стаи и хол,
вана с нови санитарни принадлежности и бойлер в банята; монтирана бронирана
входна врата, 4бр. инверторни климатици,
поставен СОТ, което е създавало условия за получаване на висок наем. С решение
по гр.д.№ 4303/2018г. на ВКС по реда на чл.303 ГПК решението по гр.д.№
18343/2006г. било отменено и делото върнато на СГС за ново разглеждане с
образувано гр.д.№ 6222/2018г. по описа на СГС. В това производство ответникът
заявил отказ от иска по чл.38а ЗЖСК, като последица от което в полза на ищеца
издаден обратен изпълнителен лист. По образуваното след това изп.д.№ 267/2019г. по описа на ЧСИ Г. Д. ищецът все още не
бил въведен във владение. Твърди, че в резултат от противозаконните действия на
ответника за периода 01.07.2010г.-01.06.2019г. да е бил лишен от възможността
да реализира доходи чрез отдаване под наем на имота, с оглед на което е
претърпял имуществени вреди, под формата на пропусната полза в размер на
60 000лв., от които с исковата молба претендира 26 000лв., както и
пропусната полза от неполучаване на мораторна лихва
за времето от 01.08.2010г.-01.06.2019г. в размер на 36 000лв., от които
претендира 1250лв. Твърди още, че в периода 2006г.-2019г. е претърпял и неимуществени
вреди от неправомерни и противозаконни действия на ответника по няколко граждански дела, изразяващи се в
представяне на документи с невярно съдържание по гр.д.№ 2055/2008г. на СГС;
представяне на документи по гр.д.№ 40818/2016г. на СГС и по гр.д.№ 40820/2016г.
на СРС доказващи, че ответникът не е
имал права по ЗЖСК и избягва имуществена отговорност; плащането от ищеца на
сумата 3650лв. по изп.д.№ 454/2010г. на ЧСИ И.Ч.;
налагането на неправомерни възбрани върху всички имоти на ищеца по изп.д.№
367/2010г. на същото ЧСИ въпреки настъпила перемпция
по него, както и неприлични изказвания в открито съдебно заседание. Те са му
причинили влошаване на здравословното
състояние, липса на социална контактност, трудова изява, постоянна психическа подтиснатост, за които претендира заплащането на
обезщетение от 1250лв., частично от 30 000лв.
Въз основа дадени указания за
уточнение с молба от 18.06.2020г. ищецът е посочил, че живял и работил в
апартамент № 114 от 1994г. и лично извършил подобренията в него. Владението е
било на базата предварителен договор за покупко-продажба, сключен през 1994г. с
„Р.“ ООД. По отношение противозаконните действия, от които е претърпял
неимуществени вреди сочи, че се изразяват в: изготвяне на неистински документи
пред СРС, че до 01.07.2020г. е бил действащ-член-кооператор; извършена имотна
измама на 01.09.2016г. по гр.д.№ 18343/2006г. на СРС, като е претендирал право
на собственост по чл.38а ЗЖСК, въпреки предхождащото прекратяване на членството
му в ЖСК; образуване на изп.д.№ 367/2010г. с цел
насилственото отнемане владението върху имота заедно с всички движими вещи в
него; заедно с ЧСИ отказват да изготвят списък на тези движими вещи, които са
били откраднати при незаконния въвод и отказ да
възстанови същите тези откраднати вещи на стойност 10 000лв.; след въвода отдаването на имота под наем с получаване на
доходи; извършването на поредна имотна
измама с поддържаното пред ВКС по гр.д.№ 4303/2018г. да е член-кооператор и изразено
становище за отхвърляне молбата на ищеца за отмяна на влязлото в сила съдебно
решение; публична демонстрация за
недосегаемост от закона при извършени няколко престъпления по НК по гр.д. №
18343/2006г. на СРС, гр.д.№ 4303//2018г. на ВКС, изп.д.№
367/2010г. на ЧСИ И.Ч., и съучастие в организирана престъпна група с адв.М.и адв.И. за използване на
неистински документи за предявяване права срещу ищеца;разпространение на
неверни слухове и клевети по негов адрес от 2006г. до приключване на гр.д.№
4303/2018г. сред живущите в бл.259, отказ да възстанови владението на
апартамента въпреки издадения обратен изпълнителен лист.
В съдебно заседание исковете се
поддържат така, както са предявени.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали писмен отговор с изразено становище
за неоснователност на исковете. Навеждат, че ищецът е управител
на „Р.“ ООД и на „Т.“ ООД. В качеството си на техен законен представител
предявил искове против наследодателя им Г.К. за претърпени имуществени вреди
във връзка с процесния апартамент, като по всяко едно
от водените дела е поддържал, че собственик/владелец на имота са тези
дружества, респ. те са претърпели вредите. Наред с това в исковата молба по
гр.д.№ 40818/2016г. на СРС ищецът е заявил, че никога не е владял имота като
физическо лице. Исковете са били отхвърлени. Сочат, че в няколко други съдебни
производства ищецът, отново в качеството на представляващ „Р.“ ЕООД е претендирал право на собственост
върху имота за дружеството, като всички са приключили с влезли в сила решения,
с които това право е отречено. Сочат още, че Г.К. не е придобивал собствеността
върху апартамента, поради освобождаването му като член-кооператор, както и
лично не е получил фактическата власт върху него при въвода
във владение през 2010г. След въвода имотът бил
предаден на ЖСК „Български художник“, която със свое решение от 2011г.
разпределило апартамента на друг член-кооператор, а той впоследствие се
разпоредил с него чрез покупко-продажба на трето лице. Релевират възражение за изтекла погасителна
давност на претендираните с исковата молба вземания.
В съдебно заседание поддържат
направените възражения и молят исковите претенции да се отхвърлят.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
От фактическа страна не се спори
предявен през 2006г. от Г.Г.К. против Р.С.П. иск по
чл.38а ЗЖСК относно недвижим имот-Апартамент № 114 в гр.София, кв.***** с образувано
гр.д.№ 18343/2006г. по описа на СРС, 35 състав. С влязло в сила Решение №
184/01.03.2010г. постановено по гр.д.№ 65/2009г. по описа на ВКС, I г.о. искът е бил уважен. Въз основа на него е издаден
изпълнителен лист на 30.03.2010г. за осъждане на Р.П. да предаде на Г.К. посочения
апартамент. По него е образувано изп.д.№ 367/2010г.
по описа на ЧСИ И.Ч., с район на действие СГС, по което на 01.07.2010г. взискателят въведен във владение по реда на чл.522 ГПК.
Видно от съставения за изпълнителното действие протокол в имота е било намерено
трето лице „Р.М.“ ООД, което било отстранено.
Впоследствие по молба подадена по
реда на чл.303 ГПК на Р.П. е образувано гр.д.№ 4303/2017г. на ВКС, II г.о., по което с Решение № 28/08.05.2018г. е отменено Решение №
184/01.03.2010г. по гр.д.№ 65/2009г. на ВКС и Решение № 255/06.10.2008г. по
гр.д.№ 587/2008г. на СГС, а делото
върнато за ново разглеждане от СГС. Основание за отмяната е представено
ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК-протокол от
общото събрание на ЖСК „Български художник“ от 08.07.2006г., с което Г.К. е бил
освободен като член-кооператор. Прието е, че този документ е от значение за въпроса
относно съществуването на членствено правоотношение с
ЖСК „Български художник“ и в този смисъл за материалната легитимация на ищеца
по иска с правно основание чл.38а ЗЖСК.
След отмяната е образувано гр.д.№
6222/2018г. по описа на СГС, по което с молба от 29.05.208г. ищецът Г.К. заявил
отказ от иска. Като последица от това изявление с определение от 31.05.2018г.
съдът обезсилил решение от 07.01.2008г. по гр.д.№ 18343/2006г. на СРС, 35
състав, и прекратил производството по делото.
С определение № 489/08.02.2019г.
постановено по ч.гр.д.№ 5964/2018г. по описа на САС е издаден обратен
изпълнителен лист, с който Г.К. е осъден да предаде владението върху апартамент
№ 114 на Р.П.. По него е образувано изп.д.№ 267/2019г.
по описа на ЧСИ Г. Д.. Видно от съставения протокол за насрочен на 21.06.2019г.
въвод във владение в имота е било намерено трето
лице, което заявило права изключващи тези на взискателя
и длъжника, с даден от съдебния изпълнител срок по чл.523, ал.2 ГПК да поиска
спиране на изпълнението по реда на чл.524 ГПК.
Не се спори и от извършената
справка в търговския регистър се установява, че Р.П. е съдружник в „Р.“ ООД и „Т.“
ООД, на които е управител и законен представител.
От представените по делото
писмени доказателства се установява, че освен посоченото по-горе дело, са били
водени и множество други съдебни производства по предявени от „Р.“ ООД и „Т.“
ООД чрез ищеца, като техен законен представител, искове срещу ЖСК “Български художник“ и Г.К. за право на
собственост по давност и ревандикация по чл.108 ЗС относно
апартамент № 114 /от първото дружество/
и апартамент № 115 в същата ЖСК /от второто дружество/; за обезщетения за
извършени в апартамент № 114 подобрения, ревандикационен
иск по чл.108 ЗС на движими вещи в същия, респ. заплащане паричната им
равностойност, включително и иск по чл.19, ал.3 ЗЗД против строителя „З.“ ЕООД
за обявяване за окончателен предварителен договор от 1992г. за покупко-продажба
на обектите в бл.10 /сега бл.259/, в който се намира процесния
апартамент. В рамките на тези производства Р.П. е заявявал, че не е упражнявал
фактическа власт върху имота /ап.114/ в качеството си на физическо лице, а
поддържал тя да е била упражнявана от представляваното от него дружество „Р.“
ООД и то да е носител на правото на собственост. С влезли в сила съдебни
решения всички искове са били отхвърлени.
От представените писмени
доказателства се установява също, че другото представлявано от ищеца дружество
„Т.“ ООД е предявило против Г.К. осъдителни искове за заплащане на сумата от
2000лв., частично от 8 400лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от пропуснати ползи от неполучен наем за апартамент № 114 за периода
01.08.2010г.-01.09.2011г. по сключен договор за наем с „Р.М.“ ЕООД, както и мораторна лихва от 1250лв., частично от 5120лв., върху
главницата за периода 01.08.2011г. до подаване на исковата молба. По него е
образувано гр.д.№ 40820/2016г. на СРС, 120 състав, и с Решение от 13.12.2017г.
исковете са отхвърлени. Решението е потвърдено с Решение от 26.03.2019г. по
в.гр.д.№ 5051/2018г. на СГС. В това производство е било поддържано, че „Т.“ ООД
е претърпяло вреди от пропуснати ползи по сключен договор за наем за период,
който частично съвпада с периода по настоящото дело.
Като доказателства е представен
договор за наем от дата 01.03.2006г. сочещ да е сключен между Р.П., като
наемодател, и „Р.“ ООД, като наемател, с предмет предоставяне за временно
ползване за срок от 8 години на апартамент № 144, бл.259 в кв.Гоце Делчев /стар
Емил Марков/, гр.София, състоящ се от три стаи, хол с трапезария, кухня, баня и
тоалетна с площ 125 кв.м., срещу заплащането на месечна наемна цена от 200
евро. В договора е посочено, че наемодателят Р.П. е собственик на имота въз
основа сключен през 2005г. с дружеството-наемател договор за продажба
/стр.128-130/.
Представен е и друг договор за
наем от 06.01.2010г., сключен между „Т.“ ООД, представлявано от Р.П., като
наемодател, и „Р.“ ООД, представлявано от същия, като наемател, за временно
ползване на същия апартамент № 114 в бл.259 срещу заплащането на месечен наем
от 50 лв. Договорът не е представен в цялост, а само първата му страница.
Съдът намира останалите събрани
по делото доказателства за неотносими към
релевантните за спора обстоятелства, поради което не ги обсъжда.
При така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Претенциите на наследодателя на
ищеца са за обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от
неполучен наем и лихви за забава по договори за наем, по които наследодателят на
ответниците не е бил страна. Твърдението е, че тези
вреди произтичат от противоправното поведение на последния,
който, без да притежава права върху процесния
апартамент, получил фактическата власт върху него чрез въвод
във владение през 2010г. и по този начин лишил ищеца от възможността да
реализира доход от сключените договори за наем. Това обуславя правна
квалификация по чл.21, ал.2 ЗЗД, която норма предвижда, че трети лица, които
недобросъвестно попречат за изпълнението на сключен договор, дължат
обезщетение.
Както е посочено в Решение №
35/22.08.2014г. по т.д.№ 1916/2013г. на ВКС, I т.о., в чл.21, ал.2 ЗЗД е установен специален деликтен
състав за отговорност за вредите, причинени от трети лица, недобросъвестно
попречили за изпълнението на договор. Като проява на извъндоговорна
отговорност, той включва всички нейни елементи-деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка и вина, но с особености, отграничаващи
състава на чл.21, ал.2 ЗЗД от общия деликт по чл.45 ЗЗД. За проявлението на квалифицирания състав е необходимо съществуването на
договор, спрямо който извършителят на правонарушението се явява трето лице,
чуждо на облигационната връзка, спрямо което договорът няма действие. С
поведението си третото лице-делинквент следва противоправно да възпрепятства или затруднява изпълнението
на задължение по договора. Предизвиканото от деянието неизпълнение на
задължение по договора може да бъде във всичките му проявни
форми - пълно неизпълнение или неточно изпълнение /в качествено, количествено
или срочно отношение/. Вредите могат да бъдат неимуществени или имуществени
/под формата на загуба или пропусната полза/, като те следва да са последица от
поведението на третото лице. Причинно-следствената връзка е усложнена:
възпрепятстващо противоправно действие, неизпълнение
на договора и вреда. Увредено лице се явява кредиторът или/и длъжникът по
съществуващото договорно правоотношение и всеки от тях е легитимиран да предяви
иск за обезщетяване на понесените от него вреди по чл.21, ал.2 ЗЗД. Законовото
изискване за недобросъвестност на третото лице сочи на умисъл като форма на
вината, поради което в отклонение от правилото на чл.45, ал.2 ЗЗД тя не се презюмира, а следва
да бъде доказана от претендиращия обезщетение.
След преценка обстоятелствата по делото
съдът намира, че не е налице посоченият фактически състав на чл.21, ал.2 ЗЗД.
На първо място, въпросът кой е
собственик на процесния апартамент № 114 не е релевантен за обстоятелствата по
делото, но следва да бъде отбелязан в контекста на развилите се между страните
отношения по повод на него. Не е спорно, че Г.К. не е придобивал правото на
собственост по реда и при условията на ЗЖСК. След отмяната по чл.303 ГПК на
влязлото в негова полза съдебно решение се е отказал от предявения иск с правно
основание чл.38а ЗЖСК с последица прекратяване на заведеното против Р.П. съдебно
дело. Същевременно обаче и последният не е придобил правото на собственост или друго
вещно право върху имота. Доказателства в подкрепа на твърдението да е
упражнявал фактическа власт въз основа сключен с представляваното от него „Р.“
ООД предварителен договор от 1994г. не са представени, нито са налице
доказателства правото на собственост да му е било прехвърлено с договор за
продажба през 2005г. със същото дружество, както е посочено в представения
договор за наем от 01.05.2006г. Претенции към този имот е имало самото
дружество, не и лично като физическо лице, които са били отречени с влезли в
сила съдебни решения по водените преди настоящото искови производства против Г.К.
и ЖСК „Български художник“.
На следващо място, предявяването
на иск или друго процесуално действие в защита на субективно право не е противоправно поведение. То е противоправно
само, когато се упражнява недобросъвестно в нарушение на чл.3 ГПК с цел да се
увредят правата и законните интереси на другиго или в противоречие с интересите
на обществото /Решение № 189/20.06.2014г. по гр.д.№ 5193/2013г. на ВКС, ІV г.о./.
Няма злоупотреба по смисъла на чл.3 ГПК при предявен неоснователен иск за
материално право, което ищецът счита, че съществува. Незнанието относно
несъществуването на правото по каквито и да е причини изключва
недобросъвестността. То може да се дължи на незнание на факт или доказателство,
респ. на неправилна оценка на факт или доказателство, които са от значение за
пораждане или погасяване на претендираното право.
В разглеждания случай Г.К. е
получил владението върху апартамента след проведено исково производство, по
което с влязло в сила съдебно решение искът му по чл.38а ЗЖСК е бил уважен, като
по-късно е станало ясно, че членството му в ЖСК „Български художник“ е било
прекратено преди подаване на исковата молба и това обстоятелство е послужило
като основание за отмяна на решението с последващ отказ
от иск. Но само това не е достатъчно да обоснове извод за недобросъвестно
упражняване правото на иск, целящо да увреди ищеца. Не може да послужи и като аргумент
за недобросъвестност в хипотезата на чл.21, ал.2 ЗЗД-действията му да са били
насочени към възпрепятстване изпълнението на договор за наем за имота. Данните
по делото не установяват целенасоченост в поведението на ответника по
предявяване на иска въпреки знанието за прекратяване на членството в
кооперацията, още по-малко са налице доказателства да е знаел, че имотът е
предмет на облигационно правоотношение между други лица.
Дори и да се приеме обратното, не
е доказано ищецът да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи от неполучен
наем. Твърдението му в уточняващата молба от 18.06.2020г. да е живял в
апартамента от 1994г. /очевидно до 01.07.2010г., когато е осъществен въвода на ответника/ и лично да е направил подобренията в
него, противоречи на представените два договора за наем от 2006г. и 2010г., както
и на изявленията му в предходните съдебни производства тези подобрения да са
направени от представлявано от него дружество, което е упражнявало и фактическата
власт с претенции за право на собственост. Твърдението да е получил владението
от „Р.“ ООД по сключен между тях предварителен договор /не е уточнено какъв/ се
опровергава от собствените му изявления и представени доказателства също в
предходните дела владението да е било предадено на това дружество
/правоприемник на СД „Т.“/ от строителя на сградата СД „МБ-Михаил Барбуков“ /с правоприемник „З.“ ЕООД/ още през 1992г. въз
основа на сключен между тях договор за изграждане и продажба на обекти в бл.259
/стар бл.10/.
Представените два договора за
наем за процесния апартамент взаимно се изключват-този
от дата 01.03.2006г. сочи да е сключен с наемодател Р.П. и наемател
представляваното от него дружество „Р.“ ООД и за срок от 8 години при липса на
данни да е бил прекратен, а този от 06.01.2010г. с наемодател другото
представлявано от ищеца дружество „Т.“ ООД и наемател отново „Р.“ ООД. Тук
следва да се посочи, че за част от исковия период /2010г.-2011г./
представляваното от ищеца „Т.“ ООД е претендирало от ответника същото
обезщетение, за същия имот и също по договор за наем. В този смисъл остава
неясно кой всъщност е наемодател на имота за въведения с исковата молба период
2010г.-2019г. -физическото лице Р.П. или „Т.“ ООД. Допълнително, при вода във
владение през 2010г. в имота е било намерено съвсем друго лице при липса на доказателства
на какво основание е упражнявало фактическа власт, което от своя страна изключва
ползване от соченото за наемател дружество „Р.“ ООД. Не на последно място,
обстоятелството, че ищецът е законен представител и на двете дружества, при
твърдението да е живял в имота години наред, поражда съмнението доколко въобще въз
основа представените договори за наем е възникнало валидно наемно
правоотношение между физическото лице и юридическите лица, респ. такова да е
било действително изпълнявано. Ето защо
съдът намира искът за обезщетение за пропуснати ползи от неполучен наем и за мораторна лихва върху него за неоснователни и недоказани,
поради което подлежат на отхвърляне.
По
отношение исковата претенция за неимуществени вреди по чл.45 ЗЗД съдът счита,
че са налице предпоставките на чл.129, ал.3 ГПК за прекратяване на делото в
тази част. С исковата молба ищецът е въвел твърдения за противоправно
поведение на ответника, което свързва не само с проведеното между тях исково
производство по иск с правно основание чл.38а ЗЖСК и като последица от него
изпълнително производство по въвод във владение в
имота, а и с други водени между тях дела. Поведението е посочено по начин,
който не отговаря на изискванията на чл.127 ГПК за надлежна индивидуализация на
този иск и обхваща значителен период от време. На дадените в тази посока
указания по чл.129, ал.2 ГПК с молбата от 18.06.2020г. ищецът не е
конкретизирал действията, от които твърди да е претърпял неимуществени вреди, вместо
което е разшил първоначално заявеното в исковата молба по най-общ начин с квалификации
на поведението като „нагла кражба“, „имотна измама“, „лъжесвидетелстване“, „отнемане
на имота по насилствен начин и отказ да го върне“, „постоянен психически
тормоз“, „неприлични изказвания в о.с.з.“, „разпространение на неверни слухове
и клевети“ и др. Нередовностите на исковата молба не
са били отстранени в предоставения срок по чл.129, ал.2 ГПК, поради което и на
основание чл.129, ал.3 ГПК в тази част подлежи на връщане с прекратяване производството
по делото.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответниците
разноски по делото в размер на 1600лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от С.Р.П., ЕГН **********, с адрес *** /правоприемник на починалия в хода на
делото Р. С.П./ против Е.К.П., ЕГН **********, и Л.Г.К., ЕГН **********, двете
с адрес *** /правоприемници на починалия в хода на делото ответник Г.Г.К./ за сумата 26 000лв., частично от 60 000лв., с правно
основание чл.21, а.2 ЗЗД, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от
неполучен наем за имот в гр.София, кв.******за периода
01.07.2010г.-01.06.2019г. и за сумата 1250лв., частично от 36 000лв., с правно
основание чл.21, ал.2 ЗЗД, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от
неполучена мораторна лихва върху неполучен наем за
периода 01.08.2010г.-01.06.2019г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането.
ВРЪЩА на
основание чл.129, ал.3 ГПК исковата молба на С.Р.П., ЕГН **********, с адрес ***
/правоприемник на починалия в хода на делото Р. С.П./ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявения иск по
чл.45 ЗЗД за сумата 1250лв., частично от 30 000лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до изплащането.
ОСЪЖДА С.Р.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Е.К.П.,
ЕГН **********, и Л.Г.К., ЕГН **********, двете с адрес ***, разноски по делото
на основание чл.78, ал.3 ГПК от 1600лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: