РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и шести
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3974 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата Я.Г.В. чрез пълномощника
си адвокат М. е предявила против ответника „Стар пост“ ООД искове за заплащане
на дължимото и неизплатено трудово възнаграждение и лихва за забава на
основание трудов договор № 57/17.03.2018 г., прекратен със Заповед №
145/02.07.2018 г., по силата на който ищцата е работила при ответника на
длъжност „мениджър“, както следва: сумата от 230.35 лв., представляваща дължимото
брутно трудово възнаграждение за месец март 2018 г. и сумата от 33.39 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2018 г. до датата на
завеждане на исковата молба – 04.10.2019 г.; сумата от 510 лв., представляваща дължимото
брутно трудово възнаграждение за месец април 2018 г. и сумата от 69.60 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.06.2018 г. до датата на
завеждане на исковата молба – 04.10.2019 г.; сумата от 510 лв., представляваща дължимото
брутно трудово възнаграждение за месец май 2018 г. и сумата от 65.35 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2018 г. до датата на
завеждане на исковата молба – 04.10.2019 г.; сумата от 510 лв., представляваща дължимото
брутно трудово възнаграждение за месец юни 2018 г. и сумата от 60.96 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.08.2018 г. до датата на
завеждане на исковата молба – 04.10.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 04.10.2019 г. до окончателното изплащане
(с оглед направеното уточнение на исковата претенция с молба с вх. №
261200/17.09.2020 г.). Претендира разноски. Ангажира доказателства.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Стар Пост“ ООД, представляван от управителя Д.
В., намира исковата молба за допустима, но неоснователна. Оспорва исковете по
основание и размер. Признава, че ищцата е бивш негов служител и че трудовото
правоотношение между страните е прекратено след отправяне от страна на ищцата
на 30-дневно предизвестие. Сочи, че в този случай служителят има възможност или
да отработи дните на предизвестието, или да напусне веднага, като в този случай
дължи обезщетение на работодателя. Твърди, че ищцата е напуснала веднага без да
спази срока на предизвестието, поради което дължи обезщетение в размер на 510
лв. Оспорва твърдението на ищцата, че не й е изплатено дължимото трудово
възнаграждение. Твърди, че същото е своевременно изплатено на ищцата, поради
което моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Представя
писмени доказателства.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата
по делото намира за установено следното:
Страните не спорят, а и
се установява от представения по делото трудов договор № 57/17.03.2018 г., че
между тях е съществувало безсрочно трудово правоотношение, възникнало от трудов
договор, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „мениджър“ в офис в
гр. П., ул. „А. Б.“ №… на пълно работно време – 8 часа, с месечно трудово
възнаграждение в размер на 510 лв. и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 % на година.
Трудовото правоотношение е прекратено на 02.07.2018 г. на основание чл. 326, ал. 1, т. 1 от КТ по силата на заповед №
145/02.07.2018 г.
Ответникът е представил
по делото четири броя платежно-разчетни ведомости за изплатени трудови
възнаграждения за периода от месец март до месец юни 2018 г., разходен касов
ордер от 30.04.2018 г. за сумата от 200 лв. с основание „аванс заплата“, както
и разписки от „Изипей“ АД за извършени плащания в полза на ищцата, както
следва: разписка № 01000705841720 от 02.03.2018 г. за сумата от 600 лв. с
посочено основание за превода: „ПП“; разписка № 01000745692654 от 04.06.2018 г.
за сумата от 600 лв. с посочено основание за превода: „ПП“; разписка №
01000755926873 от 28.06.2018 г. за сумата 36.79 лв. с посочено основание за
превода: „възнаграждение“; разписка № 01000756598501 от 29.06.2018 г. за сумата
от 431.27 лв. с посочено основание за превода: „трудово възнаграждение за месец
май 2018 г.“.
Съгласно приетото по
делото заключение на съдебносчетоводната експертиза начислените суми за брутно
трудово възнаграждение на ищцата за периода от 17.03.2018 г. до 30.06.2018 г.
са общо в размер на 2 038.31 лв., а нетното (чисто) трудово възнаграждение за
получаване е общо в размер на 1 594.83 лв., както следва: за периода от
17.03.2018 г. до 31.03.2018 г. е начислено брутно трудово възнаграждение в
размер на 264.72 лв., съответно нетно (чисто) трудово възнаграждение за
получаване в размер на 205.42 лв.; за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г.
е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 555.90 лв., съответно
нетно (чисто) трудово възнаграждение за получаване в размер на 431.37 лв.; за
периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г. е начислено брутно трудово
възнаграждение в размер на 555.90 лв., съответно нетно (чисто) трудово
възнаграждение за получаване в размер на 431.37 лв.; за периода от 01.06.2018 г.
до 30.06.2018 г. е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 661.79
лв., съответно нетно (чисто) трудово възнаграждение за получаване в размер на
526.67 лв. Позовавайки се на представените по делото платежни ведомости за
месеците март, април, май и юни 2018 г. вещото лице е приело, че дължимото
трудово възнаграждение за периода от месец март до месец юни 2018 г. е надлежно
изплатено на ищцата.
Съгласно приетото
по делото заключение на съдебно-почерковата експертиза подписите в
представените ведомости за заплати на ред 7 за месеците март, април, май и юни
2018 г. не са положени от ищцата Я.Г.В..
При така установените правнорелевантни
факти, съдът намира следното от правна страна:
Предмет на делото е осъдителен
иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на дължимото трудово
възнаграждение. Съединен с него при условията на кумулативно обективно
съединяване е иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава.
Основателността
на исковете предполага съществувало между
страните трудово правоотношение и добросъвестно изпълнение на трудовите
задължения на служителя през този период.
В тежест
на ответника е да установи, че е заплатил дължимото трудово възнаграждение на
ищцата.
Съществуването
на валидно трудово правоотношение между страните не се оспорва от ответника, а
и се установява от ангажираните от ищцата писмени доказателства. Съгласно чл. 8, ал. 2 от КТ добросъвестността при
осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на
противното. Тази законова презумпция не беше оборена от ответника, поради което
съдът приема, че през исковия период ищцата е изпълнявала добросъвестно
трудовите си задължения, което е породило насрещно задължение на ответника да й
заплати дължимото трудово възнаграждение. Размерът на трудовото възнаграждение
се установява от заключението на съдебносчетоводната експертиза, което в тази
част съдът цени като компетентно, обективно и обосновано изготвено.
Основният
спор по делото е свързан с твърдението на ответника, че е заплатил на ищцата
дължимото й трудово възнаграждение. За установяване на това обстоятелство
ответникът ангажира по делото писмени доказателства – разчетно-платежни
ведомости, представени и в оригинал, разходен касов ордер и разписки за
извършени парични преводи чрез „Изипей“ АД.
Достоверността
на положените от ищцата подписи в разчетно-платежните ведомости беше
опровергана от приетото по делото заключение на съдебно-почерковата експертиза,
според което подписите, намиращи се на ред 7 във всяка една от ведомостите, не
са изпълнени от ищцата. Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице, тъй
като същото е изготвено компетентно, вещото лице е отговорило подробно и
изчерпателно на поставените задачи и е обосновало своите изводи, включително
при изслушването си в съдебно заседание. За да приеме заключението, съдът взе
предвид и обстоятелството, че ако ищцата действително беше получила трудовото
си възнаграждение и беше удостоверила това с подписа си върху ведомостите, би
било безпредметно след това работодателят да изплаща на ищцата трудовото й
възнаграждение с парични преводи, за което ответникът също ангажира
доказателства. По тези съображения съдът приема, че платежно-разчетните
ведомости, представени по делото, представляват неистински документи що се
касае до положените в тях подписи от ищцата, поради което същите не
удостоверяват надлежно факта на изплащане на трудовото възнаграждение, както
изисква разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ.
Представеният
до делото разходен касов ордер от 30.04.2018 г. не установява по категоричен начин авансовото
заплащане на част от трудовото възнаграждение на ищцата, доколкото не е
надлежно оформен с име, подпис и длъжност на лицето, изплатило сумата. На
следващо място сумата не фигурира в представения от ответника фиш за работна
заплата на ищцата за месец май 2018 г., нито във ведомостта за заплата. В този
смисъл са и констатациите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза. Ако
действително на ищцата беше изплатен аванс, същият трябваше да фигурира във
ведомостта за месец май 2018 г. и във фиша за работна заплата за същия месец като
сума, подлежаща на удържане от дължимото трудово възнаграждение. Фактът, че
авансът не е посочен, води до извода, че такъв не е бил изплатен.
По отношение на
представените разписки за извършени плащания в полза на ищцата съдът намира
следното: За да се ползва разписката за извършено плащане с доказателствена сила за
погасяване на дълга, то в същата следва да са посочени фактите, релевантни за
точното (с погасителен ефект) изпълнение на задължението, а именно: основание и
размер на задължението, кредитор, длъжник, респ. платец, време и място на
плащане. Непълнотата в съдържанието на разписката не променя характера на
документа и същият би се ползвал с доказателствена сила, ако удостоверява
факти, въз основа на които би могло да се индивидуализира задължението и
размера на платената сума. В случая разписка № 01000705841720 от 02.03.2018 г. за сумата от 600 лв. с
основание за превода: „ПП“ и разписка № 01000745692654 от 04.06.2018 г. за
сумата от 600 лв. с основание за превода: „ПП“ по никакъв начин не
удостоверяват извършеното плащане да е във връзка с трудовото правоотношение
между страните, доколкото от съдържанието им изобщо не може да се установи
целта на плащането. Подобен извод може да се направи и по отношение на разписка
№ 01000755926873 от 28.06.2018 г. за сумата 36.79 лв. с основание за превода:
„възнаграждение“, доколкото ответникът признава в представената по делото
писмена защита, че трудовият договор между страните е бил предшестван от
граждански договор между тях. При наличие на няколко различни правоотношения
между страните, изискващи заплащане на възнаграждение, не може да се приеме за
доказано, че плащането на сумата от 36.79 лв. представлява точно плащане на трудово
възнаграждение в полза на ищцата. В разписка № 01000756598501 от 29.06.2018 г.
за сумата от 431.27 лв. действително като основание за превода е посочено: „трудово
възнаграждение за месец май 2018 г.“. Въпреки това съдът приема, че същата не
удостоверява по надлежен ред извършеното плащане, доколкото се касае за
извършване на паричен превод в брой. Тази разписка
удостоверява единствено нареждането на сумата до офис на „Изипей“ АД от страна
на ответника, но не доказва получаването на сумата от ищцата. Същата няма
характер на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 270,
ал. 3 от КТ, тъй като не носи подпис на ищцата, нито нейно изявление, че приема
сумата. Липсват доказателства плащането да е достигнало до получателя, доколкото
въпросната сума не е преведена по банкова сметка ***, а е следвало да се получи
от нея в брой от офис на „Изипей“ АД. Доказателства за това не са ангажирани от
ответника. В този смисъл в самата разписка е посочено, че след 7 дни от датата
на превода, непотърсените от получателя средства се връщат на наредителя. По
тези съображения съдът намира, че ангажираните от ответника писмени
доказателства не удостоверяват надлежно изпълнение на задължението за изплащане
на дължимото трудово възнаграждение на ищцата, поради което направеното в тази
насока възражение не може да бъде прието за основателно.
С оглед изложеното предявените от ищцата
искове следва да бъдат уважени изцяло предвид заключението на
съдебносчетоводната експертиза за размера на начисленото брутно трудово
възнаграждение на ищцата и размера на лихвата за забава, определен от съда по
правилата на чл. 162 от ГПК. Няма пречка в полза на ищцата да се присъди брутното трудово възнаграждение,
щом същото се претендира като такова, или остатъка от чистата сума за
получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като в решението
това трябва да е ясно посочено. Когато е присъдено брутното трудово
възнаграждение, съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение
е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения – в този смисъл Решение
№ 166 от 25.02.2010 г. по гр.д. № 220/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение №
154 от 24.06.2015 г. по гр.д. № 6134/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат
сторените от ищцата разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 6 във връзка
с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда дължимата
държавна такса и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение в
частта, с която се присъжда възнаграждение за труд.
Така мотивиран Районен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Стар
Пост“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. в.“
№ …, представлявано от управителя Д. Д. В., да заплати на Я.Г.В., ЕГН **********
*** сумата от 230.35 лв., представляваща дължимото брутно трудово
възнаграждение за месец март 2018 г. и сумата от 33.39 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 01.05.2018 г. до датата на завеждане на исковата
молба – 04.10.2019 г.; сумата от 510 лв., представляваща дължимото брутно
трудово възнаграждение за месец април 2018 г. и сумата от 69.60 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.06.2018 г. до датата на
завеждане на исковата молба – 04.10.2019 г.; сумата от 510 лв., представляваща дължимото
брутно трудово възнаграждение за месец май 2018 г. и сумата от 65.35 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2018 г. до датата на
завеждане на исковата молба – 04.10.2019 г.; сумата от 510 лв., представляваща дължимото
брутно трудово възнаграждение за месец юни 2018 г. и сумата от 60.96 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.08.2018 г. до датата на
завеждане на исковата молба – 04.10.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 04.10.2019 г. до окончателното
изплащане, дължими на основание трудов договор № 57/17.03.2018 г.
ОСЪЖДА „Стар
Пост“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. в.“
№ …, представлявано от управителя Д. Д. В., да заплати на Я.Г.В., ЕГН **********
*** разноски за адвокатски хонорар в размер на 560 лв.
ОСЪЖДА „Стар
Пост“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. в.“
№ …, представлявано от управителя Д. Д. В., да заплати по сметка на Районен съд
– Пазарджик държавна такса в размер на 120.41 лв. и възнаграждение за вещи лица
в размер на 305 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, с която е присъдено трудово
възнаграждение.
Решението може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: