РЕШЕНИЕ

 

Номер 3449                                         Година  2018                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                    VІІІ граждански състав

На  17.10                                                                                        Година 2015

В публично заседание на 19.09.2018 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 2035              по описа за   2018         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ във връзка с чл.  чл.142, ал.1, т.1 и чл. от ЗМВР и чл.238, ал.1 от ЗМВР.

            Ищецът Б.К.Ц. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие претърпяна на 11.06.2017 г. трудова злополука; сумата 2 348 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в разходите на ищеца за медицински консумативи и изделия, заедно със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането – 11.06.2017 г., по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

Ответникът Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив оспорва обективно съединените искове като недопустими, неоснователни и недоказани и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, а ако приеме исковете за основателни – да ги уважи в намален размер, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ответника – П.М.Ю. *** оспорва обективно съединените искове като недопустими, неоснователни и недоказани и моли съдът да ги остави без разглеждане и да прекрати производството по делото, респективно – да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, а ако ги приеме за основателни – да ги уважи в намален размер, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражение за съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищеца. Прави възражение за недължимост и за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.   

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и заедно, и във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства (включително и тези, съдържащи се в приложеното НОХД № 3738/2017 г. по описа на ПРС – ХХV н. с.) и показанията на разпитаните по делото св. А. К. – Ц. (***** на ищеца – като с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията й като подкрепени от останалите събрани по делото доказателства) и С.Б. (***** на ищеца, присъствал при настъпването на злополуката) се установява, че действително ищецът е ******* в МВР, на длъжност „*******“ в Четвърто РУ – П., както и, че на 11.06.2017 г. около 4.25 часа по време на изпълнение на служебните му задължения и опит да усмири буйстващо лице (а именно – третото лице-помагач на страната на ответника), П.Ю. е бутнал ищеца на земята и паднал върху него, като притиснал с тялото си областта на ****** коляно и в резултат на тази интервенция коляното на Б.Ц. изпукало силно и той изпитал силна ужасяваща и остра болка в областта на ****** коляно – като с Разпореждане № 5104-15-195/19.06.2017 г. на ********* от ТП на НОИ – гр. Пловдив злополуката е била приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.

Както се установява от показанията на св., събраните по делото писмени доказателства и заключенията от 02.04.2018 г. и допълнителното такова от 17.07.2018 г., и двете на в. л. по СМЕ *** М.Б., следствие претърпяната трудова злополука Б.Ц. е претърпял навяхване на ***** колянна ****, разкъсване на ****** ******* на ******* ****** става и пластика на ********** на ******** ********* ****** по метода на tight rope, като е налице пряка причинно-следствена връзка между трудовата злополука и причинените наранявания на ищеца, а за лечението на нараняванията ищецът от датата на инцидента постоянно търси лекарска помощ, направена му е и диагностика с ЯМР, преминал е през оперативно лечение и е ползвал продължителен отпуск поради временна неработоспособност – до месец февруари 2018 година (като и до момента има проблеми с придвижването, дори и вкъщи), като освен болките от уврежданията след злополуката, Б.Ц. се е чувствал некомфортно, бил е неспокоен и травмиран. Освен това за лечението на последиците от уврежданията, претърпени от трудовата злополука, ищецът е заплатил за медицински консумативи и изделия общо 2 348 лева.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, ответната страна е заплатила на ищеца на 29.05.2018 г. обезщетение по чл.238, ал.1 от ЗМВР за причинената от трудовата злополука средна телесна повреда на ищеца в размер на шест месечни възнаграждения – 4 817, 04 лева.

От Протокола за разследване на трудовата злополука, представен като писмено доказателство по делото, не се установява ищецът да е допринесъл за настъпването на злополуката, поради което съдът намира за неоснователни наведените от третото лице-помагач на страната на ответника в тази насока доводи и възражението за съпричиняване. 

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от трудовата злополука се явява доказана по основание. Що се отнася до размера, до който следва да се уважи този иск, съдът, изхождайки от характера и степента на претърпените от Б.Ц. болки и страдания, продължаващите и до момента проблеми на ищеца с придвижването му, младата възраст на ищеца – почти 29 години, и преди всичко – от общественото разбиране за справедливост, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди от трудовата злополука е 10 817, 04 лева – от която сума следва да се приспадне изплатеното от ответната страна на Б.Ц. обезщетение по чл.238, ал.1 от ЗМВР в размер на 1 817, 04 лева, и този иск да се уважи до размера от 6 000 лева, като за разликата над него до пълния предявен размер този иск се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

Предвид обстоятелството, че – както вече бе посочено, ищецът заема длъжността “********), съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за липса на пасивна процесуална легитимация по предявените срещу него искове, респективно – за недопустимост на исковете.

С оглед признаването на злополуката, претърпяна от ищеца за трудова, съдът намира за неоснователни доводите на ответника и на третото лице-помагач на негова страна за недопустимост, респективно – неоснователност, на претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от трудовата злополука поради изплащането на Б.Ц. на обезщетение по чл.238, ал.1 от ЗМВР, доколкото не съществува законова забрана ********** на МВР да търсят обезщетение до пълния размер на претърпените неимуществени вреди над нормативно определения с посочената разпоредба размер от шест трудови възнаграждения.

Доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е заплатил за лечението си след трудовата злополука за разходи и консумативи общо 2 348 лева и претендираният размер съвпада с действително направените разходи, съдът намира, че искът за присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука, се явява доказан по основание и по размер и следва да бъде уважен изцяло (още повече, че от събраните по делото доказателства не се установява ответникът дори и частично да е възстановил тези разходи на ищеца до момента на приключване на устните състезания по делото).

И двете главници следва да се присъдят заедно със законната лихва върху тях от датата на увреждането (настъпването на трудовата злополука) – 11.06.2017 г.  

 С оглед на изхода от спора ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер, съобразно уважената част от ОСИ, на 500 лева адвокатско възнаграждение (като с оглед фактическата и правна сложност на спора, уважените размери на исковете съдът и определеният от съда размер на дължимото адвокатско възнаграждение, съдът намира, че направените от ответника и третото лице-помагач на негова страна възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца са неоснователни и следва да се оставят без уважение), а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда -  333, 92 лева ДТ за двата иска и 100 лева депозит за СМЕ.

Съобразно отхвърлената част от исковете и на основание чл.78, ал.8 от ГПК  ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК разноски в полза на третото лице-помагач на страната на ответника не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция  на МВР – гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Княз Богориди” № 7, представлявана от *************, ДА ЗАПЛАТИ НА Б.К.Ц., ЕГН **********,***, офис *, ***. Т.А., СУМАТА 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие претърпяна на 11.06.2017 г. трудова злополука, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 60 000 лева ОТХВЪРЛЯ този иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН; СУМАТА 2 348 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в разходите на ищеца за медицински консумативи и изделия, ЗАЕДНО СЪС законната лихва върху двете главници, начиная от 11.06.2017 г., до окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 500 лева,  А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд - Пловдив – 333, 92 лева ДТ И 100 лева депозит за СМЕ.

ОСЪЖДА Б.К.Ц., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева.

Решението е постановено при участието на П.М.Ю., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, **** С.В. – трето лице-помагач на страната на ответника.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника и от третото лице-помагач на негова страна възражения за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на третото лице-помагач на страната на ответника за присъждане на направените разноски за производството по делото.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните – ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА третото лице-помагач на страната на ответника.

 

 

 

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Павел Павлов

 

 

Вярно с оригинала.

Д. К.