Решение по дело №472/2021 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260009
Дата: 7 април 2023 г.
Съдия: Калин Кирилов Василев
Дело: 20211520100472
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. Кюстендил, 07.04.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ти състав, в публично заседание на девети декември, през две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

Председател: Калин Василев

 

при участието на секретаря И.А.,

като разгледа докладваното от съдия Василев гражданско дело № 472 по описа за 2021 година на Районен съд – Кюстендил, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс.

 

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Изамет 1991“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район „И.“, ж. к. „Г. И.“, ул. „******“ № *, представлявано от управителя И. Г.З., в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Изи Строй“ ЕООД, ЕИК *********, последното със седалище и адрес на управление в гр. Д., ул. „Р.“ № *, чрез адв. Г.Г. от САК, със съдебен адрес ***, против К.Г.Х., ЕГН **********,***.

В исковата молба се твърди, че ищецът е едноличен собственик на капитала на дружеството „Изи Строй“ ЕООД. На 23.03.2020 г. бил сключен договор за прехвърляне на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите с рег. № 3962 и на съдържанието с рег. № 3963, том II-П, № 149 от 23.03.2020 г., на нотариус В.И., по силата на който притежаваните от ищеца „Изамет 1991“ ООД дружествени дялове от „Изи Строй“ ЕООД са прехвърлени на ответника К.Г.Х., ЕГН **********,***. Посочва се в исковата молба, че процесния договор е нищожен:

1. Поради липса на воля и валидно съгласие на дружеството-продавач (чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД);

2. Поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД).

Навеждат се доводи за липса на валидно договаряне, противоречие с принципа на справедливост и на добросъвестност в търговските взаимоотношения и несъобразяване с изискването за еквивалентно съотношение на престациите. Последното се обосновавало с несъответствие с продажната цена на 100 броя дружествени дяла, равна на номиналната стойност на дяловете (по 50 лева всеки или обща стойност – 5 000 лева), и последния годишен финансов отчет на „Изи Строй“ ЕООД, показващ наличието на активи на дружеството, надвишаващи многократно посочената в договора цена.

Наред с това, с исковата молба, в условието на обективно евентуално съединяване на искове, е предявен и иск с правно основание чл. 30 от ЗЗД за унищожаване на сключения договор поради заплашване на И. З. от трети лица, при което последния е сключил договора чрез възбуждане на основателен страх, без създаване на който атакуваната сделка не би била сключена.

Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор чрез пълномощника си адв. В.В. от САК, като оспорва изцяло предявените искове поради неоснователност и недоказаност, като моли съда да ги отхвърли.

Твърди се в отговора, че предявеният иск за обявяване на нищожност на сделката е недопустим поради липсата на правен интерес, тъй като исковете следвало да се предявят не само спрямо приобретателя по договора, а и спрямо прехвърлителя, тъй като силата на съдебното решение нямало да има действие спрямо дружеството, което няма качеството на страна в процеса. Съществувал и друг законов ред за реализиране на правата на ищеца.

Оспорва се основателността на иска по чл. 30 от ЗЗД, като се навеждат твърдения, че инициативата за сключване на процесния договор била изцяло по настояване на ищеца. Твърди се, че не е налице заплашване, тъй като И. З. е извършил сделки дни преди сключването на договора, които били в ущърб на „Изамет 1991“ ООД, като средствата по тях били получени по негова лична банкова сметка.

*** ползване в полза на „ХАХ 18“ ЕООД, за учредяване право на ползване върху недвижим имот, описан в отговора, на много ниска цена. Друга такава сделка, с която са увредени интересите на дружеството, била продажбата на недвижим имот, собственост на „Изамет 1001“ ООД, а именно поземлен имот с идентификатор 68789.612.37 по КККР на гр. Дупница, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 1865 кв. м., ведно с находяща се в имот едноетажна сграда с идентификатор 68789.612.37.1, със застроена площ от 522 кв. м., в полза на Д. Д. В., със стойност на имота – 63 148, 50 лева. Сделката била в изпълнение на решения, взети с Протокол от Общото събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ ООД, като в точка I от протокола било взето решение за разпределяне на печалба на дружеството за минали години, а в точка II било отразено взето решение вместо плащане на дивиденти да се прехвърли право на собственост на собствени на „Изамет 1991“ ООД 21 броя недвижими имоти, подробно описани в отговора на исковата молба, на обща стойност от 969 140,86 лева в полза на И. Г.З. или на посочено от него с декларация трети лица. В точка III било отразено взето решение вместо плащане на дивиденти да се прехвърли право на собственост на собствени на „Изамет 1991“ ООД 4 броя недвижими имоти, подробно описани в отговора на исковата молба,  на обща стойност от 396 306, 84 лева в полза на Я.И.З. или на посочено от него с декларация трето лице.

Навеждат се доводи в отговора за наличие на закононарушения при разпределянето на дивиденти, от което се обосновавал извод, че И. З. не е бил под заплаха за живота си, след като е извършил всички описани действия, с които дружеството е изпразнено от активи.

Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание предявените искове се поддържат от ищеца, чрез своя процесуален представител. Претендират се разноските по делото.

Ответникът, представляван от процесуалните си представители, претендира отхвърляне на исковите претенции, поддържа описаното в отговора на исковата молба, като моли съда да присъди направените по делото разноски.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

 

На 23.03.2020 г. в гр. София между „Изамет 1991“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя си И. Г.З., в качеството на продавач, и К.Г.Х., ЕГН **********, в качеството на купувач, е сключен договор за продажба на 50 броя равни по размер дружествени дяла на „Изи Строй“ ЕООД, ЕИК *********, всеки един на стойност от 100 лева, по тяхната номинална стойност в общ размер на 5000 лева, която сума е изплатена на продавача от купувача в брой при сключване на договора. Договорът е сключен с нотариална заверка на подписите и съдържанието на договора (л. 177 от делото).

Видно от Протокол от извънредно Общо събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ ООД (л. 129-134 от делото), проведено на 13.03.2020 г., И. Г.З. и Я.И.З., в качеството им на съдружници в дружеството, са взели единодушно решение за разпределение на печалба на дружеството за минали години, като вместо заплащането на дивиденти в съответна парична стойност, съдружниците са взели решение да се прехвърли право на собственост на собствени на „Изамет 1991“ ООД недвижими имоти на обща стойност от 969 140, 86 лева в полза на И. Г.З. или на посочени от него трети лица, както и недвижими имоти с парична равностойност от 396 306, 84 лева в полза на Я.И.З. или на посочени от него трети лица. Протоколът е с нотариална заверка на подписите и съдържанието.

Като писмено доказателство по делото е приет протокол от 20.03.2020г. на общото събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ ООД, с нотариална заверка на подписите и съдържанието, удостоверяващ взети от органа на дружеството решения, а именно: по т. 1 за продажба на собствените на „Изамет 1991“ ООД дялове от капитала на други дружества – „Изамет Транс“ ЕООД, „Изамет 01“ ЕООД, „Изамет 05“ ЕООД, „Изи Строй“ ЕООД и „Изамет Инвест“ ЕООД, на К.Г.Х., ЕГН **********, срещу цена не по-малка от тяхната номинална стойност; по т. 2 за приемане на К.Г.Х. като съдружник в „Изамет 1991“ ООД; по т. 3 – за даване на съгласие двамата съдружници Я.З. и И. З. да прехвърлят чрез продажба на К.Г.Х. собствените си дружествени дялове. Констатирано е че поради продажба на дяловете си на К.Г.Х. участието на И. З. и Я.З. в дружеството е прекратено, поради което удостоверените с протокола решения по т. 4 - 9 са взети от К.Г.Х., като едноличен собственик на капитала, а именно по т. 4, за освобождаване на И. З. и Я.З. като управители на дружеството и за освобождаването им от отговорност, и по т. 5 – за избор на ответника К.Г.Х. за негов управител, по т. 7 за промяна на адреса на управление на дружеството и за приемане на устав с отразяване на промените, произтичащи от взетите решения.

В производството пред първоинстанционния съд е приет и протокол от проведено на 23.03.2020 г. общо събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ ООД, на което, според същия протокол, са присъствали двамата съдружници и управители И. З. и Я.З., както и ответникът К.Г.Х., като в него изрично е посочено, че то е проведено без спазване на процедурните правила за неговото свикване, с което съдружниците изрично са се съгласили. По т. 1 от дневния ред, общото събрание е взело решение за приемане на К.Г.Х. като съдружник в „Изамет 1991“ ООД; по т. 2 - за увеличаване капитала на дружеството от 5 000 лв., разпределен на 100 дружествени дяла, всеки на стойност от 50 лв., на 6 000 лв. разпределени на 120 дяла, със същата номинална стойност на всеки от тях, като новите 20 дружествени дяла се поемат от новоприетия съдружник; по т. 3 – за освобождаването от длъжност и отговорност на управителите И. З. и Я.З. и за избор на новоприетия съдружник за управител на дружеството; по т. 5 за упълномощаване на И. З. да сключи договор за възлагане на управлението с новия управител К.Х.; по т. 6 за промяна на адреса на управление на дружеството в гр. София, бул. „Ген. Скобелев“ № 50, ет. 3, офис № 6 и по т. 7 – за приемане на нов устав на „Изамет 1991“ ООД, в който са отразени промените, произтичащи от взетите решения. Подписите на съдружниците и съдържанието на протокола са удостоверени на същата дата – 23.03.2020 г. от нотариус В.И., съответно на подписите със заверка рег. № 3959 и на съдържанието – с рег. № 3960.

  Поради наличие на допусната фактическа грешка в съдържанието на протокола от извънредното общо събрание от 20.03.2020 г., с Протокол на съдружниците на „Изамет 1991“ ООД от 27.03.2020 г. (л. 51-54 от делото), последният също с нотариална заверка на подписите и съдържанието, е осъществена поправка в словесното съдържание на точка 9, като преди думата „съдружници“ следвало да се чете „Решенията по точки от 2 до 9 от настоящия протокол влизат в сила след отмяна на вписаните по партидата на „Изамет 1991“ ООД запори върху дружествените дялове на съдружниците Я.И.З. и И. Г.З.“.

С друг протокол от същата дата – 27.03.2020 г. (л. 55-58 от делото), е взето решение от съдружниците да бъдат отменени решенията от точка 2 до 9, обективирани в Протокол от извънредно Общо събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ ООД, проведено на 13.03.2020 г., без точка 1 от протокола, както и всички други останали решения, взети от Общото събрание на съдружниците на дружеството от 20.03.2022 г., като отново в т. 3 и съответно т. 4 от протокола от 23.03.2020 г. са освободени от длъжност като управители Я.З. и И. З., а за управител на „Изамет 1991“ ООД е избран К.Г.Х..

Видно от представения Нотариален акт №166/28.06.2019 г., том I, рег. № 2796, дело №344 от 2019 г. по описа на нотариус с район на действие – Районен съд – Дупница (л. 63-69 от делото), за учредяване право на ползване на недвижими имоти в полза на „ХАХ 18“ ЕООД, представлявано от Х.А.Х., е учредено възмездно право на ползване на посочени в акта имоти в полза на „ХАХ 18“ ЕООД, ЕИК *********. Видно от справка за актуално състояние от ТРРЮЛНЦ за дружеството „ХАХ 18“ ЕООД, ЕИК ********* (л. 135-137 от делото), същото представлява еднолично дружество с ограничена отговорност, с размер на капитала – 2 лева, и едноличен собственик на капитала и управител – Х.А.Х..

Друга сделка, която управителят И. Г. З. е сключил от името на „Изамет 1991“ ООД, е обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 53/18.03.2020 г., том I, рег. №0571, дело №50 от 2020 г. по описа на нотариус с район на действие – Районен съд – Дупница (л. 60-62 от делото), като „Изамет 1991“ ООД е продало на Д. Д. В., като трето лице по смисъла на т.II.4 от Протокол от 13.03.2020 г. от общото събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ ООД поземлен имот с идентификатор 68789.612.37 по КККР на гр. Дупница, с административен адрес на имота в гр. Дупница, ул. „Разметаница“ №5, с площ на имота – 1865 кв. метра, ведно с построената и находяща се в имота едноетажна сграда с идентификатор 68789.612.37.1 по КККР на гр. Дупница, със застроена площ от 522 кв. метра, с предназначение – промишлена сграда.

Съгласно посоченото в нотариалния акт, продажната цена в размер на 63 500 лева е заплатена по банков път по сметка в „Банка ДСК“ АД на продавача И. Г.З..

Видно от съдържанието на посочения нотариален акт, сделката на разпореждане е в изпълнение на решения, взети с Протокол от извънредно Общо събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ ООД (л. 129-134 от делото), проведено на 13.03.2020 г., за разпределение на печалба на дружеството за минали години.

Като писмено доказателство по делото е приета молба от И. Г.З. от 24.12.2019 г., адресирана до общото събрание на „Изамет 1991“ ООД (л. 59 от делото), съдържаща негово изявление за прекратяване на участието си като съдружник в дружеството, по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ след изтичане на тримесечен срок от датата на получаването му. По делото обаче липсват доказателства, че писменото изявление на съдружника за прекратяване на членството му е било връчено на дружеството.

Прието е и постановление от 23.03.2020 г. по пр. пр. № 566/2020 г. на Специализираната прокуратура, с което на Я.И.З., задържан под стража за престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК, е било разрешено на 23.03.2020 г. да бъде посетен от нотариус в УМБАЛ „Лозенец“- гр. София за извършване на нотариални, удостоверителни действия.

За установяване твърдението на ищеца и ответника по повод подписване на договора под въздействието на заплашване, съответно липсата му, в първоинстанционно производство са събрани гласни доказателства.

Разпитан в о.с.з. на 22.03.2022 г., свидетелят Х.А.Х. е заявил, че през месец март 2020 г. е работил като шофьор на И. З.. Твърди, че на 20.03.2020 г. двамата са ходили два пъти до Правителствена болница. Поводът бил, че З. трябвало да подпише някакви документи. Синът му Я.З. бил настанен в същата болница, поради проблем с бъбреците и необходимост от хемодиализа. Посочил е, че е чувал от него, че е бил заплашван, но лично не е присъствал на ситуация, в която някой да го заплашва. З. му споделил, че е бил заплашен, че ако не подпише „някакви документи“, няма да бъде направена хемодиализа на сина му Я.З.. Посочил е, че на 23 март 2020 г. И. З. е посетил кантора на нотариус, намираща се на ул. „П.“ в гр. С., при което той, по впечатления на свидетеля, е бил „видимо ядосан и притеснен“.

Свидетелят споделя, че във фирма „ХАХ 18“ ЕООД е заемал длъжността „управител“, като фирмата се занимавала с търговска дейност, но не била свързана лично с И. З..

В показанията си, дадени в същото открито съдебно заседание, свидетелят В.И., която в качеството на нотариус е заверила протокола от 23.03.2020 г. и двете споменати решения от 27.03.2020 г., е заявила, че заверките са били извършени в Правителствената болница, но протоколът не е бил подписан едновременно от трите лица, а първо от И. З. и К.Х., които са го подписали пред свидетелката в кантората й по едно също време, а след това от Я.З. в болницата, в присъствието на охранители, на медицинско лице и на неговата адвокатка. На Я.З. му било обяснено от нотариуса какво следва да подписва, той прочитал документите и ги разписвал. Свидетелката е заявила, че не си спомня И. З. да е бил притеснен и разтревожен.

Разпитана в същото о. с. з., свидетелката Д.К. е заявила, че познава И. З. от лятото на 2019 г., когато започнала да води определени търговски дела по негова молба, касаещи членствените правоотношения в собствените му дружества срещу сина му Я.З.. За посочените дати си спомняла, че била помолена лично от И. З. да подготви документи за продажба на неговите дружества. Посочила е, че тъй като дружеството „Изамет 1991“ ООД е имало множество данъчни задължения, е взето решение за увеличаване на капитала на дружеството с изкупуване на ликвидационен дял, за да може да бъде направена оценка на бизнеса и той да бъде изплатен реално. Изложила е, че заверките на документите били извършвани от трима различни нотариуси в различни периоди от време. Свидетелката е заявила, че И. З. не е споделял да е бил заплашен. Свидетелката е посочила, че е била в Правителствената болница, когато там е ходила и нотариус И. на 20.03.2020 г., но поради мерките против разпространението на Ковид-19, е имало ограничения за допускане на външни лица. На 20.03.2020 г. и 23.03.2020 г. е заварила в Правителствената болница лицата Я.З., И. З. и К.Х. на едно място. Свидетелката споделя, че не е завеждала от името на Л.П.заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу И. З. и дружествата „Изамет 1991“ ООД, „Изамет 01“ЕООД, „Изамет 05“ ЕООД, „Изи Строй“ ЕООД и „Иза Мет Транс“ ЕООД.

Заявила е, че новият адрес на управление на „Изамет 1991“ ООД на бул. „Ген. Скобелев“ № 50, ет. 3, е този на нейната кантора, като свидетелката имала общо адвокатско дружество с адв. В., представляваща ответника К.Х.. Според свидетелката, И. З. се е разбрал със сина си да продадат целия бизнес, поради тази причина са се водили над 20 търговски дела, за да могат да се изчистят партидите на дружествата. И. З. е бил запознат с всички документи, които е подписвал на 20.03.2020г. и на 23.03.2020 г., тъй като били изготвени по негова молба преди това.

При условията на чл. 176 от ГПК ответникът К.Г.Х. е разпитан по делото в открито съдебно заседание, проведено на 09.12.2022 г. По негови твърдения, същият е договарял сделка с И. З. за прехвърляне на всички дружества, собственост на последния, в полза на ответника. Споделя, че е бил помолен от него да му направи услуга, тъй като И. З. имал проблем със сина си, поради което искал да прехвърли всички дружества в полза на ответника. Планът бил „да ги управлява чрез неговата подкрепа“. Ответникът споделя, че платил договорената сума от 5 000 лева, тъй като И. З. в този момент имал множество данъчни задължения и след плащането на дяловете да се направи оценка и по тази оценка да се доплати нещо на следващ етап. До там обаче не се стигнало. Х. следвало да стане действителен собственик на всички дружества. За проблемите със сина му знаел само, че двамата били партньори в бизнеса, възникнал проблем на личностна основа, поради което не могли да разделят дружествата.

К.Х. твърди, че не е присъствал на договорката между И. З. и Я.З., като въобще не е виждал последния никога. Сделката била извършена извън нотариалната кантора поради здравословното състояние на Я.З..

Казаното от ответника напълно кореспондира с изложеното от него в качеството му на свидетел и обективирано в протокол за разпит на свидетел от 14.06.2022 г. по досъдебно производство №87/2022 г. по описа на СлО-СГП (лист 332-335 от делото).

Представеният препис от справка № 1619563/09.12.2022 г. от Служба по вписванията (л. 338-339 от делото), отнасяща се за лицето К.Г.Х., съдът намира за неотносимо писмено доказателство по делото, предвид предмета на предявените искове и характера на спора.

По делото е назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р.Х.. Вещото лице, запознавайки се с материалите по делото, счетоводните и инвентарни книги на „Изи Строй“ ЕООД, е посочило, че цената на прехвърляните дружествени дялове се определя свободно от страните, същата не била обвързана от номиналната стойност на дяловете в капитала на дружеството. Факторът, който се взимал предвид при продажба на дружествени дялове бил състоянието на дружеството, настоящите, очаквани печалби и загуби. Според вещото лице, при проверка на място на представените баланси и ОПР от счетоводството на дружество „Изи Строй“ ЕООД, към датата на продажбата на дружествените дялове – 23.03.2020 г., дружеството не е упражнявало търговска дейност. Към същия период стойността на чистия актив била в размер на 471 000 лева, като от общата сума на актива – 591 000 лева (588 000 лева вземания и парични средства в размер на 3 000 лева), минус задължения от пасива на баланса в размер на 120 000 лева към предприятия от група. В открито съдебно заседание вещото лице допълва, че пазарната стойност на дяловете е 94 пъти по-висока от стойността на внесения дружествен капитал в размер на 5 000 лева.

По преценка на съда е назначена и изслушана допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р.Й. В. заключението си същата е стигнала до констатация, че чистият актив, получен от разликата на актива и пасива на „Изи Строй“ ЕООД е в размер на 471 000 лева, който е разпределен на 50 дяла, поради което пазарната стойност на един дял била в размер на 9 420 лева. По втория й поставен въпрос – каква е разликата между пазарната стойност на процесните дялове и договорената в договора за продажба на дружествени дялове от 23.03.2020 г. за един дял е 94, 2 пъти, като същата е разликата и за петдесетте дяла. Сумите били изчислени към 31.03.2020 г. на база предоставените документи от „Изи Строй“ ЕООД, приложени към делото.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

 

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

 

По допустимостта

 

С отговора на исковата молба е направено възражение от ответника за недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес от търсената с тях защита, което е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост.

Ищецът е предявил искове за обявяване на нищожността на договор за продажба на собствените си дружествени дялове в друго дружество (в случая „Изи Строй“ ЕООД), поради липса на воля и обективирано валидно съгласие на дружеството продавач (чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД) и противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД). За да е налице правен интерес от установителен иск за нищожност на договора, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен интерес. Когато обаче ищецът е трето на договора лице, той би имал правен интерес от обявяването му за нищожен, само ако атакуваният договор засяга конкретни негови материални права. Без съмнение, страните по договор са задължителни необходими другари в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора (ТР №7/2020 г. по тълкувателно дело № 7/2020 г. ОСГТК).

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една връзка между тях, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗЗД той поражда действие между страните, а спрямо трети лица само в предвидените от закона случаи. Това означава, че правата и задълженията по договора възникват и обвързват само страните по него, а свързаните с него правни последици настъпват в тяхната правна сфера. Затова и прогласяването на нищожността на договора, съответно унищожаването или развалянето му, намират отражение в правната сфера и на двете страни по него.

Тъй като исковете са предявени от едната страна по договора (продавача) срещу другата страна по сделката (купувача), съдът намира исковите претенции за допустими (с оглед наличието на останалите положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателни такива), като евентуално положително решение за ищеца би довело до промяна в правната сфера (имуществото) именно на продавача и купувача на дружествените дялове на трето по делото юридическо лице, но не и в имуществената сфера на последното.

Съдът не намира за основателно и възражението на ответника, че силата на пресъдено нещо следва да се разпростира и спрямо „Изи Строй“ ЕООД с цел заличаването на ответника в ТРРЮЛНЦ на дружеството. Необходимо е да се посочи, че не е налице разлика в действието на вписването в ТРРЮЛНЦ на чл. 140, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ, тъй като и в двата случая се вписват обстоятелства, а не решения (в този смисъл Решение № 86 от 01.09.2017 г. по т. д. № 1068/2016 г. на ВКС, II т. о.). Вписването на тези обстоятелства (включително и прехвърляне на дружествени дялове) има оповестително и защитно действие на противопоставимост спрямо третите добросъвестни лица. Във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството, съответните юридически факти, които водят до подлежащи на вписване обстоятелства, пораждат действие от момента на настъпването им, т.е. вписването на прехвърляне на дружествените дялове има само оповестително действие и не засяга правната сфера на трето по договора дружество.

Не без значение е и фактът, че по партидата на „Изи Строй“ ЕООД, ЕИК ********* в ТРРЮЛНЦ към настоящия момент не е отразявана промяна в собствеността на капитала на дружеството, която да бъде променяна впоследствие на база съдебно решение.

Исковите претенции съдът намира за допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

 

По основателността

 

По делото не се спори, че на 23.03.2020 г. между „Изамет 1991“ ООД, в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Изи Строй“ ЕООД, като продавач и К.Г.Х., като купувач, е сключен договор за продажба на дружествени дялове, с предмет 50 (петдесет) дружествени дяла, всеки с номинална стойност 100,00 лв. (на обща стойност 5000,00 лв.), представляващи 100% от капитала на „Изи Строй“ ЕООД.

От приетите като доказателство по делото счетоводни документи на „Изи Строй“ ЕООД - счетоводен баланс към 31.12.2019 г. г.; отчет за приходите и разходите към 31.12.2019 г.; отчет за собствения капитал към 31.12.2019 г.; оборотна ведомост за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.; отчет за собствения капитал към 31.12.2019 г.; счетоводен баланс към 31.03.2020 г.; отчет за приходите и разходите към 31.03.2020 г.; отчет за собствения капитал към 31.03.2020 г., оборотна ведомост за периода от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г., както и от заключението на вещото лице по назначената и изслушана допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и пълно, се установява, че нетната стойността на активите на „Изи Строй“ ЕООД е в размер на 471 000 лева, която е разпределена на 50 дружествени дяла.

Според оценката на вещото лице, пазарната цена на един дружествен дял на „Изи Строй“ ЕООД е в размер на 9 420, 00 лева, респ. разликата между пазарната цена на всички дружествени дяла и цената, за която са продадени, е в размер на 466 000,00 лв., като продажната сума от 5 000, 00 лева е с цели 94,2 пъти по-ниска, като същата дори е по-ниска от стойността на един дружествен дял.

Според чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на добрите нрави. В същото време чл. 9 от ЗЗД определя свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност. Добрите нрави се определят в теорията и практиката като неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена на тази на противоречието на договора със закона (ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК). Следователно законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект, като се бранят принципи и ценности, които са общи за всички правни субекти. Следва да се има предвид, че когато съдът преценява дали даден договор противоречи на добрите нрави, то той не може да се ограничи само до формалното съдържание, а следва да се съобрази и дали крайният резултат е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.

В доказателствена тежест на ищеца по делото бе да докаже чрез пълно и главно доказване нищожността на процесния договор на твърдяното правно основание - накърняване на добрите нрави. В случая се твърди нищожност на процесния договор поради липса на еквивалентност на насрещните престации. Според съдебната практика само наличието на нееквивалентност на престациите, при която едната от тях практически няма стойност за насрещната страна, обуславя нищожност на сделката, поради нарушение на добрите нрави, т. е. тази престация е толкова незначителна, че тя има практически нулева стойност (напр. Решение № 24 от 09.02.2016 г., постановено по гр. д. № 2419/2015 г., Г. К., III Г. О., ВКС). Върховният касационен съд в редица свои решения приема също, че друг критерий, представляващ нарушение на добрите нрави, е изключително голямата разлика в престациите - например двадесет пъти по-ниска цена от пазарната или двадесет и осем пъти по-ниска цена (Решение № 615/15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. и Решение № 119/22.02.2011 г. по гр. д. № 485/2010 г. на ВКС).

В конкретния случай, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като е бил сключен при недопустима липса на еквивалентност на насрещните престации. Законът не забранява свободата на договарянето, но препятства явното несъответствие на насрещните престации. Значителната липса на еквивалентност на престациите е в противоречие с добрите нрави, доколкото те са определени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. С термина „добри нрави“ се обозначава група правила, които имат морално-етичен характер, които не са възпроизведени в закона и не са закрепени в конкретни нормативни разпоредби. Но макар че не са трансформирани в правни норми, законодателят свързва нарушаването им с последиците на нищожността.

Продажната цена на дружествените дялове по процесния договор, изчислена на база разликата между пасивите и активите към момента на продажбата (в какъвто смисъл е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 64/09.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 на ВКС – ІІ т.о.) е почти 100 (сто) пъти по-ниска от реалната им пазарна стойност, като по този начин се достига до положение, при което се излиза извън пределите на нравствената допустимост, което накърнява „добрите нрави“ и обуславя нищожност на сделката на основание разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

С оглед уважаване на иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, съдът намира за безпредметно произнасянето му по останалите предявени искове.

 

По разноските:

 

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца да бъдат присъдени изцяло направените от него разноски по делото, които са в размер на общо 650, 00 лева, включващи заплатена държавна такса в размер на 200, 00 лв. (л. 156 от делото) и 450 лв. възнаграждения на вещи лица (л. 171 и 225 от делото). Списък с разноски по чл. 80 от ГПК не е представян от страна на ищеца.

 

По обжалваемостта на крайния акт:

 

Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считан от връчването му, с въззивна жалба, подадена чрез Районен съд – Кюстендил и адресирана до Окръжен съд – Кюстендил.

 

Воден от гореизложеното, Районен съд – Кюстендил

 

 

РЕШИ:

 

ПРОГЛАСЯВА, по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 129 от ТЗ, предявен от „Изамет 1991“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Искър“, ж.к. „Гара Искър“, ул. „5007-ма“ № 5, представлявано от управителя И. Г.З., чрез адв. Г.Г. от САК, със съдебен адрес ***, против К.Г.Х., ЕГН **********,***, нищожността на Договор за продажба на 50 (петдесет) броя равни по размер дружествени дяла на „Изи Строй“ ЕООД, ЕИК *********, всеки един на стойност от 100 (сто) лева, по тяхната номинална стойност в общ размер на 5000 (пет хиляди) лева, сключен на 23.03.2020г. в гр. София между „Изамет 1991“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя си И. Г.З., в качеството на продавач, и К.Г.Х., ЕГН **********, в качеството на купувач, поради накърняване на добрите нрави, произтичащо от нееквивалентност на престациите, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

ОСЪЖДА К.Г.Х., ЕГН **********,*** да заплати на „Изамет 1991“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Искър“, ж.к. „Гара Искър“, ул. „5007-ма“ № 5, представлявано от управителя И. Г.З. сумата от 650, 00 (шестстотин и петдесет) лева разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните чрез процесуалните им представители.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: