Мотиви към присъда по НОХД № 5106 по
описа за 2020г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен
състав
Подсъдимата Е.К.С. е предадена на
съд по обвинение по чл.195, ал.1, т.2, вр. с чл.194,
ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК за това, че на 05.12.2020г. в гр.Варна, направила
опит да отнеме
чужди движими вещи- 1бр. дамско портмоне марка „FLORELLI“ на стойност 50,00лв., сумата от 220 английски
паунда, 228 щатски долара, 40 турски лири и 110 лева, всичко на обща
стойност 1011,62 лева, от владението на
Н. А. Д., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието останало недовършено поради независещи от волята
на подсъдимата причини.
Доколкото производството е по реда на чл.358 и сл. от НПК, на основание ал.1, т.4 от цитираната норма не е проведено разпоредително
заседание.
Преди даване ход на съдебното
следствие подсъдимата прави искане
да се проведе
предварително изслушване и на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласява да
не се събират
повече доказателства за тези факти. Съдът прецени, че самопризнанията
на подсъдимата по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което с протоколно определение обяви, че при
постановяването на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид това в хода на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимата, свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за деянията, описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Моли
подсъдимата да бъде призната за виновна в извършването на престъпление по
чл.197, т.3, вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1 от НК и предлага на съда, предвид
наличието на смекчаващи обстоятелства, да определи наказание пробация в размер малко над законоустановения
минимум.
Защитникът- адв.К., също моли за приложение на привилегированата
разпоредба на чл.197, т.3 от НК, както и за определяне на наказание пробация в минимален размер на подсъдимата.
Подсъдимата
заявява, че разбира в какво е обвинена и се признава за виновна, че е наясно с
последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласна с тях. В последната си дума изразява съжаление за
извършеното.
След преценка на самопризнанията
на подсъдимия в съвкупност със събраните доказателства, при условията на чл.371,
т.2, вр. с чл.373, ал.2 НПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.12.2020г. около 18,15ч. подс.С. посетила
магазин „Джъмбо“ в гр.Варна. В магазина се намирала и
св.Н. А. Д.. Същата поставила дамската си чанта в количка за покупки и
започнала да разглежда изложените стоки в първия коридор от стелажи.
Подсъдимата забелязала, че количката е останала на известно разстояние от
свидетелката, както и че вниманието на последната е отклонено и решила да
извърши кражба от дамската чанта на Д.. В изпълнение на замисленото подс.С. се приближила до количката, отворила дамската чанта
на свидетелката и взела намиращия се там портфейл, марка „FLORELLI“, съдържащ сумата от 220 английски паунда, 228 щатски долара, 40 турски лири и 110 лева, след което бързо се отдалечила.
Междувременно св.Д. погледнала към количката и забелязала действията на
подсъдимата. Пострадалата незабавно отишла до количката и установила, че
чантата й е отворена, а портфейла липсва, поради което последвала подсъдимата и
успяла да я застигне пред втория коридор на магазина. Св.Д. хванала извършителката за качулката на якето, дръпнала я силно и
настояла портмонето да й бъде върнато. При дърпането С. изпуснала на земята
портфейла на пострадалата, който се опитвала да прибере в собствената си чанта.
Д. вдигнала портфейла от земята, без да изпуска дрехата на подсъдимата, след
което я избутала до входа на магазина и поискала съдействие от охраната. С.
била отведена в служебно помещение, пазена от служители на магазина, които я
предали на пристигналите в отговор на подадения съответен сигнал полицейски
служители. Подсъдимата била задържана в Трето РУ при ОД на МВР-Варна за
изясняване на случая, във връзка с който било образувано Бързо
производство№1414/20г.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимата в хода
на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, която
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът прие, че
самопризнанията се подкрепят от събраните по надлежния процесуален ред в хода на досъдебното производство
доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК- от показанията на
свидетелите Н. А. Д., Б.С.М., Н.П.М., И. Т.Д. и А.Б.К., както и от останалите писмени доказателства, приложени към ДП. Доказателствата
са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като в своята съвкупност
кореспондират на самопризнанието на подсъдимата и установяват по безспорен начин описаната в обстоятелствената част на обвинителния
акт фактическа обстановка. Същевременно по
делото липсват доказателства, които да разколебават фактическите
изводи на съда относно подкрепеността на направеното
самопризнание от събрания на досъдебното производство доказателствен
материал.
Общата стойност на отнетите вещи, възлизаща на 1011,62 лв., се установява
от заключението на назначената в хода на бързото производство съдебно-оценителна
експертиза.
От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимата се установява, че същата е
неосъждана както при извършването на деянията, така и понастоящем.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието
си подсъдимата е осъществила състава на престъпление по чл.194, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК, тъй като е направила опит да
отнеме чужди движими вещи от владението на Н. Д., собственост на пострадалата, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Съдът намира, че не е
налице квалификацията по чл.195, ал.1, т.2 от НК, според който се наказва
по-тежко кражба на вещ, която не е под постоянен надзор. Съгласно ППВС
6-71 предмет на кражбата по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК могат да бъдат само вещи,
които по обичай, по естество, по предназначение или поради други наложили се
обстоятелства са оставени на обществено доверие, без постоянен надзор,
независимо от това къде се намират тези вещи - на поле, в населено място и пр.
Съдебната практика приема, че в тези случаи вещта е оставена на обществено
доверие, на открито място, до което има свободен достъп; вещта не се наблюдава
или се наблюдава периодично. В случая не се касае за вещ, която обичай, по
естество или по предназначение е оставена на обществено доверие и без
наблюдение. Чантата, съдържаща отнетите вещи, е била в непосредствена близост
до пострадалата, като моментното отклоняване на вниманието на последната не
може да се счете за оставяне без постоянен надзор по смисъла на чл.195, ал.1,
т.2 от НК. По изложените съображения съдът призна подсъдимата за невиновна по
първоначално повдигнатото й обвинение, като счете, че с деянието си същата е извършила
опит за осъществяване на основния състав на чл.194, ал.1 от НК. Деянието действително
е останало във фазата на опита по смисъла на чл.18, ал.1 от НК. Според
константната съдебна практика кражбата е завършена, когато деецът прекъсне
досегашното владение върху вещта и установи свое владение. В Решение № 174/96г.
на І н.о. и в Решение № 24/97г. на І н.о. ВС е приел, че деецът установява свое
владение, когато придобие възможност безпрепятствено да се разпорежда с вещта
като със своя. Докато деецът не е придобил тази възможност, ще е налице опит за
кражба. В случая подсъдимата е прекъснала, макар и за кратко, владението на
пострадалата върху процесните вещи, но не е успяла да
установи свое владение, тъй като поради незабавното залавяне не е получила
възможност да се разпорежда с отнетото. Поради това съдът приема, че деянието
следва да бъде квалифицирано като такова по чл.194, ал.1, вр.
с чл.18, ал.1 от НК-опит за извършване на кражба. Следва да се отбележи, че
съдът по начало няма процесуална възможност да признае подсъдимата за виновна в
извършване на довършено престъпление поради липса на съответно обвинение.
На следващо място, съдът счете за неоснователни предложенията на страните
деянието да бъде квалифицирано по привилегирования състав на чл.197, т.3 от НК.
При опит за кражба няма причинена реална щета, поради което чл. 197 НК е неприложим. Съдебната практика също така е
категорична, че разпоредбата на чл. 197 НК е неприложима, когато органите на
властта при изпълнение на службата си сами са открили, иззели и възстановили отнетото
имущество, без съдействието на виновния. В този смисъл са Решение № 299 от 8.V.1969 г. по
н. д. № 193/69 г., II н. о. на ВС; Решение № 378 от 13.VIII.1984 г. по н. д. №
365/84 г., III н. о. на ВС; Решение № 522 от 10.01.2001 г. на ВКС по
н. д. № 503/2000 г., III н. о. и мн. др. В случая липсата на щета не се дължи на добрата воля на подсъдимата, а на
залавянето й в момента на извършване на деянието, което изключва възможността
на приложението на цитираната разпоредба.
Деянието е извършено с пряк умисъл, като извършителката
е съзнавала неговия общественоопасен характер и е
искала настъпването на общественоопасните му
последици.
При определянето на наказанието на подсъдимата съдът отчете като смекчаващи
обстоятелства липсата на предходна съдимост и младежката възраст на извършителката, която е майка на две малолетни деца, за
които полага грижи, а също и изразеното съжаление за извършеното. Съдът намира
обаче, че констатираните смекчаващи обстоятелства не са нито изключителни, нито
толкова многобройни, че да обусловят приложението на чл.55 от НК, още повече,
че трудно би могло да се формира извод, че и най-лекото предвидено наказание би
се оказало несъразмерно тежко. Подобен извод е изключен и предвид наличието на
отегчаващи обстоятелства, каквито са стойността на отнетите вещи (значително
по-висока от установената за страната МРЗ) и най-вече наличието на лоши
характеристични данни за подсъдимата. От приложената по Бързото производство
справка (л.35) е видно, че подсъдимата има регистрации за извършени
престъпления през 2013г., 2014г. и 2020г. Има данни, че същата се занимава с
извършването на джебчийски кражби на обществени места
в гр.Варна, където има по-голямо струпване на хора. Събраните характеристични данни са резултат от
дейността на компетентни държавни органи и следва да бъдат отчетени при
определянето на обществената опасност на извършителката.
Съдът намира, че установените отегчаващи обстоятелства не само изключват
възможността за приложението на чл.55 от НК, но и обуславят определянето на
наказание над минималния размер, предвиден в закона. Прекъсването на деянието
във фазата на опита не следва да се третира като смекчаващо обстоятелство, тъй
като същото е останало недовършено поради причини, независещи от волята на
подсъдимата. По изложените съображения съдът намери, че наказанието следва да
бъде определено при превес на смекчаващите обстоятелства, с отчитане на
отегчаващите, в размер малко над законоустановения
минимум, като счете, че за постигане целите по чл.36 от НК е необходимо
налагането на наказание в размер на девет месеца лишаване от свобода. С
оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали
определеното наказание с една трета, при което същото се редуцира до размер от шест
месеца лишаване от свобода.
Предвид липсата на предходна съдимост и с оглед неособено високата степен
на обществена опасност на извършителката съдът
намери, че не е необходимо определеното наказание да бъде изтърпяно реално,
поради което отложи същото по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от
три години.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на
подсъдимата С. направените в хода на досъдебното производство разноски в размер
на 64,00 лева, които следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР-Варна.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: