О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. С., 28.04.2014 г.
Софийски градски съд, І-во Гражданско
отделение, 7 състав в закрито заседание на двадесет и осми април през 2014г.
СЪДИЯ: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря…………… и в присъствието на
прокурора………, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 376 по описа за 2014г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по
делото е образувано по депозирана искова молба от К.И.Б. *** дирекция на
вътрешните работи с адрес гр.С., ул.”А. І”, №*.
Ищецът е заявил
претенция за обезщетяване на неимуществени вреди, които са търпени в резултат
на неоснователно забавяне движението на полицейска преписка, образувана на
основание пр.пр.№10945/2012г. по описа на СГП /№77/2013г. по описа на ВКП/,
извършено с цел виновните лица да избегнат полагаемото им се по закон наказание
и изразяващо се в мълчалив отказ от привличане под наказателна отговорност на Н.М.
– съдия в СРС, М.Д. – юрисконсулт при „Т. С.” ЕАД и ЧСИ М.Б..
Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД.
На ищецът е указано да уточни в какво конкретно се изразяват увреждащите действия на служители при ответника, в какво са се изразили вредите, дали са били търпени лично от ищеца.
Съдът намира, че както в обстоятелствената част на исковата молба, така и в депозираната в отговор на дадените указания молба от 11.03.2014г. не са изложени твърдения за търпени лично от ищеца неимуществени вреди.
Сочени са обстоятелства, че трето по
настоящето дело лице – Татяна Ц. Б.а е пострадало от действия на Н.М.,
като съдия в СРС, М.Д., като юрисконсулт на „Т. – С.” ЕАД и М.Б., като Частен
съдебен изпълнител. Поради това са били сезирани органите на МВР за осъществен
състав на престъпление от тези лица. Заявено е от ищеца в уточняващата му молба
от 11.03.2014г., че твърди лично търпени от него вреди, но не са изложени
обстоятелства, обосноваващи такива, намиращи се в причинна връзка с
противоправно поведение на служители при СДВР. Не е достатъчно заявлението за търпени
лично вреди, а е необходимо да е ясно изложено какви вреди се твърди, че са
търпени лично от ищеца и да се обоснове наличието на причинна връзка с деянието
на делинквента. При липса на такова
изложение не може да се формира извод, че се упражняват собствени на ищеца
права и съответно, че е налице активна процесуална легитимация за предявяване
на претенцията, насочена срещу СДВР.
С оглед приетото, че
не е налице активна процесуална легитимация за предявяване на исковата
претенция, явяваща се положителна процесуална предпоставка за допустимост на
иска, съдът намира, че исковата претенция, с която е сезиран е процесуално
недопустима, поради което и на основание чл.130 от ГПК следва да се постанови
връщане на исковата молба и се прекрати производството по образуваното въз
основа на нея дело.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА, на основание
чл.130 от ГПК, исковата молба на К.И.Б. *** Д. НА В. Р.,
поради недопустимост на предявеният иск и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 376/2014г. по описа на СГС.
Определението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: