Решение по дело №252/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 451
Дата: 24 март 2021 г. (в сила от 31 януари 2022 г.)
Съдия: Даниела Динева Драгнева
Дело: 20217040700252
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 451              Година 24.03.2021         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 252 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „Топливо-Янита“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Средец, ул.“Осми март“ № 27, представлявано от К. Д. Д. против заповед № ФК-1-0051828/08.01.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Счита, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована. Възразява, че срокът за който е определена е необосновано дълъг, а мотивите обосновали продължителността на същия противоречиви. Излага доводи за несъставомерност на деянието, както и че дружеството се санкционира за първи път. Прави искане да бъде отменена и да се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание не се представлява, като с писмено становище поддържа жалбата.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно уведомен, поддържа становище за законосъобразност на заповедта. Претендира разноски.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

На 06.01.2021г. е извършена проверка от служители на ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“ на търговски обект - целогодишен, стопанисван от жалбоподателя – склад за дърва, находящ се в гр.Средец, ул.“Осми март“, имот №501.2126 за която е съставен протокол за извършена проверка сер.АА № 0051828/06.01.2021г.

Със заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-1-0051828/08.01.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Д„Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.

Заповедта е връчена на 11.01.2021г., видно от оформената разписка и е обжалвана по съдебен ред с жалба вх.№ ИТ-00-516/21.01.2021г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. 

Акт за установяване на административно нарушение № F585694 е съставен на 06.01.2021г. за това, че при извършена проверка на търговски обект – склад за дърва на 06.01.2021г. е направена контролна покупка на 1 бр. чувал дърва на стойност 8,00 лева, заплатени в брой, за която не е издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Въз основа на така съставения АУАН не е издадено наказателно постановление до 08.03.2021г., съгласно постъпило по делото писмо от ответника с вх.№ 2478/09.03.2021г.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-1-0051828/08.01.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Д„Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качество и́ на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.

При издаването на заповедта от административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

В случая са налице и материалноправните предпоставка за налагане на процесната ПАМ, които са коректно посочени в заповедта, а именно чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС и чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. В чл.25, ал.3 от Наредба № Н-18 е предвидено, че фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

В съставения протокол за извършена проверка, е посочена контролна покупка на обща стойност 8,00 лева, за която не е издаден фискален касов бон в търговския обект. Така посочените обстоятелства не се опровергават от жалбоподателя и от него не се ангажират доказателства, че за процесната продажба е издадена фискална касова бележка или съответна касова бележка от кочан, въпреки изрично дадените му указания в този смисъл, в постановеното по делото определение № 337/15.02.2021г. Възраженията на жалбоподателя, че към момента на проверката търговският обект – склад за дърва не е работел, като чувалът, който е продаден е бил с дърва за негова лична употреба, а не за търговски цели, са неоснователни, доколкото продажба е извършена и за конкретната стока е извършено плащане, каквито данни се съдържат и в обяснението на Красимир Димитров.

С неиздаването на изискващата се касова бележка, в изпълнение на задължението по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18, търговеца фактически не е спазил начина за издаване на съответния документ за продажба, поради което правилно е прието, че са налице предпоставките по чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС, за налагане на процесната ПАМ.

В оспорената заповед, се съдържа ясно и коректно описание на фактическите основания, което осигурява възможност, както адресатът да разбере за какво точно му е наложена ПАМ, така и на съда, да извърши преценка на законосъобразността на заповедта. За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, поради което след като за процесната продажба не са издадени нито фискален бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан, към момента на плащането, правилно е прието, че е налице нарушение на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС и е наложена ПАМ.

За налагане на процесната ПАМ е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото в случая е налице, поради което и при наличие предпоставките на чл.186, ал.1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. независимо от това дали ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на този търговец по реда на ЗАНН.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, с които се обосновава искането за отмяна на заповедта, предвид липсата на установени предходни нарушения на данъчното законодателство. Това обстоятелство е от значение при определяне на срока на наложената ПАМ, доколкото при първо нарушение този срок е до 30 дни и се определя от административния орган, съгласно чл.186, ал.1 от ЗДДС, а при повторно нарушение той е един месец, съгласно чл.187, ал.4 от ЗДДС. 

Въпреки изложеното обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като не стават ясни мотивите на административния орган да определи 14-дневен срок на наложената ПАМ, който е равен на почти половината от нормативно установения максимален 30-дневен срок.

За да се приеме, че законосъобразно е определен срока на наложената ПАМ, трябва във всеки отделен случай конкретно да се обоснове избраната продължителност на запечатването, като при това тя трябва да е такава, че с нея да не се нарушава предвидения в чл.6 от АПК принцип за съразмерност, според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права или законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Целите, които следва да се постигнат с налагането на принудителните административни мерки, са предвидени в чл.22 от ЗАНН, като те могат да се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

В случая, определения 14-дневен срок за запечатване на обекта е мотивиран с обстоятелството, че в хода на проверката на 06.01.2021г. е направена контролна покупка на един чувал с дърва на стойност 8,00лв., заплатени в брой, за която не е издаден фискален бон от наличното в обекта ФУ в работен режим, както и че среднодневния оборот е на стойност 4 579,92 лева, наличието на непогасени публични задължения в размер на 500,00 лева, декларирани финансови резултати от дейността, които са данъчна печалба през 2019г. в размер на 962,48 лева, 2018г. – 761,53 лева и 2017г. – 310,97 лева, които са нереално ниски съпоставени с местоположението на обект и средно-дневните обороти  за този тип дейност, както и създадена организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство.

Наличието на контролна покупка на стойност 8,00 лева, за която не е издаден фискален бон, сама по себе си е основание за налагане на ПАМ, но не е достатъчна да обоснове определения срок на ПАМ.

От жалбоподателя се оспорва така определения му оборот, като се сочи, че не става ясно как е формиран и за коя година се отнася.

По делото е представена справка за регистрираните данни от Z задачи за ФУ/ИАСУТД 4301629 за периода от 06.07.2019г. до 07.01.2021г. (л.27-29 от делото). Видно от справката дневния оборот на дружеството варира от 90,00 до 665,00 лева. Действително за дата 24.11.2019г. дневния оборот е в размер на 400 400,00 лева, но по отношение на него е извършена сторно операция и е сторниран оборот в размер на 400 000,00 лева, тоест оборота за деня фактически се явява 400,00 лева. От така представената справка не се установява дружеството да има посочения среднодневен оборот от 4 579,92 лева, като по делото не са представени други доказателства, посредством които да се установи, че този оборот е правилно определен.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че в случая част от данните /относно посочения дневен оборот на дружеството/, послужили на административния орган за определяне продължителността на мярката не кореспондират с установените по делото факти и не следва да се взема в предвид.

Като мотив за продължителността на срока е посочено и наличието на непогасени публични задължения в размер на 500,00 лева. По отношение на този мотив следва да се има предвид, че ПАМ „запечатване на търговски обект“ не е способ за принудително събиране на публични задължения, т.е наличието на непогасени публични вземания не може и не следва да се тълкува като основание за налагане на ПАМ, още по-малко може да обоснове продължителността на срока на прилагането ѝ. Неплащането в предвидения срок на публичните задължения има за последица единствено начисляването на лихви върху тях, на основание чл.175, ал.1 от ДОПК. В този смисъл следва да се има в предвид, че от представената справка за задължения на търговеца (л.25 от делото) са установява, че задълженията на търговеца са във връзка с наложена му имуществена санкция с наказателно постановление № 1199/23.02.2016г. издадено от Регионална дирекция по горите Бургас, тоест непогасените му задължения не са свързани с неговите данъчни и осигурителни задължения и той е изряден спрямо фиска.  

Без отношение към срокът за запечатване са и декларираните финансови резултати от дейността, които са данъчна печалба през 2019г. в размер на 962,48 лева, 2018г. – 761,53 лева и 2017г. – 310,97 лева. В случая не става ясно как декларирания финансов резултат, обосновават определения срок на наложената ПАМ. По делото не са представени никакви доказателства и не може да се установи откъде органът е направил този извод за нереално нисък деклариран финансов резултат. Липсват доказателства да е извършвана съпоставка с други търговски обекти, които да имат дейност съпоставима с тази на търговеца. Действително налице са справки за регистрираните данни, но тя касае периода 06.07.2019г.-07.01.2021г., тоест липсват данни за 2017г., 2018г. и първото шестмесечие на 2019г., като същевременно не се установява какво е било работното време на обекта през този период. Също така, следва да се има в предвид  и че през 2020г. във връзка с разрастващата се епидемия от COVID-19 в страната бе обявено извънредно положение, съответно извънредна епидемична обстановка, която продължава и към настоящия момент. Тези обстоятелства безспорно са оказали влияние върху извършените от търговеца продажби и следва да се отчитат при квалифицирането на среднодневния му оборот като нереално нисък. Ето защо, след като не е извършен анализ както на дейността на търговеца и неговите обороти, така и на дейността и оборотите на други търговци, за които да може да се приеме, че са съпоставими, както и не е съобразена обстановката в страната през 2020г., извода на органа по приходите за изключително ниски средно-дневни обороти и финансов резултат, е необоснован.

На следващо място, следва да се има в предвид, че при извършената проверка на място не е установена касова разлика, която да обоснове извода, че дружеството действително е извършило и други продажби, които не е отчело, поради което не може да се приеме, че е правилен извода на органа по приходите, че е създадена организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство. В този смисъл, по делото не се твърди и не се установява търговеца да е извършвал други административни нарушения на данъчното законодателство, за да се приеме, че този извод се базира на конкретни факти. Ето защо и изводът за създадена организация на работа, която води до укриване на приходи също остава изолиран от фактическите констатации.

След като, административният орган не се е позовал и на никакви конкретни факти, които да са относими към други подобни случаи на нарушения в обекта по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18, изцяло несъответстващ на данните по преписката е и изводът му, че „срокът на наложената принудителна административна мярка /ПАМ/ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца“.

Видно от изложеното, посочените в заповедта мотиви за определяне срока за налагане на ПАМ необосновават определената продължителност на запечатването на търговския обект и забраната на достъпа до него. Това води до извода, че определяйки необоснована висока продължителност на срока на ПАМ, административният орган е нарушил изискването на чл.6, ал.5 АПК да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Вредите за търговеца безсъмнено ще бъдат свързани с пропуснати имуществени ползи от продажбите в 14-дневния период на запечатване на търговския обект. В този смисъл, следва да се има в предвид и че страната се намира в извънредна епидемична обстановка и всеки един момент би могло да бъде ограничена търговската дейност, както беше по време на обявеното извънредно положение и както е и към настоящия момент, поради което не би следвало да се определя срок на ПАМ по-дълъг от конкретно необходимия за да се постигнат целените правни последици.

С оглед на изложеното, след като фактически липсват относими към конкретния случай мотиви за определяне продължителността на наложената ПАМ, то обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед № ФК-1-0051828/08.01.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: