№ 5665
гр. С. 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110129870 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД против В. П. Ф. и
Б. Ф. Б..
Ищецът твърди, че между него и ответниците било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С. ж.к. „М.“, бл., вх., ет., ап., аб.№ ..., чиято цена не била заплатена в предвидения в
общите условия срок. Поради което предявява настоящите искове за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделна отговорност при квоти от
по 1/2 за всеки следните суми: сумата от 481,41 лв. главница за топлинна енергия за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 28.05.2021 г. до
изплащане на вземането, лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на
63,45 лв. за периода от 15.09.2018г. до 26.04.2021г., сумата от 36,31 лв. главница за
дялово разпределение за периода от 01.04.2018г. до 30.04.2020 г, ведно със законна
лихва от 28.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 6,27 лв. за периода от 31.05.2018г. до 26.04.2021 г.
Претендира и разноски по производството.
Ответниците В. П. Ф. и Б. Ф. Б. в срока по чл. 131 ГПК оспорват предявените
искове по основание и размер. Не оспорват обстоятелството, че същите са собственици
1
на процесния имот. Оспорват ищецът реално да е предоставял топлинна енергия до
процесния имот на посочената в исковата молба цена и в посоченото количество.
Релевират възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Поради което
молят за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява
становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 5 ЗН и чл. 86 ЗЗД. В
тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения, на
които основава своите искания или възражения.
По иска за главница – в тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
ищеца и наследодателя на ответниците, количеството на реално доставената от него по
договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, както и че
е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
По иска за лихви за забава – в тежест на ищеца е да докаже съществуването и
размера на главния дълг, изпадането на ответната страна в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника при доказване на горните обстоятелства е да докаже
правопогасяващите си възражения, респективно погасяване на дължимите суми.
По възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже
наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.
В случая с доклада по делото, неоспорен от страните е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците са собственици на
процесния имот, притежаващи по 1/2 ид. ч. от него. Следователно те се явяват клиент
на топлинна енергия за битови нужди за имота през разглеждания период съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в която е предвидена хипотеза на договорно
обвързване без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае до
топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители
на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика. В тази
хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост върху
топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и
2
съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за продажба
на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в град С. одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е
необходимо изричното им приемане. Договорът касае доставка на топлинна енергия до
следния обект: за топлоснабден имот, находящ се в гр. С. ж.к. „М.“, бл., вх., ет., ап., аб.
№ .... По силата на този договор ответниците отговарят за по 1/2 от задълженията за
процесния имот съобразно притежавания от тях дял в съсобствеността, като
обстоятелствата дали живеят в имота и къде е постоянният им адрес са ирелевантни.
Съгласно заключението на вещото лице инж. Б. С. В. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и
разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети
по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на
дружествата за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от трето за
правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици. През
процесния период в имота е имало монтирани два водомера за топла вода. За
процесния период фирмата е отчитала уредите с мобилно устройство. Сумите за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Заложената в подробните
изравнителни сметки ТЕ за разпределение напълно съответства на отчетената по
общия топломер. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява,
че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г. е в размер на 566,26 лева. Вещото лице е установило и че общият
топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал
метрологична проверка от лицензирана лаборатория. Следва да се отбележи, че
претендираните вземания от ищеца не се установяват единствено на база воденото от
ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на
изводите, направени в заключението по СТЕ, което е обективно и компетентно
изготвено, поради което възраженията на ответника в тази посока се явяват
неоснователни.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22,
ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Отделно от това, по делото не се доказа ответникът да е възразил срещу
извършеното дялово разпределение в установените срокове.
3
На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителят дължи във всички случаи цена за
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Решение № 5 от 22.04.2010 г.
по конст.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд определя сградната инсталация за
отопление и горещо водоснабдяване за обща етажна собственост (чл. 140, ал. 3 ЗЕ).
Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост и по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона
за управление на етажната собственост. Съгласно тълкуването на Конституционния
съд при съсобствените вещи в сгради етажна собственост, след като всички обитатели
участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, те трябва да
участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото
количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Ето защо
всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ, включително и
сградната инсталация.
От приетото заключението на вещото лице Ю. И. Н. по изготвената съдебно-
счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и съдът цени като обективно,
безпристрастно, съответно на събраните доказателства и компетентно дадено, се
установява, че за всеки отоплителен сезон е издавана една обща фактура за реално
потребена топлинна енергия, чиято стойност се е формирала от сумите по прогнозните
данни увеличена или намалена с изравнителната сметка. След съобразяване на
корекциите на сумите и вземайки предвид извършени прихващания, съгласно общите
условия на ищеца, вещото лице констатира, че стойността на реално консумираната
топлинна енергия за процесния период, която е останала незаплатена от страна на
ответниците, е в размер на 517,72 лева, от която 481,41 лева – топлинна енергия и
36,31 лева – дялово разпределение. При съблюдаване на принципа за диспозитивното
начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе в рамките на предявения от
ищеца размер, независимо, че СТЕ установява по-висок размер.
В този ред на мисли, съдебният състав приема, че по делото е проведено пълно и
главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по доставяне на топлинна енергия, така и по
отношение на размера на претендираната реално потребена топлинна енергия за
сумата от 481,41 лв., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба до изплащане на вземането. Доказано е наличието на договор между ищеца и
потребителите в сградата и начисляването на сума за дялово разпределение и лихва
върху нея, поради което както бе посочено по-горе искът за услугата дялово
разпределение, както и акцесорния иск за лихва върху доставената услуга, следва да се
бъдат уважени частично, в посочените по-горе размери.
По възражението за погасяване по давност на това вземане съдът намира
4
следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал.
1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтече срокът за
тяхното заплащане.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната
на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от
Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането
на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му
е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително погасителната давност е била спряна по силата на закона и този факт
трябва да се отчете от съда при изчисляване на крайния момент, когато давността
изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да се прибави и
периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност в случая е 69 дни /от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В конкретния случай гореизложеното означава, че с оглед датата на подаване на
исковата молба – 28.05.2021 г., погасени по давност са вземанията за стойността на
доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 01.02.2018 г.
В случая до датата на подаване на исковата молба – 28.05.2021.2021 г., са изтекли
3 години и 69 дни по отношение на вземането за главница за м. 05.2017 г. - м. 02.2018
г., тъй като срокът за заплащане на месечното задължение за м. 02.2018 г. е бил до
15.04.2018 г. и то е станало изискуемо на 15.04.2018 г., поради което давността за него
е прекъсната с подаването на исковата молба.
Размера на задължението за стойността на доставената топлинна енергия за
5
периода, за който не е изтекла погасителната давност /от м. 02.2018 г. до м. 04.2020 г./,
дължимо от ответниците съобразно квотатите им в съсобствеността, съдът определи по
реда на чл. 162 ГПК /съобразявайки изравнителния резултат за целия отоплителен
сезон, в който е включен периодът, обхванат от давността, респ. броя месеци, за които
е изтекла погасителната давност/ и приема, че възлиза на сумата от 441,42 лв.
Ответниците не доказваха плащане на цената на доставената топлинна енергия,
поради което този иск следва да бъде уважен за сумата от 441,42 лв. за периода от от м.
02.2018 г. до м. 04.2020 г., като върху тази сума тя дължи и законната лихва, считано от
28.05.2021 г. до окончателното плащане. За разликата до пълния предявен размер от
481,41 лв. и за останалата част от периода искът следва да бъде отхвърлен като погасен
по давност. Искът за заплащане на суми за услугата дялово разпределение не е погасен
по давност,
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се
дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота
на ответницата топлинна енергия, както и забава в плащането му предвид липсата на
извършени плащания. Ето защо искът за мораторна лихва върху тази главница е
доказан по основание. Началото на забавата е 15.09.2018 г. за изравнителната сметка за
периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г. и 15.09.2019 г. за изравнителната сметка за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., и 15.09.2020 г. за изравнителната сметка за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.тъй като изравнителните сметки са съответно
от 31.07.2018 г., 31.07.2019 г. и 31.07.2020 г. Дължимата мораторна лихва за периода от
15.09.2018 г. до 26.04.2021 г. върху непогасената по давност главница, изчислена по
реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва, възлиза на
6
сумата от 117,09 лв., поради което акцесорният иск следва да бъде уважен изцяло, в
рамките на предявения от ищеца размер.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая с Определение №
9562/13.04.2022 г. съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за
имота на ответницата е извършвана през исковия период услугата дялово
разпределение. Не спори между страните, а и от писмените доказателства на л. 129 –
135 се установява, че услугата е извършвана от „Нелбо“ ЕАД. Таксата за нея се дължи
именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи
условия. По изложените съображения съдът приема, че искът за стойността на услугата
дялово разпределение е изцяло основателен, като ответниците дължат и законната
лихва, считано от 31.08.2021 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница,
следва да се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен
срок за заплащане на задължението за услугата дялово разпределение, нито за
изпратена до ответницата покана за заплащането й. От това следва извод, че тя не е
изпаднала в забава по отношение на тази главница, респ. искът срещу нея за мораторна
лихва върху стойността на услугата дялово разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищцовото
дружество следва да се присъдят разноски за производството съразмерно на уважената
част от исковете, а именно сума в общ размер на 856, 76 лева, включваща разноски за
държавна такса за ДВ, депозит за ССчЕ, СТЕ, особен представител и– юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът констатира, че ищецът не заплатил следващата се в настоящото
производство държавна такса в размер на 50 лева, която следва да бъде внесена по
сметка на СРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. Ф. и Б. Ф. Б., и двамата с адрес: гр. С. ж.к. М., бл., вх., ет., ап., да
заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С. ул. „Ястребец“ № 23Б, в условие на разделна отговорност (по 1/2
всяка от тях) следните суми: сумата от 441,42 лв. главница за топлинна енергия за
периода от 01.02.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 28.05.2021 г. до
изплащане на вземането, лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на
7
63,45 лв. за периода от 15.09.2018г. до 26.04.2021г., сумата от 36,31 лв. главница за
дялово разпределение за периода от 01.04.2018г. до 30.04.2020 г, ведно със законна
лихва от 28.05.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ, както следва:
частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ – за разликата
над 441,42 лв. до пълния предявен размер от 481,41 лв. и за периода от м. 05.2017 г. до
м. 01.2018 г. включително, като погасен по давност и изцяло иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 6,27
лв. за периода от 31.05.2018г. до 26.04.2021 г.
ОСЪЖДА В. П. Ф. и Б. Ф. Б., и двамата с адрес: гр. С. ж.к. М., бл., вх., ет., ап., да
заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С. ул. „Ястребец“ № 23Б, в условие на разделна отговорност (по 1/2
всяка от тях) на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 856,76 лева – разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С. ул. „Ястребец“ № 23Б на осн. чл. 77 ГПК да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на СРС сумата от 50 лева, предствлявща
дължима държавна такса в настощяото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8