Р Е Ш Е Н И Е
20.12.2020 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Борисова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2754/2020 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.П.Т., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 20-1030-002748/19.03.2020 г., издадено от М.В.М. – ***група към
ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 183, ал. 4, т.
6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 50 (петдесет) лева за
нарушение по чл. 104а от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателката оспорва
фактическата обстановка, приета за установена от административнонаказващия
орган (АНО), като твърди да не е използвала мобилен телефон по време на
движение. Поддържа актът за установяване на административно нарушение (АУАН) да
не е бил подписан от актосъставителя, което да представлява съществено
процесуално нарушение. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В
съдебното заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 24557
от 18.05.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява
становище производството по издаване на наказателното постановление да е
протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения,
фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушението
от страна на жалбоподателя и вината му да са категорично доказани. Възраженията
по жалбата намира за неоснователни. Моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от В.П.Т., спрямо която е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 14.04.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата
е подадена чрез административнонаказващия орган на същата дата, поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
наказателното постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 26.02.2020 г. в 09:40 часа в Община Марица, на път
автомагистрала № А1 „Тракия“ км 137 в посока гр. Бургас жалбоподателката В.П.Т.
управлявала лек автомобил „Киа Сеед“ с рег. № ***, като по време на движение
използвала мобилен телефон, като държала мобилния апарат в ръката си.
Жалбоподателката Т. не ползвала устройство, позволяващо ѝ използването на
телефона без участие на ръцете.
По същото време и на посочения пътен участък свидетелите
Д.З.Т. и К.А.К. – ***към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, изпълнявали
служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение.
Свидетелят Т., след като забелязал, че жалбоподателката си служила с мобилен
телефон по време на движение, но без устройство, позволяващо ѝ
използването на телефона без участието на ръцете, подал сигнал за спиране на
водача. Свидетелите Т. и К. пристъпили към извършването на проверка.
На място свид. Т. съставил акт за установяване на
административно нарушение с бл. № 150225 против жалбоподателката Т., в нейно
присъствие, както и в присъствието на свид. К.. Препис от акта бил връчен на
жалбоподателката срещу разписка.
Актът за установяване на административно нарушение бил
съставен в 3 еднообразни екземпляра, които били разпечатани последователно.
Докато актосъставителят и свидетелят по акта подписвали трите екземпляра,
жалбоподателката взела единия екземпляр, който бил подписан само от свид. К. в
качеството му на свидетел по акта, и си тръгнала, като достигайки до
автомобила, който управлявала, казала на Т. и К.: „Спазвайте и вие правилата за
движение, а не само да глобявате!“.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Д.З.Т.. От тях
се установяват обстоятелствата по извършената проверка, както и по съставянето
на АУАН. Свидетелят изяснява, че е видял жалбоподателката да държи мобилен
телефон в ръката си, докато същата управлявала лек автомобил, като гледала в
екрана на устройството. Посочва още и че тя не е използвала устройство, чрез
което да може да използва телефона без участието на ръцете си. От показанията
на свид. Т. се установява и че при съставянето на АУАН жалбоподателката е
издърпала единия екземпляр и си е тръгнала, преди той да е бил подписан от
актосъставителя, но останалите екземпляри били подписани на място от всички
присъствали лица. Свидетелят пояснява още и че екземплярите от АУАН се
разпечатват последователно от машина. По делото е разпитан и свидетелят по АУАН
К.А.К., който също заявява, че поддържа констатациите по акта. Показанията на
свидетелите Т. и К. се ползват с доверие от съда. В тях двамата свидетели
възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци и
при изпълнение на служебните си задължения. По делото не се установяват
основания, по които свидетелите да се считат за заинтересовани или предубедени.
Показанията са вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи,
се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН и е
издадено от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е
налице съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и НП.
По възражението в жалбата за ограничаване правото на
защита поради неподписване на АУАН от актосъставителя съдът намира, че не е
допуснато съществено процесуално нарушение. На лист 6 от делото е приложен
препис от връчения на жалбоподателката екземпляр от АУАН, видно от който той е
подписан от нея като „нарушител“ и от свид. К. като „свидетел 1“. Няма положен
подпис за актосъставител. АУАН е съставен в 3 екземпляра, като в конкретния
случай това е станало не чрез изпълване на съдържанието му върху кочан с
химинизирани бланки, а чрез последователното разпечатване на три отделни
екземпляра с еднакво съдържание, всеки от които е трябвало да бъде подписан.
Причината, поради която екземплярът, връчен на жалбоподателката, е останал
неподписан от актосъставителя, беше установена по делото от свидетелските
показания. Свидетелят Т. изясни, че докато отделните екземпляри от актовете са
били подписвани, жалбоподателката е взела единия от тях, преди Т. да е положил
подписа си и си е тръгнала. При тези факти съдът намира, че на първо място
жалбоподателката не следва да черпи права от неправомерното си поведение, тъй
като с описаното си деяние тя сама е препятствала възможността от подписване на
своя екземпляр от акта от страна на актосъставителя.
На следващо място следва да се провежда разлика между
АУАН, който се съставя съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, и този, който се връчва
на нарушителя съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. За да бъде законосъобразно
съставен АУАН, той трябва да се подпише от съставителя си, от поне един от
свидетелите и да се предяви на нарушителя за запознаване със съдържанието му,
което се удостоверява с подписа на последния (чл. 43, ал. 1 от ЗАНН). От
приложения по преписката екземпляр от АУАН се установява, че тази процедура е
спазена. Актът носи подписите както на съставителя си (свид. Т.) и на свидетеля
(свид. К.), така и на нарушителя (жалбоподателката Т.). Следователно при
съставянето му АУАН е бил предявен на Т. и тя се е запознала със съдържанието
му, като този екземпляр от акта е бил подписан от актосъставителя и свидетеля.
С това процедурата по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е изпълнена и по делото не се
установява нарушение на тези процесуални правила. Екземплярът, който се връчва
на нарушителя, съгласно изричния регламент на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН
представлява препис от АУАН. В случая
от доказателствата по делото се установява, че неподписан от актосъставителя е
не съставеният по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН акт за установяване на административно
нарушение, а преписът, който е връчен на жалбоподателката. Именно по тези
съображения не е допуснато процесуално нарушение по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
Пропускът следва да бъде отнесен към изпълнението на задължението по чл. 43,
ал. 5 от ЗАНН за връчването на препис от акта на нарушителя. При конкретните
факти съдът приема, че неподписването от актосъставителя на връчения на лицето
препис от акта не следва да се оценява като процесуално нарушение от
категорията на съществените и не е самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление. Това е така, доколкото не е налице хипотеза на
изначална липса на връчен препис. Напротив – във връчения на жалбоподателката Т.
препис от акта в пълнота са описани фактическите изводи, правната квалификация,
датата на съставянето му, самоличността на свидетеля и длъжността на
актосъставителя. По този начин не е било препятствано правото на
жалбоподателката да узнае още от този момент нито фактическата, нито правната
рамка на своеобразното административно обвинение и да участва адекватно в
процеса. Този извод се подкрепя и от постъпилото писмено възражение по акта, в
което се сочат и възражения по същество, като се оспорва приетата фактическа
обстановка.
Възражението е неоснователно и тъй като неподписването
на преписа, връчен на жалбоподателката, не е препятствало разкриването на
обективната истина относно авторството на съставения АУАН. По делото се доказа
по категоричен начин, че актът е съставен именно от свид. Д.З.Т., на посочената
в него дата, както и че към този момент последният е изпълнявал длъжността ***в
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив. Доказани са по делото както
авторството на съставителя на акта, така и че той е съставен от компетентно
лице, поради което не е допуснато съществено процесуално нарушение.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от
събраните и проверени по делото доказателства се установява, че
жалбоподателката Т. е извършила виновно административното нарушение по чл. 104а
от ЗДвП. Доказа се по делото, че от обективна
страна на описаните в НП време и място – на 26.02.2020 г. в 09:40 часа в
община Марица, на път автомагистрала № А1 „Тракия“ км 137 в посока гр. Бургас,
жалбоподателката Т. е управлявала лек автомобил „Киа Сеед“ с рег. № ***, като е използвала
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, но без
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. От
показанията на свидетеля очевидец Т. се установи и че деянието е извършено по
време на движение – докато жалбоподателката е управлявал моторно превозно
средство. По делото е доказано, че именно В.П.Т. е управлявала процесния лек
автомобил към момента на извършване на деянието. Това обстоятелство не се и
оспорва от жалбоподателката. Следователно тя е имала правното качество „водач“
по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което е
годен субект на административното нарушение, за което е наказана. Така в обективната
действителност са се осъществили всички факти от хипотезата на правната норма
по чл. 104а от ЗДвП и за жалбоподателката е възникнало задължението да
съобразява поведението си с разписаното правило за поведение. Въпреки това
доказа се по делото, че по време на управлението на МПС жалбоподателката Т. е
държала мобилен телефон в ръката си, като си е служила с него, но не е
използвала устройство, позволяващо използването на телефона без участието на
ръцете, установено от показанията на свидетелите Т. и К.. Именно с това
поведение на жалбоподателката от обективна страна е осъществено изпълнителното
деяние на нарушението по чл. 104а от ЗДвП. Нарушението е формално и е било
довършено с осъществяването на изпълнителното му деяние, без необходимост от
настъпването на конкретен вредоносен резултат.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към
момента на осъществяването му жалбоподателката Т. е формирала в съзнанието си
представа относно проявлението в обективната действителност на всички признаци
от състава на нарушението – съзнавала е, че управлява моторно превозно
средство, като боравейки с уредите му за управление, е привела същото в
движение и се е придвижвала по платното за движение, съзнавала е и че по време
на движение използва мобилен телефон, но без устройство, позволяващо
използването на телефона без участието на ръцете. Въпреки формираното съзнание
за тези обстоятелства тя е пристъпила към осъществяване на деянието.
Възражението на жалбоподателката да не е използва
мобилен телефон по време на движение е оборено от доказателствата по делото –
показанията на свидетелите очевидци Т. и К., поради което съдът го намира за
неоснователно. Действително се доказва, че жалбоподателката не е провеждала
телефонен разговор, докато е управлявала моторно превозно средство. Доказа се
обаче, че тя е държала мобилния апарат в ръката си и е гледала и в екрана на
устройството, докато управлявания от нея автомобил е бил в движение. В тази
връзка изпълнителното деяние на нарушението по чл. 104а от ЗДвП е използване на мобилен телефон по време
на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете.
Използването като форма на изпълнителното деяние се осъществява винаги чрез
действие, но може да приеме различни проявни форми на поведение от страна на
водача. Щом конкретно извършеното действие с мобилния телефон създава
опасност от разсейване на водача и отвличане на вниманието му от задължението
да наблюдава пътната обстановка, то съдът намира, че е налице съставомерно
използване на мобилен телефон, тъй като се поставят в опасност от увреждане защитаваните
обществени отношения по безопасното осъществяване на транспортната дейност.
Следователно нарушението може да бъде извършено и чрез други действия освен
осъществяването на телефонно повикване или разговор. Деянието би било
съставомерно и ако се пишат съобщения или използват други приложения на
мобилния телефон. В случая по делото се доказа, че в определен момент
жалбоподателката е държала мобилен телефон в едната си ръка, а погледът ѝ
е бил насочен към екрана на устройството, което според настоящия състав
представлява годно изпълнително деяние на нарушението по чл. 104а от ЗДвП.
Деянието е съставомерно от правна страна, тъй като са спазени и специфичните
изисквания към времето и начина на осъществяването му, а именно мобилният
телефон е използван по време на движение и без устройство, позволяващо на
водача да си служи с него без участието на ръцете му. Последните две
обстоятелства също са доказани по делото от показанията на свидетелите Т. и К..
При тези факти съдът намира за доказано извършването от обективна и субективна
страна на административното нарушение по чл. 104а от ЗДвП от жалбоподателката В.П.Т..
По делото не се установиха никакви обстоятелства, по
които да се приеме, че конкретното деяние разкрива по-ниска степен на
обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Не се
доказа и някаква извънредна или извинителна причина за жалбоподателката да си
служи с мобилен телефон по време на движение, без устройство, позволяващо
използването му без участието на ръцете. От справката за нарушител/водач се
установява, че жалбоподателката има предходни нарушения на правилата за
движение, установени с влезли в сила наказателни постановления и електронни
фишове. При тези факти съдът намира, че процесното деяние не представлява
маловажен случай на административно нарушение.
Правилно е определена и приложимата в случая
санкционна разпоредба, като на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП
наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева. Видът и размерът на приложимото наказание са определени от законодателя
във фиксиран размер. Съдът не констатира допуснато нарушение при определянето и
индивидуализацията на наказанието. По тези съображения жалбата е неоснователна,
наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, поради което то
трябва да бъде потвърдено.
Страните не са направили искания за присъждането на
разноски в процеса.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1030-002748
от 19.03.2020 г., издадено от М.В.М. – ***група към ОДМВР-Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на В.П.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.
183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 104а
от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П.
Вярно с оригинала!
Т.К.