О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Плевен, 04.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти
граждански състав, в закрито съдебно заседание на 04.10.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА
гр.д. №6263 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от „ИНТЕРМЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Лидице“ 8, представлявано от ***,
чрез адв.О.*** против „ИНТЕРМЕС ФУУД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Плевен, ул. „Цар Самуил“ №103, ет.2, представлявано от ***,
с която е предявен иск на основание
чл.422 от ГПК вр. чл.327 от ТЗ, с цена на иска 21 060,47лв.
Съдът е допуснал обезпечение на
предявения иск на основание чл.389 от ГПК. Извършена е и размяна на книжа, като в срока по чл.131 от ГПК ответното
дружество е депозирало писмен отговор /депозиран по пощата, пощенско клеймо от
21.09.2016год./. С отговора е направено
възражение за наличие на
арбитражна клауза , уговорена между
страните в писмения договор за продажба от 22.10.2012год.
Възражението
за неподведомственост на спора е заявено в срока, визиран в чл.8 ал.1 от Закона
за международния търговски арбитраж и следва да бъде уважено /в т. см. определение на ВКС на РБ №
7/10.01.2009 г. по ч.т.д.№ 541/2008 г.,първо т.о./. Съгласно посочената
разпоредба, съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно
споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в
срока за отговор на исковата молба. Касае се за имуществен спор, /а не за спор
за вещни права и др., чието разрешаване е от изключителната компетентност на
държавния съд/, поради което и съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ГПК е
допустимо уговарянето на арбитражно споразумение. По смисъла на разпоредбата на
чл.7 от ЗМТА арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на
арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са
възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно
правоотношение. То може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно
споразумение /ал.1/. Арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. Смята
се, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от
страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за
съобщения /ал.2/.
Представеният по делото договор от
22.10.2012год. съдържа писмена клауза за арбитражно споразумение – чл.18 ал.2. Разпоредбата
на чл. 14 ГПК постановява подведомственост на всички граждански дела на
съдилищата, с изключение на онези, които по силата на специални закони са
предоставени за разглеждане на други органи. С чл. 19 ГПК е предвидена
възможност страните по имуществен спор да уговорят той да бъде решен от
арбитражен съд.
По изложените съображения съдът намира,
че предявеният иск е неподведомствен пред общите съдилища, поради което
производството по делото следва да бъде прекратено.
В случая делото не следва да бъде
изпращано служебно на арбитражен съд, а
заинтересуваната страна следва да образува делото си пред съответния арбитраж
/определение № 213 от 15.03.2010 г. по ч.т.д.№ 157/2010 г.-второ т.о. на ВКС на
РБ/.
Воден от горното,съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.19 ал.1 ГПК вр. чл. 15 ал.1 от ГПК
производството по гр.д. № 6263/2016год. по описа на Плевенски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с
частна жалба на основание чл.15 ал.2 от ГПК пред ОС-Плевен в едноседмичен срок
от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :