МОТИВИ на Присъда № 102/01.09.2020 г.,
постановена по НОХД № 60/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Ямбол
Съдебното
производство е образувано по обвинителен акт, с който Окръжна прокуратура –
Ямбол е предявила обвинение против Г.И.М.: за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал.
1 вр. чл. 28 от НК; зя престъпление по чл. 330, ал. 3, пр. 1-во, вр. ал. 2, т.
1, вр. ал. 1, пр. 1-во и последно, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и за престъпление по
чл. 346, ал. 1 от НК.
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия М. и пледира той да бъде
признат за виновен в извършване на трите престъпления и при условията на чл. 54
ал. 1 НК му се наложат следните наказания: за престъплението по чл. 195, ал. 1,
т. 7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК – една година и шест месеца
лишаване от свобода; по чл. 330, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, пр. 2
и последно, вр. чл. 26 ал. 1 НК – шест години лишаване от свобода; по чл. 346
ал. 1 НК – три години лишаване от свобода. Предлага, съобразно чл. 23 ал. 1 НК,
на подсъдимия да се определи общо наказание лишаване от свобода в размер на
шест години, което на основание чл. 24 НК, предвид отегчаващите вината му обстоятелства
и многообразието на осъществената от него престъпна дейност, да се увеличи на
осем години лишаване от свобода, което да се изтърпи при строг режим. Намира
предявения граждански иск за основателен и доказан.
В
съдебно заседание гражданският ищец М.Н. поддържа предявения граждански иск.
Съдебното
производство се води, спрямо подсъдимия Г.М., задочно на основание чл. 269, ал.
3, т. 4, б. „а” от НПК. Служебният му защитник сочи, че до завършване на
досъдебното производство вещта, предмет на престъплението по чл. 195, ал. 1, т.
7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 НК, е възстановена, от последното осъждане
на подсъдимия са изминали повече от 6 години, той е на ниската възраст от **
години към момента на извършване на деянието, напуснал е България от страх от
наказание, а при деянията е употребил алкохол, което донякъде обяснява поведението
му. Твърди, че от показанията на свидетеля В.И. се установява, че подсъдимият имал
да взема пари от пострадалия, което също го е мотивирало да извърши деянията,
предмет на настоящото дело. Предлага съдът да определи наказание за
престъплението по чл. 195 НК – една
година лишаване от свобода; за това чл. 346 ал. 1 НК – една година лишаване от
свобода и за това по чл. 330, ал. 3 НК – три години лишаване от свобода. Настоява
на подсъдимия да се определи общо наказание три години лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален общ режим. Намира гражданския
иск за основателен.
Съдът
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Г.И. ***.
Британският
гражданин М.Е.Н. пребивавал постоянно в Република България. Свид. Н. живеел сам
в собствена едноетажна масивна жилищна сграда находяща се в с. С. обл. Я. на
ул. „****** *.*.*.“ № **. Къщата му се състояла от коридор, кухня, хол, баня с
тоалетна и всекидневна, която Н. ползвал и за спалня. Свид. Н. притежавал лек
автомобил ********** ****, с рама ***************** и с рег. № * **** **, който
обичайно паркирал на улицата пред дома си. Автомобил бил снабден с механичен
прекъсвач за изключване на електричество, монтиран на клема на акумулатора, който
се достъпвал при вдигане на предния капак. В коридора на дома си свид. Н. държал
резервен акумулатор, черен на цвят, с надписи „**** *********, ************
** **** *** ****-***** *** ** ** *** * (EN)“, c
релефен № ****.
Ha **.**.**** г., събота, свид. Н. заспал около 18.00
часа. Автомобила му бил паркиран на улицата пред дома му, с изключен прекъсвач
на акумулатора. Същия
ден подс. М. решил да отиде в с. С. за да се срещне с момиче, с което
контактувал във
Facebook, чрез мобилния си телефон. Около 20.30 ч. на **.**.**** г.
подс. М. и свид. В.И. *** за с. С.. До там двамата били превозени с автомобил,
от свид. М.Г.И., който живеел на съпружески начала със сестрата на подсъдимия. Двамата
слезли в центъра на с. С., а свид. И. се върнал с автомобила си в с. Б.. Тогава
подс. М. се свързал с момичето от Facebook, изпратил й снимка на
местонахождението си и двамата зачакали среща. Въпреки, че момичето уверило
подсъдимия, че ще дойде, срещата не се състояла. По-късно същата вечер тя блокирала
във Facebook,
контакта на подсъдимия към нея. Свид. И. попитал как ще се приберат в с. Б. и подсъдимият
му казал „Чакай малко, сега ще видиш“. Около 23.30 ч. на **.**.**** г.,
подсъдимият завел свид. И. до къщата на свид. Н. ***, пред който на улицата бил
паркиран автомобила на свид. Н.. Двамата знаели, че там живее един англичанин, но
не го познавали лично. Подсъдният М. предложил на свид. И. да убият свид. Н. и
да му вземат кредитните карти и автомобила. Свид. И. отказал и се разплакал.
Тогава подс. М. му казал да чака на място, докато той вземе ключовете за
автомобила, прескочил оградата на дома на свид. Н. и влязъл в двора. От
пристройка към къщата взел дървена пръчка и парче метал с помощта на които
разрязал комарника на прозореца на холното помещение на сградата и отвори прозореца.
От там подсъдимият влязъл в къщата на свид. Н. и в коридора намерил акумулатора
„**** *********, ************ ** **** *** ****-***** *** ** ** *** * (EN)“,
както и контактния ключ за паркирания пред дома на свид. Н. негов автомобил **********
****, с рама ***************** и с рег. № * **** **. Взел ключа за автомобила и
през прозореца от където влязъл, изнесъл акумулатора и го оставил отвън. Подсъдимият
решил да запали къщата на свид. Н. и съобщил това на свид. И., който го чакал на
улицата до оградата. През същия прозорец подсъдимият се върнал в къщата, намерил
шише с лесно запалима течност (разредител), разлял я в хола и я запалил със
запалката си. Огънят бързо се разпространил върху вещите в стаята, като обхванал
и пердетата на прозореца от който той проникнал в сградата. От същия прозорец подсъдимият
излязъл и се върнал при свид. И.. След това подс. М. отключил вратата на водача
на автомобила на пострадалия Н. с ключа, който взел от къщата. От тази врата свид.
И. влязъл и седнал на мястото до водача. Подс. М. сложил на задната седалка
взетия акумулатор, седнал на мястото на водача и се опитал да стартира
двигателя. Като не успял, отворил предния капак, открил механичния прекъсвач, превключил
го и стартирал двигателя. Привел автомобила в движение и заедно със свид. И. потеглили към центъра на с. С..
Там подсъдимия направил обратен завой и насочил автомобила към с. Б., през с. М.,
обл. Я.. Когато преминавали покрай дома на пострадалия двамата видели, че
къщата била обхваната от пламъци.
След като двамата пристигнали
до дома на подс. М. ***, той разпоредил на свид. И. да го изчака. Казал му
също, че ще го убие и семейството му ще пострада, ако каже какво се е случило. Подсъдимият
занесъл в дома си откраднатия от дома на пострадалия Н. акумулатор и го оставил
под легло в една от стаите. По това време на гости в дома на посъдилия бил свид.
Д.А.У. – баща на А. Д. У., жената с която подсъдимият съжителствал. Подсъдимият
го събудил и го извикал да го придружи. Свид. У. седнал на предната дясна
седалка до водача на отнетия от автомобил, а свид. И. се преместил на задната
седалка. С този автомобил тримата се отправили към с. З. обл. Я., като
управлявал подсъдимия. Преди да влязат в с. З., управлението поел свид. У.,
който обърнал обратно към с. Б.. Във диапазона от 00.00 ч. до 00.51 ч. на **.**.****
г., в близост до кръстовището на път III-5503 и път III-6601,
на път III-5503, км. 18+400, към с. Б., горивото на автомобила свършило
и двигателят угаснал. Свид. У. спрял автомобила в ляво на пътното платно с
посока от кръстовището, към с. Б. и тримата слезли. Тогава подс. М. решил да
запали отнетия от него автомобил ********** ****,
с рама ***************** и с рег. № * **** **, собственост на пострадалия Н. и със запалката
си запалил тапицерията на седалката за водача, която бързо пламнала. След това
запалил задния предпазен колан, горящи части от него паднали върху задната
седалка на автомобила и я запалили. Пламъците обхванали целия автомобил и му
причинили вреди, непозволяващи неговото възстановяване за ползването му по
предназначение. След като подсъдимият се уверил, че автомобила гори, той и
свидетелите И. и У. се прибрали пеш в с. Б..
Междувременно от дима на пожара
в имота си, свид. Н. се събудил, взел кърпа, поставил я на устата си и излязъл
в коридора. Със затворени очи, пипнешком, потърсил ключовете за автомобила и за
дома си, които бил оставил на портмантото в коридора. Не ги намери и се върнал
в стаята, взел мобилния си телефон, излязъл от нея, преминал през обхванатия от
дим коридор и влязъл в кухнята на къщата си. Отворил прозореца, прехвърлил крака
си отвън и седнал на рамката. От мобилния си телефон се обадил за помощ на свид.
Е.Х.С., който владеел английски език, като му съобщил за пожара. Свид. С. позвънил
на телефон 112, предал за случилото и на мястото бил изпратен медицински екип
на ФСМП – с. С., обл. Я., в състава на който бил и свид. Н.М.Н.. Към пожара
тръгнал и екип на РСПБЗН – Я.. Свид. Н. останал в горящата къща, тъй като прозореца
бил високо над земята. Когато пристигнал медицинския екип свид. Н., за да спаси
живота си, скочил от прозореца на горящата къща. Излязъл извън имота през
оградата, която спасителите натиснали. Пожарът се разпрострял извън стаята в
която бил запален от подс. М. и обхванал хола, коридора, банята и частично
всекидневната–спалня на дома на свид. Н., както и намиралите се в там негови вещи.
От огъня били унищожени както следва:
– намиращите се в холното
помещение: два двукрилни гардероба с надстройка с по две чекмеджета в основата
им, двата изработени от масивно дърво – чам; разтегателен диван; малък шкаф с
две врати, изработен от чам; крос тренажор за гребане; стенен електрокалорифер;
дървен стол с кожа; висок настолен лампион; четири броя завеси за прозорци; два
дървени корниза, всеки с дължина от по 1,5 м;
– намиращите се в всекидневната
(спалнята): фотьойл; пет чифта мъжки, сини, употребявани дънки; четири употребявани
мъжки ризи с дълъг ръкав; четири мъжки фланели с дълъг ръкав; пет тениски мъжки
с къс ръкав; шест броя мъжки слипове; две якета от естествена кожа; шушлеково
яке – 2 бр.; клавиатура за компютър; компютър с неустановена марка; четири
хавлии за ръце; две хавлии за баня;
– намиращите се в банята:
хавлия за баня; две хавлии за ръце; ел. печка вентилаторна, пластмасова; ел.
печка отоплителна за стена „Елдо М Бош”; душ кабина „Inter
Ceramik Emma”; батерия
за чешмата на мивката; батерия с душ; пластмасова кофа; парцал за миене;
порцеланова мивка; огледало над мивката и шкаф за баня;
– намиращите се в коридора:
походно легло; две пердета; двукрилен гардероб с чекмеджета от чам; портманто
от чам; дървен корниз; малка дървена масичка; зарядно за автомобил; препарат за
миене на автомобил; антифриз; един брой препарат „Наса” за трева; гидория за
миене на автомобил; акумулаторна дрелка; акумулатор, полски „730 Dnigwa Rancia”; два броя
слънчеви очила с размери на стъклото 4.5-5 см.; преносим компютър (лаптоп)
„Леново Интер Кор AI 7 пад лай 510Р”.
Вследствие на пожара били опушени
стените и таваните на хола, коридора и банята на дома на пострадалия Н.,
паднала и мазилката им. От развилата се висока температура при горенето, били стопени
PVC прозорците на тези помещения и вратите на хола, на коридора и
банята, а така също били строшени стъклата на прозорците им. Изгорели и контактните
ключове и контакти в помещенията, обхванати от пожара, опушени били отвън стените
на холното помещение по фасадата на сградата и тези над прозорците и над
вратата на сградата. Изгоряло също електрическото табло, захранващото сградата,.
В резултат действията на екипа
на РСПБЗН – Я., пожарът в дома на пострадалия Н. бил потушен.
Когато медицинският екип на
ФСМП – с. С. пътувал за с. С., те минали покрай запаления от подсъдимия автомобил
на свид. Н., изоставен до кръстовище към с. Б.. След като екипа се уверил, че в
горящия автомобил няма хора, продължили по пътя си и съобщили за този пожар.
По-късно вечерта, друг екип на РСПБЗН – Я. погасил запаления автомобил
********** ****, с рама ***************** и с рег. № * **** **.
В хода на досъдебното
производство, след разкриване на деянията, свид. Д.У. предал на полицаите отнетия
от подс. М. акумулатор на пострадалия Н..
Видно от заключението на съдебната
строително-техническа експертиза, пазарната стойността на запалената от подсъдимия
едноетажна масивна жилищна сграда, находяща се на ул. „****** *. *. *.” № ** в
с. С. е 12 000 лв., а причинените щети са на стойност от 4 000 лева.
Видно от заключението на
съдебната оценителна експертиза, общата стойност на вещите, намирали се в
запаления от подсъдимия имот и унищожени в следствие на пожара е 4 559 лева.
Стойността на отнетия от владението на свид. Н. акумулатор е 92 лева.
Видно от заключението на съдебната
авто-техническа оценителна експертиза, пазарната стойността на лекия автомобил **********
****, с рама *****************, с рег. № * **** ** е 3000 лв., а причинената щета
е тотална и е в размер на 3000 лева.
Видно от заключението на съдебната
пожаро-техническа експертиза непосредствена причина за възникване на пожара в
сградата на ул. „****** *. *. *.” № ** в с. С., собственост на свид. М.Н. е
поливане на горими материали, намирали се в източното помещение на сградата с
ЛЗТ разредител и тяхното възпламеняване с открит огнеизточник (клечка от кибрит
или запалка) в резултат от действията на физическо лице. Огнището на пожара е в
обема на хола на къщата. Посоката на разпространение на пожара е хоризонтална и
вертикална от хола на къщата навън през отворената врата към коридора и банята
и през прозорците на хола навън – от вътрешния обем на стаята навън. Вещото
лице не е констатирало нарушения на противопожарните правила и норми, които
биха могли да бъдат причина за възникването на пожара и неговото последващо
разпространение. Електрическата инсталацията на къщата не е причина за пожара.
ВЛ сочи, че до окончателното погасяване на пожара, е съществувала опасност от
разпространението му върху съседните помещения на сградата (къщата) и върху
покрива й, както и че при ненамеса от страна на екип на РСПБЗН – Я. е
съществувала опасност за живота на свид. М.Н., намирал се в сградата.
Подсъдимият Г.И.М. е роден на ***
***, с настоящ и постоянен адрес ***, б., б. г., б., н. с ЕГН **********. Към **.**.**** г., същият е бил осъждан три пъти, като с влязъл
в сила на **.**.**** г. съдебен акт по НОХД № ***/**** г. по описа на PC – Ямбол,
като на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. 194, ал. 1, вр. чл. 63,
ал. 1, т. З, вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 54 от НК му е било определено наказание от
шест месеца „Лишаване от свобода”, изтърпяването на което с основание по чл. 69,
ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от три години. Г.И.М. не
е разпитан в качеството на обвиняем в досъдебното производство и разследването
срещу е проведено при условията на чл. 206, вр. чл. 269, ал. З, т. 4, б. „а” от НПК. Подсъдимият Г.И.М. не се участва в съдебните заседания пред ЯОС, тъй като
в хода на разглеждане на делото се намира извън пределите на Република България,
с неизвестно местоживеенето. Същият е обявен за общодържавно издирване и по
делото е изготвена Европейска заповед за арест изх. № ****/**.**.**** г. на Окръжна
прокуратура – Ямбол. ЕЗА е изпратена на Главна прокуратура в Апелативен съд – Б.,
Р.И. и са уведомени Дирекция „Международно оперативно сътрудничество” при МВР –
София и ВКП – София. Подсъдимият е обявен за международно издирване в ШИС, с
въведен сигнал по чл. 26 от Решение ****/***/*** на Съвета на ЕС шенгенски
идентификационен номер *********************, както и по канал на МОКП Интерпол. За
уведомяване на полицейските власти на И. е ангажирана ДМОС МВР – София и Бюро
СИРЕНЕ И..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След анализ на доказателствената
съвкупност, съдът намери, че изложената фактическа обстановка се установява въз основа на ценените изцяло
както следва – показанията на свидетелите: М.Е.Н. (M. A. N.) – дадените пряко пред съда и
прочетените по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК негови показания, дадени в хода на досъдебното
производство на **.**.**** г. на л. 65 от том ДП в частта им на стр. 3,
предпоследните два абзаца, в които свидетелят описва щетите причинени от палежа
в дома си; на В.Н.И., на М.Т.Я., на Д.А.У., на М.Г.И., на Н.М.Н.,
на Е.Х.С., както и на неявилия се свидетел И.Д.Г., прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 4 НПК, дадени в хода на ДП на **.**.**** г. на л. 182, том ДП; писмените
материали: протокол за оглед на местопроизшествие от **.**.**** г. и фотоалбум
към него, протокол за оглед на местопроизшествие от **.**.**** г. и фотоалбум
към него, протокол за следствен експеримент от **.**.**** г. и фотоалбум към
него, протокол за следствен експеримент от **.**.**** г. и фотоалбум към него,
скица на УПИ IX-145 в
кв. 12 по плана на с. С. обл. Я. изх. № ***/**.**.**** г. на община Т. – Я.,
нот. акт № ** том *** рег. № **** нот. дело № ***/**.**.**** г. на нотариус с
рег. № ***, нот. акт № ** том * рег. № *** дело № **/**.**.**** г. на нотариус
с рег. № 169, извадка от плана на с. С. включваща УПИ IX-145 в кв. 12 по плана на селото,
протокол за оглед на веществени доказателства от **.**.**** г. и фотоалбум към
него, протокол за доброволно предаване от **.**.**** г. и разпечатка на
чат-разговор във Facebook
съхранен в мобилен апарат марка *******, модел ** ****
с IMEI ***************/**
със SIM
карта с потребителски номер **********, ползван от свид. В.Н.И., протокол за
доброволно предаване от **.**.**** г., разписка от **.**.****г., протокол за
доброволно предаване от **.**.**** г., справка в ЦБ-КАТ по рег. № * **** ** от **.**.****
г., справка за съдимост рег. № ****/**.**.**** г. на БС при ЯРC, протокол за оглед на веществено
доказателство от **.**.**** г. и фотоалбум към него; заключения на ВЛ по съдебните
строително-техническа, автотехническа оценителна, оценителна и
пожаро-техническа експертизи, както и веществените материали: регистрационни
табели (комплект два броя, предна и задна) за лек автомобил ********** **** с
рама ***************** рег. № * **** **, 1 бр. стопилка на стартер на същия лек
автомобил, мобилен телефон марка ******* ** ****
с IMEI ***************/**
и SIM
карта с потребителски номер **********, акумулатор черен на цвят с надписи „****
*********,************* ** ****
*** ****-***** *** ** ** ****(EN)” релефен № ****.
Съдът не намира никакво
основание да се съмнява в обективността, безпристрастността и наличието на
специални познания на вещите лица изготвили съдебните
строително-техническа, автотехническа оценителна, оценителна и
пожаро-техническа експертизи, поради което кредитира техните заключения.
При анализа и
оценката на така
събраната доказателствена съвкупност, съдът установи описаната фактическа
обстановка. Тук съдът ще посочи, че доказването представлява дейност с която се
възстановява картината на миналото събитие. Чрез този процес, при който се
оценяват фактите, които се отнасят до предмета на доказването (т.н. основен или
главен факт), обективната истина трябва да стане логически очевидна. В
процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета на доказване и е
направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства, които следва да
бъдат установени по всяко едно наказателно дело и които са най-типични за
извършване на едно престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени три групи
обстоятелства: ал. 1 – извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;
ал. 2 – характерът и размерът на
вредите, причинени с деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които имат
значение за отговорността на обвиняемия. В случая настоящият състав счита, че
са събрани достатъчно доказателства, които образуват
единна доказателствена верига и съставляват хармонично цяло,
създаващо процесуална възможност за разкриване на обективната истина и
формиране на несъмнен извод, че именно подс. М. е осъществил деянията, предмет
на обвинението. Всички
кредитирани доказателства по същество са безпротиворечиви, взаимно
допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите
относно времето, мястото и механизма на извършване на трите деяния от подсъдимия
Г.М. и целокупно съставляват годна предпоставка
за постановяване на осъдителна присъда.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установеното от
фактическа страна, съдът стигна до правния извод, че подс. Г.М. и от обективна
и от субективна страна е осъществил състава на престъпленията:
– по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, като на **.**.**** г., около 23.30
часа, в с. С., общ. Т., обл. Я., от дома на М.Е.Н.,*** *.*. *********№ ** е
отнел чужда движима вещ – акумулатор, черен на цвят, с положени върху него
надписи „**** *********, ************ ** **** *** ****-***** *** ** ** ****(EN)”,
c релефен № ****, на стойност 92 лв. от владението на собственика му М.Е.Н. ***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е
извършено повторно и не представлява маловажен случай;
– по чл. 330, ал. 3, пр. 1-во,
вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 1-во и последно, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като
във времето от 23,30 ч. на **.**.**** г. до 00,51 ч. на **.**.**** г., в
условията на продължавано престъпление, в с. С., общ. Т., обл. Я. и на път
III-5503, км. 18+400, вляво на пътното платно с посока от кръстовище на път
III-5503 и път III-6601 към с. Б., общ. Т., обл. Я., е запалил едноетажна
масивна жилищна сграда, находяща се на ул. ****** *. *. *********№ ** в с. С.,
на стойност 12 000 лв. и имущество на значителна стойност – лек автомобил **********
****, с рама *****************, с рег. № * **** **, на стойност 3 000 лв.,
собственост на М.Е.Н. ***, като пожарът в сградата е представлявал опасност за
живота на М.Е.Н. *** и от което са последвали значителни вреди в размер на
11559 лева и
– по чл. 346, ал. 1, вр. от НК,
като на **.**.**** г., около 23,30 ч., в с. С., общ. Т., обл. Я., на ул. ******
*. *. *********№ **, в същото село противозаконно е отнел чуждо моторно
превозно средство – лек автомобил ********** **** с рама ***************** с
рег. № * **** **, на стойност 3 000 лв., от владението на собственика му М.Е.Н.
***, без негово съгласие, с намерението да го ползва.
За престъплението по чл. 195,
ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
От обективна страна предмет на
престъпно посегателство при кражбата са чужди движими. В конкретния случай
подс. М. е осъществил признаците от състава на престъплението кражба, визиран в
основния състав по чл. 194, ал. 1 от НК, като е извършил действия по
прекратяване владението на собственика М.Е.Н. на акумулатора „**** *********, ************
** **** *** ****-***** *** ** ** ****(EN)”, c релефен № ****, на стойност 92 лева.
Безспорно, вследствие на деянието на подсъдимия, е настъпило прекратяване на
фактическата власт на собственика върху процесната вещи, при липсата на
съгласие за това от негова страна или на упълномощени за това лица. Подсъдимият
е осъществил и двете фази на изпълнителното деяние на престъплението като отнел
веща, отнесъл я от мястото където са е намирала, с което е прекъснал владението
на собственика, а с напускане мястото на престъплението е установил и трайна
фактическа власт върху отнетото. Подсъдимият не е придобил владението на правно
основание, което да го прави или е годно да го направи собственик на процесната
вещ и е установил своята фактическа власт върху акумулатора непосредствено и
директно, а не чрез друго лице. Подс. М. е действал в условията на „повторност”
по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като преди осъществяване на процесното
деяние е бил осъждан за кражба в немаловажен случаи с влязъл в сила на **.**.****
г. съдебен акт по НОХД № ***/**** г. по описа на ЯPC – за престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. З, вр. чл. 28,
ал. 1 и чл. 54 от НК му е било наложено наказание от шест месеца „Лишаване от
свобода”, изтърпяването на което на основание по чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал.
1 от НК е било отложено за срок от три години. Съгласно чл. 30, ал. 1 от НК
процесната кражба е извършена преди да са изминали пет години от изтърпяването това
наказание, а процесното деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, имайки предвид
начина, времето, мястото на извършване на престъплението, макар и отнетата вещ
да не е с висока паричната стойност. Високата степен на обществена опасност на
деянието се обуславя от обстоятелствата, които го характеризират като
осъществяващи признаците на посочените по-горе квалифициращ състав.
От субективна страна при
кражбата подс. М. е действал с пряк
умисъл. Дееца е бил наясно, че извършва противоправно и общественоопасно деяние
и е целял настъпването на престъпните последици – лишаването на собственика Н. от
владението върху веща. Подсъдимият е осъществил кражбата с намерение
противозаконно да присвои акумулатора, т.к. се е разпоредил с него като го отнесъл
от мястото и го укрил в дома си. Съзнавал е, че лишава от фактическа власт
върху веща собственика, предвиждал е преминаването й в своя фактическа власт и
е целял именно това. Действал е и с намерение за своене, тъй като след
установяване на фактическата си власт върху вещ се е разпоредил с акумулатора като със своя вещ – занесъл го в дома си и го
укрил. Разбирал е противоправния характер на извършеното, но е целял
незаконното си облагодетелстване. Подсъдимият М. логично е знаел за осъждането
си по НОХД № ***/**** г. по описа на ЯPC и е осъзнавал, че върши деянието в условията на
повторност, след като му е налагано наказание за немаловажна кражба и преди да
са изминали пет години от изтичане на изпитателния срок.
С оглед на всичко изложено,
съдът призна подсъдимият за виновен по обвинението в квалифицирана кражба.
За престъплението по чл. 330,
ал. 3, пр. 1-во, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 1-во и последно, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК.
По делото се установи, че подс.
М. във времето от 23,30 ч. на **.**.**** г. до 00,51 ч. на **.**.**** г., в
условията на продължавано престъпление, в с. С., общ. Т., обл. Я. и на път
III-5503, км. 18+400 е запалил едноетажна масивна жилищна сграда, находяща се
на ул. ****** *. *. *********№ ** в с. С., на стойност 12000 лв. и имущество на
значителна стойност – лек автомобил „********** ****” с рег. № * **** **, на
стойност 3000 лв., собственост на М.Е.Н. ***, като пожарът в сградата е
представлявал опасност за живота на М.Е.Н. и от което са последвали значителни
вреди в размер на 11559 лв., както следва:
- На **.**.**** г., около 23.30
часа, в с. С., общ. Т., обл. Я. е запалил едноетажна масивна жилищна сграда,
находяща се на ул. ****** *. *. *********№ ** на стойност 12 000 лв.,
собственост на М.Н., като пожарът е представлявал опасност за живота на Н. и от
него са последвали значителни вреди в размер на 8 559 лв. и
- На **.**.**** г. във времето
от 00.00 ч. до 00,51 ч., на път III-5503, км. 18+400, в ляво на пътното платно
с посока от кръстовище на път III-5503 и път III-6601 към с. Б., общ. Т., обл.
Я.е запалил имущество на значителна стойност – лек автомобил „********** ****”
с рег. № * **** **, на стойност 3000 лв., собственост на М.Н., като от пожара
са последвали вреди в размер на 3 000 лева.
От обективна страна, за да е налице
престъпление по основния текст на чл. 330, ал. 1 от НК, е необходимо деецът да
запали имущество със значителна стойност. Палежът се изразява в
запалване на предмета на престъплението, като съставомерният резултат настъпва
при тази фаза на горенето, при която вещта гори самостоятелно със собствен
огън. ЯОС счита, че при така установената фактическа
обстановка са осъществени всички елементи на визирания престъпен състав.
Безспорно е доказано, че влизайки в кухнята на къщата, подсъдимият е започнал
да разлива ЛЗТ разредител и я възпламенил, чрез поднасянето на открит източник
на огън – запалително средство запалка, а така също е запалил с източник на
открит огън, лесно запалимите седалки и колан на автомобила. Изводимо от целокупния и непротиворечащ доказателствен материал е,
че именно от действията на подс. М., чрез запалване със запалка (и
запалителна течност – за имота), са се запалили и са започнали да горят
самостоятелно, собствените на пострадалия Н., едноетажната масивна жилищна
сграда на ул. ****** *. *. *********№ ** в с. С. заедно с посочените напред в
изложението движими вещи намиращи се в нея, както и лекия автомобил „**********
****” с рег. № * **** **. Изпълнително деяние на
палежа се осъществява чрез действие, изразяващо се в предизвикване на процес на
бурна окислителна реакция, като то се счита за довършено, когато предмета започне
да гори самостоятелно със собствен огън. Във връзка с горното, от заключението
на назначената пожаро-техническа експертиза се изяснява, че са започнали
самостоятелни процеси на горене на сградата, вещите и автомобила, възникнали в
резултат на възпламеняване с външен огнеизточник (и леснозапалима течност
за имота). Ето защо ЯОС приема, че деянията са
довършени и желаните от дееца общественоопасни последици са настъпили. Изпълнителното
деяние при всеки отделен случай е съществено чрез действие – поднасяне от
подсъдимия на открит огнеизточник от запалка и в сградата и в
автомобила, както и със засилване на огневия импулс с лесно запалима течност
(разредител) в дома на пострадалия. С оглед оценката на имота 12 000 лв.
на лекия автомобил 3 000 лв., следва да се приеме,
палежа е на „имущество със значителна стойност” по смисъла на чл. 330, ал. 1 от НК.
Според съда пожарът е
представлявал опасност за живота на М.Н., който е бил в къщата и спял към
момента на избухването му. В тази насока е и заключението на вещото лице по
пожаро-техническа експертиза. Подсъдимият е бил наясно, че портата на двора е
била заключена, тъй като той е прескочил оградата на влизане и е проникнал в
дома на пострадалия през прозореца, както и че пострадалия е вътре. Това, че Н.
не е пострадал се дължи единствено на обстоятелството, че все пак той е успял
да се събуди и да напусне къщата и двора й, скачайки отвисоко от прозореца на
етажа и прескачайки оградата с помощта на медицинския екип. Ерго – налице е
квалифициращото обстоятелство по чл. 330, ал. 2, т. 1 НК.
Според настоящият състав двете
деяния на подс. М. – това на **.**.**** г., около 23.30 ч. извършено спрямо едноетажната
масивна жилищна сграда в с. С. и това на **.**.**** г. във времето от 00.00 ч.
до 00.51 ч. на път III-5503, км. 18+400 – по отношение на лекия автомобил „**********
****”, са осъществени от него при условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като осъществяват поотделно основния състав
на едно и също престъпление (това по чл. 330, ал. 1 от НК), осъществени са през
непродължителен период от няколко часа, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което всяко следващо деяние се явява продължение на
предходното такова.
Сумарната
стойността на вредата на обектите на посегателство надвишава 7 840 лв. –
14 минимални работни заплати за страната към датата на деянието (към 15/**.**.****
г., размерът на една МРЗ е бил 560 лв. – ПМС № 320/20.12.2018 година).
Имуществените вреди са на обща стойност от 11 559 лв.: 4000 лв. са
причинените щети по запалената едноетажна масивна жилищна сграда, находяща се
на ул. „****** *. *. ********” № ** в с. С.; 4559 лв. е стойността на
изгорелите в запаления имот вещи и 3 000 лв. е стойността на нанесената тотална
щата по запаления лек автомобила „********** ****” – покрит е квалифициращия
състав на чл. 330, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, т. 1 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено от подс. М. умишлено. Подсъдимият, който
е пълнолетно вменяемо лице по време на извършване на
деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. Той логично е съзнавал, че извършва постъпки по запалване на чужд имот и автомобил,
които действия са от естество да предизвикат горене,
предвиждал е че пожарът ще се разрасне и обхване сградата, респективно – автомобила,
като при всяко деяние е целял настъпването на именно такъв резултат. Всичките му действия са в логична и последователна
взаимна свързаност, от което следва, че подсъдимият е съзнавал елементите на
фактическия състав на извършеното. Извода за умисъла
у дееца, се базира и на заключението на назначената пожаро-техническа
експертиза сочеща за създадено огнище на горене вътре в помещението и съответно
– в автомобила, а индиция за наличието на умисъл е казаното от подсъдимия на свид.
И., че ще запали къщата на Н.. Използване на запалителни вещества
подпомагащи възпламеняването в сградата (разредител) и
тяхното запалване с открит огнеизточник (от запалката му), както и поднасянето
на пламък към горими материали в автомобила, сочат за намерението на подсъдимия
да извърши палеж. ЯОС счита също, че подсъдимият е съзнавал, че с запалването на пожар в дома на М.Н. късно
вечерта, в часови отрязък от денонощието в който обикновено
хората спят, ще постави в опасност живота на намиращия се там човек, но е
приемал това.
За престъплението по чл. 346,
ал. 1 вр. от НК.
Подсъдимият е осъществил и престъпния
състав на чл. 346, ал. 1 от НК,
тъй като на **.**.**** г., около 23,30 ч., в с. С., общ. Т., обл.
Я., на ул. ****** *.*. *********№ **, противозаконно е отнел чуждо МПС – лек
автомобил „********** ****” с рама ***************** с рег. № * **** **, на
стойност 3 000 лв., от владението на собственика му М.Е.Н. ***, без негово
съгласие, с намерението да го ползва.
От обективна страна
подсъдимият, чрез своите действия, е прекъснал владението върху посоченото МПС,
установявайки фактическа власт върху него. Безспорно е и намерението му да
ползва същото (а не да го свои), доколкото след установяването на фактическата
власт го употребил по предназначение – за придвижване до с. Б.. Безспорно МПС не
е принадлежало на подсъдимия, а на посоченото физическо лице, поради което е
„чуждо” по смисъла на закона.
От субективна страна
подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
на тези последици. Съзнавал противоправността на действията си, както и че
лишава собственика от фактическа власт върху автомобила, предвиждал е
преминаването му в своя и е целял именно това. Налице е и специална цел при
осъществяване на деянието – да ползва автомобила. Горното се извежда от
цялостното поведение на подсъдимия – от неговите действията и
последователността им.
Общи причини за извършване и на
трите престъпления са изключително ниската правна култура на подс. М.,
престъпната му нагласа и асоциално поведение, както и отсъствие на елементарни
морални задръжки.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При
определяне на конкретните наказание за трите извършени от подс. М. престъпления
съдът съобрази, че по делото са налични смекчаващи отговорността му обстоятелства – неговата
млада възраст, както и относително невисокия размер на предмета на кражбата,
обектите на палеж и на отнетия автомобил. За всяко от
трите престъпления обаче ЯОС намира, че констатираните смекчаващи отговорността
обстоятелства не са многобройни, а сред тях няма и изключително по своята
същност, така че и най-лекото, предвидено в закона наказание да се окаже
несъразмерно тежко в случая. Затова съдът наложи наказанията при условията на
чл. 54 от НК.
При конкретизация
на наказанията, освен смекчаващите отговорността обстоятелства, като отегчаващи
такива се явяват съдебната обремененост на подсъдимия; престъпната му упоритост
при осъществяване на деянията, всяко от които с висока степен на обществената опасност, както и липса
на преосмисляне на извършеното. Специално за палежа следва да се отчете и абсолютната
безпричинност, непредизвиканост и демонстративност на двете деянията, грубо погазващи
общоприетите правилата за поведение и на практика водещи до извод за
липсата на изградена ценностна система у подсъдимия, при пълно пренебрежение към
живота, здравето и имуществото на пострадалия М.Н., за когото той е знаел, че е
чужд гражданин избрал за свой „втори дом” България. Тук значение има и броят на
квалифициращите палежа обстоятелства. Предвид нормата на чл. 56 от НК,
признаците на престъпния състав не следва да се вземат допълнително за отегчаващи
обстоятелства. Броят обаче на квалифициращите признаци, доколкото не са елемент
от състава на престъплението, могат да се отчетат като допълнително отегчаващо отговорността
на дееца обстоятелство, именно досежно палежа. Предходното му
осъждането, определящо извършената от него кражба като такава в условията на
чл. 28, ал. 1 от НК, не се отчита като отегчаващо отговорността му
обстоятелство за това престъпление, тъй като то е съставомерен елемент, заради което
законодателят е предвидил по-тежко наказание.
Изтъкнатото от защитника
за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал.
1 НК, че до завършване на досъдебното производство вещта, предмет на кражбата е
върнат, не се отразява на квалификацията на деянието, т.к то е извършено в
условията на повторност. Този факт не следва да се отчита и като смекчаващо
обстоятелство, тъй като акумулаторът е предаден от свид. Д.У.,
след разкриване на деянието от полицейските служители.
Твърдението,
че подсъдимият имал да взема пари от пострадалия М.Н. не намира доказателствена
подкрепа.
Тъкмо напротив – по делото е установено, че подсъдимият и пострадалият не са се
познавали и не са имали никакви отношения. Дори да се приеме (разбира се съвсем
условно), че подсъдимият имал да взема пари от
пострадалия, абсурдно е това да
се отчете за смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство.
По
тези съображения съдът определи наказанията в
условията на чл. 54 НК, за кражбата и противозаконното отнемане на автомобила –
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а за палежа – при
баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Така ЯОС наложи на
подсъдимия конкретните наказания, както следва: на основание чл. 195, ал. 1, т.
7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 54 от НК – една година и шест
месеца лишаване от свобода; на основание чл. 330, ал. 3, пр. 1-во, вр. ал. 2,
т. 1, вр. ал. 1, пр. 1-во и последно, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 от НК – седем
години и шест месеца лишаване от свобода; на основание чл. 346, ал. 1 вр. чл.
54 от НК – две години и шест месеца лишаване от свобода. Тези наказания съдът
счита за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност на дееца
и на всяко деянието, както и съответната морална укоримост. Те са подходящи да му
се повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави, да му се въздейства предупредително и възпиращо пред извършване на други
престъпления, а така също и да се постигане генералната превенция.
Налице са всички законови условия за кумулиране на трите
наказанията, наложени на подс. М., тъй като деянията
са извършени в условията на реална съвкупност – преди да е влязла в сила
присъда, за което и да е от тях. Затова, на основание чл. 23, ал. 1 от НК,
съдът определи едно общо наказание на подс. М., а именно най-тежкото по вид и
размер – седем години и шест месеца лишаване от свобода. Съдът намери искането
на прокурора за завишаване на общото наказанието за основателно. В конкретния
случай, общото наказание се определя по съвкупност от 3 деяния, спрямо лице осъждано
преди това за тежки умишлени престъпления от общ характер. Затова настоящият
състав намира, че за да се изпълнят целите на наказанието, визирани от
законодателя в чл. 36, ал. 1 на НК, е необходимо едно по-продължително пенитенциарно
въздействие върху него, като човек демонстриращ грубо пренебрегване на
общоприетите правилата за поведение, водещо до извод за липсата на изградена
ценностна система у него и с поведение явно сочещо за липса на преосмисляне на
извършеното. За това, на основание чл. 24 от НК, съдът увеличи определеното
общо наказание на ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което подсъдимият предвид
нормата на чл. 57, ал. 1, т. 1, б. „а” от
ЗИНЗС, да търпи при първоначален СТРОГ режим. Съдът счита, че тази
продължителност е достатъчна, за да се постигне в оптимална степен
възпитателната и превантивната функция на наказанието, както и да се
манифестира на обществото нетърпимост към подобно престъпно поведение.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
При предвидените за това
условия в НПК и по надлежния ред, пострадалият М.Н. бе конституиран като
граждански ищец по делото и съдът прие за съвместно разглеждане предявения против
подсъдимия граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди от престъплението „палеж”, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва. За да се ангажира
гражданската отговорност на подсъдим за непозволено увреждане в адхезионния
процес, следва да се установи едновременното наличие на всички обективни и
субективни елементи на сложния фактически състав на деликта съгласно нормата на
чл. 45 от ЗЗД, а именно – деяние, вреда, причинна връзка между тях,
противоправност на деянието и вина на автора. В случая, предвид изхода на
делото, несъмнено е доказано наличието на всички изброени елементи от визирания
фактически състав и предявения иск е доказан по своето основание и размер – несъмнено
и категорично. Затова съдът постанови подс. Г.М. да заплати на гражданския ищец
М.Н. обезщетение за претърпените от деянието по чл. чл. 330, ал. 3, пр. 1-во,
вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 1-во и последно, вр. чл. 26, ал. 1 от НК
имуществени вреди в размер общо на 11 559 лева, ведно със законната лихва,
считано от **.**.**** г. до окончателното изплащане на сумата, както следва: 4
000 лв. обезщетение за причинените щети по запалената едноетажна масивна
жилищна сграда, находяща се на ул. „****** *. *. ********” № ** в с. С.; 4 559
лв. обезщетение за вещите, изгорели в запаления имот; 3 000 лв. обезщетение за
запаления автомобила „********** ****” рег. № * **** **.
Съдът осъди подс. М. да заплати
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 462,36
лева, в приход на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Ямбол.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, в
съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия се присъдиха и
направените по делото разноски в размер на 923 лв. в приход на Републиканския
бюджет по сметка на ОД на МВР – Ямбол и 165 лв. в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжна прокуратура – Ямбол.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
На основание чл. 111 НПК съдът
постанови като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила, да се
унищожат веществени доказателства по делото – 1 бр. стопилка на стартер на лек
автомобил ********** *****************, с № * **** **, иззети с протокол
местопроизшествие от **.**.**** година.
По изложените съображения съдът
постанови тази присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: