Р Е Ш Е Н И Е
Номер 42 25.01.2018г.
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На петнадесети януари Година
2018
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: Даниела Благоева
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №06300 по описа на съда за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявен е иск от “Афилити Корп”ЕООД, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от ***сключен с „Хидрострой“АД- цесионер по Договор за цесия от ***., сключен със “СК-13 Пътстрой”АД, срещу Община Перник, с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4115,73лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Договор №***. за възстановяване на асфалтова настилка на ВГМ след преминаване на газопровод, за което е издадена фактура №***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – ***., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. по описа на ПРС.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който е изразил становище, че производството по делото е допустимо. С отговора ответникът е оспорил иска по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето му като неоснователен. Ответникът оспорва наличието на Протокол 19, с който ищецът да е отчел извършената работа, като процесната фактура не е издадена в срок. Ответникът оспорва вземането като погасено по давност. Ответникът оспорва като нищожни процесните два договори за цесия поради невъзможен предмет.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че в срок е предявен установителен иск за сума, за която е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. по описа на ПРС, поради което така предявеният иск е допустим и съдът следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори по делото, че с Договор №***. за възстановяване на асфалтова настилка на ВГМ след преминаване на газопровод ответникът е възложил на “СК-13 Пътстрой”АД извършването на процесните възстановителни работи срещу възнаграждение в размер на 88 728,00лв.
Видно от двустранно подписан от страните Протокол- обр.19 от ***. същите са констатирали, че са извършени и подлежат на заплащане въз основа този протокол СМР на стойност 88 728,00лв.Въз основа на протокола “СК-13 Пътстрой”АД е издало фактура №***.
Не се спори по делото, а и видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.П., неоспорена от страните, че процесната фактура е отразена в Дневника за продажби на "СК - 13 Пътстрой" АД. Видно от същата експертиза Община Перник е извършила частични плащания по процесната фактура на обща стойност 84 612.27лв., като са останали неплатени 4 115.73лв.
С договор за цесия от ***., сключен между "СК - 13 Пътстрой" АД и "СК Хидрострой" АД, цедентът прехвърля на цесионера парично вземане от Община Перник по фактура № ***г. по Договор № ***г. в размер на 4 115.73лв.
С договор за цесия от ***сключен между "СК Хидрострой" АД и "Афилити Корп" ЕООД, цедентът прехвърля на цесионера парично вземане от Община Перник по фактура № ***г. в размер на 4115.73 лв. по Договор № ***г. с предмет " Възстановяване на асфалтова настилка на ВГМ след преминаване на газопровод " в размер на 4 115.73лв.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.П., неоспорена от страните, в счетоводството на Община Перник съществува задължение към "Афилити Корп" ЕООД по договор № ***г., по договор за цесия от ***г. и договор за цесия от ***г. по фактура № ***г. в размер на 4115.73 лв. Видно от същата експертиза в счетоводството на "Афилити Корп" ЕООД по договор за цесия по фактура № ***г. съществува вземане от Община Перник, по договор за цесия от ***г. и договор за цесия от ***г. в размер на 4115.73 лв.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал наличието на валидно
облигационно правоотношение по Договор №***. за възстановяване на асфалтова
настилка на ВГМ след преминаване на газопровод, въз основа на който ответникът има
непогасено задължение към “СК-13 Пътстрой”АД в размер на 4115.73 лв. Ищецът е
доказал и наличието на валидно облигационно правоотношение и по Договор за
цесия от ***сключен с „Хидрострой“АД- цесионер, и по Договор за цесия от ***.,
сключен със “СК-13 Пътстрой”АД, по силата на които ищецът е придобил
неизплатеното от ответника вземане в размер на 4115.73 лв. по процесната фактура № 000000***.
Ответникът обаче е направил възражение за погасяване на процесното вземане по давност. Процесната фактура № *** е издадена на ***., като е осчетоводена в ответното дружество за данъчен период – ***. В договора не е предвиден изричен срок за плащането на възнаграждението, но е предвидено, че за неуредените разпоредби се прилагат правилата на ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1 ЗЗД ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Поради това и доколкото процесната фактура е издадена от изпълнителя на ***. и е осчетоводена от ответната община през същия месец, без по делото да е посочена конкретна дата, то съдът намира, че изискуемостта на вземането по същата е настъпила най- късно на 28.02.2011г. Доколкото съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от датата на изискуемостта, то и съдът намира, че давностния срок е изтекъл на 28.02.2016г. Заявлението за издаване заповед за изпълнение е подадено на ***., т.е. след изтичане на давността за процесното вземане. Поради това и доколкото съдът намира за основателно възражението на ответника за погасяване по давност на процесното вземане, то и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че давностния срок е бил прекъснат с признанието на ищеца, направено с писмо изх. №***. Видно от същото писмо община Перник е поискала от “СК-13 Пътстрой”АД да потвърди салдата за баланса по сметките на двете дружества, съгласно които ответникът дължи сумата от 59 115,73лв.
Съгласно константната съдебна практика признание по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Това е така, защото признаването на фактическия състав все още не означава признаване на последиците от този фактически състав към момента на признаването. Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора. Съгласно Решение №161/03.02.2016г. по т.д№1934/2014г. на ВКС ТК, І отд., частичното плащане от длъжника по издадена от кредитора фактура само по себе си не презюмира признание на вземането. Извод, че е налице признание на вземането от длъжника, би следвало да се обосновава с оглед на съдържанието на отправеното волеизявление и поведението на длъжника за всеки конкретен случай
В процесния случай обаче от горепосоченото писмо не може да се направи извод за конкретното задължение на ответната община, тъй като същото писмо касае салдото по сметките на двата субекта, което салдо може да произхожда от различни правоотношения между същите субекти. От счетоводна гледна точка салдото отразява баланса по сметка и съдържа само цифров израз. В процесния случай не е ясна сметката, с която е свързано потвърждението, и дали същата касае конкретната стопанска операция, респективно процесната фактура. Възможно е счетоводната сметка да е синтетична и да отразява баланса по всички неизплатени задължения към “СК-13 Пътстрой”АД към 28.01.2015г. От друга страна съгласно постоянната съдебна практика счетоводното записване на размера на задължението към конкретен кредитор не съставлява признание по смисъла на чл.116, б.“а ЗЗД, тъй като това е вътрешен акт на предприятието и не съставлява изявление, насочено към кредитора.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователен процесния иск.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, като същият претендира такива за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 300,00лв. за настоящето производство.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от “Афилити Корп”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес:гр.София, ул.“И.Денкоглу“, №2, ет.3, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от ***сключен с „Хидрострой“АД- цесионер по Договор за цесия от ***., сключен със “СК-13 Пътстрой”АД, срещу Община Перник, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4115,73лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Договор №***. за възстановяване на асфалтова настилка на ВГМ след преминаване на газопровод, за което е издадена фактура №***., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – ***., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА “Афилити Корп”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес:гр.София, ул.“И.Денкоглу“, №2, ет.3, да заплати на Община Перник, сумата от 300,00лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№***. по описа на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия:
Дата на обявяване
на решението: 25.01.2018г.
Съд. деловодител: