Решение по дело №1136/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/.

Образувано е по жалба на Г.З.К., ЕГН **********,***, против Решение № 168/27.04.2023 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, Втори заседателен състав, в частта, в която е прието, че с действията си Г.З.К. е осъществил „сексуален тормоз“ по смисъла на §1, т.2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗЗДискр по защитения съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр признак „пол“ по отношение на М.К.Д., и наложеното във връзка с това, на основание чл.78, ал.1 от ЗЗДискр, административно наказание глоба в размер на 250 лева, и даденото му, на основание чл.47, т.4 от ЗЗДискр, предписание да се въздържа за в бъдеще от подобни дискриминационни действия на основата на признаците, изброени в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр, и да не допуска наличието на обстоятелства, които биха могли да доведат до определена форма на дискриминация или съмнение за това.

В жалбата се твърди, че в оспорената част решението е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно кредитиране на събраните по преписката писмени доказателства, които са довели до неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че административният орган, позовавайки се единствено на показанията на свидетеля М  М., извежда погрешни изводи, които не са подкрепени от останалите, събрани в хода на административното производство, доказателства. Във връзка с това се счита, че не са установени факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация по признак „пол“, осъществяван чрез „сексуален тормоз“. Отправя се искане за отмяна на решението в обжалваната част.

В открито съдебно заседание по даване ход по същество жалбата се поддържа чрез представител по пълномощие, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски. Доводи за незаконосъобразност на решението се излагат в писмени бележки.

Ответната страна – Комисия за защита от дискриминация, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли за нейното отхвърляне и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата и претендиране на адвокатско възнаграждение над минималния размер се прави възражение за неговата прекомерност, тъй като случаят не представлява фактическа и правна сложност.

Заинтересованата страна М.К.Д., в писмено становище излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. В открито съдебно заседание по даване ход по същество, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението на КЗД и за присъждане на разноските по делото, както и на разноските, направени в производството пред КЗД.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е депозирана пред компетентния съд, от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Потестативното право на жалба е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.68, ал.1 от ЗЗДискр /Решение № 168/27.04.2023 г. на КЗД е връчено лично на жалбоподателя на 09.05.2023 г., което е удостоверено от саморъчно положения от него подпис върху приложеното на стр.235 от адм. преписка известие за доставяне, а жалбата до съда е подадена на 15.05.2023 г. видно от поставения върху нея печат на КЗД – стр.213 от адм. преписка/, с оглед на което съдът приема, че жалбата, инициирала настоящото производство, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По основателността на жалабта:

Представените по делото писмени доказателства обуславят следната фактическа обстановка:

Производството пред КЗД е започнало по жалба вх. № 44-00-1630/13.05.2021 г. /стр.1-2 от адм. преписка/ и уточнение към нея /стр.8-10 от адм. преписка/, подадени от М.К.Д. – ст. полицай в сектор „СПС“ при ОД на МВР Варна, срещу ст. инспектор Г.З.К. – началник група „ПОММББ“ в сектор „СПС“ при Областна дирекция /ОД/ на МВР Варна, с изложени оплаквания за по-неблагоприятно третиране по защитения признак „пол“, доколкото на 19.01.2021 г., около 18:30 часа, Г.К. е унизил М.Д., преглеждайки багажа й в носената от нея торба, докато е отивала към банята, за да се изкъпе и преоблече след приключване на смяната. Сочи се, че свидетел на случката е станал техният колега М.Х.М., както и че подобна проверка не е извършвана спрямо други нейни колеги, като се твърди, че тъй като е единствената жена в групата отношението на К. спрямо нея е тенденциозно. Аргументира се, че на 22.02.2021 г. последвало публично унижение пред колегите, пред които К. демонстративно размахал изготвения от нея протокол за предупреждение на лице, след което го вдигнал над главата си и с дясната си ръка го смачкал и хвърлил в кошче за боклук, като на висок тон заявил, че съставянето на такива протоколи е пълна глупост и не желае повече да се пишат такива тъпотии и да се предупреждават такива лица.

С Разпореждане № 639/08.06.2021 г. на Председателя на КЗД /стр.20-21 от адм. преписка/ е образувана преписка № 176/2021 г., като същата е разпределена за разглеждане на Втори специализиран постоянен заседателен състав при КЗД и са определени неговите членове. Посочено е, че в жалбата на М.Д. са изложени оплаквания за дискриминация по признак „пол“ по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр, както и оплаквания за „сексуален тормоз“, представляващ нарушение по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр, във връзка с §1, т.2 от ДР на ЗЗДискр.

На заседание на състава на КЗД, определен с Разпореждане № 639/08.06.2021 г. на Председателя на КЗД, са определени председател и докладчик по преписката /стр.36/.

Постъпили са писмени обяснения от И.Г.И. – мл. инспектор в сектор „СПС“ при ОД на МВР Варна /стр.29/, и от М.Х.М. – мл. инспектор в сектор „СПС“ при ОД на МВР Варна /стр.31-32/.

С Разпореждане № 679/23.06.2021 г. на Председателя на КЗД /стр.37/ е определен служител, който да извърши необходимите действия, свързани с проучването на преписката.

За образуване на преписката надлежно са уведомени подателят на жалбата М.К.Д. /стр.22-23/, която депозирала писмени обяснения /стр.25-26/, и Г.З.К. /стр.38-39/, от когото е депозиран писмен отговор на жалбата /стр.41/ с мнение за нейната неоснователност.

Със Заповед № 40/13.10.2021 г. на Председателя на КЗД /стр.52/ е изменен съставът на Втори специализиран постоянен заседателен състав, като са променени двама от неговите членове, в т.ч. председателят на състава.

От докладчика по преписка № 176/2021 г. е изготвен доклад-заключение /стр.64-69/, в който подробно са описани твърденията в жалбата и в писмените становища, и е направено предложение за насрочване на открито заседание за разглеждане на преписката с призоваване на страните.

Постъпило е писмено становище от Г.З.Г. /стр.82-82/, депозирано чрез упълномощен от него адвокат, в което се оспорва истинността на изложените в жалбата на М.Д. и в уточнението към нея твърдения.

Страните са редовно призовани за проведените на 24.01.2023 г. и на 21.02.2023 г. открити заседания на състава на КЗД, резултатите от които са обективирани в протоколи от същите дати /стр.89-110 и стр.172-199/, участвали са в производството, лично и чрез представители по пълномощие, и са направили доказателствения искания, уважени от решаващия състав на КЗД.

Административното производство е финализирано с Решение № 168/27.04.2023 г. на КЗД, Втори заседателен състав, с което е установено, че с действията си, обвързани със случката от 19.01.2021 г., разиграла се пред смесената баня, Г.З.К. – ст. инспектор и началаник група „ПОММББ“ в сектор „СПС“ при ОД на МВР Варна, е осъществил „сексуален тормоз“ по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗЗДискр по защитения съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр признак „пол“ по отношение на М.К.Д. /т.I. от решението/. На основание чл.78, ал.1 от ЗЗДискр, на Г.З.К. – ст. инспектор и началник група „ПОММББ“ в сектор „СПС“ при ОД на МВР Варна, е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева за извършването на установената с решението дискриминация /т.II. от решението/, като на основание чл.47, т.4 от ЗЗДискр му е предписано да се въздържа за в бъдеще от подобни дискриминационни действия на основата на признаците, изброени в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр, и да не допуска наличието на обстоятелства, които биха могли да доведат до определена форма на дискриминация или съмнение за това /т.III. от решението/. В т.IV. от решението жалбата на М.К.Д. е отхвърлена в частта за случката, разиграла се на 22.01.2021 г., обвързана с унищожаване на изготвен от нея протокол.

В мотивите към заповедта е посочено, че по преписката са изложени факти и са приложени убедителни доказателства, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, проявена от Г.К. спрямо М.Д. по време на случката от 19.01.2021 г., разиграла се пред смесената баня в сектор СПС при ОД на МВР Варна, изразяваща се в проверка на торбата й, при което „…той започнал да гледа в нея, носещото от нея бельо.“, като от това обстоятелство Д. се почувствала изключително зле и плачела неконтролируемо, което се установявало от показанията на свидетеля М., както и от издадения й болничен лист от психиатър, който й предписал успокоително лекарство. Същевременно е счетено, че от К. не е проведено успешно пълно насрещно доказване по отношение на това, че принципът на равно третиране не е нарушен, тъй като от разпитите на поисканите от него свидетели не е доказана достоверността на твърденията му, че не е налице дискриминация.

В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства – в процесуалното качество на свидетели по делото са разпитани лицата В.Д.Д., Г.П.И., М. Василева С., М.Х.М. и И.Г.И. – служители в сектор „СПС“ при ОД на МВР Варна.

Свидетелят Д. – служител в сектор СПС, отдел „Охранителна полиция“ на ОД на МВР като оперативен дежурен, заявява относно процесния случай, че Д. се върнала по-рано от работа и решила да си ходи като в този момент е засечена от К., която я попитал къде отива. Посочва, че Д. носила в себе си някаква чанта, като не е забелязал К. да е извършил проверка на същата. Заявява, че когато е пред входа на дежурната стая, има видимост към цялата площадка с останалите помещения на поделението. В момента на възприятие на случката е бил в дежурната стая, до прозореца.

Свидетелят Г.И. – старши полицай в сектор СПС, ОД на МВР-Варна, водач на служебно куче, дава показания, че не е забелязал някаква ситуация, в която да участват Д. и К. през месец януари 2021 година. Бил е в дежурната стая и е чувал само говор, без да обърне внимание. Потвърждава, че ако на площадката има човек, то същия не би бил забелязан от дежурната стая, но ако се застане пред вратата й, ще се види.

От показанията на свид. С. – водач на служебно куче, се установява, че процесната вечер месец януари 2021 година, около 18:30 часа видяла, че К. и Д. разговаряли пред дежурната стая. След като той й казал нещо, тя е отворила чантата си, а той погледнал и й казал „Добре!“. Заявява, че не е забелязала никой друг на площадката по време на случката.

Съгласно показанията на свид. М. /МОЛ на сектора/, на 21 януари 2021 година, докато бил на работа, от работното си място станал свидетел на случка между Д. и К., който я спрял на площадката пред стълбите и я попитал защо се връща толкова рано от дежурство и какво прави в службата, като тя обяснила, че се е върнала от смяна и отива към банята да се измие, при което К. поискал да му покаже какво носи в торбата си и погледнал вътре, без да рови в нея. Посочва, че не е виждал да се извършва подобна проверка на друг колега. Заявява, че освен него не е имало други свидетели на случката.

Свидетелят И.И. – полицай в СПС, сочи в показанията си, че през месец януари 2021 година с М.Д. били дежурен екип дневна смяна – до 19:00 часа, като към 18:30 часа се прибрали в управлението и тя отишла да се преоблича, а той попълвал служебната книжка на патрулния автомобил, като докато бил в дежурната стая, при него влязъл К. и го попитал кой управлява автомобила. След получения отговор, че това е И., К. запитал защо не дава на колежката да кара, на което И. отговорил, че по принцип той си кара патрулните автомобили, след което К. заявил, че така тя няма да свикне на автомобила и те ще страдат заради нея. Заявява, че К. не е направил друг коментар, а той не е станал свидетел на друга случка, тъй като е бил вътре в дежурната стая и не е чувал нищо. Твърди, че освен него и дежурния Вальо Д., който бил в помещението, не е имало други хора.

От писмо рег. № 457500-406/26.09.2023 г. на ВПД директор на дирекция „Инспекторат“ при Министерството на вътрешните работи /л.74 от делото/ се установява, че по постъпил сигнал вх. № 812102-708/14.05.2021 г. /л.75-76/ от старши полицай М.Д., съдържащ данни за неправомерни действия на старши инспектор Г.К. – началник група в ОД на МВР Варна, е извършена проверка от ОД на МВР Варна, за резултатите от която Д. е уведомена с писмо рег. № 365000-30536/15.07.2018 година.

Видно от писмо рег. № 785500-7676/02.10.2023 г. на директора на дирекция „Вътрешна сигурност“ при Министерството на вътрешните работи /л.82/ по повод на сигнал от ст. полицай М.К.Д., служител в сектор „СПС“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Варна, с изложени твърдения за нерегламентирани действия, извършени от нейния пряк ръководител ст. инспектор Г.З.К., е извършена проверка, докладът и материалите от която са изпратени в Районна прокуратура – Варна за произнасяне по компетентност. Образувано е ДП № 90/2022 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Варна срещу неизвестен извършител, което впоследствие е спряно и изпратено в дирекция „Вътрешна сигурност“.

С писмо УРИ № 365000-56343/16.10.2023 г. /л.84/ на директора на ОД на МВР Варна е изпратено копие на материали, съдържащи данни относно подадените от М.К.Д. жалби срещу Г.З.К. и резултата от приключването на преписките по тези жалби /л.85-90/.

В писмо УРИ № 365000-63255/13.11.2023 г. от директора на ОД на МВР Варна /л.105/ са посочени часовете на освобождаване и поемане за охрана на алармените системи на обекти „стая в склад за оръжие“ и „склад за оръжие“, за периода от 00:00 часа на 19.01.2021 г. до 00:00 часа на 20.01.2021 г., както следва: „стая в склад за оръжие“: 1. освободен от охрана в 07:01:44 часа на 19.01.2021 г.; 2. поет за охрана в 19:06:55 часа на 19.01.2021 г.; „склад за оръжие“: 1. освободен от охрана в 07:08:18 часа на 19.01.2021 г.; 2. поет за охрана в 16:39:53 часа на 19.01.2021 година.

С писмо рег. № 365000-66263/24.11.2023 г. на директора на ОД на МВР Варна /л.106/ са представени два броя схеми на района на и около дежурната стая – стая № 1, на сектор „СПС“ към отдел ОП при ОД на МВР Варна, заедно с прилежащите помещения и съответната функция, която изпълняват /л.107-108/.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Относно компетентността и формата на акта:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган – състав на КЗД, на когото е разпределена преписката с Разпореждане № 639/08.06.2021 г. на Председателя на КЗД, съгласно изискванията на чл. 54 от ЗЗДискр. Решението е подписано единодушно от членовете на заседателния състав съобразно нормата на чл. 64 от ЗЗДискр. Същото е издадено в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му съгласно разпоредбата на чл. 66 от ЗЗДискр.

Относно процесуалната законосъобразност на акта:

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на акта. Производството пред КЗД е образувано въз основа на подадена от М.Д. жалба и уточнение към нея. За изясняване на фактическата обстановка е извършена процедура по проучване по смисъла на чл.55 от ЗЗдискр. Изискани са становища и обяснения по посочените от жалбоподателката оплаквания в производството по реда на чл.55–59 от ЗЗДискр. Дадена е възможност за представяне на доказателства. В съответствие с чл.60, ал.1 от ЗЗДискр докладчикът е изготвил доклад-заключение. Предоставена е възможност на жалбоподателката да се запознае със събраните по делото доказателства, като същата е уведомена за насрочените за 24.01.2023 г. и на 21.02.2023 г. открити заседания на състава на КЗД, в първото от които не е взела участие въпреки редовното й призоваване, а във второто е участвала лично и чрез упълномощен от нея адвокат.

Неоснователно е възражението в жалбата, че е налице съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно кредитиране на събраните по преписката писмени доказателства. Оценката на доказателствената съвкупност в административното производство се извършва от компетентния административен орган /в случая КЗД/, като изцяло в неговите правомощия е да вземе решение кои доказателства да кредитира и кои не. Дали извършената от административния орган преценка е обоснована и мотивирана и дали въз основа на нея се е стигнало до правилно решение по съществото на спора, е предмет на проверка относно съответствието на акта с материалноправните разпоредби /чл.146, т.4 от АПК/, но сама по себе си същата не представлява съществено процесуално нарушение, поради което оспореното решение на страда от порока по чл.146, т.3 от АПК.

Относно съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби и с целта на закона съдът приема следното:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Решение № 168/27.04.2023 г. на КЗД, Втори заседателен състав, в частта, в която е прието, че с действията си Г.З.К. е осъществил „сексуален тормоз“ по смисъла на §1, т.2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗЗДискр по защитения съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр признак „пол“ по отношение на М.К.Д., и наложеното във връзка с това, на основание чл.78, ал.1 от ЗЗДискр, административно наказание глоба в размер на 250 лева, и даденото му, на основание чл.47, т.4 от ЗЗДискр, предписание да се въздържа за в бъдеще от подобни дискриминационни действия на основата на признаците, изброени в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр, и да не допуска наличието на обстоятелства, които биха могли да доведат до определена форма на дискриминация или съмнение за това.

Законът за защита от дискриминация регламентира забрана на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на някои от признаците, визирани в чл.4, ал.1, и квалифицира като дискриминация тормозът на основа на тези признаци, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места /чл.5 от ЗЗДискр/. Тормозът се определя от закона като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда /§1, т.1 от ДР на ЗЗДискр/. По смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗЗДискр „сексуален тормоз“ е всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърняват достойнството и честта и се създава враждебна, принизяваща, обидна, унизителна или застрашителна среда и, в частност, когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето. При всички случаи, за да е съставомерно деянието, неравното третиране или тормозът следва да са обусловени от защитен от закона признак. В този смисъл, освен различно третиране, е необходимо да се докаже, че това третиране е извършено по някой от признаците, посочени в чл.4 от ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл.4 от закона.

Установените по делото фактически обстоятелства не дават основание да се приеме, че М.Д. е третирана по-неблагоприятно въз основа на някой от защитените от закона признаци и в частност на сочения от нея признак „пол“, нито че е тормозена, в т.ч. сексуално, от прекия си ръководител – жалбоподателя в настоящия съдебен процес Г.З.К.. Доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да сочат на упражняван от последния „тормоз“ и „сексуален тормоз“ по смисъла на §1, т.1 и т.2 от ДР на ЗЗДискр върху М.Д., не са налице.

Неясно как административният орган е извел извод, че в чантата е имало бельо, че то е било видно, че К. е знаел за това и с действията си е целял да унизи Д.. Доказателства за това липсват в преписката. Фактът, че Д. е отивала към смесената баня /без обаче да има данни това да е било ясно на К./ по никакъв начин не презюмира тези обстоятелства.

Доказателства за това не бяха събрани и в съдебното производство. Показания на М.М. и на М.С. действително свидетелстват за поглеждане от страна на К. в чантата на Д., но включително и показанията на тези свидетели не дават основание неговите действия да бъдат окачествени като „тормоз“ съгласно §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр, респ. като „сексуален тормоз“ по смисъла на §1, т.2 от ЗЗДискр, тъй като поведението му по никакъв начин не може да се квалифицира като накърняващо достойнството и честта й или създаващо обидна или унизителна среда, нито пък като нежелано поведение от сексуално естество, както изисква даденото определение. Съвкупният анализ на доказателствата води до извода, че краткото поглеждане /което не може да се нарече и проверка/ на багажа на служителката на ОД на МВР Варна, не съдържа никакъв, нежелан от нея, сексуален намек. По делото не е установено какво е съдържанието на торбата, като твърденията на М.Д., че същата е пренасяла бельото си, са неподкрепени от събраните доказателства. Дори да се приеме обратното, поглеждането в торбата от страна на прекия й ръководител при извършената проверка на багажа не обосновава извод за наличие на сексуален тормоз. Колегите на Д., станали свидетели на случката пред банята, са категорични, че К. единствено е погледнал в торбата, без да извършва проверка на нейното съдържание

Допълнително следва да се посочи и това, че в Инструкция № 8121з-1415 от 20.11.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на дейността по охрана на обекти по чл.14, ал.2, т.4 от ЗМВР е предвидено извършването на такива проверки на багажа на служителите на МВР.

Съдът съобрази и обстоятелството, че се касае за изолиран случай. От събраните, както в хода на производството пред КЗД, така и в настоящото съдебно производство, служебно събрани доказателства, не се установява предходно поведение на жалбоподателя спрямо Д., представляващо неравно третиране по смисъла на ЗЗДискр, с оглед резултата от приключилите производства по подадените от нея жалби и сигнали до различни органи и институции.

Освен това от установените по делото факти може да се заключи, че поведението на Г.К. е било провокирано по-скоро от това, че Д. е напуснала поста си преди края на работната смяна, която е до 19:00 часа, поради което присъствието й в сградата на управлението в 18:30 часа в цивилно облекло е провокирало реакцията у прекия й ръководител.

Несъмнено „сексуален тормоз“ по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗЗДискр, във вр. с Препоръка 92/131/ЕЕС, се осъществява посредством поведение, проявено във времето, което поведение продължава, след като е станало ясно, че се възприема от реципиента като обидно, като същевременно и единичен инцидент би могъл да съставлява „сексуален тормоз“, ако е достатъчно сериозен. Сериозността на еднократно настъпилия инцидент обаче следва да бъде безспорно доказана. В процесния случай административният орган се позовава на това изключение, без обаче да са налице съответните обуславящи сериозността на инцидента аргументи и съображения. Извършената от жалбоподателя проверка на торбата на М.Д. /без значение от нейното съдържание/, не би могло да бъде оценено като достатъчно сериозен отделен инцидент, оправдаващ настъпването на правните последици, които поначало следват от извършването на „нежелано поведение“ от сексуално естество, характеризиращо се с определена системност.

С оглед горното в случая не е доказан фактическият състав на дискриминация под формата на „сексуален тормоз“, осъществен от страна на Г.К. спрямо подчинената му служителка в група „ПОММББ“ в сектор „СПС“ при ОД на МВР Варна М.Д..

При този извод, неправилно в оспореното решение съставът на КЗД е приел, че К. не е установил при условията на пълно и главно доказване липса на осъществен „сексуален тормоз“ по защитения от закона признак „пол“. Съгласно чл.9 от ЗЗДискр в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. С цитираната разпоредба е въведена оборима презумпция за наличие на дискриминация при представяне на достатъчно факти, от които да се направи обосновано предположение за съществуването на неравно третиране, водеща до обръщане на тежестта на доказване. За прилагане в производството за защита от дискриминация на оборимата презумпция по чл.9 от ЗЗДискр за нарушаване на принципа за равно третиране е нужно страната, която твърди, че е дискриминирана, да установи в производството факти, въз основа на които да се изгради предположение, че спрямо нея е извършена дискриминация. Едва при наличието на такива факти настъпва разместването на доказателствената тежест, като ответникът е вече този, който следва да обори, посредством провеждането на пълно и главно доказване, презумпцията за нарушаване на принципа за равно третиране, навеждайки доказателства за обратното.

В разглеждания случай М.Д. не е установила факти, въз основа на които обосновано да се предположи, че спрямо нея е извършена проява на дискриминация по защитения от чл.4, ал.1 от ЗЗДискр признак „пол“ и чрез осъществяване на „сексуален тормоз“ по смисъла на §1, т.2 от ЗЗДискр. За да се констатира наличието на дискриминация, е необходимо да има лице – база за сравнение, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на основата на признаците по ал.1 на чл.4 от ЗЗДискр или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. Сравнението, в този смисъл, се приема като основен и задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация и липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо друго лице при сравними сходни обстоятелства или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. По делото няма данни за различно третиране от страна на Г.К. спрямо М.Д. в сравнение с друг служител, който е от мъжки пол, на сектора, в който работят, нито пък наличие на причинно-следствена връзка между такова третиране и защитен от закона признак.

В заключение съдът счита, че доказателствата по делото, в тяхната съвкупност, водят до извод за липса действия, основани на някой от признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. В случая, макар у М.Д. да е създадено субективно усещане за упражнена спрямо нея дискриминация, установените факти и обстоятелства и събраните доказателства не обосновават подобен извод, поради което следва да се приеме, че същата не е изпълнила произтичащото от чл.9 от ЗЗДискр задължение за представяне на факти, създаващи вероятностна представа за наличие на дискриминация. Липсата на установени по делото предпоставки, от които да се изведе обосновано предположение за осъществена спрямо Д. дискриминация от страна на жалбоподателя по защитения признак „пол“ и чрез осъществен сексуален тормоз обуславя извод за незаконосъобразност на атакувания по съдебен ред индивидуален административен акт.

Приемайки че е налице нарушение на чл.4, чл.5 от ЗЗДискр във връзка с §1, т.1 и т.2 от ДР на ЗЗДискр, КЗД е постановила решението си в противоречие с материалноправните разпоредби, представляващо основание за неговата отмяна по чл.146, т.4 от АПК. С оглед липсата на установена дискриминация, неправилно, на основание чл.78, ал.1 от ЗЗДискр, на Г. Чолаков е наложена глоба, както и неправилно, на основание чл.47, т.4 от ЗЗДискр, са му дадени задължителни предписания да се въздържа за в бъдеще от дискриминационни действия.

Оспореното решение на КЗД противоречи и на целта на закона, която е санкциониране единствено на доказана и установена форма на дискриминация, какъвто настоящият случай не е.

Налага се извод, че обжалваният индивидуален административен акт е незаконосъобразен поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона – основания за неговата отмяна по смисъла на чл.146, т.4 и 5 от АПК, поради което е дължима неговата отмяна в оспорената част.

При този изход на правния спор претенциите на ответната страна и на заинтересованата страна за присъждане на разноски са неоснователни. С оглед направеното своевременно искане и на основание чл.143, ал.1 от АПК, КЗД следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя, направените от него разноски в размер на 1 510 лева, от които 10 лева – платена държавна такса /л.18 от делото/, и 1 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 20.10.2023 година /л.109/. Договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в минималния размер, предвиден в нормата на чл.8, ал.2, т.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението на ответната страна за неговата прекомерност е неоснователно.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 168/27.04.2023 г. на Комисията за защита от дискриминация, Втори заседателен състав, в частта, в която е прието, че с действията си Г.З.К. е осъществил „сексуален тормоз“ по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗЗДискр по защитения съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр признак „пол“ по отношение на М.К.Д., и наложеното във връзка с това, на основание чл.78, ал.1 от ЗЗДискр, административно наказание глоба в размер на 250 лева, и даденото му, на основание чл.47, т.4 от ЗЗДискр, предписание да се въздържа за в бъдеще от подобни дискриминационни действия на основата на признаците, изброени в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр, и да не допуска наличието на обстоятелства, които биха могли да доведат до определена форма на дискриминация или съмнение за това.

ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация да заплати в полза на Г.З.К., ЕГН **********,***, сумата от 1510 /хиляда петстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

Съдия: