Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
21.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мариана Кадиева
и с участието на Росица Георгиева – прокурор
в ОП Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д. № 10 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на А.А.Т. от ***, подадена чрез
пълномощник, срещу Решение от 26.11.2020 г., постановено по а.н.д. № 426/ 2020
г. на РС – Кърджали. Съдебният акт се оспорва с твърдения за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Посочва се, че в
производството пред РС – Кърджали са разпитани множество свидетели, като
установената фактическа обстановка е противоречива, поради което административното
нарушение и неговото авторство не са доказани по несъмнен начин. Изразява се
становище, че Районният съд не е съпоставил показанията на свидетелите И. К. и Д.
К. и не е установил, че между тях съществува противоречие относно обстоятелството,
че касаторът А. Т. е извършил описаното в НП
нарушение. Твърди се, че единственият безспорен извършител е свидетелят Д. К.,
чиято отговорност не е ангажирана по никакъв начин. Посочва си, че авторството
на нарушението следва да е установено по безспорен начин в административнонаказателното
производство и подобно противоречие винаги следва да се тълкува в полза на
нарушителя. Искането е да се отмени оспореното решение и се постанови решение
по съществото на спора, с което да се отмени наказателното постановление,
издадено от началник-отдел „ Рибарство и контрол“ към ИАРА, град Бургас. Претендират
се деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът –
Началник-отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – Пловдив към ИАРА, гр.
Бургас, в отговор на касационната жалба и чрез пълномощник в съдебно заседание,
взема мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и
правилност на оспореното решение. Иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на ОП
– Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба
и правилност на обжалваното решение на РС – Кърджали.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 426/2020
г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
е основателна поради следните съображения:
РС – Кърджали е
потвърдил НП № 10002/ 07.02.2020 г., издадено от началник отдел „Рибарство и
контрол – Южна България“ – Пловдив, с което на А.А.Т.
с ЕГН ********** и адрес: ***, за нарушение на чл.39а, ал.1 от Закон за
рибарството и аквакултурите (ЗРА), на основание чл.
73 от ЗРА, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000
лв. Със същото решение в полза на ИАРА, Бургас е присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лв.
РС –
Кърджали е изложил мотиви, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
ЗАНН, които да са основание за отмяна на НП. АУАН и НП имат предвиденото в ЗАНН
съдържание. Приел е за безспорно доказано извършеното от касатора
А. Т. административно нарушение. При формиране на този извод се е позовал на
показанията на свидетеля-очевидец – И. К., актосъставителя
– С. П. Е., свидетеля при съставяне на АУАН – П. Г. Х., като е кредитирал
частично показанията на свидетелите Д. К. и Г. Д.. Въз основа на посочените
свидетелски показания е приел за установена следната фактическа обстановка:
На
17.01.2020 г., около 17.00 часа, С. Е. и П. Х. – служители в ИАРА, ***,
получили сигнал за извършван нерегламентиран риболов на яз.„***”, в местността
на ***. Двамата веднага се отправили към посоченото място, на което заварили А.Т.,
Г. Д., И. К. и служители на РУ-Кърджали. Последните проверявали по линия на
МВР, тъй като имало подадено съобщение *** (касаещо
свидетеля Д. К.). Контролните органи на ИАРА също извършили проверка, при която
установили, че А.Т. и Г. Д. на същата дата на яз.„***”, в местността на ***, до
моста, са извършили стопански риболов със 150 метра хрилни
мрежи, годни за употреба, с размер на окото 8 см. Двамата навлезли с гумена
лодка и пуснали мрежите във водите на язовира. Това станало ясно след разговор
със свидетеля-очевидец И. К., който по-рано възприел нарушителите да извършват
риболова в язовира с лодка и хрилни мрежи. Тъй като Т.
и Д. отказали да посочат къде са пуснали мрежите, а свидетелят К. видял точното
място на нарушението, той решил да съдейства на служителите на ИАРА. Заедно с И.
К., свидетелите Е. и Х. влезли със служебна лодка в яз.„***” и установили
мястото на нарушението до моста на ***. Там те открили пуснати във водата 150
метра хрилни мрежи с размер на окото 8 см. и уловени
в тях три броя шаран с общо тегло 10.00 кг. Служителите на ИАРА извадили
мрежите от язовира, претеглили рибата и я пуснали във водата, а след това се
върнали на брега. Когато огледали лагера на нарушителите, който бил съвсем
близо до язовира, установили, че същите имали принадлежности за риболов –
надуваема лодка, гребла, въжета като тези, с които били вързани котвите на процесните мрежи и рибарски кеп.
При
извършена проверка на обжалваното решение, на основание чл.218 от АПК, АС –
Кърджали приема, че то е валидно и допустимо, но неправилно поради следните
съображения:
Административнонаказателната отговорност на касатора А.А.Т. е ангажирана за
нарушение на чл.39а, ал.1 от ЗРА. Посочената разпоредба е със следното
съдържание: Забранява се риболовът с мрежени риболовни уреди в обектите по чл.
3, ал. 1, с изключение на риболова, извършван:
1. във
водите на Черно море и река Дунав, при условията на чл. 17;
2. от
лица, регистрирани по реда на чл. 25 – във водните обекти, за които е извършена
регистрацията.
В §1,
т.26 от ДР на ЗРА е дадено определение за понятието "Риболов" –
поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов
на риба и други водни организми, изваждане на улова
от водата, неговото пренасяне и превозване.
От тези
две норми следва извод, че за да се наложи административно наказание за
нарушение на чл.39а, ал.1 от ЗРА е необходимо да се докаже, че лицето е
извършвало риболов със забранени средства и в обекти по чл.3 от ЗРА, като не
съществуват изключенията по чл.39, ал.1, т.1 и т.2 от закона. В случая е
установено, че са използвани забранени средства – мрежени риболовни уреди (мрежа
с дължина 150 м.), в обект по чл.3, ал.1 от ЗРА – язовир „***“, както и не е
налице хипотезата на чл.39а, ал.1, т.т. 1 и 2 от ЗРА.
Съгласно
легалната дефиниция в § 1, т.26 от ДР на ЗРА дадено лице ще извършва риболов в
случай, че се докаже, че: 1. поставя уреди и средства във водата за улов на риба/ други водни организми; 2. изважда улова от водата; 3. пренася и превозва
улова.
Според
фактическата обстановка, установена от РС – Кърджали, е доказано, че на
16.01.2020 г., след полунощ, във водите на язовир „***“, е пускана мрежа от
лодка. Т.е. установено е поставяне на забранени уреди във водата за улов на риба. Останалите възможни изпълнителни деяния на
понятието „Риболов“ – изваждане, пренасяне и превозване на улова,
не са установени, тъй като след подаден сигнал до полицията са се намесили
служители на ИАРА, ***, които са извадили мрежата заедно с улова
(три шарана от по 3.300 кг.) на брега на язовира, като са пуснали уловената
риба обратно във водата.
В
показанията си свидетелят-очевидец И. К., заявява, че на 16.01.2020 г., след
полунощ, видял в язовир „***“ гумена лодка, в която имало две лица, които
пускали мрежа. Свидетелят обяснява, че по-едрият от двамата бил жалбоподателя.
По-нататък продължава, че е възприел кой пуска мрежата. За жалбоподателя казва,
че е гребял, а другото момче пускало мрежата. Обясненията на свидетеля-очевидец
са следните: „ Разпознах него (сочи жалбоподателя) категорично, а другото
момче, сега като не мога да бъда категоричен, кой от двамата, защото те са
еднакви на фигура, но онзи Д. е малко по-висок, този е по-нисък. Предполагам,
че този беше в лодката, не съм сто процента категоричен. Онзи е по-висок – Д.,
а този е по-нисък, по-ниският беше в лодката, аз трети човек не видях тогава.“
От показанията се установява, че съмненията на свидетеля са дали в лодката,
освен А. Т., е бил Г. Д. или Д. К.. Това са трите лица, които са отишли до ***,
на брега на язовир „ ***“. Впоследствие свидетелят уточнява, че в лодката,
заедно с А. Т., е било по-ниското момче – Г. Д., а не по-високото – Д. К..
Показанията
на Г. Д. (другото лице, срещу което е издадено наказателно постановление за
нарушение на чл.39а, ал.1 от ЗРА) са в смисъл, че тримата – той, Д. К. и А.Т.,
отишли на брега на язовир „ ***“, защото от Д. разбрали, че е много красиво.
Този свидетел отрича да са ловили риба.
В
обясненията си Д. К. посочва, че той и Г. Д. се качили в лодката и влезли в
язовира. Г. Д. гребял, а Д. К. пускал мрежата.
Предвид
обстоятелството, че тези свидетели (Г. Д. и Д. К.) са били заедно с А. Т., като
Г. Д. е санкциониран за същото нарушение като това на А. Т., правилно РС –
Кърджали не е ценил показанията им относно обстоятелството кое от трите лица е
било в лодката и кое от тях е разпъвало мрежата (мрежения риболовен уред).
Относно обясненията на Д. К. е необходимо да се посочи, че същите не следва да
се вземат предвид и поради заявеното от него, че се е почувствал застрашен от
другите двама – А. Т. и Г. Д., поради което си е тръгнал и се е озовал във
вилата на свидетеля-очевидец И. К.. Тъй като Д. К. е възприел поведението на
другите две лица като заплаха за сигурността си, това в голяма степен може да
повлияе върху обективността на показанията му. Това е още едно основание те да
не бъдат взети предвид при установяване на фактическата обстановка на
извършеното нарушение.
Показанията
на останалите свидетели – двамата служители на ИАРА и полицейските служители,
са неотносими при преценка дали касаторът
е извършил вмененото му нарушение. Това е така, защото тези лица не са
възприели извършването на нарушението, а са отишли на мястото, където са се
били установили Д. К., Г. Д. и А. Т., в по-късен момент, когато мрежените
риболовни уреди вече са били поставени в язовира.
Поради
изложените съображения, тъй като единственият свидетел-очевидец на извършване
на нарушението – поставяне на мрежените риболовни уреди във водите на язовир „***“
установява, че касаторът А. Т. е бил в лодката,
заедно с Г. Д., но мрежата е пускал Г. Д., то не е доказано извършване на
нарушението по чл.39а, ал.1 от ЗРА от страна на А. Т.. Последният има
качеството помагач, защото е гребял, т.е. придвижвал е лодката, от която е била
разпъвана мрежата и поставяна във водата. По този начин той не е участвал пряко
в извършване на изпълнителното деяние от състава на нарушението по чл.39а, ал.1
от ЗРА, а е осъществил дейност, свързана с улесняване извършването на
административното нарушение. В случая приложение намира разпоредбата на чл.10
от ЗАНН, съгласно която, При административните нарушения подбудителите,
помагачите и укривателите, както и допустителите се
наказват само в случаите, предвидени в
съответния закон или указ. Тъй като в Закона за рибарството и аквакултурите не е предвидена възможност за реализиране на административнонаказателна отговорност в случаите на помагачество, то издаденото срещу касатора
А. Т. наказателно постановление е незаконосъобразно. Решението, с което това
постановление е потвърдено е неправилно поради нарушение на материалния закон и
следва да се отмени, включително в частта, с която е присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по
касация. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което се дължи
произнасяне по съществото на спора, като се отмени наказателното постановление,
издадено от началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“, Пловдив.
При този
изход на спора е основателно искането за присъждане на деловодни разноски, като
доказани са направени такива в размер на 200 лв. съгласно ДПЗС, сер. ** № ***/ *** г. (л.47 а.н.д. № 426/ 2020 г. на РС –
Кърджали), представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.2-ро от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1, предл.
2-ро от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Отменя Решение № 260095/ 26.11.2020 г., постановено по а.н.д. № 426/2020 г. по
описа на РС – Кърджали, вместо което постановява:
Отменя НП № 10002/ 07.02.2020 г., издадено от
началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ – Пловдив към ИАРА –
Бургас, с което на А.А.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***,
за нарушение на чл.39а, ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите,
на основание чл. 73 от ЗРА, е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1 000 лв.
Осъжда Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, *** да заплати на А.А.Т. с ЕГН ********** и адрес: *** деловодни разноски в
размер на 200 лв. (двеста лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.