РЕШЕНИЕ
гр. София, 31.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на седемнадесети
април две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
при секретаря Диана
Борисова, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 1507 по описа за
2017 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове :
установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК и в условията на евентуалност
осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ.
Ищецът „О.Ф.Б.“ ЕАД твърди, че „Б.ДСК“
ЕАД е предоставила на ответника револвиращ кредит под формата на кредитна карта
с кредитен лимит от 20 000евро при лихва и условия, подробно уговорени в
договор за кредит от 18.08.2009г. Сочи, че ответника е получил договорената
сума, но не е револвирал кредита след 10.01.2012г., поради което кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем. Банката се е снабдила със заповед за плащане и с
изпълнителен лист против ответника. По образуваното изпълнително дело
ответникът е възразил, че не дължи сумата по заповедта за плащане и
изпълнителния лист, поради което заповедният съд е дал възможност на банката да
предяви иск за установяване на вземането си от ответника. Междувременно с
договор за продажба на вземания от 16.07.2015г. ищецът е закупил от банката
вземането й от ответника. Отделно, банката е упълномощила ищеца да уведоми за
цесията ответника, което тя е сторила.
Сочи, че в случай, че съдът намери уведомяването за ненадлежно
извършено, да приеме, че ответникът е уведомен с връчване на настоящата искова
молба. По отношение на предсрочната изискуемост на вземането, посочва че налице
уговорка за автоматична предсрочна изискуемост на вземането на банката, поради
което не е необходимо изричното уведомяване на ответника за нейното настъпване,
което според банката е на 21.08.2012г. В случай, че съдът не възприеме тази
теза, моли да приеме, че ответникът е бил уведомен за настъпването на
предсрочна изискуемост с връчване на заповедта за незабавно изпълнение от ЧСИ.
Евентуално, моли съда да приеме, че ответникът е уведомен за предсрочната
изискуемост с връчване на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с
което да установи вземането на ищеца от ответника по заповедта за изпълнение на
парично задължение в размер на 18 032,68 евро главница по договор за
кредит, ведно със законната лихва от 13.02.2014г. до окончателното изплащане,
договорна лихва в размер на 6 239,76 евро за периода 20.04.2012г. –
12.02.2014г., лихва за забава в размер на 970,17 евро за периода 21.08.2012г. –
12.02.2014г. и заемни такси в размер на 212 евро. Претендира и разноските ,
вкл. и тези по заповедното производство. При условията на евентуалност моли
съда да осъди ответника да заплати на ищеца претендирания по основния иск суми
за главница, лихви и такси. Претендира и разноските в настоящото производство.
Ответникът Д.Н.В. оспорва предявените
искове. По отношение на установителните искове твърди, че банката кредитодател
не му е представила средствата, посочени в договора, поради което прави
възражение за неизпълнен договор. При условията на евентуалност прави
възражение исковите претенции да са погасени чрез плащане. Отделно от това,
твърди че процесният договор за кредитна карта бил застрахован при ЗК ДСК
Гаранция АД и застрахователят е заплатил на банката застрахователно
обезщетение, с което претенциите на банката са напълно погасени. На следващо
място, отново при условията на евентуалност, прави възражение банката да е
обявила кредита за предсрочно изискуем. Оспорва твърдението на ищеца, че
връчването на заповедта за пращане, респ. ПДИ представлява покана за плащане.
На следващо място прави възражение на нищожност на клаузите на договора в
частта на начисляване на лихвите, като твърди, че същите са неясни,
неиндивидуализирани, поради което за ответника не е било възможно да разбере
какви суми като лихви се дължат. Твърди, че банката не му е изпращали никакви
съобщения за движението на картата, дължимостта на суми и натрупани лихви,
поради което и прави възражение за неизпълнен договор, като твърди че банката е
изпаднала в забава. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла
погасителна давност. Претенциите на ищеца имат периодичен характер, поради
което счита, че същите са погасени с кратката тригодишна погасителна давност.
По отношение на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове,
ответникът оспорва същите по основание и по размер. Поддържа направените вече
възражение за установителните искове и досежно осъдителните искове. Отделно от
това прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата
и акцесорните претенции. Сочи, че от твърдяната от ищеца дата на изпадане на
ответника в забава 10.01.2012г. до подаване на исковата молба на 3.02.2017г. са
изминали повече от 5 години, поради което и на основание чл.110 и сл. от ЗЗД
исковите претенции следва да се отхвърлят като погасени по давност. Счита, че
акцесорните искове също са погасени по давност и моли съда също да ги отхвърли.
По отношение на правата на ищеца по договора за цесия, оспорва същите, като
оспорва твърдението, че му е връчено съобщение за цесия. Оспорва договора за
цесия като твърди, че той не е породил правни последици за ищеца. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 18.08.2009г. „Б.ДСК“ и ответника В.
са сключили договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит с желан
кредитен лимит 20 000 евро. Месечната падежна дата е определена всяко 20
число на месеца. Договорът е сключен със срок на действие, съвпадащ със срока
на валидност на кредитната карта. След изтичане на срока на картата се издава
нова карта, а срокът на договора се подновява автоматично за нов период, равен
на срока на новата кредитна карта. В чл.8 е уговорено, че за издаване и
ползване на кредитна карта ответникът заплаща такси, съгласно действащата
Тарифа за лихвите, таксите и комисионните. Неразделна част от договора са Общите
условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ
кредит на Б.ДСК, подписани от ответника. Обслужването на кредита е уговорено в
глава Х от Общите условия. Съгласно чл.45 от същите след падежната дата е
определен 15 дневен гратисен период , през който кредитополучателят следва да
револвира кредита с определена минимална сума за револвиране, посочена в
извлечението. Неполучаване на извлечение от банката не освобождава
кредитополучателя от задължението му да внесе в определения срок минималната
сума за револвиране. В чл.47 ал.2 е посочено, че в рамките на гратисния период
банката събира автоматично минимална сума за револвиране при наличие на
достатъчно средства по разплащателната
сметка на кредитополучателя. В чл.48 – при надвишение на кредитния лимит
Банката начислява лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с
допълнителна надбавка. В случай че в рамките на гратисния период клиентът не
револвира кредита си или револвира със сума по-малка от минималната сума за
револвиране, по кредитът му се начислява
такса за нереволвиране, посочена в условията. Невнесената част започва да се
олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна
надбавка. В ал.2 на същия текст е посочено, че в случай , че 4 поредни месеца,
считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или
револвира със суми, по-малки от минималните суми за револвиране за съответния
период, правото на ползване на кредита се преустановява и върху цялото
задължение, формирано на падежната дата, започва да се начислява санкционираща
лихва за забава.
На 13.02.2014г. Б.ДСК ЕАД подала заявление пред СРС за снабдяване със
заповед за незабавно изпълнение и с изпълнителен лист срещу ответника по реда
на чл.414 от ГПК. В заявлението банката е посочила, че паричното й вземане от
ответника е по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ
кредит от 18.08.2009г. Кредитополучателят е преустановил изплащанията му с
повече от 120дни като е изпаднал в забава. Посочено е , че кредитът е станал
предсрочно изискуем на 21.08.2012г. Претендирано е парично вземане в размер на
18032,68 евро главница, 6 239,76 евро договорна лихва, 970,17 евро лихва
за забава, законна лихва върху главницата от 12.02.2014г. и такси в размер на
212 евро. Претендирани са деловодни разноски в размер на 995,70 лв. и 947,85лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедният съд е уважил заявлението и е
издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК от 18.02.2014г. и изпълнителен лист срещу ответника за претендираните
суми. В заповедта за изпълнение изрично е посочено, че вземането произтича от
парично задължение по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с
револвиращ кредит от 18.08.2009г. с настъпила предсрочна изискуемост на
21.08.2012г. , поради непогасяване от кредитополучателя Д.В. на месечните
вноски за месеците април, май, юни и юли 2012г.
С договор за покупко-продажба на
вземания от 16.07.2015г. Б.ДСК ЕАД е продала на ищеца „О.Ф.Б.“ ЕАД вземането си
от ответника. Вземането по
титуляр и по размери е описано в приложение към договора. В т.5.5 от договора е
изрично уговорено, че купувачът се задължава да изпраща уведомленията до
длъжниците за прехвърленото вземане.
На 7.08.2015г. ищецът е изпратил до
ответника писмено уведомление за извършената цесия, за размера на дълга и
банковата сметка, на която да се плати задължението. Пратката чрез Български
пощи се е върнала обратно с отбелязване , че не е потърсена от получателя.
На 5.08.2016г. ищецът е подал молба до
ЧСИ Попов за образуване на изпълнително дело срещу ответника по издадения в
полза на Б.ДСК ЕАД изпълнителен лист. След образуване на делото ЧСИ изпратил на ответника, длъжник по
изпълнението, покана за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение на
парично задължение, които са били връчени
на ответника на 31.10.2016г. по пощата с обратна разписка на съдебен адрес на
длъжника. На 14.11.2016г. длъжникът, сега ответника, е изпратил до заповедния
съд възражение по чл.414 от ГПК. На 3.01.2017г. заповедният съд е уведомил Б.ДСК
ЕАД да предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл.422 от ГПК. На
3.02.2017г. ищецът е подал настоящата молба в съда.
Назначената съдебно счетоводна
експертиза установява следното: на 20.08.2012г. по заемна сметка с титуляр Д.В.
е напълно усвоена сума в размер на 20 000 евро. От датата на пълното
усвояване до датата на извършената от вещото лице проверка на 26.03.2018г. по
договора за кредит са извършени погашения в размер на 2 384,32 евро – на
11.03.2013г. е заплатена сума от 1634,32 евро
и на 22.04.2013г. – 750 евро. След тази дата плащания за погасяване на
задълженията по кредита не са правени.
Към датата на подаване на заявлението
13.02.2014г. размер на задълженията по договора за кредит са както следва:
18 032,68 евро непогасена главница, 6 239,76 евро начислени и
непогасени лихви върху главница, 970,17 евро начислени и непогасени лихви за
забава и 212 евро начислени и непогасени такси.
Към датата на договора за цесия 07.08.2015г. са закупени следните вземания:
18032,68 евро главница, 7 209,93 евро редовна лихва, 2 737,30 евро
наказателна лихва, 1205,72 евро разходи. Суми от ответника към ищеца не са
постъпвали за погасяване на задължения.
Към датата на предявяване на исковата
молба 3.02.2017г. вземанията на ищеца са в следния размер: 18032,68 евро
главница, 7 209,93 евро лихви, 2 737,30 евро наказателни лихви,
1 205,72 евро разходи и 2 745,40 евро законни лихви.
Към датата на извършване на експертизата
26.03.2018г. вземанията на ищеца по счетоводните му регистри от ответника са
както следва: 18 032,68 евро главница, 7 209,93 евро лихви, 2 737,30
евро наказателни лихви, 1 205,72 евро разходи, 4 801,08 евро законни лихви и 151,38лв.
разноски. Вещото лице не е отразило събраните по изпълнителното дело суми.
Въз
основа на установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Преди да разгледа предявените искове по
същество, съдът следва да прецени дали ищецът има право на иск срещу ответника,
тъй като ищецът не е страна по договора за кредит. По делото се установи, че
Банката е прехвърлила на ищеца вземането си от ответника в периода след
издаване на заповедта за изпълнение. В този случай и съобразно т.10б от
ТР4/14г. на ОСГТК, ВКС цесионерът може да предяви иск по чл.422 от ГПК, ако е
спазил срока по чл.415 ал.1 от ГПК. В случая ищецът е спазил едномесечния срок
– съобщението на заповедния съд за предявяване на иск по чл.422 от ГПК е
получено от цедента на 3.01.2017г. , а исковата молба е подадена в съда на
3.02.2017г. Исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По
предявените установетелни искове по чл.422 от ГПК
Между Б.ДСК като кредитодател и
ответника като кредитополучател е възникнал валиден договор за кредит от
18.08.2009г. Банката е изпълнила задължението си по него, като е предоставила
на ответника сумата от 20 000 евро кредит под формата на кредитна карта,
която сума е напълно усвоена от ответника на 20.08.2012г. Ответникът не е изпълнил задължението си да върне
кредита съгласно уговорените срокове и съгласно уговорените вноски. Направени
са две вноски за погасяване на задълженията – на 11.03 и на 22.04.2013г. и след
тази дата други погасявания не са извършвани. Банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем на 21.08.2012г. Уведомление за това не е изпратено до
ответника. Съдът не възприема разбирането на ищеца, че той като се касае за
револвиращ кредит, то покана за едностранното му изменение в предсрочно
изискуем не е необходима. За всяко едностранно изменение на един договор
страната, която го изменя следва да уведоми съконтрахента си. В случая това не
е станало. Няма доказателства договорът да е бил прекратен поради изтичане
срока на кредитната карта. При действащ договор за всяко негово изменение се
дължи уведомяване на другата страна. Предсрочната изискуемост на вземането има
действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този
момент са настъпили уговорените в договора за кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й /така ТР №4/14г., ОСГТК, т.18/.
Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника няма характер на
уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не
изхожда от кредитора и в нея не се
съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер
на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването
на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на
длъжника / така Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II
т. о., ТК/ . С оглед на изложеното следва да се приеме, че ответникът е
уведомен за предсрочната изискуемост на кредита с връчване на исковата молба на
18.07.2017г. Преди тази дата вземането не е подлежало на изпълнение. Съгласно чл.60 ал.2 от ЗКИ когато кредитът или
отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане,
както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс
въз основа на извлечение от счетоводните си книги. След като банката не е
отправила волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и не е
уведомила длъжника за това обявяване преди подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, твърдяното едностранно изменение на договора
за кредит от страна на банката не е настъпило и вземането на същата,
произтичащо от него, не е станало изискуемо в заявения размер и не е възникнало
на предявеното основание. Съобразно регламентираното в чл. 418 ал.2 ГПК
императивно изискване, че заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на
изпълнение вземания срещу длъжника - ликвидни и изискуеми, предявените от ищеца
искове по чл. 422 ал.1 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК за установяване на
вземанията му по издадената заповед за изпълнение от 18.02.2014г. по ч.гр.д.№
7972/2014г. по описа на СРС, ГО, 35 състав - относно главница, лихви, такси по
отношение на ответника се явяват неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По предявените
осъдителни искове
При вземане, произтичащо от договор за
потребителски кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора
за кредит при условията, договорени от страните кредитор и кредитополучател. Както
съдът вече посочи, по сключения договор за банков кредит по см. на чл.430 от ТЗ
Б.ДСК ЕАД е изпълнила задължението си и е предоставила на ответника уговорената
парична сума. Ответникът в качеството му на кредитополучател не е изпълнил
задължението си да върне в цялост сумата съобразно уговорените срокове. Липсата на точно изпълнение на поетите от ответника задължения, без
настъпилите последици на надлежно обявената предсрочна изискуемост на цялото задължение
по договора за кредит, следва да бъде съобразено в рамките на исковото
производство. Длъжникът – ответник по иска дължи изпълнение макар и само до
онази част, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните –
така Решение № 15/09.05.2017 г. по т. д. № 60034/2016 г. на ВКС, I г.о; Решение
№ 139/5.11.2014 г. на І-во т.о. по т. д. № 57/2012 г.; Решение № 7/19.05.2017
г. по гр. д. № 60053 /2016 г. на ВКС, ГК, II г. о. В случая, обстоятелство дали
е била надлежно обявена предсрочната изискуемост е ирелевантно, доколкото
всички вноски по договора за банков кредит са били падежирали, съобразно
уговореното по договора за кредитна карта, както към момента на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, така и към момента на подаване на исковата
молба. Следователно, последните са дължими от ответника. Изпълнение се дължи на
ищеца цесионер. Налице е частно правоприемство по
отношение задължението на ответника, което с договор за цесия е прехвърлено на
ищеца. Няма пречки цедентът да упълномощи цесионера да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне / така и в Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т.
д. № 362/2015 г., II т. о., ТК/. Прехвърлянето има действие спрямо длъжника от
деня, когато то му бъде съобщено. Изпратеното от цесионера ищец на ответника
уведомление не е достигнало до последния. Ето защо следва да се приеме, че
ответникът е уведомен за цесията и тя има за него действие от връчване на
исковата молба, което е станало на 18.07.2017г. Ищецът е правоприемник на
банката и има право да иска от ответника изпълнение на задълженията по договора
за кредит. Съгласно назначената и изслушана ССЕ към датата на подаване на
исковата молба 3.02.2017г. вземанията на ищеца са в следния размер: 18 032,68
евро главница, 7 209,93 евро лихви, 2 737,30 евро наказателни лихви,
1 205,72 евро разходи и 2 745,40 евро законни лихви. Претенцията на
ищеца е само досежно главницата, възнаградителната лихва и наказателната лихва,
и заемни такси и то в по-нисък размер,
като с оглед на диспозитивното начало, исковете следва да се уважат в претендирания
размер.
Във връзка с възраженията на ответника
следва да се обсъди следното:
Възражението на ответника , че не дължи
връщане на сумите по договора за кредит, тъй като банката не му е предоставила
средства , е неоснователно. Назначената и изслушана ССЕ установи изцяло
усвояване на кредитните средства от ответника. Експертизата установи, също че
ответникът не е изпълнил паричното си задължение да върне заетата сума ведно с
уговорените лихви и такси, поради което и това възражение за изпълнен от страна
ответника договор следва да се отхвърли. Липсват и доказателства задължението
на ответника да е погасено от друго лице, вкл. и от застраховател. Не са
ангажирани доказателства Б.ДСК да е застрахована по застраховка „финансов
риск“, каквото твърдение излага ответника и да е получила обезщетение за
неплатеното кредитно задължение на ответника.
Досежно твърдението за нищожност на клаузите на договора в
частта относно уговореното начисляване на лихви, поради това, че са неясни, неиндивидуализирани, с оглед на
което ответникът е бил в невъзможност да разбере какви суми като лихви дължи. Доколкото процесният договор е сключен на 18.08.2009 г. за него, съобразно §5 от
Закона за потребителския кредит е приложим отменения Закон за потребителския
кредит от 2006 г. Договорът за кредитна карта е сключен в писмена форма и
съдържа реквизитите по чл.
7 т.4-14
от ЗПК (отм.). Спазени са и специалните изисквания на чл. 10 от ЗПК (отм.), доколкото в него се
съдържат уговорки относно горната граница на кредита, условията за ползване и
връщане на кредита, както и годишния лихвен процент и разходите, приложими към
момента на сключване на договора, както и условията, при които те могат да
бъдат променяни. Следователно договорът не е недействителен и е породил правни
последици за страните.
На следващо място по възражението на
ответника, че банката е изпаднала в забава, тъй като не е изпълнила
задължението си да го уведомява за движението по картата, дължимостта на сумите
и натрупаните лихви – това не е задължение, при неизпълнението на което банката
може да изпадне в забава. Съгласно чл.45 ал.2 от Общите условия дори и да не е
поучил извлечение от банката, кредитополучателят е длъжен да внесе в срок
минималната сума за револвиране.
Възражението за изтекла давност по
отношение на претенциите за главница и лихви не е основателно. Съгласно чл.114
от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Вземането по настоящото дело е станало изискуемо на 21.08.2012г. съобразно
изявлението на Банката, обективирано в заявлението по чл.417 от ГПК пред
заповедния съд. С подаване на заявлението пред заповедния съд на 13.02.2014г.
давността е спряла на основание чл.115 б.ж от ЗЗД. Не е изтекъл нито петгодишни,я нито
тригодишния давностен срок на вземането
на ищеца за главница , лихви и такси.
По разноските.
Ищецът претендира разноски по представен списък:
платена държавна такса в заповедното производство, платена такса в настоящото производство,
депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не претендира разноски, не
представя списък в разноски, не прави възражение по списъка на ищеца.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от исковете. Предявените в условията
на евентуалност искове са основателни, поради което претендираните от ищеца разноски,
направени в това производство, му се следват. Направените разноски в
заповедното производство не му се следват, тъй като искът по чл.422 от ГПК е
отхвърлен. Тъй като ищецът е внесъл държавна такса само по предявения
установителен иск по чл.422 от ГПК , то той следва да бъде осъден със съдебното
решение да заплати целият размер такса по предявените осъдителни искове /4%
върху цената на всеки от исковете – 1984,75 лв., като се намали с внесената
такса от 1029,03лв./ – общо 955,72лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „О.Ф.Б.“
ЕАД, ЕИК ********срещу Д.Н.В., ЕГН ********** с правно основание чл.422 от ГПК
за установяване съществуването на вземанията на „О.Ф.Б.“ ЕАД, като
правоприемник на „Б.ДСК“ ЕАД по договор за цесия от 16.07.2015г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 18.02.2014г. по ч.гр.д.№ 7972/14г.
на СРС, ГО, 35 с-в в следните размери: 18 032,68 евро
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 13.02.2014г. до
окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 6 239,76 евро за
периода 20.04.2012г. – 12.02.2014г., лихва за забава в размер на 970,17 евро за
периода 21.08.2012г. – 12.02.2014г. и земни такси в размер на 212 евро.
ОСЪЖДА
Д.Н.В., ЕГН ********** да заплати на О.Ф.Б. ЕАД,ЕИК ********, като
правоприемник на Б.ДСК ЕАД по договор за цесия от 16.07.2015г., на основание
чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ следните суми от неизпълнен договор за
издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит от 18.08.2009г.: 18 032,68
евро главница по договор за кредит , ведно със законната лихва от 03.02.2017г.
до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 6 239,76 евро за
периода 20.04.2012г. – 12.02.2014г., лихва за забава в размер на 970,17 евро за
периода 21.08.2012г. – 12.02.2014г. и земни такси в размер на 212 евро, както и
1729лв. разноски за настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на О.Ф.Б. ЕАД за присъждане на разноските в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 7972/14г. на СРС, ГО, 35 с-в в размер на
1943,55лв.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б.“ ЕАД да заплати по сметката на Софийски
градски съд допълнителна държавна такса в размер на 955,72лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: