РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Силистра , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
при участието на секретаря Н. Д. Г.
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело №
20203420100923 по описа за 2020 година
ИЩЕЦЪТ “Т. – София” ЕАД, ЕИК........................, представлявано от
изпълнителния директор А.А., чрез юрисконсулт М.Ш., претендира от съда да осъди
ответника- наследник на О.П. М., да му заплати следните суми:
1783.30 лева-цена на използваната топлинна енергия в топлоснабден имот,
намиращ се в гр.С.общ. С., р-н „П.“, ЖК”С. р.”, бл.№..., вх..., ет...., ап....., за периода от
месец октомври 2015 г. до м. април 2018 г., заедно със законната лихва,считано от датата на
подаване на исковата молба пред съда -21.08.2020г.-до окончателното изплащане на
задължението;
266.25 лева- обезщетение за забава за периода от 14.09.2016 г. – 11.04. 2019 г.;
52.99 лева- сума дължима за дялово разпределение за периода месец март 2016г.-
месец април 2018 г., заедно със законната лихва, считано от 21.08.2020 г. до окончателното
изплащане на задържението;
10.87 лева- обезщетение за забава при заплащане на сумата от 52.99 лева,
дължимо за периода 30.04.2016г. до 11.04.2019г.;
Претендира и разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (ДКЕР) общи условия,
които са публикувани по установения ред и по отношение, на които ответникът не е изразил
1
несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост, за която е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия с фирма „Т. С.”ЕООД. Твърди се, че
изравнителните сметки от топлинния счетоводител за имота са изготвени въз основа на
действителния разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в имота.
На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК се моли за конституиране на „Т. С.” ЕООД
гр. София като трето лице – помагач, както и на основание чл. 190 от ГПК дружеството да
бъде задължено да представи всички относими документи, касаещи отчитането и
разпределението на ТЕ в процесния имот за периода.
ОТВЕТНИКЪТ ВЛ. ОГН. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Сс,
ул.”.....-ви ............”№......, ет...., ап....., е подал писмен отговор, с който оспорва претенциите
като неоснователни.
Твърди, че от години имотът не се ползва. Още преди придобиването му от него,
отоплителните тела в него са били свалени. Предвид на това недоумява как след като
липсват отоплителни уреди, с монтирани уреди за измерване на потребената енергия, е
установен действителния разход и съответно изчислени дължимите суми.
Твърди, че по ч.гр.д.№ 800/2017г. по описа на Районен съд-Сс е издадена заповед
по чл.410 от ГПК в полза на ищеца и сумите са заплатени от баща му. Заплатени са
задължение за периода от 31.12.2013г. – 30.07.2017г. при това положение вземанията на
ищеца за този период са погасени чрез плащане.
В случай, че съдът не възприеме доводите му, то моли са съобрази, че голяма
част от претнедираната като главница сума е погасена по давност, както и лихвите за забава.
В този случай следва да се съобрази факта, че се касае за периодични вземания и
предвидената в закона по-кратка, 3-годишна давност, за погасяването им.
Поради това моли да бъдат отхвърлени исковете и да му се присъдят разноските
по делото.
ТРЕТО ЛИЦЕ –ПОМАГАЧ на ищеца „Т. С.“ЕООД, с ЕИК .................., със
седалище и адрес на управление гр.С., ул.“П..Г. П.“№..., представлявано от М. П.С. и С.
М.С., в молбата си от 05.03.2021г. /л.43/ заявява, че не оспорва предявения от ищеца иск и
счита същия за основателен и доказан.
Като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства
съдът прие за установено следното:
Предявени са искова с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От страна на ответника е направено възражение за погасяване на част от
2
задължението чрез плащане, а в условията на евентуалност за погасяването им по
давност.
Представените от ищеца писмени доказателства установяват, че правоотношението
между страните е възникнало по силата на приети от държавен орган (ДКЕР) общи условия,
които са публикувани по установения ред и по отношение, на които ответникът не е изразил
несъгласие. Този факт не се оспорва от ответника.
Имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в гр.София,
общ. С., р-н „П.“, ЖК”С. р.”, бл.№....., вх....., ет...., ап....., в топлоснабдена сграда – етажна
собственост, за която е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия с фирма „Т. с.“ ЕООД.
По делото са събрани безспорни доказателства, че за процесния период-
октомври 2015 г. до април 2018 г. бащата на ответника- Огнян П.М., а след смъртта му
ответникът, като единствен негов наследник, е бил собственик на имота /Нотариален акт №
86/1992г.- л.24 по делото/. Като такъв отговаря за задължението за заплащане на цената на
предоставените от Топлофикация София”ЕАД услуги. Несъстоятелен е доводът на
ответника, че не е живял в апартамента и не е ползвал топлинна енергия. Заключението на
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза опровергова тези твръдения, че
до апартамента не е доставяна топлинна енергия. При отговора на въпрос 2 от поставените
задачи, вещото лице, тръди, че в процесния апратамент, за разглжедания период има 4 броя
отоплителни тела-за баня, кухня, хол и стая. Всички отоплителни тела с монтирани на тях
електранни разпределители, с радиоотчитане, монтирани през месец юли 2013г., преди
процесния период.
Вещото лице е установило, че общият топломер, монтиран в абонатната станция,
съответства на всички нормативни изисквания. Спазени са нормативните изисквания и при
отчитането на потребената енергия, като са приспаднати технологичните разходи.
Със Заповед №1433/25.05.2017г. постановена по ч.гр.д.№ 800/2017г. по описа на
Районен съд –Сс, О. П.М. е задължен да заплати на Топлофикация София ЕАД сумата от
1765.83 лева- цена на доставена топлинна енергия за периода 31.12.2013г.- 09.08.2016г. и
обезщетение за забава в размер на 245.74 лева. /л.58/. Сумата е заплатена от длъжника на
26.06.2017г.- видно от представеното от ответника платежно нареждане /л.59 по делото/.
Периодът по заповедното производство обхваща част от процесния период по настоящото
дело, който е 01.10.2015г.- 30.04.2018г. Следва да се приеме, че до 09.08.2016г.
задълженията на ответника са заплатени, предвид на което на обсъждане подлежат
задълженията за периода 10.08.2016г.- 30.04.2018г.
След заповедното производство, наследодателят на ответника е заплатил и
сумата от 932.64 лева- топлинна енергия за периода 09.08.2016 г.-30.07.2017г. и дялово
разпределение в размер 34.90 лева за периода 01.08.2016г.- 31.12.2017г. /платежни
3
нареждания на л.60 /.
От това следва, че задълженията за заплащане на топлоенергия са погасени до
30.07.2017г. предвид на което претенцията на ищеца за този период следва да се отхвърли
като неоснователна, поради погасяване на задължението чрез плащане.
Налага се извода, че на обсъждане подлежат задълженията за периода
01.08.2017г.- 01.04.2018г. От заключенията на вещите лица по съдебно-счетоводната и по
съдебно техническата експертизи е видно, че дължимата сума за този период е 945.88 лева.
/за периода април 2017г. –октомври 2017г. не е начислявана топлинна енергия, поради което
реалния период е 01.10.2017г.-31.03.2018г./. Тази сума не е заплатена от ползвателя.
Задължението не е погасено и по давност, каквито са твърденията на ответника, тъй като
дори и при прилагане на кратката 3-годишна давност, погасени са задълженията преди
01.08.2017г. /исковата молба е подадена пред съда на 01.08.2020г./ , което не обхваща
процесния период.
От това следва, че искът е основателен за сумата от 945.88 лева, дължима за
периода месец октомври 2017г.- 31.03.2018г. , заедно със законната лихва считано от
01.08.2020г. /датата на предявяване на иска пред съда/ до окончателното изплащане на
задължението.
По отношение на претендираните лихви за забава, съдът намира за установено
следното: Съгласно чл. 33, ал. 1 от сега действащите Общи условия /л.43- публикувани през
2016г./ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45- дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.
От посочените дати задължението за заплащане на потребената топлоенергия
става изискуемо и при неплащане се дължи лихва за забава. Съпоставяйки с процесния
период забавата несъмнено е факт. Тъй като част от претенциите на ищеца се отхвърлят като
неоснователни, дължимото обезщетение следва да се изчисли като се съобрази това. Така
периодът на забава, за който се дължи обезщетението е 16.12.2017г./45 дни след периода, за
който се отнася вземането/-11.04.2019г. /датата, посочена от самия кредитор/.
/Заключението по съдебно-счетоводната експертиза не може да се използва, тъй
като вещото лице работи с други периоди, несъобразени с искането на ищеца./
Дължимата сума, изчислена от съда, чрез ползването на програмния продукт при
Съдебно-изпълнителна служба към съда, е в размер на 126.38 лева.
В този размер съдът уважава иска, а в останалата му част – за сумата от 139.87
лева и за периода 14.09.2016г.-15.12.2017г. /разлика между претнедираните 266.25 лева и
присъдените 126.38 лева/-го отхвърля като неоснователен.
Ищецът претендира и сумата от 52.99 лева –дялово разпределение за периода
03.2016г.-04.2018г.
4
Както беше коментирано по-горе, в изпълнение на разпореждането по издадената
заповед за изпълнение, наследодателят на ответника е заплатил сумата от 34.90 лева дялово
разпределение за периода 08.2016г.-31.12.2017г./платежно нареждане л.60/. Следователно,
ответникът дължи на ищеца суми за дялово разпределение за периода 01.01.2018г.- 04.2018г.
Според вещото лице, по съдебно техническата експертиза дължимата сума за дялово
разпределение за този период / 01.05.2017г.-30.04.2018г. / е 36.91 лева. В този размер съдът
уважава иска, а в останалата част /за сумата от 16.08 лева и за периода 03.2016г.-
31.04.2017г./ го отхвърля като неоснователен.
Дължи се и обезщетение за забава, тъй като сумата не е заплатена от ползвателя в
договорените срокове. Обезщетението е в размер на 3.55 лева за периода 30.04.2018г.-
11.04.2019г. /датата посочена от ищеца в исковата молба/.
Размерът на обезщетението е изчислен от съда, чрез ползване на програминия
продукт в съдебно изпълнителна служба при СРС.
В останалата част /за сумата от 7.32 лева и за периода 30.04.2016г.- 29.04.2018г./
искът е неоснователен и съдът го отхвърля.
Предвид изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Разноските на ищеца пред тази
инстанция са в общ размер на 784.54 лева, като в това число са включени дължимата
държавна такси- 84.54 лева, 500.00 лева разноски за експертизи и 200 лева юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерно с уважената част от исковете се дължи сумата от 413.06 лева.
Съдът констатира, че ищецът не е внесъл дължимата държавна такса при
образуване на делото. Поради това следва да бъде осъден да я заплати с настоящото
решение. Дължимата държавна такса по предявените искове е в размер на 84.54 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ВЛ. ОГН. М., с ЕГН **********, на “Т.я – С.” ЕАД, ЕИК
............................, следните суми:945.88(деветстотин четиридесет и пет лв. и
88 ст.) лева-цена на използваната топлинна енергия в топлоснабден имот,
намиращ се в гр.С., общ. С., р-н „П.“, ЖК”С. р.”, бл.№...., вх...., ет..., ап......, за
периода от месец октомври 2017 г. до м. април 2018 г., заедно със законната
лихва,считано от 21.08.2020г.-до окончателното изплащане на задължението;
126.38(сто двадесет и шест лв. и 38 ст.) лева- обезщетение за забава
за периода от 16.12.2017 г. –11.04. 2019 г.;
5
36.91(тридесет и шест лв. и 91 ст.) лева- сума дължима за дялово
разпределение за периода месец май 2017г.- месец април 2018 г., заедно със
законната лихва, считано от 21.08.2020 г. до окончателното изплащане на
задържението;
3.55(три лв. и 55 ст.) лева- обезщетение за забава при заплащане на
сумата от 36.91 лева, дължимо за периода 30.04.2018г. до 11.04.2019г.;
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА, предявен от “Т. –
С.” ЕАД, ЕИК ......................, против ВЛ. ОГН. М., с ЕГН **********, за
заплащане на сумата от 837.42(осемстотин тридесет и два лв. и 42 ст.),
представляваща разлика между претендираната сума от 1783.30 лева и
присъдената 945.88 лева-цена на използваната топлинна енергия в
топлоснабден имот, намиращ се в гр.С., общ. С., р-н „П.“, ЖК”С. р.”, бл.№...,
вх...., ет...., ап....., за периода от месец октомври 2015 г. до м. 30.07.2017 г.,
заедно със законната лихва,считано от 21.08.2020г.-до окончателното
изплащане на задължението ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА, предявен от “Т. –
С.” ЕАД, ЕИК ....................., против ВЛ. ОГН. М., с ЕГН **********, за
заплащане на сумата от 139.87(сто тридесет и девет лв. и 87 ст.) лева-
представляваща разлика между претнедираната сума от 266.25 лева и
присъдената 126.38 лева- обезщетение за забава, при заплащане на сумата от
1783.30 лева, за периода от 14.09.2016 г. –15.12. 2017 г.;
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА, предявен от “Т. –
С.” ЕАД, ЕИК ................................, против ВЛ. ОГН. М., с ЕГН **********, за
заплащане на сумата от 16.08(шестнадесет лв. и 08 ст.) лева-представляваща
разлика между претнедираната сума от 52.99 лева и присъдената 36.91 лева-
сума дължима за дялово разпределение за периода месец март 2016г.- месец
април 2017 г., заедно със законната лихва, считано от 21.08.2020 г. до
окончателното изплащане на задържението, ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ НА
6
ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА, предявен от “Т. –
С.” ЕАД, ЕИК ......................., против ВЛ. ОГН. М., с ЕГН **********, за
заплащане на сумата от 7.32(седем лв. и 32 ст.) лева-представляваща разлика
между претнедираната сума от 10.87 лева и присъдената 3.55 лева-
обезщетение за забава при заплащане на сумата от 52.99 лева, дължимо за
периода 30.04.2016г. до 29.04.2018г.;
ОСЪЖДА “Т. – С.” ЕАД, ЕИК ............................, да заплати по
сметката на Районен съд-Силистра сумата от 84.54(осемдесет и четири лв. и
54 ст.) лева- държавна такса по гр.д.№ 923/2020г. по описа на Районен съд-
Силистра.
ОСЪЖДА ВЛ. ОГН. М., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на “Т. –
С.” ЕАД, ЕИК ...................................., сумата от 413.06 (четиристотин и
тринадесет лв. и 06 ст.) лева-разноски по гр.д.№ 923/2020г. по описа на СРС;
Решението е постановено при участие в производството на ТРЕТО ЛИЦЕ –
ПОМАГАЧ на ищеца „Т. С.“ЕООД, с ЕИК ......................., със седалище и адрес на
управление гр.С..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сс, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
7