РЕШЕНИЕ
№2197/2.12.2019г. 2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На двадесет и шести ноември Година две хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5194
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на О.Р.Й., ЕГН: **********,***, депозирана
чрез процесуален представител- адв. Н.Н.И. от ВАК, против Наказателно постановление
№ 18-0436-000303/19.09.18г. на началника на Второ РУ при ОД - МВР - Варна, с
което му е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 400 /четиристотин/
лв. на основание чл.638, ал.3 от КЗ.
В жалбата се
сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразнно, поради което се иска неговата отмяна. В
НП било посочено първоначално, че възз. е управлявал
лек автомобил „Кавазаки", а след това се
посочвало, че управлява мотоциклет марка „Кавазаки",
модел „Нинджа". Упоменавало се, че мотоциклеът е с неустановен номер на рама, не се посочвало
кой е собственика, но въпреки това глобата била определена по ал.3, на чл.638
от КЗ, без да са приложени доказателства в тази насока.
Въззивникът редовно призован, явява се лично и с
процесуален представител, който поддържа жалбата. По съществото на делото сочи,
че деянието е несъставомерно по този текст от КЗ, тъй
като мотоциклетът не бил регистриран в България.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не
ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Предмет
на съдебен контрол е Наказателно постановление № 18-0436-000303/19.09.18г. на
началника на Второ РУ при ОД - МВР - Варна, с което на възз.Й.
на основание чл. 638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание «глоба» в
размер на 400 /четиристотин/ лева, а именно за това, че на 20.08.2018г., около
18.30 часа в гр.Варна, Крайбрежна алея първа, в районна на Четвърта буна,
посока комплекс „Рапонги“ управлявал МПС – мотоциклет
марка "Кавазаки“,
модел „Нинджа“, 250 куб.см. , с неустановен сномер на рама.
При извършена проверка от органите на ОД на
МВР-гр.Варна било установено, че възз. управлява мотоциклета с рег. табела за друг
мотоциклет, както и че не притежава документи за собственост на мотоциклета, а
същият е бил закупен без спазване на изискуемата форма- писмен договор с
нотариална заверка на подписите. Било констатирано още, че номерът на рамата на
процесния мотоциклет е дълбоко заличен и не може да
бъде установен. Във връзка с това във Второ РУ-Варна било образувано ДП
№1011/2018г по описа на Второ РУ-Варна, водено за престъпление по чл.345 от НК.
По отношение
на управлявания от Й. на дата 20.08.2018г. мотоциклет било установено, че за
него няма сключен договор за задължителна застраховка «Гражданска отговорност»
на автомобилистите, валидна към датата на проверката.
При тези
констатации св.Л.К. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, като описал в него, че въззивникът управлява МПС- мотоциклет марка "Кавазаки“,
модел „Нинджа“, 250 куб.см. , с неустановен номер на
рама, като няма сключен действащ договор за задължителна застраховка «Гражданска
отговорност» на автомобилистите.
АУАН бил предявен и връчен на въззивника,
който го подписала с отбелязване, че има възражения. Такива постъпили в законоустановения 3-дневен срок, но АНО ги преценил за
неоснователни и издал атакуваното пред настоящия съд НП. С него той възприел
фактическите и правните констатации на актосъставителя.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на
свидетелите К. и Д., които съдът кредитира изцяло, писмените материали -
преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди,
както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния
съд материали по ДП №1011/2018г. по описа на Второ РУ-Варна, пр.пр.№11326/2018г. по описа на ВРП, справка за нарушител/ водач и др.които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник на Второ РУ-
ОДМВР-Варна, съгласно КЗ и Заповед рег.№ 365з-271/21.01.2016г. на Директора на
ОД на МВР-Варна, приложена по преписката. Съгласно чл.647, ал.2 от КЗ
наказателните постановления за нарушенията по чл.
638, ал. 1 до 3
от КЗ се издават от директора на областната дирекция на Министерството на
вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от материалите
по преписката нарушението е установено на територията на гр.Варна, който град
попада в обхвата на ОД на МВР-Варна, следователно компетентен да издаде НП е
Директорът на ОД на МВР-Варна или оправомощено от
него длъжностно лице. Видно от приложената по преписката Заповед рег.№
365з-271/21.01.2016г. на Директора на ОД на МВР-Варна Д.П., последният е оправомощил изрично издателя на процесното
НП Ч.Н., работещ на длъжност Началник на РУ при ОД на МВР-Варна да издава НП за
нарушения по чл.638, ал.1 до 6 от КЗ. АУАН също е съставен от компетентен орган
съгласно КЗ и Заповед рег.№ 365з-4338/01.11.2017г. на Директора на ОД на
МВР-Варна Д.П..
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от
ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и
детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите
имена, адрес и ЕГН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Налице е единствено между
фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани
ясно и недвусмислено.
Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Формално двата
акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които
същото е извършено.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО
приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално
нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53,
ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши
преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като
предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган
няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения
като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С
издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че според него случаят не е маловажен.
Въззивникът Й. е санкциониран за нарушение на чл.638, ал.3
от КЗ. Съгласно чл.638,
ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", се
наказва с глоба от 400 лева, т.е. чл.
638, ал.3 от КЗ предвижда наказание за лице несобственик, което
управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
За осъществяването на административнонаказателния
състав, визиран в цитираната правна норма, е необходимо деецът да е управлявал
МПС, което не е негова собственост и във връзка с чието притежаване и
използване да няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. От събраните
по делото доказателства се установява, че на посочените в наказателното
постановление дата, час и място възз. е управлявал
мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „Нинджа“ , 250 куб. см. с неустановен номер на рама. Този
факт се доказва от показанията на полицейския служител К. и от материалите по
АНП и приобщените преписи от ДП, а и по същество не се оспорва от наказаното
лице. Установява се също, че към този момент по отношение на управляваното от Й.
МПС не е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, като този факт също не се оспорва от възз..
Безспорно е установено и обстоятелството, че възз. не
е собственик на въпросното МПС, което изключва възможността за ангажиране на
отговорността му по предвидения в чл.638, ал.1, т.1 от КЗ по-леко наказуем
състав на нарушение. Обстоятелството, че са събрани гласни доказателства чрез
показанията на св.Д., че Й. е закупил въпросния мотоциклет за части, не променя
този извод, предвид липсата на ангажирани надлежни писмени доказателства,
удостоверяващи това обстоятелство (арг. от чл.144 от ЗДвП). При това положение настоящият съдебен състав приема, че с деянието
си възз. е осъществил приложения от наказващия орган административнонаказателен състав, предвиждащ административнонаказателна отговорност за водач, който
управлява МПС, което не е негова собственост, във връзка с чието притежание и
управление няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В настоящият случай се касае до нерегистрирано МПС с
водач, който го е управлявал в момента преди проверката на документите, поради
което е субект на административно наказателна
отговорност по чл.
638, ал.3 от КЗ. Действително задължението за сключване на договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е на собственика и
е за всяко регистрирано МПС, което не е спряно от движение (по аргумент
от чл.483,
ал.1 от КЗ), но чл.481,
ал.3 от КЗ въвежда абсолютна забрана за движение на МПС, за които няма
сключена и действаща застраховка "Гражданска отговорност" за водача:
"Не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени
за обществено ползване по смисъла на чл.2,
ал.1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по
реда на този
кодекс". Предвид на тази абсолютна забрана за движение на МПС без
сключена застраховка "Гражданска отговорност " от жалбоподателя Й. е
осъществен съставът на административно нарушение по чл.638,
ал.3 от КЗ, с всички негови обективни признаци, а именно управление на МПС,
във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност".
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивния жалбоподател, че не се дължи сключване на
застраховка "Гражданска отговорност" за процесното
МПС, тъй като същото не е регистрирано в България, съответно, че нормата на чл.
638, ал. 3 от КЗ визира единствено и само регистрираните МПС, които не са
спрени от движение. Специфичното за казуса е обстоятелството, че превозното
средство не е било регистрирано по съответния ред към момента на проверката на
органите на МВР. Тази особеност е залегнала в основата на защитното поведение
на санкционираното лице – в депозираното писмено възражение и в депозираното
становище в хода на съдебното производство, в която са изложени твърдения, че
водачът не би могъл да осъществи нарушение по смисъла на чл. 638, ал. 3 от КЗ в
хипотезата на управление на нерегистрирано от собственика превозно средство.
Подобно тълкуване не би могло да бъде споделено, доколкото не намира опора в
текстовете от кодекса и чрез него санкционираното лице прави опит да извлече
благоприятни за себе си последици, черпени от собственото си неправомерно
поведение. Възприемането на подобно тълкуване би довело до поставяне в
по-неблагоприятно положение на изрядните собственици, изпълнили законовите
изисквания за регистрация на притежаваните от тях превозни средства,
съответно лицата, които управляват такива автомобили, спрямо собствениците
и водачите на нерегистрирани или спрени от движение МПС.
Основополагаща в този смисъл е ролята на разпоредбата
на чл. 481, ал. 3 от КЗ, съгласно която застраховането на водача по реда на КЗ
се явява абсолютно условие за законосъобразното движение на моторно превозно
средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал.
1 от Закона за движението по пътищата. В този смисъл са и съответните текстове
от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
изрично съдържащи изискване за представяне на документ за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при първоначална регистрация на ново превозно
средство, както и за първоначална регистрация на превозно средство с
регистрация в държава - членка на ЕС. Тези текстове имат за адресат собственика
на превозното средство и по недвусмислен начин сочат, че документ за сключена
застраховка собственикът на превозното средство представя както за регистрация
на ново превозно средство, така и за първоначална регистрация на превозно
средство с регистрация в държава - членка на ЕС и непредставянето `и се явява
пречка както за регистрирането на автомобила от собственика, така и за
управлението му от друго лице. При това положение не би могло да бъде възприето
становището, инвокирано от защитата в с.з., че за нерегистрирания
мотоциклет не е било налице законово изискване да има сключена застраховка ГО,
съответно, че нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ визира единствено и само
регистрираните МПС-та.
Чл.483, ал.1, т.1 от КЗ визира МПС, които са
регистрирани и не са спрени от движение, тъй като само такива МПС могат да
бъдат управлявани по пътищата, отворени за обществено ползване (арг. от чл.140, ал.1 и 2 от ЗДвП и Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства). След като обаче водачът управлява
неизрядно МПС, това обстоятелство категорично не го освобождава от задължението
за сключване на застраховка " Гражданска отговорност ". Друг е
въпросът, дали процесното МПС с неустановена рама
може въобще да бъде регистрирано на територията на България. Това обаче не
променя изводът, че за да бъде управлявано по пътищата на страната, следва да
има и съответна застраховка ГО.
Цитираното правило на чл.638, ал.3 от КЗ освен
санкционно е и материалноправно и съдържа състава на
самото нарушение, елементите от което са установени по категоричен и
непротиворечив начин в настоящото дело. Налице е противоправно
управление на мотоциклета без същият да е регистриран от лице, което не е негов собственик, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което
закономерно е било санкционирано от АНО орган. На следващо място, предвиденото
в чл.638, ал.3 от КЗ административно наказание за визираното в него
административно нарушение, извършено от физическо лице, е глоба в размер на 400
лева. В конкретния случай административнонаказващият
орган е наложил на възз. именно глоба в абсолютния
предвиден от законодателя размер, без да има право да извършва преценка досежно размера на наказанието.
Неотносимо
към настоящия казус е и провежданото наказателно производство за престъпление
по чл.345 от НК, предвиждащ наказателна отговорност за лице, което си служи с
табела с регистрационен номер, издадена за друго МПС, или с табела, неиздадена
от съответните органи (ал.1), респ. за водач, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред (ал.2). Ирелевантно за
настоящия казус е и провежданото на АНП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Това
е така, доколкото отговорността за използване на регистрационна табела за друго
МПС, за използване на табела, неиздадена по съответния ред или за управление на
нерегистрирано МПС, не поглъща отговорността за административното нарушение по
чл.638, ал.3 от КЗ, тъй като описаните в чл.345 от НК престъпни състави , както
и описаният в чл.140 от ЗДвП състав на адм. нарушение
не засягат обществените отношения, обект на защита от предвидената в чл.638,
ал.3 от КЗ санкция.
Като е ангажирал отговорността на жалбоподателя Й. на
основание чл.638,
ал.3 от КЗ АНО е постановил законосъобразно наказателно постановление,
при издаването на което са спазени административнопроизводствените
правила и изискването за форма. Наложеното наказание е в предвидения в санкционната
норма абсолютен размер.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая правилно
АНО не е определил нарушението като „маловажно“, тъй като същото по нищо не се
различава от подобни нарушения, още повече, че видно от приложените писмени
доказателства – справка за нарушител от региона е видно, че жалбоподателя Й. е
многократно наказван за различни нарушения на ЗДвП и не са налице никакви
смекчаващи вината, обстоятелства. Напротив налични са и допълнителни
отегчаващи- видно от приложените заверени за вярност преписи от материалите по
ДП№1011/2018г. на Второ РУ-Варна Й. е и многократно осъждан, като дори е
изтърпявал наказания лишаване от свобода. Ето защо съдът намира, че извършеното
от него в никой случай не може да се характеризира като маловажен случай на
нарушение.
В обобщение на гореизложеното настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно. Същото е
постановено в съответствие с материалния закон и при липса на процесуални нарушения,
и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-0436-000303/19.09.18г. на началника на Второ РУ при ОД - МВР
- Варна, с което на О.Р.Й., ЕГН: ********** е наложено: административно
наказание “Глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лв. на основание чл.638, ал.3
от КЗ. .
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ
при РС- Варна: